Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 492
15.07.2022 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №405 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Т.Д.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26166-1 от 18.04.2022 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №**********№1/прот.№01085 от 02.03.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно било приложено материалното право по чл.10, ал.1 и ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Неправилно от административния орган било кредитирано отпускането на съответния вид пенсия в минимален размер, като равнозначно на социалната пенсия за старост. Доводите и мотивите в акта били напълно формални и неотносими към казуса. Целенасочено в решението административният орган не посочил за кой период се чакало потвърждаване на осигурителния стаж, придобит по английското законодателство. Този период не можело да бъде след датата на Брекзит.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право, и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя от датата на придобиване на правото.
В допълнително депозирана по делото молба от страна на жалбоподателя се сочи, че спорният въпрос, относим към предмета на спора, бил дали осигурителният му стаж във Великобритания бил повече от посочения в декларацията му, и за периода от 01.11.2002 г. до 05.04.2018 г. – 15 г., 5 м. и 5 дни. Твърди се, че от административната преписка ставало ясно, че жалбоподателят имал общ стаж 19 г., 07 м. и 28 дни, а недостигащият стаж за преценка на правото на ЛПОСВ по чл.68, ал.1-2 от КСО бил 22 г., 01 м. и 23 дни, т.е. повече от календарния осигурителен стаж, посочен от оспорващия в декларацията – за периода 01.11.2002 г. – 05.04.2018 г. (15 г. 5 м. и 5 дни). От преписката ставало ясно още, че правото на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО се придобивало на 21.03.2021 г. Предвид това се стигало до извода, че дори и при пълно потвърждаване на осигурителния стаж във Великобритания, не били налице положителните предпоставки по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Казано по друг начин, не били налице предпоставките за изчакване или уточнение на този стаж от ЕС, за да се преценят правата за ЛПОСВ. Изложеното било индиция за това, че административният акт бил издаден на формално незаконосъобразно правно основание, и с изплащането на ЛПОСВ в социален размер било налице причиняване на вреда на жалбоподателя, която се изразявала в неизплащане на действителния размер на ЛПОСВ, определена по реда на чл.68, ал.3 от КСО, без да е бил взет предвид осигурителния стаж от Великобритания. Твърди се, че при евентуално потвърждаване на последния, винаги можело да бъде извършено прецизиране на ЛПОСВ по реда на чл.99, ал.2 от КСО. Нямало основания повече от една година на оспорващия да се изплаща социална пенсия за осигурителен стаж и възраст, вместо действителния размер на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и конкретизира от пълномощника на оспорващия. Развиват се доводите, че пенсията не следвало да бъде отпускана по реда на чл.68, ал.4 от КСО, тъй като уточняването на стажа в случая не било от значение за преценката на правото по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Следвало размерът на пенсията да се изчисли при наличния стаж от България, без този от ЕС. Твърди се, че година и половина жалбоподателят бил лишен от размер на пенсията по чл.68, ал.3 от КСО, с 200 лева по-висока от определената от органа по реда на чл.68, ал.4 от КСО, която била социална. Счита се, че административният орган следвало да приложи чл.68, ал.3, а не чл.68, ал.4 от КСО. Изтъква се, че изясняването на годините трудов стаж от Великобритания нямало да рефлектира върху правата по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, респ. нямало да доведе до прилагането им, поради което приложение следвало да намери разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№2113-26-348 от 22.03.2021 г., подадено до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково, жалбоподателят Т.Д.Н. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като приложил съответните документи.
На 30.03.2021 г. Н. *** попълнен формуляр Проучване на молба за пенсия за старост вх.№2113-26-348-3/01.04.2021 г. (л.16), където в раздел „Информация, свързана с всички завършени период“ е отбелязал осъществяване на дейност в UK за периода от 01.11.2002 г. до 05.04.2018 г.
Изготвени са били 2 бр. Опис на осигурителния стаж на Т.Д.Н., съгласно представените документи, като е изчислен общ стаж – 19 г., 07 м. и 28 д. Съгласно извършената предварителна преценка за придобити права, в Описа е посочено: право по чл.68, ал.3 от КСО към 21.02.2021 г.; действителен осигурителен стаж 19 г., 04 м. и 4 д.; недостигащ осигурителен стаж по чл.68 от КСО 19 г., 04 м. и 2 д.
С формуляр за съобщения Е 202 (л.28) от съответната компетентна служба на Великобритания е било изискано потвърждение на осигурителни стаж на Т.Н.. Към съобщението са били приложени формуляри P5000BG и Е 207, като е направено искане за изпращане на формуляри Е 205 UK, E210 UK и решение.
Изпращането на съобщението е било извършено посредством Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, и се установява от представената извадка изх.№2113-26-348-1/21.05.2021 г. (л.38).
С формуляр на съобщение образец E 0014 BG (л.46), изпратено на 13.12.2021 г. (изх.№ на съобщението 2113-26-348-6/13.12.2021 г.) е било извършено напомняне за съобщението (молбата) от 21.05.2021 г.
С Разпореждане №**********№1/прот.№01085 от 02.03.2022 г., издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на Т.Д.Н. е отпусната ЛПОСВ от 21.03.2021 г. в минимален размер по чл.68, ал.4 от КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) №883/2004 г.
В разпореждането е прието, че на основание чл.68, ал.4 от КСО, до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж се отпуска ЛПОСВ в размер на социалната пенсия за старост (в съответните размери), в производството по преценка правото на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж, и е навършена възрастта по чл.68, ал.3 от КСО. Посочено е, че при постъпване на данни за чуждия осигурителен стаж и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание по КСО, пенсията по чл.68, ал.4 от КСО се прекратява от датата на отпускането ѝ.
Разпореждане №**********№1/прот.№01085 от 02.03.2022 г., е получено от Т.Д.Н. срещу подпис на 28.03.2022 г.
В срока по чл.117, ал.2 от КСО с жалба вх.№1012-26-166 от 29.03.2022 г. Т.Д.Н. оспорва пред Директора на ТП на НОИ – Хасково Разпореждане №**********№1/прот.№01085 от 02.03.2022 г., по съображения, че неправилно било приложено материалното право относно правната квалификация при постановяване на разпореждането, незаконосъобразна била преценката на продължителността на осигурителния стаж в страна от ЕС. Изтъкнато е, че в разпореждането не било посочено как зачетеният осигурителен стаж по реда на Регламент 883/2004 оказвал влияние върху действителния размер на ЛПОСВ.
С процесното Решение №1012-26-166-1 от 18.04.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлена жалбата на Т.Д.Н. срещу Разпореждане №**********№1/прот.№01085 от 02.03.2022 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
Административният орган е приел, че обжалваното разпореждане се основава на правилни и законосъобразни изводи и няма основание за отмяната му. Цитирал текстовете на чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО, като посочил, че се пристъпва към преценка на правото на пенсия по чл.68, ал.3, ако условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО не са изпълнени. Разпоредбата на член 6 от Регламент № 883/2004 императивно определяла сумирането на периоди в различните държави-членки, когато компетентната институция извършвала преценката на правото на пенсия. При прилагане на европейските координационни регламенти, прилагането на принципа за сумиране на осигурителни периоди не зависело от волята на заинтересованото лице, нито от тази на длъжностното лице, което означавало, че последното било задължено да извърши преценка на правото на пенсия като сумира всички осигурителни периоди, придобити от заявителя в различните държави-членки на ЕС, в случая – български и великобритански. Също така, първо се преценявало дали лицето изпълнява условията по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО само въз основа на българския осигурителен стаж, а ако не бил достатъчен — при сумиране на български и чужд стаж, и само ако и по този начин не били изпълнени условията за придобиване на право, се предприемала преценка по чл.68, ал.3 от КСО.
В случая, доказаният български осигурителен стаж на лицето – 19 г., 07 м и 28 дни бил от трета категория труд, а чуждият осигурителен стаж не бил потвърден от великобританската компетентна институция. Към датата на подаване на заявлението Н. бил навършил изискуемата възраст за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО, но тъй като българският му осигурителен стаж бил недостатъчен за придобиване право на пенсия, същият следвало да бъде сумиран с потвърдения за право на пенсия великобритански осигурителен стаж, след потвърждаването му от съответната компетентна институция. Условието за отпускане не пенсия по чл.68, ал.3 от КСО било да не е изпълнено условието по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, а и следвало да се спази императивно определеното с нормата на член 6 от Регламент №883/2004, както и постановеното от Съда на ЕС по делото „Сомова”, а именно задължително сумиране на периоди при преценката. Посочено е, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.68, ал.4 от КСО, като след получаване на потвърждение относно великобританския осигурителен стаж, длъжностното лице извършвало преразглеждане.
По делото не са представени доказателства за датата, на която Решението, издадено на 18.04.2022 г., е съобщено на Т.Д.Н..
Жалбата срещу решението е депозирана на 21.04.2022 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх.№1012-26-166-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, дори срокът да се отчита от датата на постановяване на обжалвания акт. Жалбата е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхожда от адресат на акта, за който, с оглед изложените твърдения за изчислен по-неблагоприятен размер на пенсията, е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.
Решението е съответно на материалния закон.
Предметът на правния спор е свързан с реда, по който в случая следва да се определи претендираната от лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст, а оттам и нейния размер.
Съгласно чл.68, ал.1 от КСО, „Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.“.
Според чл.68, ал.2 от КСО, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
Нормата на чл.68, ал.3 от КСО гласи: „В случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.“.
Разпоредбата на чл.68, ал.4 от КСО (Нова – ДВ, бр.102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) предвижда, че „При преценяване на правото на пенсия по ал.1 и 2, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал.3, се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето не получава друг вид пенсия.“
Предвид декларирания от заявителя осигурителен период за придобит осигурителен стаж във Великобритания, безспорно случаят попада в хипотезата на чл.68, ал.4 от КСО, тъй като преценяването на правото на пенсия по ал.1 и 2 на същия член е свързана с прилагане на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Освен КСО, приложение в случая намира и Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004). С оглед посочения от заявителя осигурителен период, следва да се имат предвид и разпоредбите на Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (Регламент (ЕИО) №1408/71, отм. в сила от 01.05.2010 г.).
Съгласно член 6 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
Според член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) №1408/71 (отм.) „Когато съгласно законодателството на държава-членка придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения по схема, която не е специална по смисъла на параграфи 2 или 3, зависи от завършването на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, компетентната институция на тази държава-членка при необходимост взема под внимание завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, независимо дали по обща или специална схема, или като заето или самостоятелно заето лице. За целта тя отчита тези периоди като завършени съгласно собственото й законодателство.“
В Решение от 5 ноември 2014 година по дело C-103/13 Съдът на ЕС е приел, че член 45 от Регламент (ЕИО) №1408/71 не предоставя на осигурените лица правото да изберат при определяне на пенсията, на която имат право в една държава членка, да не се вземат предвид осигурителните периоди, завършени в друга държава членка преди датата, на която този регламент започва да се прилага в първата държава членка. Според същото Решение на СЕС, член 45 от Регламент №1408/71 не допуска осигуреното лице да избегне прилагането от компетентната институция на държавата членка, в която е подадена молбата за отпускане на пенсия за старост, на правилата за сумиране на всички осигурителни периоди и за пропорционално изчисляване на действителния размер на обезщетението с оглед на продължителността на осигурителните периоди. СЕС приема също, че дори и да не посочи в молбата си за отпускане на пенсия за старост осигурителните периоди, завършени в друга държава членка, осигуреното лице не може да се откаже от прилагането на член 45 от Регламента.
Във връзка с приетото от СЕС тълкуване на член 45 от Регламент №1408/71, следва да се отбележи, че този понастоящем отменен текст на Регламента не се различава по смисъл от сега действащия текст на член 6 от Регламент (ЕО) №883/2004. Поради това, тълкуването от СЕС на член 45 от Регламент №1408/71 (отм. в сила от 01.05.2010 г.) намира приложение и по отношение текста на член 6 от Регламент (ЕО) №883/2004.
С оглед съдържанието на цитираните норми от вторичното право на ЕС, съдът приема, че прилагането на принципа за сумиране на осигурителните периоди не зависи нито от волята на осигуреното лице, нито от тази на съответния национален осигурителен орган. Този принцип произтича пряко от член 6 от Регламент (ЕО) №883/2004 и член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) №1408/71 (отм.). Поради това, в условията на обвързана компетентност пенсионният орган е задължен да извърши такова сумиране, независимо от твърденията и волята на заявителя, и данните, с които разполага органа за продължителността на осигурителния стаж, придобит в друга държава – в случая членка на ЕС в декларирания от заявителя осигурителен период.
Като се имат предвид цитираните норми, приложената в случая разпоредбата на чл.68, ал.4 от КСО води на извода, че съответният орган извършва преценка във връзка с установяване право на ЛПОСВ по ал.1 и ал.2 на чл.68 от КСО.
Приложното поле на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО е изключено от специалната хипотеза на чл.68, ал.4 от КСО. Ето защо наличието на 15 години действителен осигурителен стаж, придобит в България, не задължава съответния орган да приложи чл.68, ал.3 от КСО. Това е така именно защото чл.68, ал.4 от КСО има отношение към установяване на права по чл.68, ал.1-2 от КСО. Едва след извършване на преценката дали са изпълнени, или не, условията на чл.68, ал.1-2, се предприема преценката за наличие или липса на правото по чл.68, ал.3 от КСО. Действителният осигурителен стаж от 15 години има самостоятелно правно значение в хипотезата на чл.68, ал.4 от КСО и не може да счита, че във всички случаи той следва да служи за определяне на право на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Не такава е целта на българския законодател, който мотивира приемането на текста на чл.68, ал.4 (Нова – ДВ, бр.102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) с това, че същата ще създаде възможност за отпускане на пенсия на лице, подало заявление по чл.68, ал.1 и 2, с осигурителен стаж в чужда държава, когато поради забавяне на произнасянето на чуждестранната осигурителна институция преди потвърждаването на чуждия осигурителен стаж то навърши възрастта по чл.68, ал.3 от КСО и има 15 години действителен осигурителен стаж в Република България.
По силата на правото на ЕС, националният законодател е компетентен да определя в собственото си право условията, при които се отпуска пенсия. Разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент №1408/71 (отм.) не ограничават компетентността на страните членки да уреждат системите си за социална сигурност. Поради това при липсата на хармонизиране на равнището на Съюза законодателството на всяка държава членка следва да определя по-специално условията, при които се предоставя право на обезщетения (Решение на Съда на ЕС от 21 февруари 2013 г. по дело C‑282/11).
С оглед текста на чл.68, ал.4 от КСО, българският законодател е приел, че във всички случаи, в които са налице осигурителни периоди на лице в България и друга страна, принципът за сумирането на периодите се прилага.
Във връзка с доводите на пълномощника на жалбоподателя е необходимо да се отбележи, че осигурителният период във Великобритания е само декларативно посочен от Т.Д.Н.. Писмени доказателства, които да потвърдят декларираното обстоятелство, не са налице по делото. Поради това хипотетично е възможно осигурителният стаж да е повече от декларирания размер, съответно има вероятност да се установи и че са налице условията за придобиване на ЛПОСВ при условията на чл.69, ал.1-2 от КСО. Действително има данни, че в случая жалбоподателят е изпълнил условията на чл.68, ал.3 от КСО, но както вече се посочи, предпоставка за отпускане на пенсия по реда на тази разпоредба е да не е изпълнено условието по чл.68, ал.1-2 от КСО, което обстоятелство към настоящия момент не е безспорно установено, а и същото не подлежи на установяване в настоящото съдебно производство.
Доводите за ощетяване на жалбоподателя, тъй като размерът на отпуснатата му по чл.68, ал.4 от КСО пенсия бил по-малък от размера на пенсията, която би била отпусната по реда на чл.68, ал.3 от КСО, в случая са неотносими към законосъобразността на обжалвания акт. Определянето на размера на пенсията на оспорващия е подчинено на специална правна норма, чието прилагане е задължително в хипотезата на установен осигурителен стаж в България и данни за наличието на такъв в чужда страна, в случай че такъв стаж следва да се признае при наличие на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Последното обстоятелство е налице в случая, тъй като декларираните данни за осигурителен стаж, придобит във Великобритания, са за периода от 01.11.2002 г. до 05.04.2018 г., в който тази страна е била член на Европейския съюз.
Освен това, задължение на пенсионния орган е след получаване на информация от Великобритания за осигурителен стаж, който сумиран би бил достатъчен за придобиване право на ЛПОСВ по чл.68, ал.1-2 от КСО, да изплати полагащата се пенсия на жалбоподателя в размера по тези разпоредби от датата на подаване на заявлението. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл.96, ал.3 от КСО, съгласно която пенсията по чл.68, ал.4 се прекратява от датата на отпускането й, при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание по този кодекс.
Във връзка с изразените от пълномощника на ответника възражения, че след излизане на Великобритания от Европейския съюз нейните институции вече нямали задължение да отговарят на направените запитвания по регламентите, касаещи социалното осигуряване, следва да се посочи, че по отношение на заварените положения, възникнали между държавите членки и Обединеното кралство до 31.12.2020 г. и продължаващите след тази дата, се прилага Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия. В същото се съдържа „Протокол относно координация в областта на социалната сигурност“, с посочен в член SSC.2: Персонален обхват, според който протоколът „се прилага към лицата, … които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица“, а съгласно „Приложение SSC-1: Някои парични обезщетения, за които протоколът не се прилага“, за България е изключена само социалната пенсия за старост (член 89 от Кодекса за социално осигуряване).
В цитираното Споразумение също е предвидено (член SSC.7: Сумиране на периоди), че освен ако в Протокола не е предвидено друго, компетентната институция на държава зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство, ако съгласно нейното законодателство от завършването на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване зависи: (a) придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения, както и се съдържа Глава 5, озаглавена „Пенсии за старост и пенсии на преживели лица“.
Изложеното води на извода за неоснователност на твърдението за отпадане на задължението за предоставяне на поисканата информация от институциите на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. По силата на цитираното Споразумение, Великобритания има задължение да спазва разпоредбите, регулиращи координацията на системите за социална сигурност, респ. тези, съдържащи се в Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Съгласно член 76, параграф 4 от Регламент (ЕО) №883/2004 „Институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия регламент. Институциите, в съответствие с принципа за добра администрация, отговарят в разумен срок на всички запитвания и в тази връзка предоставят всякаква информация на съответните лица, необходима за упражняване на предоставените им с настоящия регламент права.“
Като е потвърдил Разпореждането на пенсионния орган, с което на жалбоподателя е отпусната ЛПОСВ по специалния ред на чл.68, ал.4 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.Н. ***, против Решение №1012-26-166-1 от 18.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №**********№1/прот.№01085 от 02.03.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Т.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: