Присъда по дело №2028/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по ВНЧХД № 2028/2021 г. по описа на ПдОС

С ПРИСЪДА от 04.02.2021 год., постановена по НЧХД № 2135/2020г.
РС Пловдив е признал подсъдимата В. ИВ. К. за виновна в това, че в началото
на м.11.2019 год. в *, обл.Пловдив е приписала на частния тъжител В. В. ИВ.
престъпление - кражба на ъглошлайф и бормашина, поради което и на
основание чл.147, ал.1 от НК вр. чл.78А, ал.1 от НК я е освободил от
наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева. Подсъдимата е била осъдена да
заплати на тъжителя сумата от 1000 /хиляда/ лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.147, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.11.2019г. до
окончателно изплащане на сумата. Гражданският иск е бил отхвърлен за
разликата над сумата от 1000 /хиляда/ лева до пълния предявен размер от
5000 /пет хиляди/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. В.К. е била осъдена да заплати
на тъжителя В.И. сумата от 322 /триста двадесет и два/ лева разноски по
делото, а по сметка на ПРС сумата от 50 /петдесет/ лева.
ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по жалба на защитника
на подсъдимата с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон. В нея и в допълнително
становище жалбоподателят счита, че събраните по делото доказателства не са
правилно ценени от районния съд и не са могли да формират осъдителен
извод, поради което необосновано е прието, че подсъдимата е осъществила
престъпление по чл.147 ал.1 от НК. Иска се от втората съдебна инстанция да
отмени присъдата и да постанови нова оправдателна.
В съдебно заседание ТЪЖИТЕЛЯТ не се явява, не се явява и неговият
ПОВЕРЕНИК, редовно призовани.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимата в съдебното заседание пред въззивния
съд поддържа жалбата с индентични доводи, като заявява, че в хода на
производството не са събрани еднопосочни доказателства, сочещи на
авторството на деянието в лицето на неговата подзащитна, които са негодни
да подкрепят обвинителната теза, базираща се единствено на показания на
свидетел, който живее съвместно с тъжителя. Правят се възражения и за
опороченост на постановената присъда, тъй като според защитата е било
налице основание за отвод на съдията-докладчик по делото.
ПОДСЪДИМАТА не се явява в съдебно заседание, редовно призована.
СЪДЪТ, след като прецени законосъобразността на постановената
присъда и в пределите на своите правомощия по чл.314 от НПК, с оглед
събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Подсъдимата В. ИВ. К. се издържала като продавала зеленчуци в малки
населени места около гр.Пловдив. Едно от тези населени места било *,
1

обл.Пловдив. Подсъдимата се познавала със свид.СП, която притежавала
недвижим имот в посоченото населено място. В същия дом често пребивавал
и тъжителят В.И., тъй като с П били приятели. В.К. стопанисвала в с.* къща,
на която собственикът й пребивавал в чужбина и й бил предоставил ключ за
достъп.
В края на м.10 2019год. се провеждали местните избори в Община Б. По
това време от стопанисваната от подсъдимата къща били изчезнали
ъглошлайф и бормашина, което било констатирано от К. и свид.РГ, с когото
тя посетила имота и видели, че врата била подпряна отвътре и имало следи от
пребиваване на човек, който бил консумирал храна в имота. Тъй като
подсъдимата се притеснила за липсващите вещи от имот, който била
натоварена да наглежда, се оплакала на кметския наместник ММ. По негова
заръка на место бил повикан районния инспектор. Отзовал се полицейският
служител КД, който също констатирал, че някой бил спал и ял в имота, като
подсъдимата му заявила, че били изчезнали бормашина и ъглошлайф. Той й
казал да подаде жалба, а след това съставил докладна записка. Тези факти
стигнали до знанието и на другия полицейски служител ЛГ. И пред двамата
полицаи, както и пред свидетелите Г и М подсъдимата не е изказвала
съмнения за извършителя на кражбата и не е посочвала такъв. Последните
двама свидетели не били питани за случая и не са водели разговори с
тъжителя И., нито със свид.СП.
Доказателствената обезпеченост на казуса се изчерпва с гореизложените
факти.
Районният съд е приел, че в началото на м.11.2019г. подсъдимата
посетила свид.П в имота й и двете започнали разговор по повод къщата, която
К. стопанисвала в с.* и от която била извършена кражба на ъглошлайф и
бормашина, като подсъдимата споделила на свид.П, че имала информация че
тъжителят В.И. бил автора на кражбата. Имало и съсед в селото, който бил
видял това, а това се твърдяло и от полицаите. Свид.П се усъмнила в
достоверността на тази информация, защото имала доверие на тъжителя, с
когото били приятели. Посъветвала подсъдимата да се обърне към органите
на полицията. След това свид.П споделила с тъжителя И. за разговора си с
подс.К.. Впоследствие той чувал и от други хора в селото да споменават
името му като съпричастен в извършването на кражбата. Това го разстроило и
близо месец след случката не можел да спи спокойно, както и не можел да се
съсредоточи в работата си.
Тези факти първостепенният съд е намерил за установени частично от
обясненията на подсъдимата В. ИВ. К., изцяло от показанията на свидетелите
*, както и от писмените доказателства по делото.
Становището на районния съд, че от сочените доказателствени
източници се установява престъплението от частен характер, описано в
тъжбата и неговото авторство, е незаконосъобразно.
За разлика от първия съд, настоящият не приема за установен главния
2

факт по делото, че подсъдимата е заявила пред свидетелката П твърдение за
съпричастност на тъжителя И. към липсата на ъглошлайф и бормашина от
съседния имот в с.*. Въпросното изявление не е доказано с нужната
убедителност по правилата на НПК, за да бъде годно да формира осъдителен
извод за вината на предаденото на съд лице.
На първо място единственият пряк доказателствен източник за
клеветата изхожда само от показанията на един свидетел. Този свидетел е в
близки отношения с тъжителя по делото, които живеят съвместно.
Оскъдността на доказателствените факти, особено когато е налице съмнение
за пристрастност, инициираща критичната им оценка, се преодолява чрез
съпоставка на твърденията на свидетеля с други доказателствени източници,
било косвени такива, които да послужат за тяхната проверка. В случая тази
проверка е опровергана. Същевременно показанията на останалите свидетели
по делото са били превратно ценени от първоинстанционния съд –
неправилно в насока на споделеното от свид.П, вместо обратното.
Така, свид.СП твърди, че инкриминираните изявления са станали
достояние на свидетелите РГ и кметския наместник ММ, тъй като с тях
веднага било разговаряно след споделеното инкриминирано изявление на
подсъдимата пред свид.П. Последната в показанията си пред съда твърди, че
подсъдимата й е казала, че за кражбата и подозренията й в лицето на
тъжителя е разговаряла със свидетелите Г, М, както и с полицейския
служител. На съдебното следствие са разпитани като свидетели полицаите
КД и ЛГ. Никой от тях обаче не пресъздава пред съда факти за сочене на
конкретен извършител от страна на подс.К., още по-малко за такъв в лицето
на частния тъжител В.И.. Действително е имало съмнение за извършена
кражба в дома, стопанисван от подсъдимата в с.*, но в нито един момент тя
не е споделяла с тях информация, че тъжителят е извършител на
противоправното отнемане.
Подсъдимата за автора на кражбата не е разговаряла и със свид.РГ, нито
с кметския наместник ММ. Нещо повече:
В тъжбата се твърди, че единствено пред свид.П подсъдимата е
клеветила тъжителя /както е приел и първоинстанционният съд/. В случая
обаче , версията на пострадалия отново остава непроверена, защото
изнесеното в същата насока от единствения свидетел по делото – неговата
приятелка СП, е противоречащо на останалите гласни доказателствени
средства. И това е така, защото самата П твърди, че след като тъж.И. научил
клеветата за себе си, се отправил да пита за инкриминираното твърдение
двамата свидетели Г и М. На свой ред никой от двамата свидетели не е
потвърдил това обстоятелство пред съда. Напротив, те са категорични, че
след констатиране на кражбата не са разговаряли с никого по какъвто и да е
въпрос относно липсващите уреди от стопанисвания от подсъдимата имот – в
това число и с тъжителя И.. Същевременно показанията им за всички
останали обстоятелства, станали им известни във връзка с евентуалната
3

кражба, са подробни и изчерпателни, без да се наблюдава съмнение за
превратност и заинтересованост. В тази насока изводът на РС Пловдив за
обоснованост на твърденията на свид.П относно подлежащите на
установяване факти по чл.102 от НПК е незаконосъобразен.
По този начин достоверността на показанията на единствения пряк
свидетел по делото относно инкриминираното деяние е разколебано –
обвинението не е доказано по несъмнен начин, както изисква в процесуалния
ни закон /чл.303 НПК/. Недоказаността е равнозначна на предположение, на
каквото осъдителна присъда не може да почива. Сочената от първостепенния
съд липса на мотив свид.П да не говори истината сам по себе си не е
достатъчен да обоснове обвинителния извод. И това е така именно поради
изтъкнатите по-горе причини – същата е в близки отношения с тъжителя от
една страна, от друга страна изложеното от нея е компрометирано от другите
гласни доказателствени средства. Следва да се посочи, че дадените от
подсъдимата обяснения /л.79 гръб първоинст.дело/ са напълно съответни на
изнесеното пред съда от всички свидетели, с изключение на свид.П.
Писмените доказателства се отнасят преимуществено до факти, свързани със
здравния, имуществения и граждански статус на подсъдимата като
пенсионер, за което свидетелства и ИГ. Останалите приложени по делото
документи също не опровергават изявленията на подсъдимата и касаят
изготвената от свид.Д докладна записка, приложената справка за подаден
сигнал за кражба и документи за закупуване на къртач и удължена гаранция
на ъглошлайф.
Липсата на доказателствени факти относно инкриминираното деяние
прави безпредметно обсъждането на правната страна на престъплението
клевета. Не е нужно и изследване на обстоятелствата дали действително е
била извършена кражбата, чието приписване се инкриминира. Този въпрос е
стоял на обсъждане, както е процедирал и контролираният съд, при
евентуално доказано авторство на клеветническото твърдение с оглед
разпоредбата на чл.147 ал.2 от НК. В случая обаче не се доказва, подсъдимата
В.К. да е разпространила клевета за тъжителя, приписвайки му извършване на
кражба на ъглошлайф и бормашина в началото на м.ноември 2019г.в с.*.
По изложените мотиви въззивният съд намери подсъдимата за невинна
и я оправда по възведеното й обвинение, като отмени изцяло постановената
първоинстанционна присъда. РС Пловдив частично е уважил гражданския
иск, намирайки го за основателен и отхвърляйки същия в останалата част
поради прекомерност /вж.мотивите л.107 от първоинст.дело/. Цялостната
отмяна на първоистанционната присъда и становището на въззивния съд за
липсата на извършено противоправно деяние води до отхвърляне на
гражданскоправната претенция на ищцовата страна изцяло като
неоснователна.
За пълнота, следва да се посочи, че не е налице основание за отмяна на
присъдата на процесуално основание, при все, че постановената нова
4

оправдателна присъда в най-пълна степен гарантира правото на защита на
подсъдимото лице. Сочените от защитата пространни възражения за
опороченост на съдебния акт поради наличие на основание за отвод на
съдията-докладчик по делото в първоинстанционния съд е неоснователно. От
доказателствата не може да се заключи, че са налице обстоятелства, от които
съдията от РС да може да се счете за предубеден или заинтересован пряко
или косвено от изхода на делото.
Налице са основанията на чл.190 ал.1 от НПК предвид признаването на
подсъдимата за невинна сторените от нея разноски в производството се
дължат от частния тъжител. Те са в размер на общо 1110 лева за двете
съдебни инстанции – за първата в размер на 350лв. /л.32 от първоинст.дело/ и
в размер на 760 лв.за процесуално представителство пред втория съд /л.6 от
възз.дело/, платени в брой.
По изложените съображения, Окръжен съд Пловдив постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
5

Номер на акта:	4
Дата:	18 януари 2022 г. (в сила от 18 януари 2022 г.)
Съдия:	Весела Иванова Евстатиева

Дело:	20215300602028
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	30 септември 2021 г.

Присъда по дело №2028/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите