Решение по дело №1092/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на „Наба йистгруп“ ЕИК *********, представлявано от управителя С. Б., чрез адв. Бр. Б. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица]против Решение № 351/ 14.03.2025 г., постановено по НАХД № 113/ 2025 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № **********/ 23.08.2024 г. на зам.-кмета на община Варна, с което на касатора е наложена на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

В жалбата като касационно основание е посочено – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В съдебно заседание по делото жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява.От процесуалния му представител – адв. Бр. Б.от АК – Варна е получена молба със становище, че поддържа жалбата, няма доказателствени искания и моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба – зам.-кметът на община Варна, редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител гл. юрк. Х. е получена писмена молба с изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Моли за присъждане на юрк. възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна, като правилно и законосъобразно.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с [НА], том * рег. № ***дело №***год. по описа на Н. Д. Б. на 05.03.2021год. на наказаното дружество било учредено право на строеж за игрална зала находяща се на първи етаж и изба № ** находяща се на подземен етаж в жилищна сграда която ще се изгради в ПИ с идентификатор № **********, находящ се в [населено място], община Варна, район „Вл. В.“ ** м.р.

С разрешение за ползване № ДК-07-ВН-162/04.07.2023год. строежът бил въведен в експлоатация. На 14.02.2024год. от страна на наказаното дружество, била подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за отчетната стойност на новопридобития недвижим имот като в декларацията било посочено, че имота се придобива чрез учредено право на строеж. Декларацията била заведена с вх. № **********/14.02.2024год.

При проверка на подадена декларация и съпровождащите я документи било установено, че строежа е бил въведен в експлоатация на 04.07.2023год., както и че декларацията се подава след изтичане на крайния срок за подаването й който изтичал на 04.09.2023год.

На 19.04.2024год. свид. М. А. – инспектор в дирекция МД при община Варна, издала срещу наказаното дружество АУАН № *********, в който посочила, че същото е извършило нарушение на чл. 14, ал.4, във вр. чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, вр. §1, т.1 от ДР на ЗМДТ, вр. чл. 2 от ЗСч., вр. чл. 123, ал.1 от ЗМДТ. Актът е бил предявен на представляващата дружеството, която го подписала вписвайки, че ще подаде възражения в определения законов срок.

В срока по чл. 44 от ЗАНН представляващата наказаното дружество подала писмено възражение срещу АУАН, в което по същество не оспорвала извършването на нарушението, а сочела причините поради които е подала декларацията със закъснение, и отправяла искане да бъде отправено предупреждение. Възражението не било прието от АНО и 23.08.2024год., въз основа на акта зам. кмета на община Варна издал оспореното НП като е приел изцяло фактическите и прави изводи на актосъставителя и на основание чл. 123, ал.1 от ЗМДТ наложил на въззивното дружество имуществена санкция в размер на 500лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала М. А.. От същите се установява, че наказаното дружество е подало декларацията чрез ССЕВ е след проверка на същата и документите към нея е било установено, че не е подадена в срок информация за отчетната стойност.

Показанията на свид. А. въззивният съд е кредитирал като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са били :копие от Нотариален акт за прехвърляне право на собственост и взаимно учредяване право на строеж върху недвижими имот и разпределение ползването на поземлен имот; Разрешение за ползване; Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, разписка, удостоверяваща датата на подаване на декларацията и др. Съдържащата се в посочените документи информация кореспондирала изцяло с показанията на св. А. и подкрепяла извода за тяхната достоверност.

