РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. Враца, 27.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20241420104007 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от Д. А. Д. с ЕГН ********** и настоящ
адрес гр. ****************** срещу „Кредисимо” ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес
център „България“, сграда А, ет. 4 и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“,
сграда А, ет. 4.
В исковата молба се твърди, че между ищеца като кредитополучател и
„Кредисимо“ ЕАД като заемодател бил сключен договор за потребителски кредит №
2602938 от 09.07.2022 г. с главница по кредита в размер на 350,00 лева и със срок за
погасяване 3 месеца. Сочи се, че в същия ден ищецът сключил с втория ответник „Ай
Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение в
размер на 106,81 лева. Твърди се също, че ищецът е заплатил обща сума по двата
договора в размер на 468,63 лева. Поддържа се, че двата сключени договора – за
потребителски кредит и за поръчителство са нищожни, като в тази връзка са изложени
следните доводи:
- В договора за кредит е налице неяснота относно начина на формиране на ГПР и
включените в него компоненти;
1
- Заплащането на възнаграждението към поръчителя не е включено в ГПР, а ако
беше включено, ГПР ще надвиши посочения в приложение 1 към договора ГПР от
21,96 %, както и максимално допустимия от 50 %;
- Възнаграждението за поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР, защото
договорът за кредит и договорът за поръчителство са свързани, тъй като двете
дружества имат един и същи собственик, а събирането на възнаграждението за
поръчителя е възложено на кредитора по заемния договор;
- След като договорът са кредит е нищожен на горните основания, то и
свързаният с него акцесорен договор за поръчителство също е нищожен;
- Договорът за поръчителство е сключен в нарушение на чл. 143 от ЗЗП, като
уговорката за сключването му е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на потребителя и на търговеца предвид обстоятелството, че сключването на договора
за поръчителство е условие, благоприятстващо отпускането на кредита, което води до
възлагане на допълнителни разноски за потребителя;
- Възнаграждението за поръчителя представлява скрита лихва, която не е
включена в размера на ГПР и по този начин се заобикаля чл. 19 от ЗПК и се нарушават
добрите нрави;
- Ако кредитополучателят можеше да представи исканите обезпечения, то същият
би могъл да получи кредитиране при много по-изгодни условия;
- Посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния размер, който би
се получил, ако всички възнаградителни плащания бяха включени при изчисляването
му;
- ГЛП и ГПР по заема са посочени само като абсолютни стойности и липсва ясно
разписана методика за формиране на ГПР (кои компоненти са включени в него и как
се формира), липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР и са посочени лихвеният процент и годишно оскъпяване на заема,
но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
- Договорът за поръчителство е следвало да бъде сключен между кредитора и
поръчителя, а не между последния и потребителя и при липса на такъв договор
платеното от ищеца възнаграждение за поръчителя подлежи на връщане като платено
без основание;
- Параметрите на договора противоречат на добрите нрави, клаузите са
неравноправни, налице е нееквивалентност на престациите.
Въз основа на гореизложените твърдения и доводи ищецът счита, че целият
договор за кредит е нищожен и се дължи плащане само на чистата стойност на
кредита – главницата, а не и на лихвата. Поддържа още, че е налице нееквивалентност
2
на престациите по договор, което противоречи на добрите нрави. Намира, че липсата
на индивидуално договаряне на параметрите в договора, както и неконкретизиране на
начина на формиране на ГПР и ГЛП водят неравноправност на клаузите по чл. 143 от
ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП същите са нищожни. Тъй като договорът за
кредит е нищожен, счита, че нищожен е и договорът за поръчителство.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на
целия договор за потребителски кредит № 2602938 от 09.07.2022 г., сключен между
ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, поради
накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, постановяване на
решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за договор за
поръчителство от 09.07.2022 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, „Кредисимо“ ЕАД да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата 6,48 лева, представляваща платена без основание сума по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху сумата от 17.12.2024 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и „Ай Тръст“ ЕООД да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата 73,55 лева, представляваща платена без основание сума за
възнаграждение по договор за поръчителство от 09.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 17.12.2024 г. до окончателното погасяване на вземането
(съгласно окончателния докллад на съда, утвърден в проведеното на 11.09.2025 г.
