№ 9770
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110114426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от “..“ АД, чрез
адв. Д., срещу С. Н. И., за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 2500 лв. – главницата по договор за потребителски
кредит „Екстра“ № ...07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на
дълга; 225 лв. – договорна лихва за периода от 17.08.2023 г. до 17.10.2023 г.;
13,60 лв. – мораторна лихва за периода от 18.08.2023 г. до 02.11.2023 г., за
които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 60836/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, срещу която
ответницата възразила. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство. Правна квалификация на предявения иск – чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответницата е кандидатствала за
получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, с адрес:
www.сreditins.bg . Излага доводи, че кредитното правоотношение е
възникнало от разстояние, чрез изпращане на линк за потвърждение, с който е
1
бил сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № ...07.2023 г., по
силата на който на ответницата е била предоставена в заем сума в размер на
2500 лв., усвоена чрез каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу
представяне на документ за самоличност. Твърди, че с договора било
предвидено и заплащането на възнаградителна лихва, платима ведно с
главницата по заема на равни месечни вноски, с краен срок за погасяване на
дълга 17.07.2024 г. Сочи, че към 02.11.2023 г. ответницата не е погасила нито
една от дължимите вноски по заема с падеж, както следва: 17.08.2023 г.,
17.09.2023 г. и 17.10.2023 г. Твърди, че съгласно т. 6 от договора, има право да
направи кредита предсрочно изискуем, доколкото заемателят не е заплатил
две поредни погасителни вноски, съгласно погасителния план. Излага доводи,
че ответницата дължи и мораторно обезщетение, в размер на 13,60 лв. във
връзка с просрочените задължения. С оглед неизпълнението на договорните
задължения на ответницата, по искане на дружеството е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
60836/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, срещу която ответницата възразила.
Ето защо моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на „..“
АД сумите, както следва: 2500 лв. – главницата по договор за потребителски
кредит „Екстра“ № ...07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на
дълга; 225 лв. – договорна лихва за периода от 17.08.2023 г. до 17.10.2023 г.;
13,60 лв. – мораторна лихва за периода от 18.08.2023 г. до 02.11.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. П., е подала отговор на
исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Потвърждава, че е получила заемната сума по договора, при уговорени ГЛП
от 36% и ГПР в размер на 47,7%, като следвало да погаси вземанията по заема
чрез изплащането на дванадесет на брой месечни погасителни вноски,
единадесет от които в размер на 433,33 лв. и последна вноска на стойност от
433,37 лв. Счита, че процесният договор е нищожен, както и че същият
съдържа неравноправни клаузи. Излага доводи, че заемодателят не е изпълнил
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК да разпише в съдържанието на договора
условията за прилагане на възнаградителната лихва, която накърнявала
добрите нрави и имала за последица значителна нееквивалентност на
насрещните престации. Твърди, че посоченият в договора ГПР е неточен и
2
подвеждащ доколкото при формирането му не е включена скритата под форма
на сума за гаранция поръчител договорна лихва. Счита, че ищецът не е
изпълнил изискването да посочи действителната стойност на общата сума за
плащане. Излага съображения, поради които счита, че уговорената лихва
надхвърля трикратния размер на законната лихва за забава. Твърди, че
определената от заемодателя сума за поръчител има за цел да преодолее
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата за възнаградителна
лихва е неравноправна, доколкото при сключване на договора потребителят е
бил лишен от възможността да прецени обхвата на поетото от него
задължение. Поддържа, че ищецът е нарушил изискванията за справедливост
и добросъвестност като не й е разяснил размерът на дължимата лихва по
договора. Твърди, че клаузата за лихва представлява част от същественото
съдържание по договора, поради което не намира приложение разпоредбата на
чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Излага доводи, че в посочения ГПР по заема следва да бъде
включено и вземането за гаранция – поръчителство, като счита, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Отбелязва липсата на ясно
разписана в договора методика за формиране на ГПР по заема. С оглед
изложеното, счита че дължи връщане единствено на чистата стойност на
заема. Твърди, че е извършила плащания по процесния договор за кредит.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
От приложеното по настоящето дело ч.гр.д. № 60836/2023 г. по описа на
СРС, 169 с-в, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 2500
лв. – главницата по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ...07.2023 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга; 225 лв. – договорна лихва
за периода от 17.08.2023 г. до 17.10.2023 г.; 13,60 лв. – мораторна лихва за
периода от 18.08.2023 г. до 02.11.2023 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в
законоустановения срок същият е подал възражение, че не дължи сумите по
3
заповедта, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че помежду им е
налице сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № ...07.2023 г., по
силата на който “..“ АД е предоставил в заем на С. Н. И. сумата от 2500 лв. Те
се установяват и от представения по делото договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ...07.2023 г. между „..“ АД и С. И.. Видно от същия е уговорен
фиксиран лихвен процент 36% и ГПР 49,7%. Съгласно чл. 4 от договора, във
вр. Чл.8.2 от Общите условия, към него е предвидено заемът да бъде
обезпечен с поръчител – одобрено от кредитодателя юридическо лице, с което
е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като възнаграждението
по същия се изплаща заедно с вноската по кредита и е в общ размер от 1800
лева, изплащано на 12 месечни вноски по 150 лева едновременно с месечните
вноски за издължаване на получения заем в размер на 208,33 лева главница и
75 лева лихва месечно. Видно е, че уговореното възнаграждение за
поръчителство е в двоен размер на месечната вноска за възнаградителна
лихва, която е в размер на 36%, т.е. плащанията са в размер на 108%,
изчислени на годишна база.
Представена е разписка за извършено плащане за сумата от 2500 лева от
17.07.2023г., от която се установява, че заемната сума е получена от
ответницата.
Представено е платежно нареждане за сумата от 100 лева от
24.07.2024г., която е била преведена от ответницата И. на ищеца с основание
З011379.
Други относими и допустими доказателства по делото не са
представени.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
4
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 60836/2023г. по описа на
СРС, 169 с-в.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на ответника е
предоставена сумата в размер на 2500 лева по сключен с „..“ АД договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ...07.2023 г.
По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за
потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен
договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените
в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на
ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и
др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т.
3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съобразно легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, дадена от законодателя в разпоредбата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК,
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита), представляват общ
разход по кредита. В този смисъл и възнаграждението за предоставяне на
поръчителство е разход, който се обхваща от понятието „общ разход по
кредита за потребителя“ и следва да се включи към ГПР. В разглеждания
случай получаването на кредита е било обусловено от предоставянето на
гаранция, доколкото съгласно чл. 8.2., раздел VIII на общите условия, на които
се подчинява и процесното правоотношение между страните, предоставянето
5
на гаранция е посочено като задължително условие за отпускане на кредита.
Избирайки кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране
връщане на вноските му по кредита, кредитополучателят се е задължил да
заплати такса в размер 1800 лева. По правило договорът за поръчителство е
едностранен и безвъзмезден – т.е. по него задължения възникват само за
поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден
характер – както е в случая, тъй като кредитополучателят се е задължил да
заплаща възнаграждение на поръчителя чрез кредитодателя, като в този
случай поръчителството е близко до договора за застраховка. Съгласно чл. 19,
ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Общото задължение на
ответника е еквивалентно на вписаните в погасителния план сборни
плащания, в които изрично е посочено и задължението за „сума на гаранция“ в
размер на 1800 лева общо. Месечният размер на вноската е начислен като
сбор от части от главница, договорна лихва и „сума на гаранция“,
представляваща дължимата за месеца част от таксата „Гарант“. Видно от
представения договор за кредит, в него е посочен единствено размера на ГПР,
без да може да се направи извод какви компонентни включва той,
включително не е видно дали са включени разходите за посочената такса, с
което се нарушава и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченото
нарушение не позволява да се направи извод, че предвиденият в договора ГПР
е в съответствие с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Плащането на посочената
такса не е отразено в договора като разход при формирането на оповестения
ГПР – 49,70 %, въпреки че е включена в общия дълг и месечните вноски. Този
начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. При отчитането на „таксата гарант“ като несъмнен разход,
действителният ГПР би бил значително завишен. Клаузите в договор,
предвиждащи размер на ГПР надвишаващ определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК
размери, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК, поради което и с оглед
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че нищожна е и
процесната уговорка за заплащане на поръчителско възнаграждение. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При
това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките,
6
макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 – годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да
му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето. Процесният договор
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В
този смисъл, като не е оповестил взетите предвид допускания при
изчисляването на ГПР в договора за кредит и ОУ, както и като не е посочил
коректно неговата стойност, невключвайки цените на допълнителните услуги,
кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. За пълнота следва да се отбележи, че
доколкото тази недействителност се установява в производството по чл. 422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено именно задължението на потребителя за връщане на чистата сума
по кредита – Решение №50174/26.10.2022г. по гр.д. №3855/2021г., ІV ГО на
ВКС, в случая 2500 лв. Представено е доказателство за извършено плащане от
страна на ответницата в размер на 100 лева по процесния договор за заем, след
подаване на исковата молба, което следва да бъде съобразено от съда и
приспаднато от претендираната главница и сумата от 2400 лева,
представляваща чиста стойност на кредита, следва да се присъди на ищеца.
Предявеният иск за главница следва да бъде уважен до този размер.
Предвид установената недействителност на процесния договор за кредит,
неоснователни са претенциите на ищеца за възнаградителна лихва и за
обезщетение за забава, поради което същите подлежат на отхвърляне.
7
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по делото. Ответникът е
направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед
ниската фактическа и правна сложност на делото – по делото са събрани само
писмени доказателства, малко на брой, представител на ищеца не е присъствал
лично в открито съдебно заседание, делото е разгледано и приключено в едно
открито съдебно заседание, по въпросите, предмет на делото е формирана
значителна съдебна практика, която не е противоречива, като се вземе предвид
и актуалната практика на СЕС, според която съдът не е обвързан от
възнагражденията, определени в НМРАВ, то настоящия съдебен състав
намира, че претендираното от ищеца възнаграждение за заповедното
производство в размер на 1100 лева следва да бъде намалено до 200 лева, а
претендираното от ищеца възнаграждение за исковото производство в размер
на 1200 лева следва да бъде намалено до размер от 400 лева. С оглед тези
размери и съобразно уважената част от исковете, то ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 83,46 –
държавна такса и 350,54 лева – адвокатско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство – 48 лева държавна такса и 175,27 лева –
адвокатско възнаграждение.
Ответницата е направила искане за присъждане на сторените от нея разноски,
като е представила договор за правна помощ за предоставяне на безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Съдът намира, че
възнаграждение на процесуалния й представител следва да бъде определено в
размер на 200 лева, с оглед изложените вече по-горе съображения за ниската
фактическа и правна сложност на делото, както и 50 лева за заповедното
производство. С оглед отхвърлената част от исковете и така определените
размери на възнаграждението от съда, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител адв. П. П. сумата от 24,73 лева
възнаграждение за исковото производство и 6,18 лева за заповедното
производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „..“ АД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. София, б.., срещу С. Н. И., ЕГН **********, с адрес
гр. София, кв. .., че С. Н. И. дължи на „..“ АД следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 60836/2023г. по
описа на СРС, 169 състав: сумата от 2400 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит „Екстра“ № ...07.2023 г., ведно със законна
лихва от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове над сумата от 2400 лева до пълния предявен размер от
2500 лева по отношение на главницата по договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ...07.2023 г., както и за сумите от 225 лв. – договорна лихва за
периода от 17.08.2023 г. до 17.10.2023 г.; 13,60 лв. – мораторна лихва за
периода от 18.08.2023 г. до 02.11.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Н. И., ЕГН **********,
да заплати на „..“ АД, ЕИК .., разноски по делото в размер на 434 лева, както
и разноски в заповедното производство в размер на 223,27 лева.
ОСЪДЖА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. Чл. 38, ал.2 ЗАдв „..“ АД,
ЕИК .. ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. И. П., Адвокатска колегия – Хасково, личен
номер .., адрес гр. Хасково, .. сумата от 24,73 лева възнаграждение за
исковото производство и 6,18 лева за заповедното производство за
предоставена безплатна правна помощ на ответницата.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. № 60836/2023г. по описа на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9