О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през двехиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
Мл. С-я НАСУФ
ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело № 376 по описа за 2020 год.,
взе
предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на П.И.П., ЕГН **********,***, против определение
№16396/11.12.2019г., постановено по гр.д. №19673/2019
г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, с което ВРС е прогласил, че не е компетентен да разгледа и
реши спора на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО)
№ 1347/2000, както и е прекратил производството по делото.
В
жалбата се излага, че определението е неправилно, тъй като евентуално
Великобритания напуска, считано от 31.01.2020г. ЕС, като съществува вероятност
да не може спорът да бъде разгледан там. Твърди се, че ищцата е взела решение
за завръщане в България, поради което и желае документи на детето да бъдат
издадени. Твърди, че решението следва да бъде взето от българския съд. Сочи, че
без издаване на документ за самоличност детето не може да бъде върнато от
майката в Република България. Моли определението да бъде отменено и делото
върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е депозирана от легитимирано
лице в срока по чл.275 ГПК и е срещу подлежащ на обжалване акт, турящ край на
производството по отношение на, поради което е и допустима.
За да се произнесе по същество, съдът взе
предвид следното:
Производството
пред ВРС е образувано въз основа на искова молба подадена от П.И.П. срещу Ангел
Т.О. с правно основане чл.127 ал.2 от СК. С нея ищцата е изложила, че от
съвместното й съжителство с ответника е родено детето Николас О.. Страните са
живели от 2008г. до 2009г. в Кипър, където е родено и детето. Към настоящия
момент ищцата заедно с детето е устроена в Обединеното кралство Великобритания.
Детето посещава училище там, има личен лекар и са адресно регистрирани. Твърди,
че е завела искова молба за лишаване от родителски права в България, по която е
било образувано гр.д. №9113/2012г. По цитираното гражданско дело ответникът е
бил с неустановен адрес и представляван от особен представител. Твърди, че е в
невъзможност да бъде открит с оглед даване на разрешение за издаване на паспорт на детето, тъй като издадения му
такъв през 2011г. е изтекъл. Желае детето да може да пътува от и до
Великобритания, както и до всички останали страни в ЕС и други държави. Моли да
бъде издадено разрешение, заместващо съгласието на бащата на детето Николас О.
да бъдат издадени документи – паспорт, както и да може същото да пътува до
изброени подробно в молбата държави.
С
атакуваното определение ВРС приел, че не е компетентен да се произнесе по спора
и е прекратил производството на осн. чл.17 от Регламент (ЕО) №2201/2003г. на
Съвета.
Определението е правилно.
Наведените
твърдения във връзка с фактическата обстановка, както и приложените
доказателства, които ги установяват, водят до извод, че детето Николас О. има
за свое обичайно местопребиваване Кралство Великобритания. Съответно и
приложение намира Регламент №2201/03г. на Съвета.
По
възраженията, че понастоящем вече Великобритания не е страна членка и по
отношение на нея Регламента не намира приложение:
На
първо място следва да се отбележи, че в Споразумение за оттеглянето на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия, подписано на 24.01.2020г., в чл. 67 т.
3 е предвидено, че в Обединеното кралство, а така също и в държавите членки в
ситуации, засягащи Обединеното кралство, долупосочените разпоредби се прилагат,
както следва: глава IV от Регламент (ЕО) № 2201/2003 се прилага по отношение на
исканията и заявленията, получени от централния орган или друг компетентен
орган на замолената държава преди края на преходния период. Преходният период
пък е уреден в чл.126 от Споразумението и той е до 31.12.2020г. Срокът не е изтекъл, поради което и към
настоящия момент не може да бъде направен извод, че би бил налице евентуален
отказ съдът в Кралство Великобритания да се произнесе и да се прогласи за
некомпетентен. Поради това и съставът намира, че чл.8 от Регламента намира
приложение.
Освен
това настоящият състав излага и следните мотиви:
Цитираният
Регламент се прилага, независимо
от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи
се до: развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака; определяне,
упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност
и по специално при определяне на правото на упражняване на родителски права и
правото на лични отношения, настойничество, попечителство и други сходни
институти, определянето и действието на всяко лице или орган, който отговаря за
личността на детето или неговото имущество, представляващо или подпомагащо
детето, поставянето на детето в семейство за отглеждане или по институционална
грижа, мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и
разпореждането с неговото имуществото. Терминът „родителска отговорност“
съобразно чл.2 т.7 и 8 от Регламента включва правото на упражняване на
родителски права и правото на лични отношения с детето, като под "носител
на родителска отговорност" се означава всяко лице, което отговаря за
детето.
