№ 33442
гр. София, 08.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110155909 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 08.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 55909/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, във вр. чл. 312 ГПК.
Подадена е искова молба от Д. К. А. срещу „Е.К.Ф.М.“ ЕООД, като се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
17/27.10.2021 г. за длъжността „Организатор дейности, модно ателие“. Поддържа, че
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като
уволнителната заповед и била връчена с едномесечното предизвестие на 07.09.2022 г.
Навежда доводи, че нито при сключването на трудовия договор, нито след това й било
връчена длъжностна характеристика. Излага съображения, че добросъвестно е изпълнявала
задълженията си, вкл. възлаганите й от прекият ръководител, като често същите се
изпълнявали в продължителност по-голяма от работното време по договора, като се
налагало да изпълнява и функции извън заеманата длъжност, което сочи. Твърди, че
уволнителната заповед й била връчена, тъй като не било разрешено ползването на отпуск,
като ищцата сочи, че е отказала да подпише молба за напуска по взаимно съгласие.
Поддържа, че по никакъв случай, не била нарушила трудовите си задължения, като
описаните нарушения в заповедта били в противоречие с процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание и материалния закон. Сочи, че била нарушена процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ. Също така в заповед № 1/07.09.2021 г. липсвало задължително съдържание,
което аргументира, като същата била и немотивирана. Инвокира доводи, че уволнителната
заповед е издадена единствено, за да обоснове прекратяването на трудовото
правоотношение, като била издадена в хипотезата на злоупотреба с право. Поддържа, че
след уволнението имала здравословни проблеми, за което били издадени болнични листове.
Развива съображения, че в случая трудовият договор трябвало да се прекрати с изтичането
1
на срока на предизвестието – 07.10.2022 г. Навежда доводи, че в предизвестието за
уволнението били посочени единствено цифрово разпоредбите на чл. 326 КТ и чл. 328, ал. 1,
т. 5 КТ, поради което уволнението било незаконно. Твърди, че в заповедта липсали
каквито и да били мотиви в какво се изразява липсата на качества, респ. кое или кои
качества липсвали за ефективното изпълнение на работата, което да обоснове
прекратяването на трудовото правоотношение. Аргументира, че за да е налице основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ трябвало работодателят да изложи фактическа причина за
прекратяването на трудовотоправоотношение, тъй като в противен случай уволнението било
незаконносъобразно. Поддържа, че размера на брутното трудово възнаграждение за пълен
отработен месец, който предхождал месеца на уволнението било в размер на 710,00 лева.
Обосновава, че с оглед незаконното уволнение се дължало обезщетение за оставане без
работа в следствие на незаконното уволнение в размер на 4260,00 лева за периода от
07.10.2022 г. до 07.04.2022 г. Прави доказателствени искания за приемане на писмени
доказателствени средства, както и да бъде задължен ответника да представи трудовото
досие на ищцата, както и удостоверение за трудовото възнаграждение за пълен отработен
месец. Направено е и искане за съединяване на производства по реда на чл. 213 ГПК. Иска
уволнението да бъде признато за незаконно, както и да бъде осъден ответника да заплати
претендираното обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като не се оспорва
факта, че страните са се намирали в трудово правоотношение, което е прекратено с изтичане
на срока на процесното предизвестие. Твърди, че предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е връчено със заповедта за
дисциплинарно наказание, тъй като ищцата системно не изпълнявала трудовите си
задължения. Оспорва твърденията на ищцата – за отказан отпуск, невръчена трудовата
характеристика, както и за изпълнение на задължения извън заеманата длъжност, което
обосновава, а също така и че връчването на заповедта било влошило здравословното й
състояние. Поддържа, че от заповедта за налагането на дисциплинарното наказание
„забележка“ се установявало, че служителят не се спрял с напрежението на работното място,
като многократно била забелязвана да спи във фотостудиото. Също така редовно идвала на
работа със закъснение, а също така идвала и в състояние, което не позволявало да изпълнява
служебните си задължения. Освен това въпреки изричната забрана, служителят редовно
допускал външни лица в складовата база на дружеството без позволението на управителя.
