РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 06.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 401
по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И.Я.М., ЕГН **********,
постоянен адрес *** срещу Териториално поделение на НОИ Варна, представлявано
от директора Д. А., адрес град Варна, община Варна, област Варна, ул. Охрид №
6.
В
исковата молба се твърди, че в периода от 08.06.1987 г до 03.01.1992 г. ищцата
е работила по трудов договор във Футболен клуб Овеч Провадия. За времето от
08.06.1987г. до 01.09.1987г. изпълнявала длъжността касиер - домакин при
месечно трудово възнаграждение в размер на 150 лева. От 01.09.1987 г до
01.03.1990 г. била на същата длъжност като възнаграждението й било в размер на
180 лева. За периода от 01.03.1990г. до 02.01.1991г. получавала трудово
възнаграждение в размер на 290 лева. Ищцата твърди, че за периода от 02.01.1991
г до 01.09.1991 г била назначена на длъжност счетоводител-касиер и получавала
трудово месечно възнаграждение в размер на 450 лева, а за времето от 01.09.1991
г до 03.01.1992 г. на същата длъжност - счетоводител-касиер, възнаграждението й
било в размер на 1100 лева. За целия период на полаган в посочения клуб труд по
трудов договор ищцата твърди, че работила на пълен работен ден от осем часа.
Твърди
се, че горепосочените обстоятелства били обективирани в трудовата й книжка, но
тя не съдържала редовно оформена рекапитулация.
Ищцата подала искане до Директора на ТД на НОИ Варна за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. С писмо с вх. № 5506-03-582/5512-03-
44/26.02.2020 г била уведомена, че по повод поискано от ТП на НОИ Варна от
Началник на сектор Осигурителен архив град Варна удостоверение за осигурителния
ми стаж УП 13 от ФК Овеч Провадия за периода от 08.06.1987 г до 03.01.1992 г в
посочената институция не се съдържат необходимите данни, с протокол №
767-03/29.06.2020 г в ТП на НОИ Варна Архивохранилище били приети документи на
осигурителя ДФС Овеч Провадия, но сред тях не се съдържали данни касаещи
ищцата. Твърди се, че осигурителят е прекратил дейността си без правоприемник.
Ищцата твърди, че К. К., бивш управител на ФК Овеч гр. Провадия, съхранявал
част от документацията на клуба, но документите били изгубени и той разполагал
единствено с използвания от клуба печат, за което издал удостоверение на ищцата
Иска се признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата е
работила през периода от 08.06.1987 г до 03.01.1992 г по трудов договор във
Футболен клуб Овеч Провадия на длъжност касиер - домакин за времето от
08.06.1987 г до 02.01.1991 г и на длъжност счетоводител - касиер в периода от
02.01.1991 г до 03.01.1992 г.
Иска се
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор от ответника.
В него се
излага, че предявеният иск е недопустим, тъй като по исковата молба не е
представено удостоверение по чл.5 ЗУТОССР. Твърди се, че представеното с
исковата молба удостоверение от 10.02.2020г., за което ищцата твърди, че е от
работодателя й не представлява удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР. Лицето
издало това удостоверение било бивш управител на Сдружение „ФК
Овеч-2000-гр.Провадия“ и Сдружение „ФК Провадия“ – гр.Провадия, които клубове
не са правоприемници на Футболен клуб Овеч Провадия.
Твърди се,
че писмо с вх. № 5506-03-582/5512-03- 44/26.02.2020 г. издадено от ТП на НОИ
Варна не представлява удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, а е писмо до
ищцата, което има само уведомителен характер.
Твърди се,
че за трудовия стаж, който ищцата иска да установи липсва рекапитулация
оформена по надлежния ред.
Иска се
отхвърляне на иска.
В съдебно
заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Ответникът
чрез процесуалния си представител моли за прекратяване на производството като
недопустимо в евнтуалност за отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От копие на трудова книжка; писмо с
изх. № 2113-01-74-Н5/25.02.2020 г. изд. от НОИ Варна; Писмо с изх. №
5506-03-582/5512-03-44/26.02.2020 г.; Разпореждане № 580206 на ТП на НОИ Варна; копие на трудова книжка на И.Я.М.;
удостоверение № 1/07.01.2020 г.; заявление за отпускане на пенсия/и и добавки с
вх. № 2113-03-74/13.01.2020 г.; удостоверение № 1/07.01.2020 г., изд. от ФК
Овеч гр. Провадия; Писмо с изх. № 2113-03-74-Н3/27.01.2020 г.; Писмо с изх. №
2113-03-74-Н5/25.02.2020 г.; известие за доставяне от 26.02.2020 г.; писмо с
изх. № 5506-03-582-5512-03-44/26.02.2020 г.; доклад с вх. №
2113-03-74Н4/24.02.2020 г.; опис на осигурителен стаж на
И.Я.М.; разпореждане № 580206/2020 г. се установява, че според
трудовата книжка на ищцата в периода от 08.06.1987г. до 03.01.1992г. ищцата е
работила по трудов договор във Футболен клуб „Овеч” Провадия като за времето от
08.06.1987г. до 02.01.1991г. е била назначена на длъжността касиер – домакин, а
за периода от 02.01.1991г. до 03.01.1992
г. е била назначена на длъжността счетоводител-касиер във Футболен клуб „Овеч” Провадия.
