Р Е Ш Е Н И Е  №171

гр. Сливница, 11.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV-ти състав, в публично заседание на дванадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 427 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310, т. 6 от ГПК вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143 и чл. 149 от СК е образувано по искова молба от Д.Д.Т., с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Д. М.Т., с ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск срещу М.Г.Т., с ЕГН **********, за заплащане на месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от момента на подаване на исковата молба, както и за една година назад, а именно от 06.07.2016г. до датата на завеждане на исковата молба – 06.07.2017г.

В молбата се излага, че от бракът между ищцата и ответника е било родено детето Д. М.Т., като ответникът не заплащал никаква издръжка за него. Съпрузите се разделили преди около 8-9 години без да са прекратили сключеният помежду им брак, а детето е останало да живее при своята майка, която единствена полагала грижи за него. Тя е пенсионер по болест и получава пенсия от 137.17 лева месечно, като не получава и детски добавки за деца, т.к. ответникът не предоставял документи за доходите си. 

Към исковата молба са представени удостоверение за граждански брак, удостоверение за раждане на детето, разпореждане от ТД на НАП София област, както и медицински документи свързани със здравословното състояние на ищцата.

Липсват доказателства установяващи размера на възнаграждението което получава ответника, както и дали същия дължи издръжка на трети лица. Не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания от страна на ищцата за установяване на това какви са нуждите на детето, дали действително посещава училище и къде, както и за това кой полага грижи за детето към момента на сезиране на съда. Не са ангажирани и доказателства които да установяват нуждите за претендираната издръжка за минало време, както и дали бащата не е полагал грижи в този период, за което са налице единствено твърдения.

Ответникът призован по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК се представлява от назначеният му особен представител адв. А.А. от САК. Препис от исковата молба е редовно връчен на представителя на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор в който са развити съображения свързани с невъзможността на ответника да заплаща претендираната издръжка. Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, който поддържа исковата молба до пълния предявен размер.

Ответникът се представлява от назначеният му особен представител адв. А. А. от САК, който оспорва иска до предвидения законов минимум.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че същите се намират в брак, който е сключен на 27.04.1991г., както и че от брака си страните имат родено едно дете - Д. М.Т., с ЕГН **********.

От събраните по делото доказателства не се установява бащата да има задължение за издръжка към други лица. Представени са доказателства според които липсват данни същия да работи след края на 2016г. до когато е получавал средно месечно трудово възнаграждение в размер на около 600 лева.

От своя страна майката е трудоустроена видно от ЕР на ТЕЛК № 0267/09.02.2017г. на „УМБАЛ Св. Анна - София“, като същата е с 50 % трайно намалена работоспособност. Установява се, че майката не получава помощи за отглеждане на дете, както и липсват данни същата да работи по трудово правоотношение, или да има други доходи.

Не се спори, че детето е ученик в седми клас за учебната 2017/2018г., както и че тренира футбол в ДФК „А.“ – гр. Б..

От приложения по делото социален доклад на ДСП „К.” се установява, че детето се отглежда от неговите майка и баба, които се стремят да задоволяват съобразно възможностите си неговите нужди. Майката е пенсионер по болест, като същата е подпомагана по реда на чл. от 7 ЗСДП. Същата полага необходимите грижи и се отнася отговорно към родителските си задължения. Детето е ученик в седми клас на СУ „Л. Х. Т.“ гр. Б.. В социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр. К. са отразени условията, при които живее детето. Установява се, че бащата не се е интересувал от детето си и не го е търсил и не поддържа контакти с него. Становището на ДСП гр. К.е, че за задоволяване на основните потребности на децата е необходимо да бъде определен размер на издръжка съобразен с възрастовите потребности и индивидуалните нужди на детето.

От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Л. К. И.– майка на ищцата, се установява, че двамата съпрузи са разделени от близо десет години. Бащата не се е интересувал от детето си и не е изплащал издръжка от момента на раздялата. Излага за наличие на здравословни проблеми на майката, които са ирелевантни за настоящия правен спор.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 143, ал. 1 от СК е частично основателен.

Според разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на децата и възможностите на родителите. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи като се съобразят от една страна възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на децата, с оглед правилното им развитие, възпитание и задоволяване на нормалните им нужди. За децата следва да се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито биха имали, ако родителите им живееха заедно. Нуждите на децата се определят съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на конкретния случай. На детето следва да се осигурят средства, необходими за неговото нормално физическо и интелектуално развитие.

Предвид установеният стандарт на живот на детето (отразен в изготвения и приет по делото социален доклад, както и стандартните ежедневни нужди от здравословна храна, облекло, образователни нужди, интелектуални занимания и развлечения, лекарства и отдих), съдът счита, че издръжката му следва да възлиза на 250 лева месечно, като този размер съдът определя въз основа на размера на гарантирания минимален доход съгласно ПМС № 6/15.01.2009 г. (обн. ДВ, бр. 7/2009 г.) вр. чл. 49 и 50 от ППЗЗДт., който към настоящия момент възлиза на 127.50 лева.

В конкретния случай се установи, че ответникът не участва в търговски дружества и не работи по трудови правоотношения от началото на 2017г. Видно от представените по делото доказателства същия се явява собственик на ½ част от имота в който живеят ищцата и детето, като липсват данни към настоящия момент да притежава друго имущество от което да генерира доходи. Същевременно, не се установи понастоящем той да участва финансово, или чрез полагане на фактически грижи в отглеждането на детето.

При липсата на доказателства за нетрудоспособност на ответника, или наличие на обстоятелства, които обосновават невъзможността му да реализира доходи, част от които да отделя за издръжката на детето си, съдът счита, че същият следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер, достатъчен за покриване на нуждите му и съобразно наличието на данни за получавани до края на 2016г. доходи от трудово правоотношение.

От така определеният общ размер на издръжката за детето – 250 лева месечно, ответникът следва да поеме 130 лева, а остатъкът от 120 лева, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им, както и получаваните социални помощи – от майката. Въпреки че е безработна и трудоустроена, тя също следва да поеме своята част от издръжката на детето. При нея е налице 50 % неработоспособност, от което следва, че същата би могла да полага труд, съобразно степента на установената нетрудоспособност. Тук е мястото да се отбележи, че издръжката се дължи единствено и само за задоволяване на нуждите на детето и претенцията за издръжка с цел покриване на нужди на другия родител, пък били те и здравословни е недопустимо. С оглед изложеното и предвид липсата но доказателства за възможности на ответника да заплаща по – висока от посочената сума, както и на такива даващи основание за присъждане на издръжка по – висока от минималната, за сумата до пълният предявен размер от 300 лева, искът се явява неоснователен и недоказан и в този смисъл подлежащ на отхвърляне.

Описаната издръжка за детето следва да се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.07.2017г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Ответникът дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Основателна и доказана до същия размер (предвид наличието на трудови доходи през 2016г.) се явява и претенцията за издръжка за минал период – за времето от 06.07.2016г. до датата на завеждане на исковата молба – 06.07.2017г. на основание чл. 149 от СК, като до пълния предявен размер от 300 лева, иска подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът дължи по сметка на РС Сливница и държавна такса в размер на 187.20 лева. Същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд град Сливница и направените в хода на производството разходи за назначаване на особен представител в размер на 150 лева.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 143 ал. 1 от СК, М.Г.Т., с ЕГН **********, считано от 06.07.2017г., да заплаща на малолетното си дете Д. М.Т., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Д.Д.Т., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130 (сто и тридесет) лева, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 300 лева.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

ОСЪЖДА, на основание чл. 149 от СК, М.Г.Т., с ЕГН **********, считано от 06.07.2017г., да заплати на малолетното си дете Д. М.Т., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Д.Д.Т., с ЕГН **********, издръжка за минало време (за времето от 06.07.2016г. до датата на завеждане на исковата молба – 06.07.2017г.) в размер на 130 (сто и тридесет) лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка сумата, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 300 лева месечно.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, М.Г.Т., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд град Сливница държавна такса в размер на 187.20 лева, както и направените в хода на производството разходи за назначаване на особен представител в размер на 150 лева.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от постановяването му, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението (чл. 244 ГПК).

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: