О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град
Сливен, 13.01.2020г.
Окръжен
съд Сливен, Гражданско
отделение, Първи Въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Толева частно
гражданско дело № 7 по
описа на Окръжен съд Сливен за 2020 взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от „Д. с.“ ЕООД, ЕИК: **** седалище и адрес на управление: град С., бул. ********* представлявано от управителя Ц.Д.Д., действащо чрез
процесуален представител адвокат Е.М. срещу определение № 4297 от 09.12.2019г.,
постановено по гражданско дело № 6487 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.
С
процесното определение Районен съд Сливен е върнал искова молба с вх. № 24474
от 20.11.2019г., подадена от частния жалбоподател, поради неотстраняване на
нередовностите в указания от съда срок и е прекратил производството по гр. дело
№ 6487 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.
Частният жалбоподателя намира определението за връщане на
исковата молба и прекратяване на производството за незаконосъобразно. Навежда
оплакване, че неправилно Районен съд Сливен е изчислил размера на дължимата
държавна такса, като е определил държавна такса по всяка фактура.
Жалбоподателят поддържа, че доколкото исковата му претенция има едно правно
основание – неизпълнение по договор за наем, то дължимата държавна такса следва
да се определи съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените
съображения моли съда да отмени обжалваното определение. Претендира присъждане
на разноски за настоящото производство.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимитан
правен субект срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл.
129, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което същата е допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Установява се, че частният жалбоподател е подал искова молба с вх. № 24447
от 20.11.2019г., по която е образувано гражданско дело № 6487 по описа на
Районен съд Сливен за 2019г. Към исковата молба е представено платежно
нареждане за платена държавна такса в размер на 87,00 лева.
С Разпореждане № 18891 от 21.11.2019г. съдът е констатирал, че са предявени
обективно кумулативно съединени искове и че по всеки от тях, се дължи държавна
такса в размер на 4%, но не по- малко от 50,00 лева. Оставил е без движение
исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да довнесе държавна такса в размер на 313,00 лева като представи
доказателства за това. Съдът е предупредил ищеца, че при неизпълнение на
указанията в срок, делото ще бъде прекратено.
С
молба вх. № 24971/28.11.2019г. ищецът е представил доказателство за доплатена
държавна такса в размер на 37,00 лева, като за горницата до указаната от съда
сума от 313,00 лева е изложил съображения, че е недължима и изчислена от съда
при допусната очевидна фактическа грешка. Ищецът счита, че неправилно съдът е
решил,че се касае за множество кумулативно обективно съединени искове, за всеки
от които се дължи държавна такса.
С
определение № 4297 от 09.12.2019г. Районен съд Сливен е върнал исковата молба и
е прекратил производството по образуваното гражданско дело поради
неотстраняване на нередовностите в указания срок.
Настоящата
инстанция намира, че дадените от първоинстанционния съд указания за довнасяне
на държавна такса в размер на 313,00 лева са неправилни. Въпреки, че в
разпореждането от 21.11.2019г., с което е дал указания за отстраняване на
нередовностите на исковата молба, съдът не е пояснил как е изчислил размера на дължимата държавна такса, с оглед първоначално
внесената такса от ищеца в размер на 87,00 лева и указанията за
доплащане на 313,00 лева, е видно, че Районен съд Сливен счита, че се
дължи държавна такса по всяка от осемте фактури, която в случая е 50,00 лева по
всяка една фактура, или държавна такса в размер на 400,00 лева.
От
друга страна неправилно е и твърдението на частния жалбоподател, че по
предявените с исковата молба претенции следва да се събере държавна такса в
размер на 4 % върху общия размер на
претендираната сума или 87,00 лева. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че правното
основание на заявените претенции е едно и цената на иска се определя съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че с подадената искова молба са заявени три
обективно кумулативно съединени иска, както следва:
1) претенция за незаплатена наемна цена по договор за наем, сключен между
ищеца и ответника на 29.05.2018г., за периода март 2019г. – май 2019г., в
размер на 750,00 лева
2) претенция за неплатени консумативи, свързани с ползването на наетата вещ
за периода февруари 2019г. – май 2019г., в размер на 109,35 лева.
3) претенция за неоснователно обогатяване, изразяващо се
в обедняването на наемодателя, съизмеримо с пропуснати ползи от неоснователното
ползване на имота за периода юни 2019г. – ноември 2019г. и претърпени вреди за
разноските за консумативи за периода юни 2019г. – октомври 2019г. в общ размер
на 1540.35 лева.
Всеки
един от трите иска има самостоятелно правно основание, тоест представлява
отделен интерес. Следователно и по аргумент от чл. 72, ал. 1 ГПК държавната
такса следва да се събере по всеки един от кумулативно обективно съединените
искове. За да се определи размера на дължимата държавна такса, следва да се
прецени как се формира цената на иска по всяка една от заявените претенции.
Вземането за неплатена наемна цена и вземането за неплатени консумативи,
свързани с ползването на наетата вещ, представляват периодични плащания, поради
което цената на тези два иска се
определя съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК и представлява сборът
на всички дължими платежи. Следователно дължимата държавна такса по първите два
иска е в размер на 4%, но не по-малко от 50,00 лева, от претендираните суми или
50,00 лева по всеки един от двата иска. Цената на третия иск, за вземането за
неоснователно обогатяване, се определя съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК и държавна такса следва да се събере върху претендираната сума.
Следователно по този иск се дължи държавна такса в размер на 4% , но не
по-малко от 50,00 лева, от претендираната сума или 61.62 лева
Общият
размер на държавната такса, която ищецът следва да заплати за всеки един от трите обективно кумулативно съединени
иска, предявени с исковата молба, е в размер на 161,62 лева. Ищецът е внесъл
държавна такса в размер на 124,00 лева. Следва да довнесе по сметка на Районен
съд Сливен сумата от 37,62 лева.
С
оглед изложеното настоящият съдебен състав достига до извода, че действително е
била налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в незаплащане на
дължимата държавна такса, но дадените от Районен съд Сливен указания за
довнасяне на държавна такса в размер на 313,00 лева са неточни. Предвид
дадените неправилни указания процесното определение се явява незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд
Сливен, който следва да остави исковата молба без движение и да даде указания
съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовностите от страна на
ищеца, а именно за довнасяне на държавна такса по предявените искове в размер
на 37,62 лева, както и да укаже неблагоприятните последици от неизпълнение на
това процесуално задължение.
По разноските:
Жалбоподателят
е направил искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски
в размер на 15,00 лева, представляващи дължимата държавна такса. Претенцията за
присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл. 129,
ал. 3, изр. 2 ГПК при подаване на частна жалба срещу определението на съда за
връщане на исковата молба и за прекратяване на производството, препис от частната
жалба не се връчва на другата страна. На този етап от производството все още не
е конституирана ответната страна, същата все още не е уведомена, че е субект на
процесуално правоотношение по предявения иск, следователно няма как да бъде
осъден за заплащане на разноски субект, който не е страна в производството.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК Окръжен съд
Сливен
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 4297 от 09.12.2019г., постановено по гражданско дело № 6487 по описа на
Районен съд Сливен за 2019г., с което съдът е върнал искова молба с вх. №
24474/20.11.2019г., предявена от „Д. с.“ ЕООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: град С., бул. „********* срещу И.Д.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** и е прекратил производството по гражданско дело № 6487 по описа на
Районен съд Сливен за 2019г., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото
на Районен съд Сливен за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно мотивите на определението.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: