РЕШЕНИЕ
№2178
гр.
Пловдив, 30.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II състав, в
публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Събина Стойкова като разгледа
докладваното от съдия Дичев адм. дело № 2317
по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано е по жалба на Х.Д.И. ***, ЕГН **********, срещу Решение №
2153-15-224/22.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, като се иска
неговата отмяна, съответно съдът да задължи компетентния административен орган
да разпореди отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50
и чл.51 от КСО за периода от 01.05.2023 г. до 07.11.2023 г., по съображения,
изложени в жалбата. Претендират се разноски. В СЗ и в писмени бележки процесуален
представител поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив
чрез процесуален представител и в писмени бележки намира същата за неоснователна.
Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес. Същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна се установява, че на 20.03.2023 г. със справка вх.№
Р14-15-000-00-********** в ТП на НОИ — Пловдив за Х.Д.И. от осигурител ЕТ “И.-60-С.
И.", ЕИК *********, с. Кърнаре, е подадено удостоверение, съгласно
приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с данни относно правото на парично
обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410-я календарен ден по чл.
50 от КСО. В Раздел I, т. 1 от удостоверението, е посочено, че на лицето е
разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ със заповед №1 от 06.02.2023 г., за
периода от 06.02.2023 г. до 07.11.2023 г. вкл. В т. 2 от същия раздел на
удостоверението е декларирано, че към деня, от който е разрешен отпускът,
лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство. Към датата на подаване на
удостоверение - приложение №10 към чл. 9 от НПОПДОО са подадени данни в
регистъра на осигурените лица за г-жа И., като осигурено по трудов договор
лице. За времето от 06.02.2023 г. до 30.04.2023 г. е изплатено парично
обезщетение по чл. 50 от КСО, като последното плащане е извършено на 03.05.2023
г. На осигурителя ЕТ “И.-60-С. И.", ЕИК *********, с. Кърнаре,
осигурителят с който е сключен трудовият договор на Х.Д.И., е извършена
проверка по разходите на ДОО, за която е съставен констативен протокол
№КП-5-15-01387214/30.06.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив. В
хода на проверката не са предоставени доказателства за упражняване на стопанска
дейност от осигурителя, както и за упражняване на трудова дейност от Х.Д.И. за
периода от 01.07.2022 г. до 29.07.2022 г. и е прието, че не са изпълнени
условията на чл. 10 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. На осигурителя са
издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-01387223/30.06.2023 г. за
заличаване на подадените за Х.Д.И. данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО за периода
от г. до 31.05.2023 г. вкл. Издадените задължителни предписания № ЗД-1-15-
01387223/30.06.2023 г. на контролен орган в ТП на НОИ - Пловдив не са обжалвани
от ЕТ “И.-60-С. И.", ЕИК ********* и са влезли в законна сила. Следва да
се има предвид, че за да има право на парично обезщетение при бременност и
раждане, майката следва да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Според
§ 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, “осигурено лице” е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 -3 и
5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
В
настоящия случай е установено, че ЕТ “И.60-С. И.", ЕИК ********* не е
извършвал стопанска дейност, а Х.Д.И. не е упражнявала трудова дейност за
периода от 01.07.2022 г. до 29.07.2022 г. вкл., както и това, че същата не е
придобила качеството на осигурено лице за общо заболяване и майчинство,
следователно не отговаря на условията на чл.48а от КСО и чл.50, ал.1 от КСО и
няма право на парично обезщетение по чл. 50 от КСО за периода от 01.05.2023 г.
до 07.11.2023 г. вкл.
Неоснователни
са твърденията на жалбодателката, че е
извършвала трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване по
чл. 4 и 4а от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. За да
бъде едно лице „осигурено лице“ по смисъла на КСО, следва да упражнява и трудова
дейност, а не е достатъчно да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност.
Лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма качеството на „осигурено
лице“, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори когато са внасяни
осигурителни вноски. По въпроса дали е възникнало осигуряване има влязъл в сила
административен акт - задължителни предписания № ЗД-1-15-01387223/ 30.06.2023
г. на контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив. Освен това в хода на извършената
проверка по разходите на ДОО, от лицето са изискани обяснения относно
полагането на труд в ЕТ „И.-60-С. И.", ЕИК *********. С вх. №1006-15-225#8/30.06.2023 г. такива са
постъпили, като в тях жалбодателката е
посочила, че не е могла да започне работа при ЕТ "И.-60- С. И.”, ЕИК
*********, поради наложилият се ремонт на кухнята, т.е. тя
въобще не е започнала да изпълнява каквито и да било трудови задължения. Тези
обяснения удостоверяват неизгоден за лицето факт, следователно следва да бъде
зачетена тяхната доказателствена сила.
Поради това съдът намира, че изводите
на административния орган съответстват на доказателствата, събрани по
административната преписка, а разпореждането
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
- Пловдив, издадено на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 НПОПДОО, е
правилно и законосъобразно. Ето защо като го е потвърдил горестоящия орган също
е постановил законосъобразен акт.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да
бъде отхвърлена жалбата на Х.Д.И. ***, ЕГН **********, срещу Решение №
2153-15-224/ 22.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответната страна за присъждане на разноски, съдът намира, че
такива и се следват в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.И.
***, ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-224/22.08.2023 г. на Директора на
ТП на НОИ- Пловдив.
ОСЪЖДА Х.Д.И. ***,
ЕГН **********, да заплати на НОИ – гр.София сумата от 100 лв., представляваща
възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :