МОТИВИ
към Присъда № 33 от 18.06.2019 година, постановена по
ВНОХД
№ 692 по описа
за 2018 година на Окръжен съд – Хасково
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 56 от 25.10.2018 г., постановена по н.о.х.д.№ 711/2017 г., Районен съд
Димитровград е признал
подсъдимия Е.А.Ф. за виновен в това, че на 02.09.2017 г. в гр. ******, управлявал моторно превозно средство лек
автомобил „Рено“ с ДК № ******, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на хиляда,
установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр.
чл.55, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да изтърпи ефективно при
първоначален общ режим на изтърпяване, като на основание чл. 59, ал.1 НК е приспаднал от наказанието лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на
ЗМВР за срок от 24 часа,
и на основание чл. 304 НПК го е оправдал, като
го е признал за невиновен в обвинението за извършено престъпление по чл. 343б,
ал.2, вр. ал.1 НК – за това, че е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, след като е осъден за
деяние по чл. 343б, ал.1 НК с влязла в сила на 01.03.2008 г. присъда по НОХД
№77/2008 г. на РС-Димитровград. С присъдата
също така е приведено в изпълнение на
основание чл. 68, ал.1 НК наложеното на подсъдимия по НОХД №297/2014 г. на РС- Димитровград наказание лишаване от
свобода за срок от 4 месеца, което да изтърпи ефективно,
отделно, изцяло и преди изтърпяване на наказанието му наложено с настоящата
присъда, при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал.1 НК наложил на подсъдимия
наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, считано от 02.09.2017 г. Също така подсъдимият е осъден да
заплати и направените по делото разноски в размер на 34 лв. по сметка на ОД
на МВР – Хасково.
Недоволни от присъдата са останали както Районна прокуратура
– Димитровград, така и защитникът на подсъдимия, адв. К., които я протестират и
обжалват едновременно на различни основания.
Във въззивния протест на Районна прокуратура – Димитровград
се поддържа, че присъдата е неправилна по отношение на приетата от съда
квалификация и относно размера на наложените наказания, които не отговаряли на
тежестта на извършеното престъпление. В допълнително изложение се посочва, че
изводите на съда относно приложението на чл. 86, ал. 1, т. 2 НК не били
правилни и подсъдимият не се явявал реабилитиран, за да бъде оправдан за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. От друга страна, наложеното
наказание лишаване от свобода било определено при предпоставките на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, въпреки че по делото не се установявали многобройни смекчаващи
обстоятелства. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК и да му се наложи наказание лишаване от
свобода, без да се прилага чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Във въззивната жалба се поддържа, че присъдата е неправилна
и се отправя искане да бъде отменена изцяло, като се постанови нова, с която
подсъдимият бъде оправдан.
Участващият във
въззивното производство прокурор намира въззивната жалба за изцяло
неоснователна, тъй като се доказало по безспорен и категоричен, че подсъдимият
извършил престъпление по чл. 343Б, ал. 1 НК, за което е бил осъден от първата
инстанция, но изразява лично несъгласие с подадения протест. Дори и да се
приемело, че изложените в последния доводи относно реабилитацията по чл. 86 НК
били правилни, в същото време не се съобразявало, че са налице условията на чл.
88а НК, по силата на който в действителност е настъпила реабилитация по право в
полза на подсъдимия. В протестираното решение районният съд достигнал до извода,
че е налице реабилитация по чл. 88а НК, но не е изложил аргументи в тази
посока. Въпреки това се поддържа, че доводите във въззивния протест относно
прилагането на чл. 55 НК били основателни. Фактът, че на подсъдимия са
възложени родителски права не санирало обстоятелството, че същият бил осъден с
влязла в сила присъда за неплащане на издръжка. Установената концентрация на
алкохол от 1,7 промила била доста над 1,2 промила и липсвали други многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, както и условие най-ниското предвидено в
закона наказание от една година да се явявало несъразмерно тежко. Отбелязва се,
че в диспозитива на присъдата и в мотивите липсвало какво и да било произнасяне
по отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба. Отправя се искане за
увеличаване на наказанието лишаване от свобода над една година и налагане на
глоба.
В заключителната
си пледоария защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. На инкриминираната дата
подсъдимият управлявал МПС, но наличието на алкохол в кръвта му не било
установено по предвидения от закона ред. Установени били множество нарушения на
Наредба № 30 за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС,
свързани с вземането на кръвта и първоначалното освидетелстване, както и с
последващото изследване на взетите кръвни проби. В показанията си свидетелката
П. говорела за контейнери със съдържание 4 мл кръв, а вещото лице - за стъклени
шишенца с гумени запушалки, облепени с лейкопласт. Тези противоречия
разколебавали фактите, свързани с вземането на кръвта и установяването по
безспорен и категоричен начин идентичността на тези проби и тяхната
неизменност. Категоричното желание на подсъдимия да даде кръвна проба се
тълкува в смисъл, че ако той в действителност е смятал, че е употребил алкохол,
в никакъв случай не би искал и не би се насочил именно към този метод за
установяване на алкохол в кръвта му. Експертизата по делото била
компрометирана, с оглед наличието на два протокола, подписани от едно и също
лице, съставени на една и съща дата (07.09.2017 година) в един и същи час, като
първият протокол бил извършен извън наказателното производство
Подсъдимият Ф. в
своя защита отправя искане да бъде оправдан, тъй като е невинен, а в последната
си дума подчертава, че наистина не е употребявал алкохол.
Във въззивното
производство са допуснати и приети писмени доказателства относно възлагането в
полза на подсъдимия да упражнява родителски права над двете му деца, относно
тяхното здравословно състояние, а също така е извършен и разпит на вещото лице
С.С., като са приети изготвените от нея съдебно – химически експертизи с оглед
отстраняване на допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение
поради непрочитане на експертното заключение в с.з. преди да бъде прието.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на
обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Подсъдимият Е.Ф.
***. На 02.09.2017 г., около 01.40 часа през нощта, подсъдимият Ф. управлявал
лек автомобил „Рено“ с рег. № ******, като се прибирал към вкъщи. В този момент
на ул. К. О. до ОУ „И. В.“ ****** ****** извършвал рутинна проверка на
преминаващите превозни средства. В състава на ******
влизали ******* ****** – свидетелите В.В.и А.А.. Двамата спрели управлявания от
подсъдимия лек автомобил и му поискали документи за проверка. Направило им
впечатление, че Ф. силно миришел на алкохол и затова решили да извършат
проверка с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с инв. № 0057. Ф. обаче отказал
да бъде тестван с техническото средство, поради което му бил издаден талон за
медицинско изследване № 0448177, връчен на подсъдимия в 02.00 часа на
02.09.2017 г. Свидетелите В. и А.съпроводили Ф. *** за вземане на кръвна проба.
Свидетелката Ю.П. в този момент била на смяна в ЦСМП – Д. При вземане на
кръвната проба тя следвала описания в наредбата ред – били използвани два
контейнера по 4 мл, които се напълнили догоре, поставил се етикет върху тях и
се вакуумирали в специална каса в присъствието на още една медицинска сестра и ***** ******* В.. На мястото,
от където била взета кръв, се извършило промиване с вода. За взетата проба се
извършило вписване в амбулаторния журнал, воден за тази цел в ЦСМП – Д., като името на подсъдимия било вписано под пореден
№ 64 и се отбелязало, че пробата е взета в 02.10 часа. В протокола за
медицинско изследване е посочено, че подсъдимият имал запазена координация, с
адекватно поведение и ясно съзнание, консумиран алкохол – бира (около 4 бири по
0,500 мл), въпреки че самият Ф. отричал да е употребявал алкохол. Протоколът от
медицинското изследване е подписан както от свидетелката П., така и от
подсъдимия. След вземането на кръвната проба А.и В. откарали Ф. до сградата на *******
*******,
от където той вече се прибрал у дома. Кръвните проби били изпратени с писмо №
254р – 29004 от 02.09.2017 г. и занесени на ръка на 04.09.2017 г. за извършване
на химическа експертиза от експерт при СХЛ при ОД на МВР – Х. Експертизата се
изготвила от вещото лице С.С., която посочва, че опаковката на пробите
отговаряла на изискванията на Наредба № 30 от 2001 г. За изследване е използван
метода Видмарк. Крайният резултат показва, че е установена концентрация на
алкохол в кръвта 1,70 промила.
Съгласно препис
от лабораторната книга за извършените изследвания на кръвната проба, водена в
ОД на МВР – Х., от подсъдимия е взета кръвна проба в ЦСМП – Д. на 02.09.2017 г. в 02.10 часа, а съгласно
резултатите от химическата експертиза по метода Видмарк концентрацията на
алкохол в кръвта е 1.70 % промила.
Съгласно справка
за нарушения, подсъдимият е санкциониран за многобройни административни
нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
За извършения от
подсъдимия по време на ****** проверка отказ
да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и за проявено
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.
171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство за не повече от 18 месеца, за което е издадена
заповед № 17 – 0254 – 000322 от 04.09.2017 г. на Началник на РУ – Д.
Така приетата
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на свидетелите А.А., В. В., Ю.П.; обясненията на подсъдимия Ф.; от
разпита на вещото лице С.С. и приетата по делото съдебно – химическа
експертиза; както и от приобщените по делото писмени материали по ДП № 743/2017
г. по описа на РУ на МВР – Д.
По същество,
установената от районния съд и от настоящия съдебен състав фактическа
обстановка не се различават съществено, но въззивният съд достига до различни
правни изводи касаещи анализа на доказателствата, съставомерността на деянието
и данните за миналата съдимост на дееца, пряко относими към въпроса за
настъпването на реабилитация и свързани с основния съставомерен признак от
обективната страна по ал. 2 на чл. 343б НК. По отношение наведените от защитата
възражения във връзка с процедурата по вземане на кръвна проба приложими са
разпоредбите на действалата към момента на извършване на деянието Наредба № 30
от 27.06.2001 г. (понастоящем отменена).
На първо място,
следва да се отбележи известна разпокъсаност в анализа на свидетелските
показания на П., както и оскъдното обсъждане на показанията на А.и В..
Неправилно е възприето, че показанията на П. не били конкретни, а по принцип
дадени. Фактът, че в своите показания тя посочва какъв е нормативно установеният
ред за вземане на проби, не означава, че тя говори „по принцип“ или
„абстрактно“ за конкретния случай. Напротив, тя провежда разлика между това
каква е била процедурата по отменената наредба и по сега действащата наредба. С
предявяването на протокола от медицинско изследване в с.з. от 27.09.2018 г. тя
изрично потвърждава, че подписът е неин и уточнява, че информацията в него се
извлича от обясненията на освидетелстваното лице. Така тя потвърждава
свидетелстващия характер на отразеното в писмения документ. Следователно,
изводът е, че отбелязванията в протокола относно вида на употребения алкохол,
неговото количество, употреба на лекарства през последните 24 часа и минали
заболявания са извлечени изцяло въз основа на информацията, която подсъдимият е
предоставил на П. по време на изследването. След като отбелязва в показанията
си, че подписът под амбулаторния журнал също е неин, П. подробно обяснява каква
е новата процедура за вземане на кръвни проби и я описва в нейната
последователност. В тази насока районният съд неправилно е възприел и е обсъдил
в мотивите си, че свидетелката имала предвид конкретния случай с подсъдимия Ф..
Впоследствие същата логическа грешка е допусната и от защитника на подсъдимия,
който се позовава на нея. Всъщност, когато П. говори, че кръвта се поставя в
два контейнера по 4 мл, които се вакуумират, тя има предвид какъв е редът по
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Този извод лесно се обяснява като се съпостави
разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 1 с показанията й. Съдът в мотивите си е
обсъждал казаното от свидетелката в контекста, че касае конкретно извършеното
медицинско изследване по Наредба № 30, а то касае всъщност разграничението
между отменената и новата процедура за вземане на кръвна проба. По
аналогичен начин защитникът на подсъдимия в заключителната си пледоария пред
въззивния съд акцентира върху компрометиране на процедурата по вземане на
кръвна проба, като се позовава на противоречия в показанията на П. и разпита на
вещото лице С. - П. говорела за контейнери със съдържание 4 мл кръв, а вещото
лице за стъклени шишенца с гумени запушалки, облепени с лейкопласт. Всъщност,
П. описва разликите в процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при която се
използват контейнери и епруветки, а С. описва конкретно как е преминало изготвянето
на експертизата по реда на отменената Наредба № 30 от 27.06.2001 г., при което
са били използвани стъклени шишенца с гумени запушалки. Това обстоятелство не
води до извода за противоречие или несъответствие в свидетелските показания и
възражението за наличието на такова се явява неоснователно.
Относно
показанията на свидетелите А.и В. районният съд лаконично е споменал, че било
без значение дали подсъдимия се е явил самостоятелно или е бил откаран от полицаите
до ЦСМП – Д. В тази насока следва да се отчете, че в показанията си свидетелят
А.заявява, че двамата с В. лично са отвели Ф. с *******
автомобил до лечебното заведение. От друга страна, В. в своите показания
посочва, че Ф. *** и те двамата били извикани едва впоследствие за оформяне на
документите. Подсъдимият, обаче, в собствените си обяснения подчертава, че след
неуспешния опит да бъде тестван с техническо средство е бил отведен с ******* автомобил до ЦСМП – Д. („Отидохме до бърза помощ с тяхната кола…“ – л. 49
от делото). Нещо повече, те не само са отишли заедно до лечебното заведение, но
А.и В. са влезли вътре и са стояли там до приключване на медицинската
манипулация по вземане на кръвна проба. Това обстоятелство изрично е подчертано
в обясненията на Ф., които в тази част следва да се кредитират като
последователни и безпротиворечиви. Следователно, показанията на В. в частта, в
която отбелязва, че не са съпроводили Ф. ***, са изолирани и не се потвърждават
от останалите доказателства, което може да се отдаде на изминалия период от
време от събитията до разпита на свидетеля (почти една календарна година). С
факта, че Ф. е съпроводен от ****** се обяснява и
сравнително краткият интервал от време от издаването на талона за медицинско
изследване (02.00 часа) до започване на самото изследване (02.10 часа според
отбелязването в амбулаторния журнал). След вземането на кръвната проба А.и В.
отново са съпроводили Ф. с тяхната кола дo ******* *******, от където
подсъдимият се е прибрал у дома – обстоятелство, което отново се извлича от
обясненията на Ф.. Доводите на защитника, че Ф. сам е пожелал да отиде до бърза
помощ, за да му бъде взета кръвна проба и действията му били продиктувани от
сигурното му убеждение, че не е употребявал алкохол, не се споделят от въззивния
съд, защото с оглед на гореизложеното се установява, че Ф. изобщо не е изявявал
желание сам да отиде до бърза помощ. Обичайната практика в подобни ситуации
показва, че самият факт, че се е наложило да бъде съпроводен от ******** служители, може да се обясни или със
заявено от него нежелание да даде кръвна проба или с опасения от страна на *******, че не е в състояние самостоятелно да
изпълни дадените му указания за явяване в лечебното заведение. Този извод се
подкрепя още повече от констатациите, че подсъдимият е отказал да бъде тестван
с техническо средство Алкотест Дрегер, за което му е наложена и принудителна
административна мярка. Ако Ф. наистина е бил толкова силно убеден в правотата
си, че не е употребявал алкохол изобщо, нищо не му е пречело да се подложи на
проверка с техническото средство, защото при липса на алкохол в кръвта то би
отчело нулев резултат. Ето защо необясними остават опитите на подсъдимия да
избегне проверката с дрегер, а в същото време силно изразеното му желание
(според защитника) да даде кръвна проба, за което обаче се е наложило да бъде
съпроводен от *******
********.
Показанията на
вещото лице С. са последователни и в съответствие с всички останали събрани по
делото доказателства. Във връзка с посоченото по-горе при коментара на дадените
от П. показания, С. също подчертава, че кръвните проби са били изготвени по
реда, предвиден в Наредба № 30 от 2001 г. и ги описва именно в този им вид –
като стъклени шишенца, с надписани имена и запечатани с восък. Изискванията на
Наредба № 30 са спазени именно по предвидения за това ред и анализа на
писмените материали по ДП не дава основание за друг извод. Също така
неоснователни са и възраженията, че експертизата по делото била компрометирана,
с оглед наличието на два протокола, подписани от едно и също лице, съставени на
една и съща дата (07.09.2017 година) в един и същи час, като първият протокол
бил извършен извън наказателното производство. Намиращият се на л. 6 от ДП
протокол № 204 от 07.09.2017 г. обективира проведените от вещото лице
изследвания по метода Видмарк именно с оригиналните кръвни проби, взети в ЦСМП
– Д. на 02.09.2017 г. Протоколът на л. 27 от ДП има №
204 с допълнителен индекс – буква „А“ и върху него изрично е отбелязано, че
обективира химическа експертиза „по писмени данни“. Постановлението за
назначаване на тази втора експертиза е издадено почти месец и половина след
изготвянето на първото (23.10.2017 г.) в хода на досъдебното производство,
което е било образувано с постановление от 12.10.2017 г. Самото досъдебно
производство е образувано именно въз основа на наличието на достатъчно данни по
чл. 211, ал. 1 НПК, съдържащи се в административната преписка (с приложената
към нея съдебно-химическа експертиза), образувана в РУ на МВР – Д. по повод на *******
проверка на подсъдимия от свидетелите А.и В.. В този смисъл, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е процесуално допустимо
органът по разследването да възложи извършването на експертиза по писмени данни
и вещото лице да ползва материалите от първоначалната проверка за изготвянето
й. С оглед на неголямата сложност на проведените изследвания, е разбираемо, че
експертизата по писмени данни възпроизвежда дословно констатациите в протокола
от 07.09.2017 г., защото обективно не са съществували други фактически данни,
които да бъдат вземани предвид или допълвани към второто изследване.
Неправилни са
изводите на районния съд относно приложението на реабилитацията в настоящия
случай. Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият е осъждан два
пъти – с присъда от 14.02.2008 г. по НОХД № 77/2018 г. за извършено по деяние
по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация“, изтърпяно
на 11.09.2008 г., и с присъда от 06.10.2014 г. по НОХД № 297/2014 г. за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК (и двете дела по описа на Районен съд –
Димитровград). За да се приеме, че е настъпила пълна реабилитация по право по
чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82 НК за първото осъждане по НОХД № 77/2018 г. следва да
се установи, че са налице предпоставките за това: да е изтърпяно наказанието по
първото осъждане; от момента на изтърпяването да е изтекъл срок, равен на този
по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК; и в този срок осъденият да не е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода. Видно от втората присъда по НОХД № 297/2014 г., обаче, Ф. е признат
за виновен в извършването на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че
съзнателно не е изпълнил свое задължение за плащане на издръжка, чийто начален
момент е от месец юни 2007 г., а крайният му – месец април 2014 г. Релевантно е
началото на извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като
очевидно този начален момент попада в срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК.
Константната практика гласи, че престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично
продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато,
„продължаващо” бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото
прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Неговият начален момент в
случая е от месец юни 2007 г., а крайният – месец април 2014 г., поради което
извършването на деянието е продължавало през целия период, обхващащ осъждането
по НОХД № 77/2018 г. и изтърпяването на наказанието по същото. Ето защо не може
да се приеме, че е налице реабилитация по чл. 88а, ал. 1 НК. Такава не е
настъпила и по чл. 88а, ал. 4 НК, тъй като тази разпоредба предвижда изтичането
на предвидените срокове за всички осъждания, които в случая са две на брой.
Второто наказание по НОХД № 297/2014 г. е с изпитателен срок от 3 години
съгласно чл. 66 НК, а съгласно ал. 3 на чл. 88а НК в този случай срокът по ал.
1 започва да тече от деня, когато е изтекъл изпитателния срок. Доколкото
присъдата по това осъждане е влязла в сила на 19.11.2014 г., към момента на
извършване на деянието по настоящото дело (02.09.2017 г.) все още не са изтекли
изискуемите по закон срокове, поради което за това осъждане също не е настъпила
реабилитация, респ. не може да настъпи такава и по смисъла на чл. 88а, ал. 4 НК
в смисъла, който законът влага в понятието за „всички осъждания“. Именно като е
отчел обстоятелство правилно районният съд е приел, че настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК на предходното осъждане по
НОХД № 297/2014 г., поради което е приложил чл. 68, ал. 1 НК и е постановил, че
наложеното наказание в размер на 4 месеца ще следва да се изтърпи ефективно,
отделно, изцяло и преди изтърпяване на настоящото наказание. Проведеното от
районния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 88а НК не държи сметка за нейния
императивен характер, поради което не може да разширява необосновано приложното
й поле, дори и в контекста на наведените доводи за облекчаване положението на
подсъдимия.
С оглед на така
изложените съображения, неправилно районният съд е квалифицирал извършеното от
Ф. като деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, тъй като поради ненастъпила реабилитация
по чл. 88а НК той все още продължава да се води осъждан и то именно за
предходно престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е налице влязла в сила
присъда по НОХД № 77/2008 г. Следователно, наличието на този съставомерен
признак от обективната страна на деянието, наред с изследваната и установена
концентрация на алкохол в кръвта от 1,7 % промила, водят до извода, че деянието
следва да бъде квалифицирано по ал. 2 на чл. 343б НК.
Изводите за
субективната страна на деянието се припокриват с тези, до които е достигнал
районният съд – подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на извършените от него действия по
управление на моторно превозно средство след като е консумирал алкохол,
съзнавал е, че ще настъпят определени общественоопасни последици и с това
поведение се нарушават предписаните от закона правила за движение, но въпреки
това ги е извършил, като е целял настъпването на общественоопасния резултат.
С оглед на така
изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде отменена в
наказателно-осъдителната й част, а подсъдимият Е.А.Ф. да бъде признат за
виновен по първоначално повдигнатото му обвинение – в това, че на 02.09.2017 г.
в гр. Д. управлявал МПС – лек автомобил марка „Рено“ с ДКН №
****** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,70 на
хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 204А
от 27.10.2017 г., след като е осъден с влязла в сила на 01.03.2008 г. година
присъда, постановено по НОХД № 77 по описа за 2008 г. на РС – Димитровград за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
В останалата
част присъдата като правилна следва да бъде потвърдена. Както вече се посочи, в
изпитателния срок на наказанието, наложено с влязла в сила присъда по НОХД №
297/2014 г. подсъдимият е извършил настоящото деяние, което е от общ характер и
за което законът предвижда налагането на наказание лишаване от свобода. Именно
поради тази причина правилно районният съд е съобразил, че следва да бъде
изтърпяно отложеното наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца отделно
и изцяло от настоящото.
При определяне
на наказанието настоящият съдебен състав намира, че районният съд се е опитал
да намери балансиран подход при анализа за смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Не се споделя посоченото като смекчаващо вината обстоятелство
доброволно даване на кръвна проба, тъй като то не се установява от данните по
делото, както се коментира вече при анализа на събраните доказателства. От
друга страна, обаче, съдът намира, че в случая следва да се отчете
обстоятелство, което макар и едно-единствено, по своето естество представлява
изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК –
възлагането в негова полза да упражнява родителските права върху двете си малолетни
дела (близнаците А. и А.) с влязъл в сила съдебен акт, настъпило в хода на
настоящото производство. Преди последното по делото заседание е представено
определение № 463 от 15.04.2019 г. по гр.д. № 1919/2018 г. на Районен съд –
Димитровград, с което е одобрена постигната между страните съдебна спогодба,
уреждаща въпросите за родителските права, които са възложени на подсъдимия.
Това обстоятелство се приема за изключително с оглед на факта, че възлагането
на родителските права предпоставя необходимостта подсъдимият да упражнява
родителската грижа за дълъг и продължителен период от време, а индивидуализирането
на наказание по реда на чл. 54 НК би довело до определянето му в размер, който
очевидно би засегнал косвено интересите на малолетните деца. Ето защо въззивният съд намира, че именно по
реда на чл. 55, ал. 1 НК следва да бъде определен и размера на наказанието
„лишаване от свобода“, което в този случай като най-справедливо следва да бъде
определено в минималния предвиден от закона размер, а именно 3 месеца,
доколкото минимума по чл. 343б, ал. 2 НК е една година. Също така следва да се
приложи и ал. 3 на чл. 55 НК, съгласно която се допуска да не бъде наложено
по-лекото наказание, предвидено наред с наказанието „лишаване от свобода“. В
настоящия случай чл. 343б, ал. 2 НК предвижда и налагането на глоба, която
въззивният съд прие, че не следва да налага на подсъдимия Ф.. Като отчита
липсата на други отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че и
наказанието по чл. 343г НК „лишаване от право да се управлява МПС“ също не
следва да бъде завишавано прекомерно и е достатъчно да бъде определено в размер
на 1 година, като взе предвид и лишаването от това право по административен ред
съгласно чл. 59, ал. 4 НК, считано от 02.09.2017 г.
С така
определените наказания съдът намира, че изцяло се постигат целите на
индивидуалната и генералната превенция по чл. 36, ал. 1 НК.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
Председател:
Членове: 1.
2.