Общото
правило за определяне на компетентния съд се съдържа в чл.8 от Регламента,
който урежда основна привръзка – сезираният съд ще бъде компетентен
по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има
обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е
сезиран, с изключение на случаите по чл. 9, 10 и 12. Ако не са налице
хипотезите изключения от общото правило (чл. 9,10 и 12), сезираният съд ще бъде
компетентен и в случаите на чл.12, ал.3 от Регламента , отново поради връзката
на детето с територията на съда, а именно , когато : детето има основна връзка
с тази ДЧ и особено по силата на факта, че единият от носителите на
родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази
държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава-членка и
компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин
приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на
сезирането на съда и е във висш интерес на детето.
В
настоящото производство се установява, че детето има за свое обичайно
местопребиваване Великобритания, където е местопребиваването и на майката,
която полага преки и непосредствени грижи по отглеждането му. Следователно и
съобразно правилата на чл.8 от Регламента именно съд в посочената
държава-членка би бил компетентен да се произнесе по спора, ако не са налице
изключенията по чл.9, 10 и 12 от Регламента.
Че
същите са налице, настоящият състав намира поради следното:
|
Първото изключение от общите правила,
предвидено в чл.8, касае т.нар. продължаване или запазване на компетентност
на съда по последното обичайно местопребиваване на детето и е уредено в чл.9
от Регламента. Целта е да се даде възможност на родителите да получат решение
от съда, който е териториално най-близо да последното трайно установяване на
детето в случаите, когато се променя местоживеенето. Обичайно това ще бъде
съдът, който вече е постановил акт, с който определя кой ще упражнява
родителските права, кои са носителите на родителска отговорност, режим на
контакти с другия родител и пр. Нормата се прилага в случаите, в които се
иска изменение на вече установен режим на контакти или упражняване на
родителски права. Следователно, в случай че има постановено решение от съда,
в държава-членка, където е било последното обичайно местопребиваване на
детето и има правомерно преместване на детето в друга ДЧ, където детето ще
придобие ново обичайно местопребиваване там, съдилищата на държавите-членки
по предишното обичайно местопребиваване на детето, по силата на изключение от
член 8, запазват компетентността си по време на тримесечния период, следващ
установяването по дела за изменение на решението за право на лични отношения
с детето, издадено тази ДЧ преди установяването на детето, когато ищецът
продължава да живее в ДЧ на предишното местоживеене на детето и не е приел
компетентността на съдилищата на ДЧ по новото обичайно местопребиваване на
детето, като е участвал в производството пред тези съдилища, без да е оспорил
тяхната компетентност. В настоящото производство не се твърди да има акт,
регламентиращ отношенията родител-дете. Същевременно не се и твърди някога
детето да е имало обичайно местопребиваване в Република България. Обаче се
твърди, че детето заедно със своите родители е имало обичайно
местопребиваване в Република Кипър. В производството по гр.д. №9113/2012г. по
описа на ВРС, ХХХІІІ-ти с-в, с влязло в сила решение № 3269/4.7.2013г. е бил отхвърлен предявения
от ишцата П.П. иск за лишаване от родителски права по отношение на детето
Николас О. на бащата Т.О.. След запознаване с преписката чрез дистанционен
достъп до цитирания съдебен акт се установява, че като доказателство е
приложено копие с превод на решения на Съд по семейни дела –Пафос, с които в
полза на детето Николас е определена месечна издръжка 250 евро, считано от
10.06.2011г., като са определени родителските права на майката, съответно
режим на лични отношения между бащата и детето. Следователно и е налице
произнасяне вече от съд по обичайното местопребиваване на детето Николас.
Ищцата не се е противопоставила на тази компетентност, поради което и съставът
приема, че са налице изключенията по чл.9 от Регламента, основаващи запазване
на компетентност на съда по последното обичайно местопребиваване на детето. По
изложените съображения ВРС не е компетентен да разгледа предявения иск с
правно основание чл. 127 а ал.2 СК, поради което и законосъобразно се е
прогласил за такъв и е прекратил производството по делото. |
Определението е правилно и подадената срещу
него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от П.И.П., ЕГН **********,***, против
определение №16396/11.12.2019г., постановено по гр.д. №19673/2019 г. по описа
на ВРС, ХХХ-ти състав, с което ВРС е
прогласил, че не е компетентен да разгледа и реши спора по чл.127а ал.2 СК на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО)
№ 1347/2000, както и е прекратил производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК
в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.