№ 3515
гр. Варна, 05.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502259 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 вр. чл.420 ГПК.
Образувано е по ЧЖ вх.№24593/10.08.2021г., подадена от ВИ ЕН ТИЙМ ООД, ЕИК
*********, Варна, представлявано от Владимир Янев, чрез адв.В.С. срещу определение
№3814/30.07.2021г., с което заповедният съд е оставил без уважение искане на длъжника Ви
Ен Тийм ООД за спиране на изп.дело №20218830400646 по описа на ЧСИ Петя Иванова,
рег.№883 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -Варна, на основание чл.420 ГПК.
В жалбата се излага, че постановеното определение е неправилно и необосновано.
Претендира се отмяната му и вместо това постановяване спиране на принудителното
изпълнение, образувано въз основа на издадената по ЧГД №9520/21г. заповед за
изпълнение. Жалбоподателят излага, че искането за спиране се основава на една от
посочените в разпоредбата хипотези, а именно – убедителни писмени доказателства, които
съпровождат искането. Твърди, че са представени доказателства за дадено предписание от
държавен орган – отделение по Превантивна медицина –Варна към ВМА от 19.02.2021г.,
съгласно което отдаденото под наем помещение не отговаря на нормативните изисквания за
неговото ползване по предназначение съгласно Наредба РД-02-20-3 от 21.12.2015г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на сгради с обществено обслужване в областта на
образованието, науката, здравеопазването, културата и изкуствата, издадена от Министъра
на РРБ. Твърди, че поради това още при сключването на договора за наем към 2018г. не е
било спазено изискването на чл.230 ЗЗД като е предоставен имот, който не е отговарял и не
отговаря на предвидени изисквания за ползването му с предназначение „киносалон/театър“.
Твърди се, че това е така поради липсата на задължителната за такъв тип сгради
вентилационна и отоплителна системи. Поради това се черпи довод, че ползването на имота
е било невъзможно още при сключване на договора за наем, поради което не се дължат
наеми, консумативи и инвестиции.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна
1
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО- ПОЧИВНО ДЕЛО“,
представлявана от Изп.директор Иван Кожухаров, чрез ю.к.Хр.А., в което се оспорва
основателността на жалбата. Страната излага, че постановеното определение от заповедния
съд е правилно и законосъобразно. Не са налице основания за спиране на изпълнението,
образувано въз основа на заповед за изпълнение. Излагат, че посочените в жалбата
несъответствия в имота с неговото предназначение са отстранени и са били временни
проблеми. Сочи се, че към датата на подписване на договора за наем от 19.01.2018г.,
представляващият дружеството наемател е подписал декларация, че няма да ползва
локалната отоплителна инсталация в сградата на Военноморски клуб –Варна. Не се спори,
че към м.02.2021г. липсват работещи вентилационна уредба и отопление в обекта както
че е издадено предписание, че обектът не отговаря на изискванията към обекти за
обществено ползване. Същевременно се твърди, че към датата на наемане на обекта
страните са се съгласили със състоянието му и не са правили възражения. Прави се довод, че
изложените от длъжника обстоятелства касаят форсмажорни обстоятелства, които не могат
да са предмет на преценка в производството по чл.420 ГПК. Поради изложеното
претендират за потвърждаване на съдебното определение.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирания длъжник в заповедното производство, в преклузивния срок и при спазване
изискванията за редовност, вкл. от надлежно упълномощен процесуален представител на
страната. Жалбата е надлежно администрирана от съда с постъпил отговор на заявителя.
За да се произнесе по основателността на жалбата въззивният състав съобрази, че в
производството по ЧГД №9520/2021г. на ВРС е издадена по заявление на ИА“Военни
клубове и военно-почивно дело“, ЕИК *********, заповед за незабавно изпълнение съгласно
чл.417, т.2 от ГПК, срещу ВИ ЕН ТИЙМ ООД, ЕИК *********, Варна, за заплащане на
сумата 21 215.36 лева, представляваща сбор на дължими наеми по договор от
19.01.2018г., за обект – киносалон, находящ се във Военноморски клуб –Варна, за периода
01.01.2020г. до 28.06.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението на 29.06.21г. до окончателното изплащане; сумата от 49 674.72 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на инвестиционна програма и забава в
плащането на наем и консумативи, за периода 01.01.2020г. до 28.06.2021г. както и сумата 1
467.80 лева, разноски в заповедното производство. Посочено е, че вземането произтича от
договор за наем №Н-1/19.01.2018г. и извлечение от сметка №4887/1 „Вземания от
др.дебитори – наематели ВО“, на основание чл.417, т.2 ГПК. След връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК ведно с искане за спиране
на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената заповед, на
основание чл.420, ал.2 ГПК. Към искането са приложени множество писмени доказателства,
основно кореспонденция, водена между страните по договора за наем и др.ведомства. Иска
се спиране на изпълнението, тъй като дружеството – наемател не може обективно да
извършва дейност по опериране на киносалон и театър и не може да заплаща както наем,
така и да изпълнява заложената в договора инвестиционна програма. Позовават се както на
обявената пандемия, така и на несъответствие на обекта с ползването му по предназначение.
С определение от 30.07.2021г. съдът е оставил без уважение искането за спиране като
се мотивирал с липсата на която и да е от посочените в ал.2 предпоставки, а така също и
липсата на предложено от длъжника – молител обезпечение по чл.180 и чл.181 ГПК.
Настоящият състав намира следното: Съгласно приложимата разпоредба на чл.420
ГПК, съдът постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без обезпечение,
предвидено в ал.1 /парична гаранция/, когато направеното искане е подкрепено с писмени
доказателства, че: вземането не се дължи, ако вземането се основава на неравноправна
2
клауза в договор, сключен с потребител или ако неправилно е определен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител. С оглед липсата на основания за прилагане
спрямо длъжника на потребителска защита както и липсата на изявление и готовност за
внасяне на парична гаранция, преценката на съда се концентрира основно по изпълнение
изискването на чл.420, ал.2, т.1 ГПК. Тъй като е предприето принудително изпълнение въз
основа на невлязла в сила заповед за изпълнение, то разпоредбата предвижда единствено
писмени доказателства, които биха могли да разколебаят удостоверителната сила на
заповедта. С молбата е представена основно кореспонденция между страните по договор за
наем от 19.01.2018г. Формално искането не удовлетворява цитираната разпоредба на чл.420,
ал.2 ГПК.
Предвид характера на производството по чл.420 ГПК като такова с обезпечителни и
защитни функции спрямо длъжника, не е необходимо предвидените писмени доказателства
главно и пълно да отричат дължимостта на сумите, предмет на заповедта. Достатъчно е да
създават предположение за липса на задължение или да разколебават съществуването му в
предявения размер.
От приложените към молбата по чл.420 ГПК писмени доказателства се установява
водена активна кореспонденция между страните по договора за наем за предоговаряне
условията по него поради произтекли след сключването му непредвидени обстоятелства.
Последните са служебно и публично известни предвид издадени заповеди по привеждане в
изпълнение на извънредни мерки съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците от същото. Периодът на претенцията /ян.2020г. до юни 2021г./
обхваща изцяло периода на обявеното в страната извънредно положение и предвидените в
този закон извънредни мерки /13.03.20г. до 13.05.2020г./ Публично известно е, че поради
тези обстоятелства, за определен период от време изцяло е преустановено действието на
театри/кина и др.зали с обществено предназначение, а за последващ период действието им е
било силно ограничено, съответно до 30% или 50% от капацитета им. В приложената
кореспонденция са налице данни за преустановяване изцяло дейността на наетия обект
/театър/ към април 2020г. /извършена проверка от комисия/ В този смисъл, за установяване
на тези обстоятелства не е необходимо представянето на писмени доказателства по смисъла
на цитираната разпоредба на чл.420 ГПК.
Не са представени доказателства за приложение на чл.6б от цит. Закон, за отпадане
изцяло или частично плащането на наемна цена за период до два месеца от отпадане на
извънредното положение, считано от 14.05.2020г. до 14.07.2020г. Въпреки цитираните в
писмата споразумения, не са представени такива за договаряне намален размер на наема,
макар да са налице данни за заплащане на различна от уговорената цена. Съгласно
извлечението /на л.24 по заповедното досие/, наемите за месеците юни и юли 2020г. са в
намален размер, въпреки липсата на договаряне. /въз основа на заповед на изп.директор на
наемодателя, видно от приложените фактури към заявлението/ В приложената аналитична
справка за периода липсва посочено основание „наем за м.12.2020г.“, но е налице основание
м.януари 2021г. Същевременно, от кореспонденцията се установява, че именно в този
период /след ноември 2020г./ театърът е бил временно затворен за извършване на планиран
ремонт на вентилационна и отоплителна система, за обявяване на обществена поръчка от
наемодателя Изпълнителна агенция към МО. Видно от приложеното към заявлението писмо
на ИА“ВКВПД“ от м.12.2020г. се установява, че с протокол от м.11.2020г. е спряно
действието на договора поради предстоящ ремонт на отдадения под наем обект. В
писмата са налице изявления на двете страни, че по време на ремонта няма да се дължи
наемна цена. Установяване се, че поради нефункциониране на тези системи е налице
предписание на компетентен орган за нецелесъобразност при ползване на обекта по
3
предназначение, тъй като носи риск за здравето на посетителите. Тъй като не са налице
данни за предоговаряне на наемната цена и за приложение на специалната разпоредба на
чл.6б от закона, не е налице основание за отпадане на задължението на наемодателя за наем,
независимо от обявения в страната локдаун и извънредно положение. Именно поради това,
за сумата, представляваща претенция за наем не се установява формално основание за
недължимост в предявения размер.
Същевременно, предмет на издадената заповед са и начислени на наемателя
неустойки за забавено изпълнение на задължения за наем и консумативи /по чл.27 от
договора за наем/, а така също и неустойки по чл.22, ал.4 от договора, за неизпълнение на
инвестиционна програма. В тази връзка съдът цени разменената между страните
кореспонденция, от която става ясно, че наемателят е предлагал договаряне на условията по
договора - както на цената, така и на дължимите годишни инвестиции, вкл. е направил
искане за прекратяване на договора за наем поради стопанска непоносимост. В
продължителен период от време /до м.02.21г./ наемодателят е отказвал постигане на
споразумение, въпреки очевидната невъзможност обектът да бъде ползван по
предназначение. Налице са данни за нежелание от страна на наемодателя да бъде
предоговорена подписаната с договора инвестиционна програма. Изпълнението на същата
по необходимост е свързано с реалното ползване на обекта по предназначение, което с оглед
общоизвестното обявено в страната извънредно положение, е било и невъзможно по
обективни причини. Същевременно в договора е налице изрична забрана за ползването на
обекта по различен начин. Установяват се периоди в претенцията на пълна невъзможност да
бъде осъществено ползването на обекта по причини, които са изцяло извън волята на
наемателя и имат обективен характер.
Възраженията на наемателя действително не могат да бъдат разгледани в
производството по чл.420 ГПК, но сочат на липса на виновно неизпълнение на
задълженията му по договора както и на липса на изпълнение от наемодателя да осигури
ползване на обекта във вида, който съответства на неговото предназначение като театър. В
хипотезата на чл.420, ал.2 ГПК спирането, за разлика от ал.1, зависи от преценката на съда.
Спиране се постановяване, когато в срока за възражение длъжникът е представил писмени
доказателства, разколебаващи (отричащи) удостоверителната сила на документа по чл.417,
т.2 ГПК и обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува изцяло
или за определен размер. Именно при обстоен анализ на приложената кореспонденция,
договорът, създадените между страните трайни отношения по повод обекта /повече от 25
години/, при отчитане специфичните обстоятелства поради обявеното в страната извънредно
положение /съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., заповед на кмета на община
Варна и заповед на министъра на здравеопазването на РБ/, състоянието на наетия обект и
неговото предназначение, в съгласие с чл.5 ГПК, съдът намира, че са налице основания за
частично спиране на принудителното изпълнение по отношение на присъдените неустойки
за неизпълнение и за забавено изпълнение. Въз основа на изложеното съдът намира, че
следва да спре изпълнението, предприето въз основа на заповед по чл.417, т.2 ГПК,
единствено по отношение на претендираните неустойки в общ размер от 49 674.72 лева, на
основание чл.420 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ частично определение 3814/30.07.2021г., постановено по ЧГД
4
№9520/2021г. на ВРС, 10 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение искане на
длъжника ВИ ЕН ТИЙМ ООД за спиране на изпълнението по изп.дело №646/2021г. на ЧСИ
рег.№883, по отношение на част от присъдените суми, а именно за сумата от 49 674.72 лева,
представляващи неустойки по договор за наем и вместо това ПОСТАНОВИ:
СПИРА изпълнението на изп.дело №646/2021г. по описа на ЧСИ Петя Иванова с рег.
№883 в КЧСИ, с район на действие ВОС, по отношение на обективираните в заповед по
чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №9520/2021г. на ВРС, неустойки в общ размер на 49 674.72
лева, на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата отхвърлителна част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране не подлежи на обжалване /т.8 от ТР 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5