От декларация по чл.8 ЗУТОССР от
ищцата се установява, че тя е декларирала, че за времето от 08.06.1987г. до
02.01.1991г. е била назначена на длъжността касиер – домакин, а за периода от
02.01.1991г. до 03.01.1992 г. е била
назначена на длъжността счетоводител-касиер във Футболен клуб „Овеч” Провадия.
На 13.01.2020г. ищцата подава до ТП на
НОИ гр.Варна заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
към което прилага трудовата си книжка. Ответникът изпраща писмо до ищцата, с
което изисква от нея да изготви Удостоверение образец УП-13 от ФК „Овеч“
Провадия за период 08.06.1987г. - 03.01.1992г., тъй като липсва редовно
оформена рекапитулация в трудовата й книжка.
Ищцата представя на ответника исканото
Удостоверение № 1/07.01.2020 г. от ФК
„Овеч”
Провадия, което съдът няма да коментира, предвид писмото от ОД на МВР Варна до
ответника за водено ДП 536/2020г. по описа на ОД на МВР Варна за престъпление
по чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК и доклад с вх. № 2113-03-74Н4/24.02.2020 г.
от ст.инспектор по осигуряването при ТД на НОИ гр.Варна по извършена проверка
на удостоверението, в които се съдържат данни, че ищцата сама е изготвила
Удостоверение № 1/07.01.2020 г. от ФК „Овеч” Провадия.
Ответникът е информирал ищцата, че не
може да й издаде удостоверение уп-13 за установяване на трудов/осигурителен
стаж във ФК „Овеч“ Провадия за периода 08.06.1987г.
- 02.01.1992г., тъй като
осигурителят не е предал документи, установяващи осигурителен стаж и доход в ТП
на НОИ. В приети документи през 2010г. от Дружество по физкултура и спорт
„Овеч“ Провадия не са открити данни за ищцата.
В опис на осигурителен стаж на И.Я.М.
е посочен осигурителен стаж от 4 години, 5 месеца и 25 дни на ищцата през
периода 08.07.1987г. - 03.01.1992г. във
ФК „Овеч“ Провадия на длъжност касиер за ревизия.
С разпореждане № 580206/2020 г. на ТП
на НОИ Варна на ищцата е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и
възраст поради липса на право на това, тъй като на основание чл.68, ал.1 и ал.2
от КСО тя няма изискуемия осигурителен стаж от 35 години и 10 месеца за 2020г.,
а има стаж от 29 години 5 месеца и 23 дни и не може да се възползва от
условията на чл.9а, ал.2 от КСО. Ответникът не зачита за осигурителен стаж времето
от 08.06.1987г. - 03.01.1992г. от ФК „Овеч“ Провадия по Удостоверение №
1/07.01.2020 г., тъй като след извършена проверка в предадената документация на
този осигурител в ТП на НОИ Варна липсват данни за лицето.
От удостоверение от 10.02.2020г.,
издадено от К. К.а се установява, че той в качеството си на бивш управител и
представляващ ФК“Овеч“ Провадия удостоверява, че това дружество е прекратено
без правоприемник и че той съхранява само печата на клуба, не са налични книжа,
ведомости за заплати и други документи, установяващи трудови правоотношения с
наети лица, тъй като са загубени.
От Удостоверение №2/03.06.2020г. от ТД
на НОИ Варна се установява, че разплащателните ведомости и трудовоправните
документи на ФК“Овеч“ Провадия не са приети в ТП на НОИ гр.Варна.
От копие на трудовата
книжка на св.Й. О. се установява, че през периода 16.01.1994г. – 25.06.1995г.
тя е работила на длъжност касиер-счетоводител във ФК „Овеч“ Провадия, а
през периода 01.04.1980г. – 16.04.1993г. е работила в от Дружество по
физкултура и спорт „Овеч“ Провадия.
От копие на трудовата книжка на св.К. К.
се установява, че през периода 01.01.1986г. – 01.04.1989г. той е работил на
длъжност треньор по футбол във ФК „Овеч“ Провадия, през периода 01.04.1989г. –
21.11.1990г. работи на длъжност първи заместник
председател на ФК „Овеч“ Провадия, през периода 22.11.1990г. – 31.08.1992г.
работи на длъжност председател на ФК
„Овеч“ Провадия, през периода 01.09.1992г. – 14.09.2000г. работи на длъжност
технически директор на ФК „Овеч“ Провадия.
От показанията на св.К., които съдът
кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че през периода 1987г. – 1992г. той е работил във
ФК „Овеч“ Провадия като треньор, заместник председател и председател. През това
време в клуба са работили ищцата, М. К. и М. Парушева, които са починали. Ищцата
е работила като касиер-счетоводител, домакин на осем часов работен ден, с
почивни дни събота и неделя. От 2000г. дейността на ФК „Овеч“ Провадия е
прекратена поради липса на средства. Документите на клуба били оставени в офиса
му, но при извършване на ремонт на сградата са пренесени в мазата, след което
са изгубени. ФК „Овеч“ Провадия и Дружество по физкултура и спорт „Овеч“
Провадия са две отделни дружества, като преди да се образува ФК „Овеч“ Провадия
с футбола в гр.Провадия се е занимавало Дружество по физкултура и спорт „Овеч“
Провадия. И двете дружества се помещавали в една и съща сграда.
Показанията на св.Недева съдът няма да
коментира и цени, тъй като на основание чл.6, ал.4 от ЗУТОССР те са
недопустими. От трудовата книжка на св.Недева се установи, че през процесния
период 08.06.1987г. - 03.01.1992г. тя не
е работила във ФК „Овеч“ Провадия, а в Дружество по физкултура и спорт „Овеч“
Провадия, което е различно дружество, макар и двете да се помещават в една
сграда.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР с искане да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищцата е работила през периода от 08.06.1987г. до
03.01.1992г. по трудов договор във Футболен клуб „Овеч“ Провадия на длъжност
касиер - домакин за времето от 08.06.1987г. до 02.01.1991г. и на длъжност
счетоводител - касиер в периода от 02.01.1991г. до 03.01.1992 г..
В
тежест на ищеца е да докаже, че през процесните периоди е полагала труд при сочения работодател и
на посочените в исковата молба длъжности, съответно работно време и начина на
заплащане на труда, че К. К. е бивш управител на ФК „Овеч“ и е съхранявал част
от документите на бившия работодател на ищцата и че те са изгубени.
Ответникът,
няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
Съдът
намира, че предявения иск е допустим, предвид представеното от ищцата удостоверение от 10.02.2020 г.,
издадено от К. К. в качеството му на бивш управител и представляващ ФК“Овеч“
Провадия и Удостоверение №2/03.06.2020г. от ТД на НОИ Варна, , които
представляват документи по чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР и видно, от които се
установява, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на
ФК“Овеч“ Провадия са загубени и не са приети в ТП на НОИ гр.Варна. Предвид на
това искането на ответника за прекратяване на производството като недопустимо
поради липсата на представено удостоверение по чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР
следва да бъде оставено без уважение.
От събраните по делото
писмени доказателства – трудова книжка, декларация по чл.8 ЗУТОССР се установи,
че ищцата е
работила през периода от 08.06.1987г. до 03.01.1992г. по трудов договор във
Футболен клуб „Овеч“ Провадия на длъжност касиер - домакин за времето от 08.06.1987г.
до 02.01.1991г. и на длъжност счетоводител - касиер в периода от 02.01.1991г.
до 03.01.1992 г.. Това се доказа и от показанията на св.К. и копие от трудовата
му книжка, които са допустими на основание чл.6, ал.1 и ал.4 от ЗУТОССР, от
които се доказа, че той е работил в Футболен клуб „Овеч“ Провадия през
процесния период на длъжности треньор по футбол, първи заместник председател и
председател и че ищцата е работила през процесния период на длъжност касиер
счетоводител на осем часов работен ден.
Предвид гореизложеното предявения иск като основателен следва да бъде
уважен. Ищцата е претендирала разноски и такива й се дължат на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Видно от доказателствата по делото ищцата е сторила разноски в
размер на 10 лева за издадените й две съдебни удостоверения, които ответника
следва да бъде осъден да заплати.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, в отношенията между И.Я.М., ЕГН **********, постоянен адрес *** и
Териториално поделение на НОИ Варна, с адрес град Варна, община Варна, област
Варна, ул.“Охрид“ № 6, че И.Я.М.,
ЕГН ********** е работила през периода от 08.06.1987г. до 03.01.1992г. по
трудов договор във Футболен клуб „Овеч“ Провадия, като през периода 08.06.1987г.
до 02.01.1991г. е назначена и е изпълнявала длъжността касиер – домакин, а през
периода от 02.01.1991г. до 03.01.1992 г. е назначена и е изпълнявала длъжността
счетоводител – касиер във Футболен клуб „Овеч“ Провадия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на НОИ
Варна, с адрес град Варна, община Варна, област Варна, ул. Охрид № 6 за
прекратяване като недопустимо на производството по делото.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ Варна, с
адрес град Варна, община Варна, област Варна, ул. Охрид № 6, да заплати на И.Я.М., ЕГН **********, постоянен
адрес ***, сумата от 10 лева разноски в настоящото исково
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта
относно оставяне без уважение на искането за прекратяване на производството по
делото, имаща характер на определение може да се обжалва в едноседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..