Р Е Ш Е Н И
Е
№ 06.08.2020 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 04.08.2020 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
312/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, с която се обжалва решение № 334/14.02.2020г. на Елховския
районен съд, постановено по гр.д.№ 771/2019г. по описа на ЕРС в осъдителната
част. С постановеното решение първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със
седалище и адрес на управление – 1202 София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар С. К., да заплати на И.Х.М. *** Б, с ЕГН – **********,
със съдебен адрес ***, адв. Д.М., на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.
187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от общо 731.11 лева /седемстотин
тридесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
10.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва както следва:
върху сумата от 660.87 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 70.24 лева, считано
от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният от И.Х.М. с ЕГН – **********
против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в ЧАСТТА за сумата
над 731.11 лв. до 739.30 лева /или за 8.19 лева/, дължима за периода от
01.10.2019г. до 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане; ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, представлявана от Директора
Гл.комисар С. К., да заплати на И.Х.М. *** Б, с ЕГН – **********, на основание чл.86 ал.1
от ЗЗД сумата от 92.71 лева /деветдесет
и два лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 660.87
лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия
са станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 10.10.2019г.; ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, представлявана от Директора Гл.комисар
С. К., да заплати на И.Х.М.
с ЕГН – **********, направените от последния разноски по делото в размер
на 252.13 лева /двеста петдесет и два лева и тринадесет стотинки/ по
компенсация след извършено прихващане на дължими насрещни вземания за разноски;
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР
-гр.София, представлявана от Директора - Гл. комисар С. К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
държавна такса в размер на 50.00 лева /петдесет лева/ върху размера на
уважените искове и сумата от 100.00 лева /сто лева/ - разноски по делото
/за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда, както и да заплати 5.00 лева /пет
лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С
въззивната жалба решението на ЕРС се обжалва в осъдителната част като
неправилно и необосновано. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и положеният труд,
надвишаващ нормата работни часове е заплатен като извънреден труд. Въззивникът смята, че неправилно съдът не
се е съобразил със служебния статут на служителя и е приел, че по отношение на
държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание
Кодекса на труда. Излага съображения, че за процесния период редът е
регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.ДВ. бр.60 от 2 Август
2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.).В жалбата са изложени
подробни съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които
се иска отмяна на решението на ЕРС в атакуваната осъдителна част и
постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени исковете. Претендира се
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от въззиваемия И.М., чрез адв.Д.М. ***, в който се излага
подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното
решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като
правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната
инстанция.
В с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в с.з., от процесуалния му представител е постъпила молба, с която моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Като прецени
оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и
доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, че през процесния период
- от 10.10.2016г. до 10.10.2019г. ищецът е работил по служебно правоотношение
при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай“ в група „МГПГ“ при РДГП Елхово към ГД „ГП”- МВР.
От неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, се установява, че за периода от 10.10.2016 г. до 10.10.2019
г. ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 760 часа /подробно описани в
колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и
това, че положеният от ищеца нощен труд от общо на 760 часа,
преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза 868.68 часа /колона 7 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между
положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в
размер на 108.68 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена
на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника
през м. декември 2019г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период възлиза на сумата от общо 739.30 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Само за м. юли, август и септември 2019
г. вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 63 часа, който
приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 72.01 часа. Разликата
между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 9.01 часа.
Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците
юли, август и септември 2019г. възлиза на сумата от 70.24 лева, която вещото
лице е установило, че не е заплатена на ищеца. Вещото лице е установило, че
през месец октомври 2019 година /до 10-то число на месеца/ ищецът е положил
нощен труд от 8 часа, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 9.14 часа дневен труд. По този начин вещото лице е
установило, че през месец октомври ищецът е положил 1.14 часа извънреден труд,
който не е бил заплатен и възлиза на сумата от 8.19 лева.Изчисленият от вещото
лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за
периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по
тримесечия /начиная от
30.01.2017г./ до подаването на исковата молба в съда, възлиза на общата сума от 92.71 лева, като лихвата за
забава е изчислена от вещото лице само върху дължимите се възнаграждения за
положен от ищеца извънреден труд за периода от м. октомври 2016 година до м.
юни вкл. 2019 година.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.
По главния иск: Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Предвид изложеното, ЯОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период
от 10.10.2016г. до 10.10.2019 г. ищецът е положил общо 108.68 часа извънреден
труд като неплатеното възнаграждение за него е 739.30лв.. С оглед датата на
падеж на възнаграждението за извънреден труд правилно ЕРС е уважил иска за
сумата 731.11лв.. Вземанията за всички
главници са лихвоносни, а исковата молба има характер на покана, поради което
претенцията за заплащане на законна лихва върху възнаграждението в размер на 731.11
лева за положен извънреден труд за периода от 10.10.2016 г. до 30.06.2019 г., правилно
е уважена, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г., до
окончателното изплащане на тази сума. Основателността на иска за главното
вземане обуславя основателност и на допълнителната претенция за лихва за
забава. Правилно е уважен и иска по чл.86 ЗЗД за
периода на забавата на ответника за сумата 70.64 лв.
Предвид изложеното, ЯОС намира първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно и следва да го потвърди на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК. Въззивният съд споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от 300лв. на насрещната страна. При възражение за
прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е
длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на
естеството на извършените процесуални действия. В случая, съобразно
цената общо на уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г., е 300
лв., и направеното възражение за прекомерност
на размера на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение е
неоснователно и същото следва да бъде присъдено на въззиваемия.
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 334/14.02.2020г. на Елховския
районен съд, постановено по гр.д.№ 771/2019г. по описа на ЕРС в обжалваната част, с която Главна
Дирекция "Гранична полиция" МВР - гр.София е осъдена да заплати на И.Х.М. *** Б, с ЕГН – **********, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.
187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от общо 731.11 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 10.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва както
следва: върху сумата от 660.87 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 70.24 лева,
считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86 ал.1
от ЗЗД сумата от 92.71 лева ,
представляваща лихва за забава върху
главницата от 660.87 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато
сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда –
10.10.2019г.; както и разноски.
В останалата му част първоинстанционното решение е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на И.Х.М. *** Б, с ЕГН – **********, сумата 300 лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.