№ 10856
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110129544 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „********* срещу Я. В. А., в която
се твърди, че на 16.02.2018 г. между „************ С.А.“, **********, и ответника бил
сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-************, по силата на който на ответника
бил предоставен револвиращ кредит. На 16.02.2018 г. Я. А. усвоил част от отпуснатия
му револвиращ кредит чрез услугата „********, а в периода от 16.02.2018 г. до
10.11.2021 г. същият усвоил част от кредитния лимит сума в размер на 1500,00 лева
чрез предоставената му кредитна карта. За ползването на така усвоените кредитни
средства била начислена лихва в размер на 104,58 лева за периода от 16.02.2018 г. до
10.11.2021 г. Поради незаплащане в срок на месечни погасителни вноски, в тежест на
ответника било начислено и обезщетение за забава в размер на 82,77 лева за периода от
11.11.2021 г. до 07.09.2022 г. Останалата незаплатена главница по кредита възлизала на
сумата от 457,11 лева. Вземанията по договора, сключен между „************ С.А.“,
**********, и Я. А., били прехвърлени в полза на „********* на 11.11.2021 г. чрез
Рамков договор за продажба и прехвърления на вземания, и Приложение № 1 към него,
като длъжникът бил уведомен за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез писмо от
същата дата. Поради неизплащане на дължимите суми по договора за кредит,
„********* подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Я. В. А.,
като срещу издадената въз основа на същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
било подадено възражение в срок. Поради тази причина ищецът претенидира
установяване дължимостта на процесните задължения и моли предявените искове да
бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
1
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Я. В. А. чрез
работодател, доколкото лицето не е открито на регистрираните в НБДН адреси, нито на
адреса, посочен в подаденото възражение по чл. 414 ГПК. Отговор не е подаден в срок.
Във възражението, с което е оспорена издадената срещу ответника заповед за
изпълнение, не са изложени изрични мотиви за недължимост на процесните вземания.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99, ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Я. В. А. дължи
на „********* в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и
„************ С.А., **********“, Рамков договор за продажба и прехвърления на
вземания от 11.11.2021 г. и Приложение № 1 към него, следните суми: 1/ сумата от
457,11 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
************ от 16.02.2018 г., сключен между „************ С.А., **********“, и Я.
В. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2022 г. до
окончателното изплащане; 2/ сумата от 104,58 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 16.02.2018 г. до 10.11.2021 г.; 3/ сумата от 82,77 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 11.11.2021 г. до 06.09.2022
г., за които на 20.10.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48720/2022 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
За основателността на така предявените искове ищецът следва да докаже
следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между „************ С.А., **********“, и Я. В. А. по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-************ от 16.02.2018 г.; 2/ отпускането и усвояването
на предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в размер на 1500,00
лева; 3/ настъпването изискуемостта на процесните вземания и изпадането на
ответника в забава; 4/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение
между „************ С.А., **********“ и ищцовото дружество по Рамков договор за
продажба и прехвърления на вземания от 11.11.2021 г. и Приложение № 1 към него,
въз основа на който процесните вземания са прехвърлени на „*********; 5/
уведомяването на ответника за извършената цесия.
По отношение на обстоятелството, касаещо възникването на валидно
правоотношение по договор за кредит, настоящият състав приема, че от съвкупната
преценка на приетите по делото доказателства може да се достигне до извода, че на
16.02.2018 г. между ответника Я. В. А. и „************ С.А., **********“ е бил
сключен процесния договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта. Договорът е сключен в изискуемата писмена форма, като същият
представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което ги обвързва с направените от тях волеизявления и породилите се от това права и
задължения – арг. от чл. 180 ГПК. Именно въз основа на сключения договор
ответникът се е задължил да заплаща на кредитодателя си предвидените в него лихви,
а кредитодателят е предоставил на ответника кредитна карта с кредитен лимит от
2
1500,00 лева. Обстоятелството относно физическото получаване на картата заедно с
ПИН кода е удостоверено от ответника с подписване на договора, като това
обстоятелство не е оспорено от страната. По делото са представени и касови бонове, от
които е видно, че на ответника действително е отпуснат стоков кредит за закупуване на
електроуред, тъй като в документите изрично е отбелязано, че част от продажната цена
е заплатена чрез кредитно плащане /вж. л. 22 от делото/.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че на
основание Рамков договор за продажба и прехвърления на вземания от 11.11.2021 г. и
Приложение № 1 към него, сключен между „************ С.А., **********“ и
„*********, вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, са прехвърлени
на ищеца, като последният е бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника по
цедираното вземане за прехвърлянето. Съобщаването за извършената цесия от
предишния кредитор е необходимо, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, за да
произведе извършеното прехвърляне действие спрямо длъжника. Целта на
уведомяването е защита на длъжника, като се обезпечи изпълнение на задължението
му на надлежно легитимирания кредитор, носител на вземането. Съгласно законовата
уредба, релевантно за действието на цесията е уведомяването от страна на предходния
кредитор, но не съществува пречка последният да упълномощи цесионера да извърши
съобщаването от негово име (както е в разглеждания казус). Като съобрази
представените по делото доказателства, съдът намира, че ищцовото дружество е
уведомило длъжника-ответник за извършената цесия с връчването на исковата молба и
приложенията към нея, едно от които е именно изходящо от надлежно упълномощения
ищец-цесионер уведомление по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. По този начин извършената
цесия е била надлежно съобщена на Я. В. А. и е произвела действие спрямо него,
доколкото съдебните книжа са връчени надлежно на регистрирания постоянен и
настоящ адрес на ответника на трето лице, съгласило се да получи същите. Така
извършеното уведомяване следва да бъде прието за релевантно като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за спорното право, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно, с оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на
ответника А. следва да се приеме, че цесията има действие за него и ищецът
„********* в качеството си на цесионер се явява носител на вземанията по процесния
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-************/16.02.2018 г., а с това – и материалноправно
легитимиран титуляр на същите.
Що се отнася до размера, до който следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат уважени в цялост до
пълните предявени размери, тъй като ответникът не е релевирал нарочни възражения в
рамките на установените преклузивни срокове за недължимост на процесните
вземания, нито е ангажирал доказателства за извършени погасявания на така
формираните по кредита задължения.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че в хода на производство се установи
в цялост дължимостта на процесните вземания от страна на ответника, поради което
предявените искове следва да бъдат уважени до пълните предявени размери като
основателни и доказани.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като в негова полза на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото разноски в
производството по ч. гр. д. № 48720/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав, възлизащи
3
на сумата от 75,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските, направени в исковото производство, за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 175,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Я. В. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***, дължи на „*********, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, в
качеството му на цесионер по сключен между дружеството и „************ С.А.,
**********“ Рамков договор за продажба и прехвърления на вземания от 11.11.2021 г.
и Приложение № 1 към него, сумата от 457,11 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-************ от 16.02.2018 г., сключен между
„************ С.А., **********“ и Я. В. А., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 104,58 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 16.02.2018 г. до 10.11.2021 г., и сумата
от 82,77 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода
от 11.11.2021 г. до 06.09.2022 г., за които на 20.10.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48720/2022 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Я. В. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, да заплати на „*********, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, сумата от 175,00 лева, представляваща сторени в хода на исковото производство
разноски, и сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в хода на заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5