Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 27.04.2018 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и осми март две
хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 34 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „МИНА ЧУКУРОВО”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Габра 2112, общ. Елин
Пелин, представлявано от Асен Методиев Горанов – изп. директор, срещу наказателно
постановление № 23-001454/ 06.04.2017 г. на директора на дирекция „Инспекция по
труда Софийска област” гр. София, с което му е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ
за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска отмяната
му или изменение на размера на наложената имуществена санкция. Твърди се, че актът
бил съставен в присъствие само на един свидетел в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Наказващият орган не коментирал разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и не е
обосновал размера на наложената санкция, както има ли основание за прилагане на
чл. 28 ЗАНН. Твърди се, че след изплатено възнаграждението и предвид липсата на
вредни последици е приложима разпоредбата на чл. 415в КТ.
В съдебното заседание жалбоподателят не
се представлява.
В съдебното заседание въззиваемата
страна чрез процесуалния си представител юриск. Низамска-Петрова изразява
становище за неоснователност на жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Служителите на Д „ИТСО” Д.Л.Ш. и П.Д.Е.
извършили проверка по документи на жалбоподателя, като е бил съставен протокол
за извършена проверка на 06.03.2017 г., които е връчен на Асен Методиев Горанов
– изп. директор на „МИНА ЧУКУРОВО” АД на 06.03.2017 г.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-001454 от 06.03.2017 г.
от Д.Л.Ш. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”
- София за това, че при извършена проверка по документи на 06.03.2017 г.
в сградата на Д „ИТСО” е установено, че „Мина Чукурово” АД, ЕИК: *********, в
качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от КТ не е изплатил
трудово възнаграждение за извършена работа в установения срок до 30-то число на
следващия месец на Петър Василев Цветанов, ЕГН **********, на длъжност „портиер“
за месец януари 2017 г., с което е нарушил чл. 128, т. 2 КТ. Актът е подписан
от актосъставителя Д.Л.Ш. и свидетеля при установяване на нарушението П.Д.Е., като
бил връчен на 06.03.2017 г. на представителя на жалбоподателя Асен Методиев
Горанов – изп. директор, като последният не е вписал възражения в акта. В срока
по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя е
съставено наказателно постановление № 23-001454/ 07.06.2017 г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр. София, с което му е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ за това, че при
извършена проверка по документи на 06.03.2017 г. в сградата на Д „ИТСО” е
установено, че „Мина Чукурово” АД, ЕИК: *********, в качеството му на
работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от КТ не е изплатил трудово
възнаграждение за извършена работа в установените срокове до 30-то число на
следващия месец на Петър Василев Цветанов, ЕГН **********, на длъжност „портиер“
за месец януари 2017 г.
Видно е от представената ведомост за
заплата за януари 2017 г. на „Мина Чукурово” АД, че за Петър Василев Цветанов има
начислено трудово възнаграждение - 652,26 лева, 163,54 лева удръжки и сума за
получаване 488,72 лева, но не е отразено получаването му. С жалбата е
представена ведомост за заплата за януари 2017 г., върху която срещу името на Петър
Василев Цветанов има положен подпис.
Според представения трудов договор 2 от
19.01.2015 г., Петър Василев Цветанов е сключил такъв с жалбоподателя за
изпълнение на длъжност „портиер“ срещу основно месечно възнаграждение от 360
лева.
Според чл. 7 от представените вътрешните
правила за работната заплата на „Мина Чукурово” АД трудовите възнаграждения се
изплащат два пъти месечно до 15-число на текущия месец и окончателно до 30-то
число на следващия месец в брой на касата на дружеството лично на работника или
служителя.
Със заповед № 3-0014/ 04.01.2017 г. и заповед
№ 3-0015/ 04.01.2017 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“ е определена териториалната компетентност на служителите
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” София да съставят актове за
установяване на административни нарушения, вкл. за Община Елин Пелин. Със
заповед № 3-0058/ 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ са
оправомощени директорите на дирекции ИТ да издават наказателни постановления по
издадените АУАН.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите Д.Л.Ш. и П.Д.Е.,
възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е получено от жалбоподателя на 30.05.2017 г. според обратна разписка и е
обжалвано на 07.06.2017 г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен,
охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че е нарушен чл. 40, ал. 1 ЗАНН при съставянето на акта в
присъствието само на един свидетел. Функциите на свидетелите по акта са
следните: да съдействат на актосъставителя да установи обективната фактическа
обстановка, при която е извършено нарушението; да бъдат източник на гласни
доказателствени средства в производството по разследване на спорните обстоятелства
от актосъставителя или от наказващия орган или в производството по оспорване на
издаденото наказателно постановление пред съда, относно възприетите от тях
факти и обстоятелства за извършеното нарушение; да следят за вярното и правдиво
отразяване на фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, в
съставения акт. По настоящето дело в акта е вписан един свидетел при
установяване на нарушението, който беше разпитан устно и непосредствено пред
съда и чийто показания съответстват на събраните по делото доказателства,
поради което нарушението на чл. 40, ал. 1 ЗАНН не следва да се третира като
съществено.
Атакуваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно,
като са посочени законните разпоредби, които са нарушени.
Съгласно санкционна норма на чл. 414,
ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10000 лв. В случая
административнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение от
работодателя на чл. 128, т. 2 КТ. Съгласно чл. 128 КТ работодателят следва да
изплаща на работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение, като
липсата на парични средства не го освобождава от това задължение. Съгласно чл. 270,
ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя
по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя
- на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Разпоредбата на
чл. 128, т. 2 КТ въвежда обща дължимост за плащане от работодателя в
установените срокове на уговореното трудово задължение, като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила на работника, докато
тази на чл. 245, ал. 1 КТ гарантира изплащането на поне един минимален размер
от трудовото възнаграждение и то при добросъвестно изпълнение на трудовото
задължение от страна на работника. Жалбоподателят не е представил доказателства
да е изплатил трудовото възнаграждение на работника към датата на проверката.
За да е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 415в НК, която норма се явява специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, е необходимо да са налице всички кумулативно предвидени условия, а именно
нарушението да е отстранено незабавно след установяването му и от него да не са
произтекли вредни последици за работници и служители. Съдът счита, че в
настоящия случай не може да приеме, че нарушението е било отстранено незабавно,
като от ведомост за заплата за януари 2017 г. не може да се установи кога е
било заплатено същото. Освен това несвоевременното заплащане на трудовото
възнаграждение винаги поставя работника в затруднено положение, поради липса на
средства за издръжка. В случая е установено, че работодателят не е изпълнил
задължението си към посочената в АУАН дата – 06.03.2017 г., което съставлява
нарушение на чл. 128, т. 2 КТ.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание административно-наказващият орган е съобразил приложимата
санкционна разпоредба, но не е отчел степента на обществена опасност на
деянието и липсата на установени отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което размерът на наложената имуществена санкция – 5000 лв. се явява прекомерно
завишен. Административнонаказващият орган не е посочил никакви мотиви за
налагане на санкция в такъв размер. Наличието на неизплатени трудовите
възнаграждения на други работници и служители не представлява отегчаващо
обстоятелство по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, а има значение за
самостоятелното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
работодателя за всеки отделен случай на установено нарушение по чл. 128, т. 2 КТ. Ето защо, съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл. 414, ал. 1 КТ,
като бъде намален размерът на наложеното на жалбоподателя административно
наказание имуществена санкция от 5000 лв. на 1500 лв. Имуществена санкция в
размер на 1500 лв. съответства напълно на тежестта на извършеното от
жалбоподателя нарушение и с нея ще се изпълнят целите на чл. 12 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-001454/
06.04.2017 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр.
София, с което на „МИНА ЧУКУРОВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Габра 2112, общ. Елин Пелин, представлявано от Асен Методиев
Горанов – изп. директор е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл.
128, т. 2 КТ, като ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: