№ 93
гр. Варна , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина З. А-ова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело
№ 20203100901279 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:08 часа се явиха:
При спазване изискванията на чл.142, ал.1 от ГПК, на второ четене се
явиха:
Ищецът А. Х. Р., чрез законен представител Х. А. Р., редовно призован,
не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Г.И. и адвокат
А.Д., редовно упълномощени приети от съда от днес.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно призован по имейл чрез
юрисконсулт К.И. на 15.02.2021 г. /с потвърждение от същата дата за
получаване на книжата/, не се явява представител на дружеството.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание.
Вещото лице К. Д. К., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание.
Вещото лице Г. Й. Д., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание.
СЪДЪТ констатира, че водените от ищцовата страна свидетели
присъстват в съдебната зала и отстранява същите от залата.
СЪДЪТ докладва постъпила по имейл молба с вх.№ 4793 на 15.03.2021
г. от адвокат С.Р. от САК, пълномощник на ответника, в която сочи, че са
1
упълномощени за делото с пълномощно от 19.01.2021 г. Счита, че са
нередовно призовани и моли да не се дава ход на делото. Сочи, че след
разговор с деловодител на Търговско отделение е разбрала за задължението за
внасяне на депозити за експертизи и са внесли същите, за което представя и
платежни нареждания. В случай, че се даде ход на делото оспорва исковата
молба и поддържа депозирания отговор. Моли да им бъде дадена възможност
да се запознаят с експертизите и да бъде отложено делото за друга дата за
събиране на доказателства. В случай, че бъде даден ход по същество на спора
моли да бъде оставена исковата молба без уважение. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца в случай, че надвишава минималния размер по наредбата.
Претендира разноски.
Адв И.: Считам, че не са налице процесуални пречки и моля да дадете
ход на делото.
Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ предвид редовното призоваване на страните, счита, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото. Действително в молбата на
ответника се сочи, че същите са нередовно призовани, което не се установява
от представените по делото доказателства. Ответното дружество е посочило
адрес за кореспонденция: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А,
откъдето е депозиран писмен отговор от пълномощника К.И., чрез който е
било призовано дружеството по имейл за днешно съдебно заседание и същият
е потвърдил, че е получил призовката с определението, поради което съдът
счита, че са налице данни, които да доказват редовно призоваване на
ответната страна. Макар да констатира от днес представеното пълномощно,
че адвокат С.Р. е била упълномощена още на 19.01.2021 г., съдът счита, че
вътрешните отношения между ответното дружество и упълномощения от
него адвокат не могат да влияят върху редовността на призоваването на
официално посочения от ответника адрес.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
2
СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК
прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 168 от
разпоредително заседание на 15.02.2021 година, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Х. Р.,
ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен
представител Х. А. Р., и двамата с адрес: гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бл. 37, ет.
2, ап. 2 против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с която са
предявени съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 1) 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, преживени вследствие нанесени телесни
увреждания при ПТП с лек автомобил, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, на осн. чл. 432 КЗ, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба - 19.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 466,70 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 40 000 лв. за периода от
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията – 08.10.2020 г.
до датата на предявяване на исковата молба в съда - 19.11.2020 г., на
основание чл. 497 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, чрез
юрисконсулт К.И., оспорва така предявените искове както по основание, така
и по размер. Релевира се възражение за съпричиняване на процесното ПТП.
В срока по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.
След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността
на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита следното:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на
ищеца: В исковата молба са наведени твърдения, че на 10.01.2019 г. в гр.
Варна, на ул. „Младежка“ пред „Експресбанк“ моторно превозно средство л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ******** с водач - Т.Ш.Е. не пропуска и блъска
пресичащият на пешеходна пътека А.Р.. В резултат от сблъсъка ищецът
получава травматични увреждания, изразяващи се в контузия на таза и
3
счупване на лява раменна кост. За произшествието бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 63/10.01.2019 г.
Излага се, че след произшествието ищецът бил откаран в болнично
заведение, където в резултат на получените травматични увреждания, е
извършена операция за открито наместване с вътрешна фиксация - хумерус на
лявата раменна кост. Майка му полагала грижи за него след изписването му
от болницата.
Поради изпитваните от ищеца болки в засегнатите области, а в
последствие и от отключилата се тревожност и страх, той се затворил в себе
си и не допускал никого до личното си пространство. Трудната концентрация,
появата на натрапчиви мисли, свързани със злополуката и неспокойния сън,
придружен с кошмари довели до решението ищецът да посети специалист -
магистър психолог, който констатирал наличието на посттравматично
стресово разстройство.
Сочи, че вследствие на извършеното отстраняване на поставените три
К-игли за метално съчленяване на костта, поставени при първата операция,
психологичните оплаквания на А.Р. силно се изострили. Това наложило
срещите с психолог да бъдат провеждани ежеседмично, което постепенно
започнало да дава резултат. Въпреки това към настоящия момент
затруднената концентрация дала сериозно отражение върху адаптацията му в
училище и активното му участие в учебния процес.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В представения отговор на исковата молба застрахователното
дружество изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове както по основание, така и по размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил, причинил ПТП.
Ответникът инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, като твърди, че последният е създал
предпоставки за настъпване на ПТП, с оглед нарушаване на задължението си
по чл. 114, ал. 1 ЗДвП. Оспорват се настъпилите неимуществени вреди в така
представения интензитет. Заедно с това релевира възражение за описания от
4
ищеца посттравматичен стрес.
Ответното дружество счита размера на предявения иск за изключително
завишен , недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Относно квалификацията на исковете:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти са:
1.) Лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ********, управляван от Т.Ш.Е.
е бил с застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество към 10.01.2019 г.
2.) На 10.01.2019 г. на гр. Варна, на ул. „Младежка“ пред „Експресбанк“
е настъпило ПТП между л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ********, управляван от
Т.Ш.Е. и пресичащият на пешеходна пътека А. Х. Р. - ищец в настоящото
производство.
Доказателствена тежест: В условията главно и пълно доказване
ищецът следва да установи, настъпването на ПТП, противоправно и виновно
извършено деяние на водача на МПС, вследствие на което е настъпило ПТП и
са възникнали вреди, че същите са пряка и непосредствена последица от
възникналото произшествие. В тежест на ищеца е да докаже характера и
размера на претърпените вреди. По отношение на акцесорния иск за
присъждане на лихва върху обезщетение - следва да установи, че ответникът
е изпаднал в забава и точният момент, в който това се е случило.
Ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост на
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, в това число
и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от
страна на пострадалия, като установи негово противоправно поведение,
намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. С оглед оборимата презумпция за наличие на вина у дееца,
същата се предполага до оборване на предположението от ответника.
5
Адв. И.: Това са ни претенциите към ответното дружество. Нямаме
възражения по доклада и моля да се приеме.
СЪДЪТ предвид липсата на възражения от страните по изложения
доклад на делото счита, че следва да бъде приет като окончателен доклада от
разпоредително заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в Определение
№ 168 от 15.02.2021 година.
Адв. И.: Поддържам исковата молба. Моля да приемете представените
писмени доказателства с исковата молба.
СЪДЪТ счита, че приложените писмени доказателства към исковата
молба са допустими и относими към предмета на спора и следва да бъдат
приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените с
исковата молба писмени документи, както следва: заверени копия на
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 63 от 10.01.2019г. по
описа на сектор ПП при ОД на МВР-Варна; Споразумение, обективирано в
протокол от 10.06.2020г., по НОХД № 1145/2020г. по описа на Варненски
районен съд, 28 състав, влязло в законна сила на 10.06.2020г; Пряк иск на
основание чл.432 КЗ до ЗК „Лев Инс“ АД от 06.07.2020г., ведно със служебен
бон и известие за доставяне; Заявление от 14.10.2020г. по щета № 0000-1000-
03.20.7402 от 08.07.2020г., ведно със служебен бон и известие за доставяне;
Писма изх.№ 10029/03.09.2020г. и изх. № 11789/22.10.2020г. от ЗК „Лев Инс“
АД по щета № 0000-1000-03.20.7402/08.07.2020г.; Епикриза И.З.№ 626/2019г -
10.01.2019г. до 15.01.2019г. издадена от МБАЛ „Света Анна -Варна“ АД;
Клиника по ортопедия и травматология; Епикриза И.З. № 765 - 14.03.2019г. -
16.03.2019г. издадена от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, Отделение по
ортопедия и травматология; Медицинско направление от 16.03.2019г. изд. от
МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД; Медицинска бележка от 15.01.2019г. изд. от
МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД; Становище от психолог Д.Г. от 26.06.2020г.;
6
Болничен лист № Е20190008829 от 15.01.2019г. издаден от МБАЛ „Света
Анна - Варна“ АД; проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност" и електронна справка за изчислена законна лихва.
ПРИЛАГА по делото, постъпилата по имейл молба с вх.№ 4793 на
15.03.2021 г. от адвокат С.Р. от САК, пълномощник на ответната страна,
ведно с платежните нареждания.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 3398 на 22.02.2021 г.
по допуснатата съдебнопсихиатрична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на допуснатата
съдебнопсихиатрична експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
К. Д. К. - 69 годишна; българка; българска гражданка; омъжена;
неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. К.: Поддържам изцяло представеното заключение. Няма основания
в днешното съдебно заседание да променям заключението.
На въпроси на съда:
В.л. К.: Направила съм личен преглед на лицето. Той представи и
документи, които има за своето психично състояние. Тоест, след
претърпяното ПТП освидетелстваният, който тогава е бил на 15 години, със
съдействието на своите родители в рамките на една година е провеждал
психотерапевтично лечение при психолог, с оглед овладяване на тревожното
състояние след претърпения инцидент. Не е провеждал медикаментозно
лечение, както към него момент след ПТП, така и до настоящия момент. Но е
положил усилия да преодолее последиците - цяла година е воден на психолог.
Като само искам да кажа, че психологичното лечение в Република България е
заплатено. Родителите заплащат за консултациите. То не е по здравната каса,
дори и за непълнолетни. Направили са всичко, което е необходимо за него.
Съществено е, че по време на ПТП лицето е в една юношеска възраст много
7
млада, където стреса е изключително голям и нещата за преодоляване, за
справяне с негативните последици в живота той все още няма изградени
стратегии. При него е било изключително трудно. Той досега има
афектогенен дразнител - катастрофа и кола. В мига, в който се споменат тези
две думички, той е с богата вегетативна реакция и го преживява отново. Това
е флашбек - изпъкване на спомените от преживяното ПТП. Може за някого да
не е била сериозна травмата, но той е дете и за него това изключително тежко
събитие.
На въпроси на адв. Д.:
В.л. К.: Болезнените моменти са както психически, така и физически за
него. Той никога няма да бъде тази личност, която е бил преди ПТП. Млад е
наистина и ще може да се настрои с времето. Но и най-малкото нещо, което
го заболи, той ще го връща в спомена и ще отнася към ПТП. Ама дали е така
или не - в неговото съзнание за момента е така.
Адв. Д.: Нямаме повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ счита, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза отговоря компетентно на
поставените въпроси и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебнопсихиатричната експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице К.
Д. К. в размер на 300.00 лева, платими от бюджета на съда. /изд РКО/.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 4215 на 05.03.2021 г.
по допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на допуснатата
съдебномедицинска експертиза, с оглед на което снема самоличността на
8
вещото лице, както следва:
Д.Г. Г. - 51 годишна; българка; българска гражданка; омъжена;
неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. Г.: Поддържам даденото заключение. На стр.1 съм посочила
10.01.2029г., моля да се чете 2019 г., касае се за техническа грешка.
На въпроси на адв. Д.:
В.л. Г.: Постелен режим се изразява в това, че трябва да пребивава през
по-голямата част от деня в легнало положение. Тоест да не се движи. От
думата „постеля“ идва термина.
С оглед травмите в раменната кост, той активно е изключил участието
на този крайник във всяко едно действие в срок от два месеца, през който
период е продължила металната остеосинтеза. Докато са били металните игли
в раменната кост абсолютно някакво движение с тази ръка не е извършвано, с
цел да може да сраснат отделните фрагменти. От страна на таза - движенията
са били възможни, но болезнени и ограничени. Не в степен да са невъзможни,
просто са ограничени. Така, че всяко едно действие свързано с ръката, където
е по-тежката травма е било невъзможно. Нито да хваща нещо с ръката, нито
да се облича, затруднения при къпането. Това имам предвид под обичайни
дейности и невъзможност за тяхното изпълняване. Иначе движенията с
долните крайници са били налични, макар и болезнени, докато отшуми все
пак травмата в областта на таза, където е нямало фрактура на кости, а само
мекотъканни увреди на мускулите.
След изваждането на металните игли също е необходимо минимум два
месеца за възстановяване, но там вече започват и активните движения за
раздвижване. Но дългото обездвижване – от два месеца води и до значителна
атрофия на мускулатурата, която за да се раздвижи също трябва един период
приблизително около два месеца, за да може да се възвърне активната и
обичайна сила на мускулатурата в раменната област.
Адв. Д.: Нямаме повече въпроси към вещото лице.
9
СЪДЪТ счита, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза отговаря компетентно на
поставените въпроси и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице Д.Г.
Г. в размер на 300.00 лева, както следва: 150.00 лв. от бюджета на съда и
150.00 лв. от внесения от ответника за тази цел депозит. (изд.РКО по вн.б. от
„Пощенска банка“ АД от 12.03.2021 г.)
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 4199 на 05.03.2021 г.
по допуснатата съдебна автотехническа експертиза и констатира, че
същото е депозирано извън срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на допуснатата
съдебна автотехническа експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
Г. Й. Д. - 67 годишен; българин; български гражданин; женен;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л.Д.: Поддържам представеното заключение по експертизата.
На въпроси на адв. Д.:
В.л. Д.: Местото е осветено по начин, по който се осветяват улиците
вечер с улично осветление и на фаровете на къси светлини на процесния
автомобил.
Вече съм го отбелязал в експертизата, че той с нищо не е допринесъл за
случилото се ПТП. Той се е движил от дясно наляво спрямо процесното МПС
10
по пешеходната пътека и е пресякъл по пешеходната пътека. Целта му е била
да пресече по пешеходната пътека до отсрещната страна.
На въпроси на съда:
В.л. Д.: Ударът е по средата на пешеходната пътека. Има дори и
видеоматериали. Запознах се с тях. Има приложен албум от
видеозаснемането. Цялото ПТП е заснето изцяло. В непосредствена близост е
бил полицейския автомобил, който е обслужвал друго ПТП.
Там няма светофарна уредба. Има хоризонтална и вертикална пътна
маркировка. Има улично осветление. Не можем да кажем, че е имало дефицит
на светлина, така че на водачът нещо да му е пречило. Единственото може би
утежняващо обстоятелство е, че е била мокра пътната настилка. Валял е дъжд
без се споменава дали е бил силен или е бил само дъжд, но видимостта не е
било намалена. Не е имало мъгла, няма дървета по тази улица, няма
билбордове, няма някакви прегради, които да пречат на видимостта и да бъде
непредвидимо пресичането на пешеходеца.
Адв. Д.: Нямаме повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ счита, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебната автотехническа експертиза отговаря компетентно
на поставените въпроси и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебната автотехническа експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице Г.
Й. Д. в размер на 300.00 лева, както следва: 150.00 лв. от бюджета на съда и
150.00 лв. от внесения от ответника за тази цел депозит. (изд.РКО по вн.б. от
„Пощенска банка“ АД от 12.03.2021 г.)
Адв. Д.: Моля да бъдат разпитани допуснатите ни двама свидетели в
днешно съдебно заседание.
11
СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, счита, че следва да бъдат допуснати до
разпит водените свидетели от ищцовата страна за днешно съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели, при довеждане за ищцовата
страна К. А.а Р.а и Н.Г.С. за установяване на настъпилите в
неимуществената сфера на пострадалия вреди.
ПРИСТЪПВА към разпит на първия свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността и, както следва:
̀
К. А.А Р.А, ЕГН ***********; българка; българска гражданка; със
средно образование; разведена; неосъждана; леля на ищеца А. Х. Р., без дела
със страните.
СЪДЪТ уведомява свидетелката Р.а за правото по чл.166, ал.1, т.2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл.290 от НК.
Свид. Р.а: Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
На въпроси на съда:
Свид. Р.а: Знам, че самото ПТП се състоя в началото на януари месец
2019 г. Вследствие на ПТП детето беше отведено с линейка. Не бях там.
Малко след ПТП получих обаждане и бях уведомена. Детето беше
придружено от моя брат - неговия баща. Ние поддържаме тесни семейни
отношения.
Преди инцидента, не е имал страхове и проблеми някакви. Активен
спортист беше до този момент по лека атлетика. Когато се случи инцидента
А- получи страх, уплаха от самото ПТП. Страх го беше да излиза навън
самичък. Да ходи до училище самичък. Доста време след самия инцидент
продължи този страх. То и към днешна дата има моменти, когато продължава
все още. Той положи усилия да преодолее този страх и тези психотравми. И
майка му му помогна, защото вследствие на тези травми той стана
12
раздразнителен. Започна да блъска врати, да отговаря, да вика на всеки.
Започна да реагира на дразнители. Ходи на психолог може би около година.
Майка му и баща му си плащаха за психолог. Не ми е известно да е имал
здравна застраховка. Те си поемаха разноските. Започна да търпи подигравки
в училище вследствие на самата операция, защото беше фиксирано рамото му
с гвоздей, който стърчеше и който му създаваше неудобство и за самото
обслужване. Два месеца беше със сигурност минимум докато му се отстранят
самите гвоздеи. Беше с фиксирана ортеза. След това около 4-5 месеца се
пазеше самата ръка. Ходеше на рехабилитации. Зле го понесе през това време
детето това. И подигравките от самите деца и самия страх от ПТП просто
всичко му оказва влияние на детето като цяло. Трябваше постоянно да има
ангажиран човек с него, който да го води и да го връща през целия период от
училище, до психолог и където има нужда. Имаше страх да ходи по улицата
сам. Имам някакво подобрение за преодоляване на този страх, но това
състояние продължава все още. Прекрати със спорта. Травмата в таза траеше
доста време - с точност не мога да кажа, близо година го боля таза. И сега все
още той не може нито да скача, нито да прави някакви резки движения.
На въпроси на адв. И.:
Свид. Р.а: А- не можеше да се обслужва сам в началото. Първите два
месеца със сигурност трябваше да има някой постоянно при него да го
обслужва и да го обгрижва, защото той беше с фиксирана ортеза. От там
нататък пак, но не беше така интензивно самото обслужване. В абсолютно
всичко се състоеше това обслужване - обличане, къпане. Майка му
извършваше тази помощ и бабите му. Това му се отразяваше много зле на
психиката - той вече е тийнейджър. Беше го е срам, но се наложи да го търпи.
Той беше общително дете, но след ПТП се затвори в себе си. Отказваше
контакти да има и каза причината каква е: че започват да го подиграват -
основното, което е.
Адв.И.: Нямаме повече въпроси към свидетелката.
Свидетелката беше освободена и остана в съдебната зала.
ПРИСТЪПВА към разпит на втория свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността и, както следва:
̀
13
Н.Г.С., ЕГН ***********; българка; българска гражданка; със средно
образование; неомъжена; неосъждана; без родство и дела със страните;
предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което
същата обеща да говори истината.
На въпроси на съда:
Свид. С.: Съседи сме с А- и много сме близки. Познавам го откакто се е
родил. Той е нормално дете, спортуващо активно. Сериозни прояви не е
имало. Като всяко дете има нещо, но да го конкретизираме като лоша проява
не е имало.
От сина ми научих за инцидента. Те са на една и съща възраст и са
много близки.
Знам, че беше в болница А-. Там не го посетих. Отидох да го видя след
като го изписаха от болницата. Отидох да го видя в дома му. Заварих го в
много тежко физическо състояние. На първия етап физическото му състояние
беше по-тежко. Видях едно петнадесетгодишно момче, което не може да се
изправи без помощта на майка си. Със стърчащи пирони от рамото. За да не
го притеснявам не съм го разпитвала, но определено е имал натъртвания,
които допълнително му създаваха проблеми, нямаше и как да го помоля да ги
видя.
На въпроси на адв. Д.:
Свид. С.: Чисто физически в началото не мога да конкретизирам точно
колко, но месец два детето не можеше да се обслужва, тъй като травмата е
горе на ръката - тя беше напълно обездвижена. Беше през зимния период,
което допълнително го затрудняваше да се обслужва. За периода, в който
беше обездвижен той не можеше да се обслужва. Той беше доста дълъг
период в интерес на истината. Елементарни хигиенни операции сам не
можеше да изпълнява без помощта на майка си. През пролетта някъде
започнаха да отшумяват физическите травми, но там вече се наблюдаваха
психическите травми. Те се изразяваха във видимо безпокойство на детето.
Раздразнителност, че не може сам да се обслужва на тази възраст. Беше му
нарушен нормалния ритъм на живот и на комуникациите. Доколкото знам
14
детето се притесняваше да излиза навън, защото тези пирони бяха още в
ръката му и трябваше да се пази да няма физически контакти с други хора.
Притесняваше го факта да се качи в автобус, тъй като не може да избегне
тези работи. Да не говорим въобще, че изпитваше страх да пресече улицата.
На въпроси на съда:
Свид. С.: Да, полагаха грижи родителите му да възстановят
психическото му състояние. Това даже сме го обсъждали с майката. Тя беше
притеснена за състоянието му. Даже го поощряваше да се върне към
нормалния си ритъм на живот, но не съумя със собствени сили. И това
наложи посещение при психолог. Не мога да кажа точно колко време
посещаваха психолог. Дълъг беше периода, но не мога да конкретизирам.
Днес А- е видимо физически и психически по-добре. Доколкото знам
вече не спортува, но води нормален начин на живот.
На въпроси на адв. И.:
Свид. С.: Не мога да кажа дали изпитва още страх да излезе на пътя и
да пресече сам улицата. А и той е на 18 години и ми е неудобно да му задам
точно този въпрос.
Адв. И.: Нямаме повече въпроси към свидетелката.
Свидетелката беше освободена и остана в съдебната зала.
Адв. И.: Нямам други искания по доказателствата. Не представяме
списък. Представям договор за правна защита и съдействие, който е на
пълномощното.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
ищеца договор за правна защита и съдействие от 16.02.2021 г .
Предвид поведението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
15
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. И.: От събраните в хода на производството доказателства по
безспорен начин се установи, че на 10.01.2019 г. в гр.Варна, на ул.
„Младежка“ А.Р. като пешеходец е претърпял ПТП причинено виновно от
Танер Ефраимов, който е управлявал лек автомобил. Налице е валидно
сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност” с ответното
дружество.
Установи се, че при претърпяното ПТП ищецът е получил травматични
увреждания, които за един значителен период от време 3-4 месеца са го
поставили във физическо състояние, което не е позволявало той сам да се
обгрижва. Имал е нужда от помощта на своята майка и на своите баби за
поддържане на физиологични чистота и нужди, което предвид крехката му
възраст се е отразило на стресиращо на емоционалното психично състояние.
Същият е изпитвал срам, безпокойство. Притеснявал се е дори да ходи сам на
училище и да бъде с приятели, заради подигравките, които са отправяли към
него съученици и приятели.
Освен това, както психиатричната експертиза сочи и вещото лице заяви
има констатирана диагноза смесено депресивно разстройство и е налице
повишена тревожност, която и за в бъдеще най - вероятно ще отключва този
стрес при спомена за преживяното ПТП.
Ето защо считам, че се доказаха както по основание, така и по размер
исковите претенции, предявени от А.Р. срещу ответното дружество и в този
смисъл моля да ги уважите изцяло. Моля за вашия съдебен акт, както и да
присъдите адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Адв. Д.: Общо е становището ни с колегата И.. Считам, че безспорно от
всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни се
установи нашата претенция. Доказа се по основание и размер, поради което
моля да я уважите в цялост.
16
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:52
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17