№ 442
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора Р. С. Ц.
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20221800100148 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК и е
образувано по искова молба на П. С. С. срещу М. Д. Я..
Ищцата твърди, че е роднина от четвърта степен по съребрена линия с
ответника, който, от преди 20 години, е диагностициран пожизнено с
диагноза „олигофрения“ и „умерена към тежка степен на умствена
изостаналост“. Заявява, че към момента е контактен, но не е в състояние да се
грижи за себе си и е изцяло зависим от грижите на трето лице; не разбира
интересите си и не може да се грижи за своите работи. Поради това ищцата
счита, че в негов интерес е поставянето му под пълно запрещение, и отправя
такова искане към съда. Представя писмени доказателства.
Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на
назначения особен представител на ответника – адв. Т.. В едномесечния срок
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който се изразява становище за
допустимост на иска. Особеният представител счита, че в тежест на ищцата е
да докаже релевираните от нея обстоятелства, които са от значение за
основателността му. Не възразява срещу приемане на представените
доказателства и срещу направените доказателствени искания, нито прави
собствени такива.
В открито съдебно заседание пред ОС- София, ищцата се явява лично и
се представлява от адв. Ц., който моли съда да уважи исковата претенция и да
постави под пълно запрещение ответника. Счита, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 5 от ЗЛС. Във връзка с медицинския
критерий се позовава на заключението на съдебно-психиатричната експертиза
и на показанията на св. П.. Подчертава, че е налице заболяване, което
обуславя поставянето на ответника под запрещение, тъй като последният не е
в състояние да се грижи за своите работи. Намира, че правата му биха били
1
максимално защитени, ако бъде поставен под пълно запрещение. Цитира
съдебна практика - ППВС № 5/1980 г.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се
представлява от адв. Т. – особен представител, който счита исковата молба за
основателна, и намира, че ответникът следва да бъде поставен под пълно
запрещение, оглед събраните в хода на производството доказателства.
Представителят на Софийската окръжна прокуратура смята иска за
доказан, като са налице предпоставките и критериите на закона, за да бъде
поставен ответникът под пълно запрещение.
Съдът констатира, че, съгласно представеното с исковата молба
удостоверение за родствени връзки на Й.Г. В., ответникът М. Я. е неин син, а
М.Г. Г. – нейна сестра.
От същото удостоверение, тълкувано съвместно с удостоверение на
родствени връзки на П. С. С., се установява, че ищцата е дъщеря на М.Г. Г.,
т.е. първа братовчедка на ответника.
Същевременно, в Решение № 123 от 15.07.2008 г. на ОС - Кърджали по
гр. д. № 135/2008 г. е прието, че „ищцата е първа братовчедка на
ответницата и е близка роднина на ответницата и е от кръга на лицата,
които могат да искат започване на производство за поставяне под
запрещение по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ГПК. Също така, с Решение № 501
от 21.04.2010 г. на ОС - Варна по гр. д. № 2272/2008 г. е уважен иск за
поставяне на лице под пълно запрещение, като са изложени мотиви, че
„ищцата е роднина на ответника по съребрена линия от пета степен
/дъщеря на негов първи братовчед/ и ответникът няма други по-близки по
степен роднини“. По гр. д. № 9695/2012 г. на СГС е разгледан по същество
иск за отмяна на запрещение, предявен от лице, което твърдяло, че е
братовчед на ответника. По аналогичен казус е постановено и Решение №
6183 от 21.11.2011 г. на СГС по гр. д. № 12581/2010 г.
С оглед така цитираната съдебна практика, може да се направи извод,
че четвърта степен на родство между ищец и ответник (каквато е налице в
настоящия случай) е достатъчно близка по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Поради това ищцата П. С. е активно легитимирана да иска поставяне на
ответника М. Я. под запрещение. Искът е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
След като прецени твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното.
Представено е Експертно решение № 0943 от 114/09.08.2000г. на ТЕЛК
с шифър 840, с което на М. Д. Я. е пожизнено определена 95 % загубена
работоспособност с чужда помощ, поради заболяване с диагноза „Друга
уточнена олигофрения”. Направен е извод, че освидетелстваното лице е
нетрудоспособно за какъвто и да е труд, както и че не може да се
самообслужва.
Съдът придоби лични впечатления за психическото и физическото
състояние на ответника Я. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от
ГПК. Словесният контакт с него се оказа практически невъзможен. На част от
зададените въпроси ответникът не реагира, а на друга част от тях отговаряше
неразбираемо или неадекватно. Опитите му за изразяване се изчерпваха с
една- две думи, най- често – без връзка със зададения въпрос.
2
От приетото по делото заключение на в.л. д-р Ц. П. по допуснатата
съдебно- психиатрична експертиза се установява, че с ответника Я. трудно се
установява словесен и визуален контакт, като поведението му е несъответно
на ситуацията. Направен е извод, че той е с неустойчиво активно внимание,
което се изчерпва бързо; неориентиран за време и грубо ориентиран за място
и собствена личност. Вещото е оценило интелектуалните и паметовите
способности на ответника като „много ниски“, на ниво разбиране и
изпълняване на прости команди и справяне с най-елементарни невербални
задачи, неразвита реч, безкритичност, не разбира свойството и значението на
извършеното, не може да ръководи постъпките си, не може да взема
самостоятелни решения, както и да се грижи сам за своите работи и да
защитава интересите си. Обосновано е крайно заключение, че М. Я. страда от
умерена към тежка умствена изостаналост, което представлява слабоумие по
смисъла на чл. 5 от ЗЛС. Поради заболяването си не може да възприема
правилно факти от обективната действителност, нито да дава достоверни
обяснения за тях. Не може да разбира свойството и значението на
извършеното и не може да ръководи постъпките си. Не може да се грижи сам
за своите работи и да защитава интересите си.
В проведеното открито съдебно заседание по делото вещото лице
поддържа заключението си, и изрично заявява, че прогнозата е песимистична,
като с напредване на възрастта ответникът ще се нуждае все повече от грижи
и обслужване.
В открито съдебно заседание е разпитана свидетелката В. Б. П., която
познава семейството на ответника повече от двадесет години и има
впечатления, че преди е бил по- добре, а впоследствие се влошава много. Не
може да се обслужва, нито да пазарува. Седи на пейка пред къщата, а сега
вече не излиза. Ако излезе сам, не може да си отиде вкъщи. Не може да се
ориентира. Не познава парите. Не може да пазарува. Не може да се храни. Не
може да си приготвя храна. Не се сеща да яде. Не може сам да ходи, а трябва
да го водят.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз
основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема
дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга
неговата правна сфера.
Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно
интелектуално или психическо заболяване, което препятства лицето да се
грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си,
заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови
постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да
предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние,
съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи,
т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си
съществуване и за защита на своите законни права и интереси.
Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните
лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за
своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а
3
онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова
тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5
ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група
лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от
втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени
под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на
малолетните и на непълнолетните лица.
При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на
Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по
конституционно дело № 10/2014г., съгласно които, цитираните по- горе
разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по
начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена
защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е
налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не
водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права
на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана
като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на
такива правни действия, които могат да накърнят интересите на
поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.
Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт,
регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата
на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно
събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г.
С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като
правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност
и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота.
Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп
на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на
техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното
упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и
пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно
най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен,
независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип при
третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на
тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или
отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на
техните интереси или тези на трети лица и на обществото.
В конкретния случай съдът намира, че такава необходимост е налице,
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
здравословното състояние на М. Я. е тежко. В наличните медицински
документи е отразено, че същият страда от умерена към тежка умствена
изостаналост,. Тежкото засягане на здравето на Я. – до степен на затруднен
словесен и визуален контакт – е констатирано и от в.л. П. при извършения му
преглед. Този извод се потвърждава и от непосредствените впечатления на
съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не отговаряше на
зададените му въпроси (или отговаряше неразбираемо или неотносимо) и
трудно концентрираше вниманието си. При тези данни следва да се приеме,
че е изпълнено изискването на първия от двата кумулативно приложими
4
критерия (медицинския) за поставяне на ответника под запрещение.
Налице е и условието по втория критерий (юридическия), тъй като
видът и степента на заболяването на Я. са такива, че го лишават от
възможността да се грижи пълноценно за себе си. На практика ответникът не
осъзнава адекватно заобикалящата го среда и не може да контактува
пълноценно. В същия смисъл са и мотивите към ЕР на ТЕЛК, в които е
изразено становище за „невъзможност за вграждане в обществото и тежка
липса на самостоятелност“. Всичко това налага извод, че той не би могъл да
изразява воля, да преценява последиците от постъпките си и да ги ръководи
целенасочено и разумно. Така той не може да взема адекватни решения за
защита на своя живот, здраве и интереси. В същия смисъл е и категоричното
заключение на в.л. П., според което ответникът не може да разбира
свойството и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките
си, както и не може да се грижи сам за своите работи и да защитава
интересите си.
На последно място, допълнителна насока за преценка може да бъде
извлечена от мотивите на цитираното по- горе решение на Конституционния
съд на Република България, а именно, че „произнасянето на съда на
практика включва не само оценка на тежестта на психическото
увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В
конкретния случай прогнозата е песимистична, тъй като, видно от
изявленията на в.л. П. в открито съдебно заседание, с възрастта ответникът
ще се нуждае все повече от грижи и обслужване.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на
М. Д. Я. е увредено до степен, в която той е неспособен да се справя сам със
своите работи, като няма изгледи за подобрение. Поради това той следва да
бъде поставен под запрещение.
За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид, че съгласно
чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, „…лицата с физически
и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и
обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от
извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят
собствените си интереси. Поставянето под запрещение, макар и накърняващо
техните права, е един такъв механизъм, тъй като, от една страна, той
гарантира, че те ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, с
които биха могли да навредят на самите себе си, а, от друга страна, той
гарантира сигурността на гражданския оборот и охранява правата на третите
лица и обществото като цяло, които също биха били засегнати от правните
действия на лица с увреждания.
Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай тази цел не би
била постигната чрез поставяне на ответника под ограничено запрещение, тъй
като при този вид запрещение той би следвало да извършва правните
действия лично, макар и с попечителско съгласие (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4,
ал. 2 от ЗЛС). Предпоставка за това, обаче, е формиране и изразяване на
адекватна собствена воля, каквато способност ответникът не демонстрира
дори в минимална степен. Поради това и въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира, че, за постигане на целта на закона, Я. следва да
бъде поставен под пълно запрещение.
След влизане на решението в сила, препис от него следва да бъде
5
изпратен на органа по настойничество и попечителство при община
Ботевград на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК - за учредяване на
настойничество съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1, изречение второ от
СК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М. Д. Я. с ЕГН **********
и постоянен адрес гр. Б., ул. „А. Б.“ № ...
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Ботевград,
за учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6