Инвокира подборни съображения по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, които
обосновава от правна страна. Навежда доводи, че искът по чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователен,
тъй като уволнението било своеобразна защита за работодателят, а освен това ищцата
искала да получи обезщетение за период, за които реално се била намирала в трудово
правоотношение с ответника, но дори да се приемело, че периода бил 2023 г., то не можело
да се присъди обезщетение, тъй като същият още не бил изтекъл. Аргументира, че целта на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е да се обезщети работника или служителя за периода за
които е останал без работа. Прави доказателствени искания за приемане на писмени
доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивен и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Съдът, като извърши служебна проверка на редовността и допустимостта на
предявените искове на основание чл. 129 ГПК и ч. 130 ГПК, намира претенцията по
осъдителният иск е нередовна, като следва да се предостави възможност на ищеца в срок до
откритото съдебно заседание да отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни
2
периода на претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение
за установяване законността на уволнението носи работодателят – в случая е на ответника,
който се твърдим, че е работодател (арг. §1, т. 1 ДР КТ), е необходимо да се очертаят всички
материални предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради обективна липса на качества
на ищеца за ефективно изпълнение на работата.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1)
компетентен орган на работодателя да е издал уволнителната заповед; 2) ищецът да е бил в
невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на професионални или
личностни качества, като това състояние следва да се дължи на неговото безвиновно
поведение, на обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и 3)
заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретните качества на служителя,
липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три
юридически факта: 1) да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3) причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
Ищецът следва да установи пълно и главно, че за процесният период е останал без
работа в следствие на незаконното уволнение, а работодателят следва да установи, че
уволнението е законно или че е заплатил дължимото обезщетение.
Между страните не се спори, поради което следва да бъде обявено за безспорно, че са
се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 17/27.10.2021 г. за
длъжността „Организатор дейности, модно ателие“, както и че размера на БТВ за последния
пълен отработен месец, който предхожда месеца на уволнението е в размер на 710,00 лева.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор, предмет на делото.
По отношение доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да бъде
задължен ответника да представи трудовото досие на ищцата и удостоверение за трудовото
възнаграждение за пълен отработен месец, съдът счита, че искането е направено
своевременно, поради което е процесуално допустимо, но в частта досежно трудовото
възнаграждение е не необходимо, а в частта за трудовото досие на ищцата е неотносимо,
поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Досежно искането по чл. 213 ГПК от ищеца, настоящият съдебен състав намира, че
следва да го остави без уважение, като съображенията за това са следните:
Съгласно правилото на чл. 213 ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които
участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка
3
помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо
решение по тях.
В случая твърдяното уволнително основание няма нищо общо с другото
производство – по отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
На следващо място трябва да се отбележи, че в хипотезата на чл. 213 ГПК се достига
не само до обективно съединяване на дела, но и до обективно съединяване на искове, поради
което в случая следва да се вземе предвид граматическото, систематичното и
телеологическото тълкуван във връзка с правилото на чл. 210 ГПК. Съгласно нормата на чл.
210 ГПК Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска,
ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също
производство. Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и
също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде
значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска
разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат
на разглеждане по реда на различни производства.
В случая предпоставка за обективното съединяване на искове, вкл. дори съда да
приеме, че би могло да е налице т. нар. „подсъдност по връзка между делата“ е претенциите
да се разглежда по един и същи процесуален ред. В случая по изричното разпореждане на
правилото на чл. 310, т. 1 ГПК настоящото производство се разглежда по реда на глава XXV
„Бързо проиводство“, а конститутивният иск за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание „Забележка“ подлежи на разглеждане по общия ред – арг. чл. 124 и сл. ГПК.
Тоест, претенциите са разглежда по различен процесуален ред, поради което не са налице
предпоставките на чл. 213 ГПК за обективното съединяване на дела.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.01.2023 г. от 09,30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като съдът им
указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да
отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни периода на претенцията за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ – с писмена молба, с препис за ответника.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде
върната в тази част.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че са се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 17/27.10.2021
г. за длъжността „Организатор дейности, модно ателие“, както и че размера на БТВ за
последния пълен отработен месец, който предхожда месеца на уволнението е в размер на
710,00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да бъде
задължен ответника да представи трудовото досие на ищцата и удостоверение за трудовото
възнаграждение за пълен отработен месец.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 213 ГПК да бъде
съединено настоящото производство с производството по оспорването на наложеното
дисциплинарно наказание „забележка“.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА, че в случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5