открито съдебно заседание). Претендират се разноски.
Ответникът „Кредисимо” ЕАД е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК,
с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Ответникът не
оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит №
2602938 от 09.07.2022 г., както и че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
договор за поръчителство от 09.07.2022 г. Не оспорва също, че ищецът е усвоил
заемната сума в размер на 350,00 лева при сочените от него параметри на договора,
както и че е изплатил предсрочно всички дължими по договора суми. Оспорва
твърденията, че договорът за кредит нарушава изискванията на ЗПК и че е нищожен.
Сочи, че договорът съдържа погасителен план с посочен фиксиран лихвен процент.
Твърди, че погасителният план има изискуемото се по ЗПК съдържание, с посочени
брой на погасителни вноски, размер на всяка една от тях, от какви компоненти е
съставена - части от главницата и от договорната лихва, както и съдържа информация
за ГПР и обща сума дължима от потребителя. Също така в приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора, е посочен общият размер на кредита и
условията за усвояването му, посочени са броят, размерът и датите на плащане на
погасителните вноски, като табличен вид е представен и размерът на компонентите на
вноската - главница и възнаградителна лихва. Оспорва, че за ищеца е било
задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.
Заявява, че съгласно раздел III, чл. 12 от собствените му общи условия (ОУ),
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на
3
кредита. Видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател приема са
посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10-дневен срок от
кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не
предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа
заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да
предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.
Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускат по различен начин и не са два
отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на
отпускания кредит и условията за погасяването му. Сочи се, че договорът за
предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от
ЗЗД. По силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка
на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно: да отговаря пред
кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови
задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по кредита. Сочи, че вземанията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза
на кредитодателя, който не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.
Оспорва, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
хипотеза 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оспорва се, че сключването на
договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е „задължително
условие за получаване на кредита“. На следващо място „Кредисимо“ ЕАД, към датата
на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация
относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, за да го включи в ГПР. Действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но въпреки това двете дружества са
самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители,
информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „Кредисимо“ ЕАД няма
достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за
размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Оспорват се като
неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност,
справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора
за предоставяне на поръчителство. Иска се отхвърляне на предявените срещу
дружеството искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор и от ответното дружество „Ай
Тръст“ ЕАД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се
оспорва, че е сключен между ищеца и другия ответник договор за потребителски
кредит № 2602938 от 09.07.2022 г., във връзка с обезпечаването на който е сключен
договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи се, че
„Ай Тръст“ ЕАД е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата
4
на който се е задължил да гарантира като поръчител горепосоченото задължение на
ищеца. За тази услуга му е дължимо възнаграждение в размер на 106,81 лева, което е
разсрочено на 3 месечни вноски съгласно погасителния план към договора за
предоставяне на поръчителство. Сочи се, че възнаграждението се дължи само за
периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно
погасяване на задължението на кредитополучателя (както е по процесното
правоотношение), същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след
пълното изплащане на кредита. Посочва се, че възнаграждението за поръчител има
характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя
услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от
закона), като размерът му е съобразен с риска, който „Ай Тръст“ ЕАД поема. Подробно
описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, както и механизма на оценка на кредитоспособността и формирането
на параметрите на договорите. „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити
при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези
условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на
кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят
има право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това число
предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД е единствено възможност,
но не и задължение за кредитополучателя. Предвид изложеното се поддържа, че
възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не
отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на член 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО. Освен това се заявява, че договорът за предоставяне на
поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от
кредитоискателя на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае
и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ
договор между кредитоискателя и поръчителя, по който „Кредисимо“ ЕАД не е
страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е
известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е
общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Заявява, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита. „Кредисимо“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но „Ай Тръст“ ЕООД е
отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и
различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по
кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Иска се
отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и присъждане на сторените
разноски.
5
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
Установява се, че на 09.07.2022 г. между Д. А. А. и „Кредисимо” ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит № 2602938, при следните параметри: общ размер на
предоставения кредит: 350,00 лева, срок на кредита - 3 месеца: брой погасителни вноски - 3
броя: фиксиран ГЛП по кредита – 20,00 %, а относно ГПР по кредита е отразено, че възлиза
на 21,96 %. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР са посочени в
общите условия. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита,
като в зависимост от посоченото обезпечение, следва да предостави банкова гаранция или да
сключи договор за поръчителство. Видно от договора за предоставяне на поръчителство е, че
същият е сключен във връзка с договора за паричен заем № 2602938 от 09.07.2025 г. между
„Кредисимо” ЕАД и ответника Д. А.. Ответникът по договора за предоставяне на
поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да сключи
договор за поръчителство с кредитодателя, по силата на който да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя – ищец в настоящото производство за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. За поемане на задължението по договора, в полза на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 106,81
лева, платима от потребителя разсрочено, на уговорените в договорите падежни дати.
„Кредисимо” ЕАД било овластено да приема плащания и за поръчителя – ответник по
делото.
За установяване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно – счетоводна
експертиза. Вещото лице посочва, че по договор за потребителски кредит № 2602938 от
09.07.2025 г. Д. А. на 31.08.2022 г. е погасил следните задължения: за главница - сума в
размер на 237,59 лева; за договорна лихва - сума в размер на 0,64 лева, като общият размер
на погасените задължения възлиза на сумата 356,48 лева. По договор за предоставяне на
гаранция от 09.07.2022 г. Д. А. е погасил сума в размер на 73,55 лева. Общият размер на
внесената сума за погасяване на задължения по двата договора е сума в размер на 430,03
лева. Вещото лице пояснява също, че при изчисляването на ГПР в универсалния калкулатор
за изчисляване на ГПР, процентът на годишните разходи се получава 21,9375 %. Реалният
ГПР, с включена сума по договора за поръчителство, в проценти възлиза на 135,58 %. Съдът
кредитира експертното заключение като обективно изготвено и неоспорено от страните по
делото. Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
6
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) . Съдът счита за
неоснователни доводите на ищеца за недействителност на договора, поради неспазване на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи
лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран
годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както националният закон,
така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора
посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за
погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване
в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на основание
чл. 633 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В този смисъл процесният договор за кредит формално
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен
процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери
обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения.
Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква от договора
за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора
за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като
изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем. То
представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума,
което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения. Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и
поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че „Кредисимо”
ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Поради това
независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи
на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани
с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в годишния процент на разходите по
договора е включена само лихвата по кредита. Сумата за гаранция не е включена в ГПР и
7
размер на ГПР, а ако в него се включи и възнаграждението за договора за поръчителство
ГПР е 135,58 %. В резултат последният не съответства на действителния такъв, определен
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налице е заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Посоченото поведение на заемодателя цели
единствено неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури скрито
възнаграждение, забранено от императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този
смисъл е и практиката на СЕС, като в решение от 16.07.2020 по дело C-686/19 на СЕС се
приема, че понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуалното удължаване
на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за
евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и
условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от
друга страна, тези разходи са известни на кредитора. Решението касае разходи за
удължаване на срока на договора, но е относимо и към настоящия случай, доколкото
разходите за обезпечение на задълженията по договора чрез сключване на договор за
предоставяне на поръчителство са известни на кредитора към датата на сключване на
договора за кредит. Отделно от това, в договора за заем е посочено, че размера на месечната
вноска възлиза на определена сума, която ищецът се е задължил да заплати на 3 равни
вноски. В същото време обаче, видно от погасителния план към месечната сума е включено
и възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, платимо на падежа на
съответната погасителна вноска, с която сума се оскъпява последната. Именно в тази връзка
двата договора – за кредит и за гаранция не само, че са свързани, но възнаграждението по
единия (за услугата), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (заема).
Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение, че
единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на
услугата и оттук за договора за услуга също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по
кредита следва се отчитат и договорките по договора за услуга. Казано по друг начин, в
договора за кредит има вписана уговорка за обезпечаване на кредита и такса за
допълнителна услуга, която макар и формално да е дължима (да произтича) от друг договор,
се явява част от договора за кредит, като включена в съдържанието и в погасителния план. В
този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че
двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към
другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява точно
обратното. Предвид горното, съдът намира, че с уговорката за заплащане на допълнителна
услуга, предвидена в договора за поръчителство, но включена във вноските по погасителния
план на кредита, се нарушава императивната норма на чл. 10а от ЗПК. Формално в договора
за кредит не е вписана такса за действия, свързани с усвояване или управление на кредита,
но реално тази допълнителна услуга по естеството си представлява именно заплащане на
8
разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита. По договора за поръчителство е
предвидено заплащането на възнаграждение. В допълнение следва да се посочи, че клаузата
на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, съгласно която заемателят се задължава за предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки, също противоречи на добрите нрави. В
случая това „одобрено от заемателя“ дружество – поръчител е едно – единствено, а именно
„Ай Тръст“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е заемодателят „ Кредисимо”
ЕАД. Освен това е налице нееквивалентност между престациите по договора за
поръчителство – главницата по договора за заем е 350,00 лева, а възнаграждението за
поръчителството е около една трета от тази сума – 106,81 лева.
По предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, хипотеза първа от ЗЗД за връщане
на сумата от 6,48 лева, представляваща недължимо платена лихва по заемния договор съдът
приема следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 6,48 лева по договора
в полза на ответника „Кредисимо“ ЕАД, като част от общо платените суми по договора за
кредит, а в тежест на ответното дружество е да докаже наличието на основание за плащане
на сумата, а именно: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по
валидно сключен договор за потребителски кредит № 2602938 от 09.07.2022 г.; 2. реално
предоставяне на ищеца на заемната сума по сключения договор, както и основание за
задържане на сумата в своя патримониум. При доказване на горното, в тежест на ответника
е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради
което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата. Съдът достигна до
извод за основателност на предявения иск за прогласяване нищожност на процесния договор
за паричен № 2602938 от 09.07.2022 г. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с извършените от ищеца
плащания по договора е погасена сумата от 6,48 лева - лихва. Поради недействителността на
процесния договор за паричен заем, се налага извод, че на основание чл. 23 ЗПК сумата от
6,48 лева, представляваща договорна лихва, е платена при начална липса на основание за
това, поради което ответникът дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от момента на завеждане
на иска – 17.12.2024 г. до окончателното погасяване. По отношение на предявения иск за
прогласяване на недействителен на договор за предоставяне на поръчителство от същата
дата срещу „Ай Тръст“ ЕООД, то съдът счита същият за основателен и доказан. Същият е
недействителен, тъй като е сключен за обезпечаване на вземане по недействителен договор,
но и на собствено основание. При извършена служебна справка в Търговския регистър по
партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“
ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
9
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД, от
извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик „Кредисимо“ ЕАД, който е и кредитор по договора за заем на
ищеца. В случая със сключване на договора за кредит се цели заобикаляне на закона чрез
предвиждане на допълнително възнаграждение, което формално не следва да се включва в
ГПР, съгласно цитираните законови разпоредби, но всъщност представлява разход по
договора, който следва да се плати на юридическо лице - поръчител, чийто собственик на
капитала е юридическото лице - заемодател. Тоест, цената по договора за поръчителство
следва да бъде включена в ГПР, разглеждайки двата договора като единно цяло. Налице е
нарушение на добрите нрави и неравноправност. Предвид изложеното искът за прогласяване
на нищожността на договора за предоставяне на поръчителство се явява основателен и
следва да се уважи.
По предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД за връщане
на сумата от 73,55 лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума по договор за
поръчителство, съдът приема следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 73,55 лева по договора
в полза на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, а в тежест на ответното дружество „Ай Тръст“
ЕООД е да докаже наличието на основание за плащане на сумата, а именно: че между
страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 09.07.2022 г. с уговорено възнаграждение, по който „Ай
Тръст“ ЕООД е изпълнил задълженията си и е изправна страна. Установи се, от
заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът
е заплатил сумата от 73,55 лева по договора за поръчителство, без да е имало основание за
извършване на престацията (поради недействителност на договора). При доказване на
горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и
задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, респективно да
докаже връщане на сумата. Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за
прогласяване нищожност на процесния договор за паричен заем № 2602938 от 09.07.2022 г.
Договорът за поръчителство изисква обезпечаване на задължения по действителен договор
за кредит, какъвто в случая не е налице. Поради недействителността и на договор за
предоставяне на поръчителство, се налага извод, че сумата от 73,55 лева заплатена за
поръчителство е платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът
дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер (с оглед извършеното в първото по делото съдебно заседание изменение на иска от
ищеца, чрез намаляване на неговия размер), ведно със законната лихва от момента на
завеждане на иска – 17.12.2024 г. до окончателното погасяване.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК съдът посочва, че сумите, дължими поради
неоснователно обогатяване и сумите за разноски могат да бъдат платени по банкова сметка в
„Обединена българска банка“ АД с IBAN BG52 UBBS 8002 1018 9187 50 с титуляр Д. А. А..
10
По разноските:
С оглед обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е осъществил
безплатна адвокатска защита, то следва на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв да му се
определи възнаграждение за процесуално представителство по всеки от предявените искове.
С оглед това в полза на процесуалния представител следва да се определи възнаграждение за
представителство в размер от по 400,00 лева, платим от всеки от ответниците.
Ищецът е доказал и разноски за държавна такса в размер на 200,00 лева и за депозит за
вещо лице в размер на 400,00 лева, които разноски са платими по равно от ответниците, по
300,00 лева от всеки от тях.
На ответниците не се следват разноски, въпреки изменението на исковете по чл. 55 от
ЗЗД чрез тяхното намаляване, тъй като ищецът е потребител, а спорът е за вземания,
произтичащи от признати от съда на основание чл. 22 от ЗПК за изцяло недействителни
договор за кредит и договор за поръчителство, поради което разноските следва да бъдат
понесени от ответниците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В този смисъл: решение № 129
от 30.07.2024 г. на ВКС по т.д. № 630/2023 г.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. А. Д. с ЕГН
********** и настоящ адрес гр. ****************** и „Кредисимо” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4, че сключеният между тях
договор за потребителски кредит № 2602938 от 09.07.2022 г. е недействителен, като
противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД и ЗПК, а също и противоречащ на
добрите нрави.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. А. Д. с ЕГН
********** и настоящ адрес гр. ****************** и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес
център „България“, сграда А, ет. 4, че договор за предоставяне на поръчителство, сключен
във връзка с договор за заем № 2602938 от 09.07.2022 г., сключен между Д. А. А. с ЕГН
********** и „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *********, е недействителен като лишен от правно
основание, поради противоречие с добрите нрави и като обезпечаващ недействителен
договор.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД „Кредисимо” ЕАД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4 да заплати на Д. А. Д. с
ЕГН ********** и настоящ адрес гр. ****************** сумата 6,48 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 2602938
11
от 09.07.2022 г., ведно със законната лихва от 17.12.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес
център „България“, сграда А, ет. 4 да заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** и настоящ
адрес гр. ****************** сумата 73,55 лева, представляваща недължимо платена
сума по договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за заем №
2602938 от 09.07.2022 г., сключен между Д. А. А. с ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД с
ЕИК *********, ведно със законната лихва от 17.12.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда
А, ет. 4 да заплати на адвокат Л. И. А. от АК-София с ЕГН **********, личен номер на
адвокат **********, адрес гр. София, ул. „21-ви век“ № 9, партер, офис Б-7 адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 400,00 лева на основание чл. 38, ал.
1, т. 1 от Закона за адвокатурата за оказано процесуално представителство на Д. А. А. с ЕГН
********** – ищец по гр. дело № 4007/2024 г. по описа на Районен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4 да заплати
на адвокат Л. И. А. от АК-София с ЕГН **********, личен номер на адвокат **********,
адрес гр. София, ул. „21-ви век“ № 9, партер, офис Б-7 адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция в размер на 400,00 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
адвокатурата за оказано процесуално представителство на Д. А. А. с ЕГН ********** –
ищец по гр. дело № 4007/2024 г. по описа на Районен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Кредисимо” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146,
Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4 да заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** и
настоящ адрес гр. ****************** сумата 300,00 лева – направени по делото
разноски за държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център
„България“, сграда А, ет. 4 да заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** и настоящ адрес
гр. ****************** сумата 300,00 лева – направени по делото разноски за държавна
такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
12
13