Р
Е Ш Е
Н И Е № …..
Гр. София, 04.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12190 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 165493 от 15.07.2019 г.,
на СРС, 85 с - в, по гр. д. № 8074/2019 г. З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК********, е осъдена да заплати на да заплати на З. „Е.“ АД, ЕИК********сумата
от 1 178, 08 лв. - застрахователно обезщетение по щета № **********/01.04.2015
г., с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху
главницата от 08.02.2019 г. (предявяване на иска) до окончателното изплащане и
сумата от 358, 94 лв. лихва за забава за периода 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г.,
както и 350 лв. разноски по делото.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД, чрез представителя му, с доводи за
неговата незаконосъобразност и постановяването му в нарушение на материалния
закон. Излага се, че неправилно СРС е приложил нормите на новия КЗ, след като
ПТП е настъпило през 2015 г. и полицата по застраховката е от 2014 г. Липсват
доказателства за виновно поведение на водача на МПС, застрахован при ответното
дружество. По делото се установява, че ПТП е причинено по вина на пътник, който
се е намирал в застрахования автомобил, който не е застраховано лице, по
смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.) Излагат се основно съображения, че при
задължителната застраховка „гражданска отговорност“, застрахователен интерес е
налице само по отношение на лицата, които притежават или ползват МПС на законно
основание. Със застрахователно покритие се ползва собственикът на МПС или
лицето, което управлява чуждото МПС с основание. Тъй като отговорността на
застрахователя е функционална и произтича от деликтното поведение на застрахованото
лице, се поддържа, че застрахователят отговоря само за вреди, причинени на
трети лица в резултат от поведението на собствениците, държателите или ползвателите
(водачи) на МПС при неговото управление. Поддържа се още, че пътниците в МПС не
са ползватели, по смисъла на КЗ. Отговорността за вредоносни действия,
причинени от пътниците в МПС не се покрива от застраховката „гражданска
отговорност“. Ответникът не оспорва по принцип описания в двустранния протокол
механизъм на ПТП, но поддържа, че с поведението си водача на л. а., застрахован
при него, не е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.
45, ал. 1 ЗЗД. Налице е нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, но от страна на трето
лице. Твърди, че не следва да отговаря по регресния иск, доколкото отговорността
на застрахователя покрива само виновно причинени действия от
собственика/ползвателя на МПС, но не и от трето лице – пътник в застрахованото МПС.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове - отхвърлени,
като му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият -
ищецът „З.Е.“АД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в писмен
отговора, по реда на чл. 263 ГПК. Излагат се доводи, че основателно исковете са
уважени, тъй като в производството се установява, че водача на л. а. Шкода, застрахован
при ответника, в резултат от отваряне на врата на спрялото МПС е причинил
вредите по л. а. Мазда, застрахован при ищеца. Това поведение попада в
хипотезата на чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.). Твърдението на ответника, че пътник е
причинил процесното ПТП не се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства,
в това число от заключението на САТЕ. Моли да се потвърди изцяло решението,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема
следното:
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
доводите във въззивната жалба.
Като се
съобрази момента на настъпване на ПТП - 30.03.2015 г., настоящият състав намира
за основателно възражението на ответника в жалбата, че районният съд е бил сезиран
с иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (понастоящем отменен с новия КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., но действащ към момента на застрахователното събитие)
- срещу застрахователя на причинителя на вредата (делинквента), за
възстановяване на изплатеното на увреденото лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „каско“ в резултат от ПТП. В мотивите на решението съдът
е посочил правната квалификация на иска по новия чл. 411, ал. 1 КЗ, която
съответства на нормата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Въззивният състав намира,
че доколкото СРС е разгледал относимите към претендираната отговорност на
ответника факти и обстоятелства, неправилната квалификация не води до
недопустимост на произнасянето му.
Следователно обжалваното
решение е валидно и допустимо и следва да се обсъдят доводите срещу неговата
законосъобразност.
Съгласно
нормата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), с плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да
предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Регламентираното с тази норма право е регресно и по своя характер суброгационно
право.
По делото са установени необходимите предпоставки за
уважаване на главния иск - наличие на валидно правоотношение по имуществена
застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на
застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия.
Пред СРС е установено, че е налице
валиден договор с ищеца по застраховка „каско”, настъпил в рамките на срока по
застраховката покрит риск – ПТП на 30.03.2015 г., съгласно двустранен протокол
за ПТП от същата дата.
Не е спорно, че МПС „Шкода Фабия“,
рег. № ********към датата на ПТП е имал валиден договор „гражданска отговорност“
с З. „Б.В.И.Г.“ АД.
Не е спорно, че по уведомление на застрахованото
лице при ищеца е образувана щета № **********/01.04.2015 г., като за отстраняване на вредите е
заплатена сума в общ размер от 1 178, 08 лв., с включени ликвидационни
разходи от 15 лв. на 27.04.2015 г.
При така установените факти, според
въззивният съд, основателно и в съответствие с материалния закон СРС е приел,
че са установени предпоставките за уважаване на главния иск - наличие на
валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и
застрахователя - ищец, настъпване на застрахователно събитие и заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия.
Застрахователят
- ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и има право чрез регресен
иск за връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение. Установяват
се и предпоставките за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредите
по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях. Установени са
мястото, времето на ПТП, механизма му и участниците в него. Противоправното
поведение на водача на застрахования автомобил се предполага до доказване на
противното, съобразно презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не е оборена.
Ответникът е направил в жалбата основно възражение, че
ПТП е причинено по вина на пътник, който се е
намирал в застрахования при него автомобил, който не е застраховано лице, по
смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.) Твърдял е, че при задължителната
застраховка „гражданска отговорност“, застрахователен интерес е налице само по
отношение на лицата, които притежават или ползват МПС на законно основание.
Като съобрази писмените доказателства, събрани по
делото пред СРС в тяхната съвкупност, в това число заключението на неоспорената
от ответника САТЕ, която съдът намира за обективна и кредитира, настоящият
състав намира възражението на ответника за неоснователно.
От двустранния протокол за ПТП, обсъден и от САТЕ, се
установява следният механизмът на
произшествието : водачът на л. а. „Шкода Фабия“, който се движел в локалното
платно на бул. „Цариградско шосе“, в района на магазин Метро, при спиране и
отваряне на врата от водача М.С., която не е пропуснала преминаващият попътно л.
а. „Сеат Ибиза“, застрахован при ищеца, управляван от Б.В., реализира
процесното ПТП. С това поведение е нарушена нормата на чл. 95, ал. 2 ЗДвП,
според която водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се
качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано,
след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в
движението.
По делото няма данни действието по отваряне на вратата
да е било извършено от трето лице, различно от водача на л. а. „Шкода Фабия“,
както твърди ответника. Според САТЕ от техническа гледна точка, щетите по
увредения автомобил, нанесени при ПТП се намират в пряка причинна връзка с
механизма на произшествието, описан по - горе.
Относно размера на обезщетението не
са изложени конкретни съображения във въззивната жалба. За пълнота следва да се
посочи, че дължимото в съдебното
производство обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието - по аргумент от чл. 208, ал. 3, изр. 1 КЗ (отм.) и чл. 273, ал.
2, пр. 1 КЗ (отм.) и съответно е
лимитиран от застрахователната сума по договора - чл. 267, ал. 3 КЗ (отм.). Обезщетението
обхваща средствата, необходими за възстановяване на щетите, а тези средства
съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд
за ремонт на автомобила без прилагане на обезценка тъй като са
инкорпорирани при определяне на
застрахователната стойност - чл. 203, ал. 3 КЗ (отм.).
От заключението по САТЕ се установява, че стойността на ремонта по средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 1 232, 94 лв., а с включване
на 15 лв. ликвидационни разходи стойността е 1 247, 94 лв. Доколкото се
претендира обезщетение в нисък размер (1 178, 08 лв.), основателно
главният иск е уважен изцяло.
По иска за присъждане
на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Ответникът не излага никакви конкретни
съображения за незаконосъобразност на решението в тази част.
Съдът намира за необходимо да посочи,
че при забава на изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на
изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
В процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 213, ал. 1 от КЗ
е възникнало в момента на плащане на обезщетението по застраховката „Каско на МПС“ на увреденото
лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от застрахователя по
застраховката „Гражданска
отговорност“ в срок от 30
дни от представянето на всички доказателства по реда на чл. 213 а от КЗ.
Моментът, в който ответникът е
получил регресната покана, заедно с документите по претенцията от ищеца е 14.05.2015
г. Съгласно чл. 213 а КЗ, ответникът изпада в забава след изтичане на 30 - дни
от получаване на необходимите документи по регресната претенция, в случая той
ще изпадне в забава след 14.06.2015 г. Следователно за периода, за който се
претендира лихвата за забава – от 31.01.2016 г. 31.01.2019 г. претенцията е
основателна. На основание чл. 162 ГПК съдът, определи лихвата за забава върху
главница от 1 178, 08 лв. за процесния период в размер на 359, 07 лв.
Доколкото претенцията е заявена в размер на 358, 94 лв., основателно тя е
уважена изцяло с атакуваното решение.
Доколкото крайните решаващи изводи на
въззивната инстанция съвпадат с тези на СРС, макар и по допълнително изложени
съображения, обжалваното решение следва да се потвърди, както е постановено.
Този извод се налага и за решението в частта по присъдените в полза на ищеца
разноски, които са съобразени с изхода от спора и реално направените разноски в
производството.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода от спора право на разноски пред
настоящата инстанция има ищеца З. „Е.“ АД. В негова
полза съдът присъжда разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв., на основание
чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165493 от 15.07.2019 г.,
на СРС, 85 с - в, по гр. д. № 8074/2019 г., включително в частта по разноските.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, с адрес ***, пл. „*******“ № * да заплати на да заплати на З. „Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, разноски за юрисконсулт пред СГС в размер на 100 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.