№ 334
гр. Шумен, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500017 по описа за 2022 година
Производство по чл.248 от ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 1379/01.04.2022г. (пощ. кл от 28.03.2022г.)
от ИВ. ЛЮБЧ. Д. с ЕГН ********** от гр. Б.... чрез адв. Р.Р. от АК – П... с
искане за изменение на определение № 158/02.03.2022г. в частта за
разноските, с която на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адв. Р.Р. от АК – П...
са и присъдени разноски в размер на 1 730лева. В молбата се твърди, че
неправилно съдът е определил размера на адвокатското й възнаграждение,
тъй като размерът бил определен на осн. чл. 7, ал. 7 във вр. ал. 2, т. 4 от
Наредбата, а в случая била приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата, по която щяло да се постигне справедлив и обоснован размер на
присъденото и адвокатско възнаграждение. Сочи, че така определеното
възнаграждение било за производство по заповедното производство, а в
случая било изготвено възражение по чл. 423 от ГПК, с приложени
множество писмени доказателства и делото е разгледано в открито съдебно
заседание, с разпит на свидетели, поради което счита, че следва да и се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лева – определено на
осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и моли определението, в частта за разноските да бъде
изменено в този смисъл.
1
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна в производството
„Колект БГ“ АД редовно уведомена не взема становище по молбата.
Съдът след като се запозна молбата и събраните по делото доказателства
намира, че молбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
С определение № 158 от 02.03.2022г. по в.ч.гр.д. № 20223600500017 на
ОС - Шумен, съдът е приел възражението на длъжника ИВ. ЛЮБЧ. Д. с ЕГН
********** с пост. адрес: гр. Б.... срещу Заповед № 365/26.05.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК издадена по ч.гр.д. №
1395/2021 г. по описа на РС – Шумен, в полза на заявителя „Колект БГ“ АД с
ЕИК ********* и е обезсилил същата на основание чл. 423, ал. 3, изр.
последно, във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 5 /предишна т. 4 / от ГПК, по отношение
на длъжника ИВ. ЛЮБЧ. Д. с ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Б....., както
и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. Със същото определение,
в полза на молителя ИВ. ЛЮБЧ. Д. с ЕГН ********** са присъдени разноски
в размер на 25.00 лева – за внесена държавна такса и на адв. Р.Р. от АК – П...,
със съд. адрес: гр. Л... са й присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 730 лева на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и
задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в
чиято полза съдът е решил делото. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, въпросът за разноските в заповедното
производство, каквото безспорно е и настоящото производство по възражение
по чл. 423 от ГПК, доколкото цитираната разпоредба се намира в глава
тридесет и седма, озаглавена „Заповедно производство“, следва да се разреши
окончателно в исковото производство по чл. 422 от ГПК, в което съдът е
длъжен да се произнесе и по разноските направени в заповедното
производство. В случая издадената заповед за изпълнение е обезсилена в
производството по чл. 423 от ГПК и не са налице предпоставките за
развиване на исково производство между страните, затова с обезсилването на
издадената заповед за изпълнение се слага край на заповедното производство,
поради което и по аргумент от нормата на чл. 81 от ГПК съдът дължи
произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски. С
постановеното определение, чието изменение се иска съдът е обезсилил
издадената заповед за изпълнение и е уважил искането на длъжника за
присъждане на разноски в размер на 25.00 лева за държавна такса и е
присъдил възнаграждение на пълномощника му, съобразно минималния
размер по наредба № 1/2004 г. в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер
на 1730 лева - изчислено съобразно правилото на чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/09.07.2004 г., съгласно която разпоредба възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2, на базата на половината от стойностите на претендираните
2
суми. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
длъжника, че в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата, касаеща производства по граждански дела с
определен материален интерес т.е. за искови производства. Производството
по чл. 423 от ГПК не е исково, а е сптецифично извънинстанционно
производство. Същото не е въззивно производство за инстанционен контрол,
нито е спорно исково производство. Целта му е охрана правата на длъжника в
заповедното производство, поради нередовното връчване на заповедта за
изпълнение и лишаване от възможността за нейното оспорване от длъжника,
поради което с него не се разрешава материално правен спор между страните,
нито се изследва процесуалното им поведение.
С оглед характера на производството /по реда на чл. 423 от ГПК/,
касаещо спор само между две насрещни страни, без да е налице обемен
доказателствен материал и с оглед обема на осъществената от процесуалния
представител защита, свеждаща се единствено до депозиране на възражение и
депозиране на писменни бележки (без явяване в съдебно заседание),
настоящия възивен състав счита, че така присъденият на осн. чл 38, ал. 2 от
ЗАдв. адвокатски хонорар в размер на 1 730 лева, изчислен съобразно
правилото на чл. 7, ал. 7 във вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е
справедлив, съобразен е с Наредбата и е в обоснован размер, поради което не
са налице основания за присъждане на по – висок размер, в какъвто смисъл е
разглежданата молба, с искане на процесуалния представител на длъжника да
бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 2 930 лева.
По изложените съображения, съдът намира молбата за изменение на
определението, в частта му за разноските за неоснователна и следва да я
остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Р.Р. от АК – П... с искане
за изменение на определение № 158/02.03.2022г. постановено по в.ч.гр.д. №
20223600500017 по описа на ОС - Шумен, в частта за разноските.
На осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК, определението е окончателно и
неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4