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. В обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното дружество нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено както и нарушените законови норми. Ясно и недвусмислено от обстоятелствените части на АУАН и НП става ясно, че отговорността на дружеството е ангажирана за това, че не е подало в срок до 04.09.2023год. информацията за отчетната стойност на новопридобит имот, поради което и за каквато и да било неяснота и дума не може става. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушенията съдът не констатира.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. чл. 14, ал.1, вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Според нормата на чл. 14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. От своя страна нормата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ вменява в задължение на предприятията собственици на новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 да подадат информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. За дефиницията на понятието "предприятие" §1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а според чл. 2, т.1 от последния предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон. От своя страна чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци. Следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на съответния новопостроен имот, да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Макар и посочената норма да не конкретизира начина, по който следва да бъде изпълнено това задължение, със Заповед № 3МФ 1173/18.12.2019 г. на Министъра на финансите е одобрен образец на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и следователно надлежният ред за подаване на необходимата информация е посредством подаването на декларация по утвърдения образец. Дружеството не е изпълнило това задължение в законово установения срок, а е подало съответна декларация повече от 5 месеца след изтичането на срока за това. По този начин същото действително е осъществило неизпълнение на адм. задължение, установено с чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ, наличието на което правилно е констатирано с обжалваното НП. Правилно е била определена от АНО и датата на нарушението– 05.09.2023год., първия ден след изтичане на срока за подаване на декларацията. В случая този срок започва да тече от датата на разрешението за ползване – 04.07.2023год. и изтича на 04.09.2023год. За извършеното нарушение, което по изложените съображения съдът е приел за безспорно установено, дружеството правилно е санкционирано по реда на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, предвиждащ специално наказание за лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък.

След като надлежното изпълнение на процесното задължение е посредством подаване на декларация по утвърден образец, нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ следва да се санкционира именно по реда на чл. 123, ал. 1, пр. 2 от същия закон. В практиката на съдилищата трайно се приема, че чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е надлежната санкционна разпоредба за нарушения от вида на процесното.

Процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е формално, а не резултатно и защитения от закона обществен интерес е бил засегнат към момента на констатиране на нарушението в степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид като при това, в процесния случай съответното нормативно изискване не е било изпълнено повече от 5 месеца от изтичане на законово установения срок. Що се касае до изложените в жалбата обстоятелства в подкрепа на становището за маловажност на случая – нарушението е първо за въззивното дружество, същото е установено след като дружеството е предприело действия по изпълнение на задължението си, дължимият данък бил заплатен, те според съда не сочат на обществена опасност значително по-ниска от обикновените нарушения от този вид, а следва да се вземат предвид при определяне размера на санкцията и очевидно това е било сторено с оглед наложеното в минимален размер наказание – имуществена санкция в размер на 500лв. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и процесуалните правила.

Настоящата касационна инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение.

Според настоящия съдебен състав в хода на административно наказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на касатора.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

В тази връзка за дефиницията на понятието "предприятие" § 1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а според чл. 2, т. 1 от същия предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон. От своя страна чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци. Следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на процесния недвижим имот, да подаде информация за отчетната му стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В посочената норма не се конкретизира начина, по който следва да бъде изпълнено това задължение, но със своя Заповед № 3МФ-1173/18.12.2019 г. Министъра на финансите е одобрил образец на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, поради което се налага изводът, че надлежният ред за подаване на необходимата информация е посредством подаването на декларация по утвърдения образец.

Предвид изложеното, съдът намира, че дружеството-касатор не е изпълнило това задължение в законово установения срок, а е подало съответна декларация след изтичането на срока за това. По този начин същото действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 14, ал. 4, във вр. ал. 1 от ЗМДТ, наличието на което правилно е констатирано с обжалваното НП.

За извършеното нарушение, съдът приема за безспорно установено, дружеството правилно е санкционирано по реда на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, предвиждащ наказание за лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. След като надлежното изпълнение на процесното задължение е посредством подаване на декларация по утвърден образец, нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ следва да се санкционира именно по реда на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.

По възраженията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Не са налице конкретни обстоятелства по отношение на конкретния нарушител, обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално – с факта на неизпълнение на задължението в срок възниква и нарушението. Обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици не е от кръга на тези, изключващи възможността на нарушителя да се търси отговорност, доколкото при въздигането на това неправомерно поведение в административно нарушение законодателят не държи сметка за настъпването на такива. Липсата на вредоносен резултат от нарушението е ирелевантен факт за наказуемостта на процесното неизпълнение, доколкото формалният му характер изключва вредата от фактическия му състав. С оглед горепосоченото настоящият касационен състав намира, че не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс във вр. с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.3 от АПК сочи, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Воден от горното, касационният състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 351/ 14.03.2025 г., постановено по АНД № 113/ 2025 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА „Наба йистгруп“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. Б. да заплати на община Варна сумата от 80 лв. за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.