ПРОТОКОЛ
№ 65
гр. Сливен, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20222200100486 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Е. Х. С., редовно призована, не се явява.
Ищецът Р. А. С., редовно призован, не се явява.
Ищцата Х. А. С., редовно призована, не се явява.
Всички ищци се представляват се от адв. Г. Р., надлежно упълномощен
с пълномощни по делото от 14.09.2022 г. и 27.06.2022г.
Ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, редовно призовано, се
представлява от юриск.Р. Ч., надлежно упълномощена с пълномощно,
представено с отговора на исковата молба.
Свидетелят Т. Н. З., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят К. Д. Д., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
АДВ.Р.: Поддържам исковата молба, ведно с всички доказателствени
искания. Изрично поддържам искането за комплексна съдебно-психологична
1
и психиатрична експертиза, както и искането за разпит на свидетел относно
личността на пострадалия. Не сме съгласни, че не са ни уваЖ. една част от
исканията. Междувременно няма направено плащане от застрахователя.
Оспорваме отговора на исковата молба. Моля да се приемат допуснатите
писмени доказателства.
ЮРИСК.Ч.: Оспорвам исковата молба. Поддържам писмения
отговор.Поддържам искането за назначаването на експертизи и допускането
на свидетели, с поставените въпроси с отговора. Моля да не бъдат допуснати
експертизи - психологични и психиатрични. Считам, че не е необходимо. Не
са представени медицински документи и не са налице условия за назначаване
на вещо лице. Считам, че други доказателствени средства, а именно с разпит
на свидетели бихме могли да изградим пълно и обективно виждането си
относно вредите и дълбочината на страданието на ищците в настоящото
производство.
Съдът прикани страните към спогодба, такава не се постигна.
На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен ДОКЛАД
на делото.
В исковата молба се твърди, че на 23.06.2022г., на пътя между
гр.Сливен и гр.Ямбол, настъпило ПТП между лек автомобил „Нисан
Патфайндер“ с рег. № ***, управлявано от А.Д.А. и лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № ***, управляван от А.П. С., при което загинал водача А.П.
С..
Твърди, че виновният за ПТП водач бил А.Д.А., който в нарушение на
ЗДвП, при единична непрекъсната осева линия и забранено изпреварване,
навлязъл в насрещната лента за двиЖ.е, при ограничаване на предвиденото в
участъка ограничение на скоростта и се блъснал челно в движещия се
правомерно лек автомобил “Сеат Ибиза“, като от удара настъпила смъртта на
А. С..
Твърди се, че първият ищец е негова преживяла съпруга, а другите
двама- низходящи, съответно син и дъщеря.
Всички понесли много тежко загубата на своя съпруг и баща. Той бил
стожера на семейството, тяхна опора и приятел, всеотдаен, грижовен, а без
2
него цялата им фамилия била разбита. Чувствали се безпомощни, неуверени
тъй като загубили своя авторитет в живота, морална и финансова опора.
Първата ищца имала с него 45 години брачен живот, като в годините
обичта и привързаността един към друг ставали все по-силни. Двамата заедно
отгледали двете си деца. След като узнала за смъртта му изпаднала в шок,
викала, плачела и не искала да живее без него. Тя понесла изключително
тежко загубата, а болката й ескалирала, като разбрала, че погребението е
преминало в нейно отсъствие. След неговата смърт, тя се изолирала от света
и плачела постоянно, развила безпокойство, депресивни епизоди,
раздразнителност, апатия, суицидни мисли , задух, изпотяване, силно
треперене и отключила остра стресова реакция, преминала в тревожно-
депресивно разстройство.
Вторият и третия ищец твърдят, че загиналия в ПТП бил най-
всеотдайния баща и дядо, който много обичали. Той бил весел, емоционален,
обичал да им организира различни мероприятия, като спортуване, екскурзии,
събирали се заедно по семейни празници. Той ги научил да карат колело,
водел ги на детска градина и училище, подкрепял ги във всичко. Към
настоящия момент страдали за баща си, изпитвали чувство на самота,
безпомощност и безперспектива, станали затворени и самовглъбени,
избухливи и сприхави.
Твърди се, че по случая е образувано ДП№ 995/2022г. по описа на ОД
МВР-Сливен, пр.пр. № 1025/2022г по описа на ОС-Сливен, което не е
приключило и няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
Твърди, че за увреждащия автомобил “Нисан Патфайндер“ била
сключена с ответника застраховка „ГО“ на автомобилистите, валидна от
08.06.2022г. до 07.06.2023г., като на 29.06.2022г. отправили своята
застрахователна претенция до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо от 06.07.2022г. им било
отказано.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде
осъден да им заплати на всеки от тях сумата 200 000 лв. –частичен иск от
общо 300 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
настъпилата при ПТП на 23.06.2022г. смърт на техния съпруг и баща, ведно
със законната лихва върху трите обезщетения, считано от датата на
3
уведомяване на застрахователя - 29.06.2022г. до окончателното изплащане,
както и законната лихва върху главница и лихва по чл. 429 ал.3 КЗ, на
основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ, считано от 21.07.2022г. до окончателното
изплащане.
ВъзраЖ.я на ответника:
Такива са направени с отговора на исковата молба, подаден в срока по
чл.131 ГПК. Счита исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношения на
увреждалия автомобил.
Не оспорва, че е отправена писмена застрахователна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не са изплатили обезщетение
на ищеца, тъй като към момента няма безспорни доказателства за наличие на
вина единствено у водача на застрахования автомобил. Нямало постановена и
влязла в сила присъда, която на основание чл.300 ГПК за обвързва
гражданския съд относно авторството, противоправността и вината.
Оспорва, че единствено водачът на застрахования автомобил има вина
за настъпване на ПТП, като в случая е налице случайно деяние по св. на чл.
15 НК.
Оспорва сочения в ИМ механизъм и причини за настъпване на ПТП,
като оспорва представения с исковата молба протокол за ПТП с пострадали
лица от 23.06.2022г., в частта относно обстоятелствата и причините за
настъпване на ПТП.
Твърди, че ПТП е настъпило по изключителна вина на загиналия водач,
както и че е налице съпричиняване на резултата от негова страна, като
степента на приноса му била между 60% и 80%, поради което и на основание
чл. 51 ал. 2 ЗЗД, обезщетенията следва да бъдат намалени.
Оспорва, че в резултат на това ПТП са настъпили описаните
травматични увреждания за пострадалия, т.е. че тези увреждания и смъртта
му са настъпили в причинна връзка с ПТП.
Оспорва твърдените в ИМ вреди, техния интензитет и
продължителност. Оспорва и претенцията за лихва за забава.
Правна квалификация на предявените права и възраЖ.я:
4
Предявени са три преки обективни кумулативно съединени преки
частични искове на увредени лица срещу застрахователя на прекия
причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 от КЗ , вр. с чл. 45
ЗЗД и цена на всеки иск: 200 000 лв. от общо 300 000лв.
Обстоятелства, които не се оспорват от ответника:
че към датата на процесното ПТП, по отношение на лек
автомобил„Нисан Патфайндер“ с рег. № ***, е имало сключен с ответното
дружество застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
настъпване на застрахователно събитие, а именно, че на посочената в
исковата молба дата и място е реализирано ПТП, като единият участник в
него е застрахования лек автомобил.
че ищците са изпълнили задължителната процедура по чл. 380 КЗ за
доброволно уреждане на спора със застрахователя- ответник, който в
рамките на 3-месечния срок, не им е определил и изплатил застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
че по случая има образувано досъдебно производство, което не е
приключило към настоящия момент.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Единствено наличие на сключена с ответника задължителна застраховка
“ГО“ на автомобилистите по отношение на увреждания автомобил, валидна
към датата на процесното ПТП.
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже наличие на деликт с всичките елементи
от неговия сложен фактически състав, в кумулативна даденост: деяние/
действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, вина на причинителя, вид и размер на
вредите.
В тежест на ответника е да докаже възраЖ.ето за съпричиняване на
вредоносния резултат, направено с в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не
5
сочат доказателства.
ДАВА възможност на страните да вземат становище по изготвения
доклад и предприемат съответните процесуални действия.
АДВ.Р.: Нямаме възраЖ.я по доклада. Уточнявам, че с оглед
разпределената доказателствена тежест, поддържаме двете доказателствени
искания за комплексна експертиза и свидетел за личността на починалия.
Водим допуснатите трима свидетели.
ЮРИСК.Ч.: Нямам възраЖ.я по доклада. Поддържам доказателствените
искания във връзка с разпределената на доказателствената тежест.
Поддържам искането за назначаване на комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза. Относно поисканата от ищеца експертиза,
считам че няма налице достатъчно данни, като не възразявам да бъде
допуснат допълнителен свидетел за личността на починалия. Това
обстоятелство е относимо е като предмет на доказване и в тази насока има
практиката на ВКС.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, както
и изпратеното с писмо от 02.02.2023г. ДП № 995/2022г. по описа на РУ-
Сливен, в два тома.
ЮРИСК.Ч.: Моля, ако другата страна не възразява, да се промени реда
за разпита на свидетелите, като първо да се разпитат свидетелите относно
механизма на ПТП.
АДВ.Р.: Не възразявам да се промени реда за разпит на свидетели.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на петимата допуснати свидетели, в
посочения от страните ред.
САМОЛИЧНОСТ на явилите се СВИДЕТЕЛИТЕ:
Т. Н. З. - 29г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и
отношения със страните и техните пълномощници;
6
К. Д. Д. - 34г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство
и други отношения със страните и техните пълномощници.
Р. Х. Ч. – 49г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
и други отношения със страните и техните пълномощници.
М.М. Д.А – 29г., българка, българска гражданка, неосъждана, без
родство и други отношения със страните и техните пълномощници.
М.Д.Д. – 36г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
и други отношения със страните и техните пълномощници.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290
НК, ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свидетелите К. Д., Р. Ч., М. Д.а и М.Д..
Свидетелят Т. З., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Помня за ПТП с лек автомобил „Нисан
Патфайндер“. Това беше миналата година, лятото. Бяхме на работа с колегата
ми в гр.Ямбол.. След края на работното време с моя колега със служебен
автомобил се прибирахме от гр.Ямбол за гр.Сливен. Тогава работех като
инспектор БГ-ТОЛ. При прибиране от гр.Ямбол за гр.Сливен, станах
очевидец на ПТП. Беше на свечеряване, но беше още светло, на пътя Сливен-
Ямбол, посока от Ямбол за Сливен, слънчево време, суха пътна настилка,
прав участък. Пред нас, на около 200метра предстоеше десен завой, преди
с.Гергевец, като на нас се пада леко изкачване. Това е преди разклона за с.
Гергевец. Много преди разклона за с. Гергевец, автомобил „Нисан“, черен на
цвят, ямболска регистрация, ни изпревари. Не си спомням дали е имало други
автомобили. След като ни изпревари, „Нисана“ продължи напред, но при този
наклон, за който споменах, той просто си изправи завоя, т.е. все едно няма
завой. Възможно е да се е разсеял водача, защото той не предприе абсолютно
никаква маневра. В този момент, в обратната посока, от гр.Сливен за
гр.Ямбол, се движеше лек автомобил „Сеат Ибиза“. „Нисанът“ навлезе в
лявото платно. Аз не знам дали е предприел изпреварване или не, но стана
челен удар и „Сеата“ се превъртя във въздуха няколко пъти, като смени
посоката си двиЖ.е, а „Нисана“ не мръдна. „Сеатът“ падна по таван в нивата,
а „Нисана“ спря в отсрещната канавка. Това стана пред нас и ние спряхме на
7
момента. Започнахме да отбиваме двиЖ.ето, а то беше много натоварено.
Обадихме се на тел.112. Спряха още две коли веднага след нас и започнаха да
помагат на хората да преобръщат колата. В „Сеата“ имаше двама възрастни
души- мъж и жена и отзад видях две деца, едното на около 6-7 годинки,
понеже го извадиха и то пищеше много силно. Момиченце беше. Оставиха го
до нас на банкета и линейката го взе. Мисля, че имаше загинал човек, но аз не
отидох да го видя. Аз бях на 100 метра от „Сеата“.Не съм участвал във
ваденето на пострадалите. Преди да стане инцидента, „Сеатът“ се движеше в
дясна пътна лента, която е неговата лента за двиЖ.е. Не мога да кажа с каква
скорост се е движил, аз и нямам видимост, за да кажа. Автомобилът „Сеат“
буквално все едно някой го изхвърли от земята. Аз „Сеата“ го видях във
въздуха. „Нисанът“ ми пречеше на видимостта. Ние се движехме с 50 км/ч. В
този участък имаше ограничение на скоростта. Шофираше колегата К.. Бяхме
само двамата в колата. Най-вероятно водачът на „Нисана“ бързаше за някъде.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Съгласни сме да
бъде освободен.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля в залата със съгласието на страните
Свидетелят К. Д., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Сега, както и към 23.06.2022г., работя като
инспектор в Национално ТОЛ Управление, сектор „Контрол и
правоприлагане“ - Бургас. Работното ми място е в гр.Ямбол. На 23.06.2023г аз
станах очевидец на пътен инцидент. Със служебен автомобил, който
управлявах аз, а колегата ми беше спътник, това е свидетелят, който
разпитахте преди мен, се прибирахме от гр.Ямбол към гр.Сливен. Това беше
по път II-53, в посока от гр.Ямбол за гр.Сливен. Беше светло, слънцето беше
над хоризонта, суха пътна настилка, като там, където се случи инцидента
имаше леко изкачване. Преди разклона за с.Гергевец има леко изкачване и
там се случи инцидента. Видяхме самия удар и че се вдигна прахоляк.
„Сеатът“ идваше от посока Сливен-Ямбол, а „Нисанът“ се движеше пред нас.
На самия завой, там където трябваше да се завие надясно, „Нисанът“ вместо
да завие, продължи направо и последва удар в собствената на „Сеата“ лента.
Ударът беше леко страничен, не беше съвсем челен. При удара „Сетът“ се
претърколи и падна в канавката, падна на една страна, не на колела. „Сеатът“
8
не го възприехме, ние бяхме далече, на 50-100 метра от мястото на удара и
повече детайли не съм възприел. Преди инцидента, „Сеатът“ не го видяхме,
тъй като той идваше от завой. След удара спряхме, започнахме да
обезопасяваме двиЖ.ето, имаше и други спрели коли, стана голяма суматоха.
Не съм се приближавал до автомобила с пострадалите хора.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
бъде освободен.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата със съгласието на странинте.
Свидетелят Р. Ч., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам ищците по делото. Е. ми е кума. Р. и Х. са
децата й. От 1995г. ги познавам, още преди да ни станат кумове се запознахме
със семейството. От 1995г. вече ни станаха близки. Контактите ни са доста
чести. Ежемесечно поне два-три пъти сме се виждали, по телефона
поддържаме непрекъсната връзка. Въпреки че живеем на отделни места, аз
съм от гр.Казанлък, те са от гр.Ямбол, връзката не е прекъсвана в годините.
За първи път в живота си срещам такова семейство, сплотено, всеотдайно,
разбиращо един друг, задружно и имаше някаква връзка в цялото това
семейство, включително и с децата. Е. и съпругът й А. се разбираха се само с
поглед. Не знам каква беше тази връзка, самата връзка в семейството ме
очарова, още преди да ни станат кумове. Това са хора любящи и
дружелюбни.Не мога да кажа Е. и А. от колко точно години са женен, но
почти 30 години са ни кумове, значи повече от 30 години. Две деца имат.
Никога през живота си не са се разделяли, винаги са били заедно. След
катастрофата, в която загина А., Е. се срина. Те никога не са се разделяли,
винаги са били навсякъде заедно, винаги са се разбирали, не са имали
конфликти, домашни недоразумения, едно всеотдайно послушание. Е. беше в
такова състояние, че я предпазвахме почти 40 дни, в които тя не знаеше за
смъртта на съпруга си, по лекарско предписание не бяха й казали за смъртта
му. Тя имаше посещение при психиатър за да я подготви за тази новина. Е.
също е била участник в катастрофата, както и двете й внучки - децата на
дъщеря Х.. След катастрофата тя непрекъснато търсеше А.. Ежедневно й се
даваха успокоителни и се криеше за смъртта на А.. Синът пое ангажимент
да каже за смъртта на А.. Тогава Е. беше настанена в болница „Токуда“,
9
заради травми от катастрофата. Тук в гр.Сливен не можеха да й помогнат.
Имаше счупени ребра и пробит бял дроб. В болница „Токуда“ беше около две
седмици и не знаеше за смъртта на съпруга си, никой не посмя да каже,
особено в това състояние. На мен също не ми беше позволено от децата й да
говоря с нея, докато не беше насрочена среща с психиатър, който имаше
задача да я подготви психически за тази новина. Аз знам за две срещи при
психиатър в болница „Токуда“. След тези срещи, децата й събраха кураж и се
опитаха по тактичен начин да съобщят. Ефектът обаче беше точно обратен.
Е. изпадна в шоково състояние, получи емоционален срив, защото не искаше
да приеме, че А. вече не е сред живите. Трудно беше да се разговаря с нея,
защото не само здравословното, но и емоционалното състояние не
позволяваше. Изключително тежко преживява смъртта на А.. Мисля, че все
още приема успокоителни. Виждат се някакви признаци на промяна, но не
мога да кажа, че вече е преодоляно. Мисля, че е записвала часове за
психиатър, но само дъщеря може да каже. До 40 дни синът се грижеше за
нея. След като разбра за смъртта на А., контакта с Е. беше много труден. Не
искаше да разговаря с никой. Когато бяхме на погребението, тя все още не
знаеше за смъртта му. После обвинително се отнесе към нас, че не сме
казали. Все пак обяснихме, че състоянието не е позволявало. Повечето ни
разговори бяха за стабилизиране на нейното състояние, че трябва да се вземе
в ръце, да види надежда за продълЖ.е, въпреки огромната загуба. Мисля, че
децата взеха правилното решение да не бъде сама и я взеха при себе си във
Варна. Дъщеря я взе, за да бъде покрай децата, внуците, да има стимул за
живот. В момента живее във Варна. Е. не искаше да продължи живота си.
Когато сме разговаряли, тя не виждаше смисъл да живее. Опитвахме се
всячески да обясним, че има деца, внуци и те имат нужда от нея. Надявахме
се по някакъв начин поне психически да сме я подкрепили, въпреки че е
тотално срината. Една година няма още от смъртта на А., но аз не виждам
някакво подобрение в състоянието . Не мога да кажа кой на кого в
семейството е разчитал финансово, но А. беше водеща фигура в семейството.
Той беше опората. Когато се запознахме с А., той имаше строителна фирма,
правеше ремонти. Редовно им се обаждам по телефона. Последно видях Е.
през месец октомври миналата година, във Варна. Два-три пъти в седмицата
се чуваме по телефона. У Е. няма промяна. Имали сме много събирания,
общи случки в живота. На моменти, въпреки че има някакво подобрение под
10
въздействието на хапчетата, всяка една случка или дума навява спомен и я
връща в миналото. А. използваше по–специфични думи, беше весел,
добродушен човек и всички в обкръЖ.ето му използваме неговите думи като
разговорен език и това я връща още повече назад и не се отразява добре.
Често се събирахме, включително в деня на катастрофата бяхме заедно.
Ходили сме на почивки заедно, с поводи и без поводи сме се събирали.
Задружни бяхме, допаднахме си като семейства. Е. и А. никога не са се
разделяли, никой от тях не е ходил на работа в чужбина. Те живееха в
гр.Ямбол, а после в с.Дражево. Децата са били винаги с тях неотлъчно. Те
следваха, завършиха, синът им започна работа в гр.София и се установи там, а
дъщеря им е във Варна. Въпреки че бяха разделени с децата си, те
поддържаха непрекъснат контакт, постоянно се събираха. Ние сме от
гр.Казанлък. Когато не сме били на работа и сме имали възможност, сме им
ходили на гости и в гр.Ямбол, и в с.Дражево. Те са идвали в гр.Казанлък.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата със съгласието на страните.
Свидетелката М. Д.А, ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност
по чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам ищците по делото от шест години. Аз
съм партньорка на Р., нямаме брак, но живеем на съпружески начала с Р., в
гр.София. Познавах А., бащата на Р.. Знам какво се случи с него, беше
участник в ПТП. Катастрофата, в която А. загуби своя живот, се случи
миналата година на 23.06. Получихме обаждане от зетят на Р., тоест
партньорът на сестра му Х.. Той ни съобщи, че имало ПТП, а в последващ
разговор съобщи за настъпилата смърт на бащата на Р.. След получаване на
първото обаждане в 23.50часа, Х. беше в истеричен плач и каза, че е
настъпила катастрофа. 10 минути по-късно ние заключвахме врата, за да
тръгнем от гр.София към гр.Сливен. В този момент Р. получи второ
обаждане. Тогава аз видях физиономията на Р., която много ме притесни и
усилието да ми каже, че баща му е починал му костваше всичко. Изпадна в
плач и тръгна да се строполява пред асансьора. Аз реагирах и го хванах.
Тръгнахме за гр.Сливен, но изчакахме първо да се стабилизира. Не смятахме
за редно да тръгне да шофира в това състояние и тръгнахме малко по-късно.
11
Нямаше как състоянието му да стане по-добро, организмът му беше изпаднал
в шок и беше с много свит стомах, което наложи през около 10 минути да
спираме, тъй като в момент, в който тялото му е в шок, трябваше да изхвърли
всичко от себе си. Знаехме, че в колата са били баща му, майка му и двете му
племеннички, децата на сестра му. Всички участници в катастрофата бяха
пострадали. Може би към 3 часа успяхме да стихнем до гр.Сливен. Пред
болницата се срещнахме със зетя на Р., който ни уведоми, че Х. е вътре в
болницата. Беше рано и стояхме пред болницата. На сутринта получихме
информация. Знаехме, че майка му и едната му племенница са в много лошо
състояние, а другата е в отделение, в което може да бъде посетена. По-
големият шок беше, че трябваше да се организира погребение за баща му. От
болницата ни казаха, че гледката е прекалено стресираща и това не може да се
забрави, ако се види. Всъщност не сме виждали трупа. В затворен ковчег
беше погребението. Р. организира погребението. Майка му беше в
интензивното с опасност за живота. Нямахме контакт с нея. Нямаше как тя да
присъства на погребението. Поради емоционалното й състояние , се наложи
да крием за катастрофата, за да започне да се възстановява физически. Бяха
направени консултации с психолог, който ни посъветва да изчакаме и когато
няма опасност за живота , тогава да съобщим. За Р. беше изключително
тежко, че трябва да крие, тъй като са много близки, знаеше и колко много ще
страда. Няколко седмици крихме. Двамата със сестра си съобщиха на майка
си за смъртта на баща им. Конкретно на съобщаването не присъствах, бях в
съседна стая. Е. знаеше, усещаше, че нещо прикриваме, тя питаше всеки ден и
ние трябваше да казваме, че А. не е в съзнание. Тя много емоционално прие
новината, последва емоционален срив, дадохме успокоително, но не
подейства. Постоянно плачеше. Когато бащата на Р. почина, той стана мъжа в
семейството. Усещаше, че трябва да е опората. Беше изключително близък с
баща си и му беше много трудно да осъзнае, че вече не е жив. На моменти се
затваряше в себе си, имаше нужда да излее емоциите си като плаче, на
моменти гледахме да се разсеем с приказки за баща му, като спомен за
хубавите моменти, но все се стигаше до това, че той вече не е сред нас.
Минало е някакво време, но определено не мога да кажа, че е достатъчно, за
да има промяна у Р.. Той продължава да е все така нещастен, на моменти
затворен. Говорим доста често да преодолява настъпилите събития. Р. и баща
му бяха изключително близки, възхищавах се на тяхната връзка. Чуваха се по
12
телефона всеки ден, пишеха си, правихме видео-разговори, отношенията ми
бяха много пъстри и изпълнени с много смях и щастие. Винаги имаха за какво
да се пошегуват взаимно. Баща му беше пример за него, особено за
отношенията между хората. Всеки, който познаваше А. знае, че е страшно
богатство да го имаш в живота си. Р. опитваше да му подражава в чувството
му за хумор. За семейството си беше пример за съпруг и баща. Р. се промени
след смъртта на баща си. Преди това беше спокоен, мил, земен, винаги добре
настроен и с хумор гледаше на живота. След смъртта на баща си, тъгата зае
доста голям превес, опитите да поглежда хумористично на нещата определено
намаляха, стана по-избухлив, по-нервен. Ние с Р. живеем в гр.София. А. и Е.
живееха в гр.Ямбол към момента на катастрофата. Имаха планове да се
преместят към гр.Варна или гр.София, за да са по-близко до децата си. По
семейни празници не пропускахме възможност да се съберем цялата рода. А.
беше организатор на тези събития с много веселие. Поне веднъж месечно се
виждахме, а понякога и по-често. Ходехме на семейни почивки, на ски, на
море, заедно и със сестра му с децата . Родителите на Р. не знам да са се
разделяли. В периода, в който ги познавам дори и за ден не са се разделяли. Р.
от около 8 години живее в гр.София, може и повече.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи от залата.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата със съгласието на страните.
Свидетелката М.Д., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам ищците и Е.. Приятелка съм на Х., може
би най-близката й приятелка. Живея във Варна. Запознахме се близко до
гр.Варна, в Камчия, където А. имаше заведение и ние посещавахме това
заведение. Повече от 20 години, 22-23 години се познаваме. Х. се установи
във Варна след като е завършила 8 клас в гр.Ямбол. Но аз я познавам още
докато живееше в гр.Ямбол. Има мъж, с който живее на съпружески начала.
Имат две деца, на които аз съм кръстница. Имат две момичета, на 7г. и 11г.
Ежедневно се виждаме с Х.. Много често се чувахме и с А.. Той е от бащите и
дядовците, които много държеше да присъства в живота на децата и на Х.
като цяло. Много често е идвал във Варна да ги види. Той винаги е бил
душата на компанията. Имаше младежки дух и е от бащите, които познават
13
всички приятели на децата си. Винаги го канехме с нас. Той беше майтапчия,
весел човек. Ние сме били на 15-20 години, а той винаги присъстваше на
нашите маси и с удоволствие го канехме. Връзката между баща и дъщеря не
е типична, много по-силна беше. Той беше много грижовен. Държеше
наистина да познава всичките й приятели, забавляваше се с нас,
организираше ни събития. Той беше инициатор на нашите събирания. За
катастрофата разбрах от моя брат, който се е чул със С., съпругът на Х..
Сутринта, след като разбрах, се опитах да се свържа с нея, но освен плач
друго не можах да чуя. Не намери сили да ми каже, че баща е починал.
Затворих телефона, за да звънна на мъжа . Той ми обясни. След това аз
тръгнах за гр.Сливен. След няколко часа бяхме пред болницата в гр.Сливен.
Срещнах се с нея, но тя отново не успя да ми каже нищо, рухна, разплака се.
Не можах по никакъв начин да осъществя контакт с нея, да ми разкаже. Тя
падна духом и емоционално се срина. Погребението го организира брат ,
поради това, че тя вземаше силни успокоителни, не успя да се събере по
никакъв начин. Тя нямаше сили да му помогне. Знам, че и децата бяха
пострадали. На дневен ред беше смъртта на баща , няма как да ги
степенуваш, но другото беше неизвестно във времето, имам предвид травмите
на децата. Аз бях неотлъчно до нея. Емоционално беше неспособна да
премине през това нещо, въпреки хапчетата. Плачеше постоянно.
Погребението беше в селото, в което са живели А. и Е.. Това е с.Дражево.
Направи ми впечатление, че А. беше човек на около 60 години, а толкова
много млади хора имаше на това погребение. Беше супер весел човек,
общуваше леко с всички възрасти. Аз очаквах възрастни хора на
погребението, но имаше много млади хора. Беше дошло цялото село. Ние
останахме на хотел в гр.Сливен, защото Х. не беше в състояние да приеме
никакви новини. Не знаехме майка как е, децата. Останахме да сме й опора.
Веднага след погребението се върнахме в болницата. В гр.Сливен бяхме
около 4-5 дни. След това, понеже Х. трябваше да остане да следи състоянието
на майка си тук в гр.Сливен, аз взех едно от децата, което изписаха и
тръгнахме за гр.Варна. Х. много трудно разговаряше през цялото време. Беше
емоционално срината, не знаеше какво ще се случи, предстоеше да разкаже
на майка си. Те до този момент криеха от нея. Другото дете беше в
реанимация, не я бяха виждали, не знаеха какво е състоянието. Х. успяваше
да се сдържи, но това й беше най-големия страх, самото представяне на майка
14
и как тя ще понесе смъртта на баща . Самата тя не беше в състояние да го
изрече. И до ден днешен е много трудно. Има огромна промяна след
смъртта на баща . Не се усмихва, не е весел човек, дори и като родител не е
толкова пълноценна, избягва празненства, на които ги каним, често изпада в
плач от мисли. По Коледните празници бяхме заедно, но тя беше в тоалетната
да се скрие, да не я видят децата, когато се разстройва. Виждам я, че взема
успокоителни. Р. е копие на баща си. Освен визуално, си приличат и по
характер. Сплотено семейство за пример бяха. Винаги са били заедно, всички
познават приятелите на другите. Аз познавам приятелите на Р., заради това,
че А. и Е. са ни събирали заедно. Те бяха инициаторите на нашите събирания.
Семейството вече не е същото, разбито е . А. беше опора както на Х., така и
на Р., да не говорим за Е., която е съвсем, съвсем смазана. Х. е от хората,
които имаше много силна връзка с баща си. Той беше нужен всеки ден. Той
знаеше кога децата са станали, кога са закусили, дори в колко часа са
тренировките им.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
АДВ.Р.: С оглед на събраните доказателства, не поддържам искането за
разпит на свидетел за личността на загиналия в ПТП А. С.. Поддържам
искането за назначаване на комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза по отношение на всички ищци.
ЮРИСК.Ч.: С оглед обстоятелството, че свидетелите посочиха
двиЖ.ето на „Сеат Ибиза“ като невъзприето, аз ще моля да се запозная с
постъпилото ДП и евентуално да ми допуснете още едни свидетел във връзка
с възраЖ.ето ми за съпричиняване. Поддържам искането за експертиза.
АДВ.РАДЕВ: Противопоставям се на това искане. Днес бяха разпитани
двама свидетели за едни и същи факти и обстоятелства. В ИМ сме
представили всички необходими протоколи от разпит на свидетели, които не
са годно доказателствено средство, но биха способствали на ответника да
ангажира в преклузивния срок по чл.131 от ГПК своята процесуална защита,
поради което намираме искането за преклудирано. В условията на
евентуалност, ако прецените, че такива показания на са събрани, макар че ние
считаме, че в днешното с.з. се събраха точно такива по повод на поведението
на „Сеат Ибиза“ и двамата свидетели, единият по-точно, посочиха ясно какво
15
е било поведението, поради което намираме, че то не е необходимо. В
комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза ще бъде
изследван протокола за оглед, скицата, фотоалбума, които писмени
доказателства намираме за по-безспорни и не толкова субективни, отколкото
възприятията на свидетели. Моля да не уважавате искането на ответника.
Съдът намира за относимо и направено своевременно искането на двете
страни за назначаване на КСМАТЕ, която да отговори на поставените в
исковата молба и отговора на исковата молба въпроси, поради което, това
искане следва да бъде уважено.
Що се отнася до искането за назначаване на комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза по отношение на всеки от тримата
ищци, съдът намира, че в исковата молба са излоЖ. твърдения за наличие на
депресивно състояние единствено на първия ищец, поради което намира, че
следва да назначи експертиза само по отношение на първия ищец Е. Х. С. и
то еднолична, а не комплексна, която с оглед твърденията, следва да се
изготви от вещо лице –психиатър.
По отношение на направеното в днешното с.з. искане за разпит на трети
свидетел за установяване механизма на ПТП, съдът намира, че същото не е
преклудирано и е във връзка с доказване на възраЖ.ето за съпричиняване,
поради което следва да бъде уважено.
На основание чл.195 ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА съдебно-психиатрична експертиза, която да се извърши
от вещото лице д-р А. В. А., което след като извърши личен преглед на
ищцата Е. Х. С., да отговори на поставените в исковата молба въпроси на
стр.14, пункт 3.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева,
платими от бюджетните средства на съда.
На основание чл.195 ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
16
експертиза, която да се изготви от вещите лица Доц. Д-р инж. Х. В. У. и Д-р
Й. И. С., които след като се запознаят с доказателствата по делото, в т.ч. и
материалите по ДП № 995/2022г. на РУ Сливен, да отговарят на поставените в
исковата молба въпроси /стр.14, пункт 1 и 2/, както и на въпросите в отговора
на исковата молба /лист 95 от делото/.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на всяко от вещите лица в размер на по
300 лева или обща сума 600 лева, от която: 100 лева- общо платими от
ищците Р. С. и Х. С. и 500 лева, платими от ответника, в едноседмичен срок
от днес, по сметка на СлОС.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на призоваване.
ДАВА на ответника едноседмичен срок от днес, в който с молба по
делото, да посочи неговите три имена и адрес за призоваване.
За събиране на допуснати доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА с.з. за 25.04.2023 г., от 13 30 часа, за
която дата и час страните да се считат редовно призовани от днес, чрез своите
пълномощници.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Д-р А. А..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12:10 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
17