Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 19.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на трети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 508/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.181 от Закона
за туризма (ЗТ).
Административното дело е образувано по жалба на
„Самакс Комерс” ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Троян,
ул. „Христо Ботев” №185, представлявано от управителя М.М.Д., подадена против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 769 от
10.09.2019г., издадена от Председателя на Комисията за защита на потребителите.
С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка „временно
затваряне на туристически обект” по чл.3, ал.2, т.1 от ЗТ – място за
настаняване, находящо се в гр. Троян, ул. „Христо Ботев” №185, стопанисвано от „Самакс
Комерс” ООД, гр. Троян.
В жалбата се излага, че заповедта за прилагане на ПАМ
е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Претендира се още, че обжалваният акт е постановен в нарушение
на изискването за форма, при неизяснена фактическа обстановка и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Доводите са, че
контролните органи са приели за доказана липсата на категоризация на
туристически обект, без да извършат задълбочена проверка, без да е коментиран
статута на мястото за настаняване и неговия вид, без да дадат указания на
търговеца да представи съответните доказателства. Излагат се съображения и за
съставения на дружеството АУАН. Оспорват се констатациите в съставения
констативен протокол от проверката, както и за липса на доказателства за
некатегоризиран туристически обект. Иска се съдът да отмени атакуваната
заповед.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се представлява и не ангажира становище.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се представлява. В подадено писмено становище оспорва жалбата и излага подробни
съображения за нейната неоснователност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2019г. служители на Регионална дирекция – Русе
към КЗП извършили проверка на място за настаняване – семеен хотел „Марс”,
находящо се в гр. Троян, ул. „Христо Ботев” №185, стопанисвано от „Самакс
Комерс” ООД. В хода на проверката било установено, че на видно място на
рецепцията на семейния хотел е поставено Удостоверение за категоризация
№00187/05.02.2009г., валидно до: безсрочна, за категория „две звезди”, вид и
наименование на обекта: семеен хотел „Марс”, капацитет 25 легла, собственик и
лице, извършващо дейност в обекта: „Самакс Комерс” ООД. Констатирано било, че лицето,
извършващо хотелиерство, съгласно изискванията на ЗТ е следвало да поднови
категорията на туристическия обект през 2016г. Приложен бил касов бон,
установяващ извършването на дейност в семейния хотел. В КП била посочена дата и
срок, в който управителят или упълномощено от него лице да се яви в КЗП Ловеч и
представи временно удостоверение за открита процедура по категоризация. В
указания срок изисканите документи не били представени. С писмо изх.№Р
00-99/19.03.2019г. на КЗП РД Русе било направено запитване до Кмета на Община
Троян относно предприети действия от търговеца „Самакс Комерс” ООД за
подновяване на категоризацията на туристическия обект: семеен хотел „Марс” в
гр. Троян на ул. „Христо Ботев” №185. С писмо изх.№ РД-608/21.03.2019г. Община
Троян уведомила КЗП, че обектът няма категоризация и не е в открита процедура
по категоризиране.
На 09.05.2019г. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) против „Самакс Комерс” ООД, представлявано от
управителя М.М.Д. за това, че лицето предоставя туристически услуги в
некатегоризиран туристически обект или в обект, на който няма издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране – нарушение на чл.114, т.1
от ЗТ. От дружеството по делото не са ангажирани доказателства, а и такива не
са представени с административната преписка, за наличие на валидно Удостоверение
за категоризация или временно удостоверение към датата на проверката. С
Докладна записка изх. № Ц-02-950/06.08.2019г. на Главен директор на ГД „Контрол
на пазара” е предложено налагане на принудителна административна мярка „временно
затваряне на туристически обект” – място за настаняване, находящо се в гр.
Троян, ул. „Христо Ботев” №185, стопанисвано от „Самакс Комерс” ООД, гр. Троян,
тъй като дружеството предлага туристически услуги в некатегоризиран
туристически обект, за който няма представено актуално удостоверение за
утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране. Видно от т.17.1 на Протокол №17 на КЗП от заседание, проведено
на 15.08.2019г., Комисията е приела предложението. На 10.09.2019г. въз основа
на Решение на КЗП, прието с Протокол №17/15.08.2019г., т.17, Констативен
протокол № К-2678860/12.02.2019г. и съставения АУАН, е издадена процесната заповед,
с която на основание чл.177, ал.2, т.1, б.„в” от ЗТ е наложена принудителна
административна мярка по чл.3, ал.2, т.1 от ЗТ „временно затваряне на
туристически обект” – място за настаняване, находящо се в гр. Троян, ул.
„Христо Ботев” №185, стопанисвано от „Самакс Комерс” ООД с ЕИК *********.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата срещу оспорената заповед е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК (заповедта е връчена на адресата на 09.10.2019г., видно от
отбелязването върху същата и от Констативен протокол № К-2652789/09.10.2019г.,
а жалбата срещу нея е с дата на пощенското клеймо на плика 23.10.2019г.), от
законния представител на дружеството, спрямо което е наложена принудителната
административна мярка, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Председателя
на КЗП, в съответствие с разпоредбата на чл.177, ал.2, т.1, б.„в” от ЗТ,
съгласно която Председателят на Комисията за защита на потребителите или
оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал.1, прилага
принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект”
по чл.3, ал.2, т.1 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран
туристически обект.
Противно на възраженията в жалбата, заповедта отговаря
на изискванията за форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.59, ал.2 от АПК,
включително са посочени фактически и правни основания за издаването й. В същата
се съдържа подробно описание на нарушението, което е дало основание за налагане
на принудителна административна мярка по чл.177, ал.2, т.1, б.”в” от ЗТ. Конкретно
са посочени документите, въз основа на които е издадена – Констативен протокол
№ К-2678860/12.02.2019г. с констатациите от извършената проверка в туристическия
обект, и АУАН № К-0048621/09.05.2019г., с който е установено нарушението. Както
цитираният КП, така и АУАН установяват отклонението на търговеца от дължимото
правно поведение, поради което правилно органът се е позовал на констатациите в
тях при издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ. От фактическите
констатации на акта лицето, спрямо което се прилага принудителната
административна мярка, може да разбере какво поведение следва да преустанови –
да предлага туристически услуги в обект, който не е категоризиран. Установените
от органа факти по случая са подведени под относимата правна норма.
При издаването на заповедта не е допуснато нарушение
на административнопроизводствените правила и на материалния закон, а
възраженията на жалбоподателя в този смисъл съдът намира за неоснователни.
Туристическите услуги следва да се предоставят в категоризирани обекти.
Съгласно чл.111, ал.1 от ЗТ хотелиерство или ресторантьорство на територията на
Република България се извършва само в категоризирани по този закон туристически
обекти, като според чл.114, т.1 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или
ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да
предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект,
на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране. Съгласно чл.3, ал.2, т.1 туристически обекти са местата за
настаняване – хотели,
мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища
и вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи
за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги. Съгласно §5, ал.1, т.3 от
ПЗР на ЗТ, подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила
на закона туристически обекти в изпълнение на срока по чл.133, ал.2 за
категоризираните туристически обекти през 2008 и 2009г. се извършва през 2016г.
Съгласно чл.133, ал.2 от ЗТ, срокът на издаденото удостоверение за определена
категория на туристическите обекти е 5 години с изключение на срока на
удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със срок,
съответстващ на срока на действие на разрешителното.
В хода на административното производство административният
орган е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК, като е указал на „Самакс
Комерс” ООД да представи удостоверение за категоризация или временно
удостоверение за открита процедура по категоризация за обекта, но такова не е било
представено от дружеството; изискал е и информация от Община Троян за наличие
на валидна категоризация за обекта, като от постъпилия отговор е видно, че
обектът не е категоризиран и не е в открита процедура по категоризация. Следователно
органът е предприел необходимите действия за изясняване на фактическата
обстановка чрез извършване на проверка и даване на указания, събрал е
необходимите доказателства и на тяхната база е постановил обжалвания акт,
поради което не е налице твърдяното в жалбата нарушение на
административно-производствени правила.
В конкретния случай, проверяваният обект представлява
туристически такъв по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗТ, доколкото семеен хотел
„Марс” разполага с капацитет от 28 легла. Категоризацията му е била издадена на
05.02.2009г., т.е. в срока по §5, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗТ. По делото жалбоподателят не оспорва, че
стопанисваният от него обект е туристически по смисъла на закона, но не доказва,
че този обект е категоризиран, като за доказателствената тежест съдът му е дал
изрични указания. При липсата на такива доказателства следва да се приеме, че
констатацията на ответника, че жалбоподателят предоставя услуги в
некатегоризиран туристически обект, е правилна и законосъобразна. Този факт
безспорно се установява и от направеното от съда запитване до Община Троян. От
отговора на общината се установява, че дружеството е подало заявление за
категоризиране на обекта едва на 15.11.2019г. Това се потвърждава и от
представените по делото от дружеството Заповед №1466/21.11.2019г. на Община
Троян за откриване на процедура по категоризиране и издаване на временно
удостоверение на туристическия обект, както и Временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране №74/22.11.2019г. на обект Семеен хотел „Марс”,
находящ се в гр. Троян, ул. „Христо Ботев” №185, стопанисван от „Самакс Комерс”
ООД, гр. Троян със срок на валидност до 22.02.2020г. Представените от
жалбоподателя в хода на съдебното производство с молба от 02.12.2019г. заповед
и временно удостоверение, установяват единствено, че дружеството все пак е решило
да изпълни законовите изисквания при предоставяне на туристически услуги, но
това е станало много след датата на издаване на оспорената заповед. Съгласно
чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му, а към този момент по делото е
безспорно, че обектът не е имал нито валидно удостоверение за категоризация,
нито временно свидетелство за открита процедура по категоризиране, поради което
законосъобразно процесната ПАМ е била приложена спрямо оспорващия.
Безспорно установено е по делото, че към момента на
проверката в хотела е извършвана туристическа дейност; срокът на валидност на
издаденото удостоверение за категоризиране на туристически обект е изтекъл и дружеството,
стопанисващо хотела, не е притежавало удостоверение за категория на процесния
обект – семеен хотел. Без значение за законосъобразността на обжалваната ПАМ е
обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания пред съда
„Самакс Комерс” ООД е притежавало временно удостоверение за категоризация на
туристическия обект, издадено на 22.11.2019г. Правнорелевантен е единствено
фактът, че към момента на издаване на обжалваната заповед – 10.09.2019г.,
такова удостоверение не е било налице. Снабдяването с удостоверение за
определена категория на туристическия обект е предпоставка за прекратяване
действието на наложената ПАМ, предвид разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗТ,
съгласно която ПАМ по ал.2, т.1 се прилага до отстраняване на констатираното
нарушение. В случая издаденото удостоверение не може да се приеме за нов факт
от значение за делото по смисъла на чл.142, ал.2 АПК, тъй като същият не влияе
върху законосъобразността на обжалвания акт към момента на издаването му.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че както към дата на извършената проверка, така и към дата на издаване
на процесната заповед – 10.09.2019г., дружеството е предоставяло туристически
услуги в некатегоризиран туристически обект, за който няма издадено
удостоверение за категоризация или удостоверение за открита процедура по
категоризиране на обекта. Поради горното съдът приема, че в случая са налице визираните
в хипотезата на чл.177, ал.2, т.1, б.”в” от ЗТ материалноправни предпоставки за
налагане на ПАМ, следователно заповедта е издадена в съответствие със закона. Не
са опровергани изложените в констативния протокол на КЗП релевантни факти и
обстоятелства, даващи основание за налагане на процесната принудителната
административна мярка. Туристическият обект на жалбоподателя не попада и в
изключението на чл.120 от ЗТ, който предвижда кои обекти не подлежат на
категоризация.
При издаването на заповедта е съобразена и целта на
закона, а именно забрана за ползване на туристически обекти, за които се
изисква категоризация по ЗТ, без за същите да е открита процедура или да е
издадено удостоверение за категоризация. Една от предвидените в чл.2, т.4 от ЗТ
цели е да се осигури защита на потребителите на туристическите услуги. Тя се
постига включително чрез предоставянето на услугите в отговарящи на условията
за категоризация и категоризирани туристически обекти, какъвто, видно от данните
по делото, стопанисваният от касатора туристически обект не е бил към датата на
извършената проверка и към датата на издаване на ЗППАМ. В хипотезата на чл.177,
ал.2, т.1 б.”в” от ЗТ законодателят е регламентирал ПАМ с преустановителен
характер, която с оглед спецификата си има за цел да осуети продължаването на
вече започнало конкретно правонарушение. В тази връзка изрично в оспорената
заповед е посочено, че мярката се налага до отстраняване на нарушението –
категоризирането на обекта, съобразно изискването на чл.177, ал.3 от ЗТ.
По изложените съображения оспорената заповед се явява
издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при съблюдаване
на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и
целта му, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото съдът намира за основателно
искането на ответника, на представляваното от него юридическо лице да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно претендирано. Съгласно
чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. По силата на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на последното се определя от съда, като се
вземат предвид извършените процесуални действия от пълномощника и фактическата
и правна сложност на спора. В случая делото не е с особена фактическа и правна
сложност, а упълномощените юрисконсулти са депозирали писмено становище и
писмен отговор по жалбата (с което са осъществили възложеното им с пълномощните
да защитават ответника в образуваното съдебно производство), но не са се явявали
в проведеното открито съдебно заседание, не са правили доказателствени искания
и не са представяли допълнителни доказателства извън административната
преписка. Поради изложеното и във връзка с разпоредбата на чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (НЗПП), предвиждаща, че по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., на КЗП гр. София
следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от НЗПП.
Водим от горното, Административен съд Ловеч, втори
административен състав на основание чл.172, ал 2, предложение последно от АПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Самакс Комерс” ООД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Христо Ботев” №185,
представлявано от управителя М.М.Д., против Заповед № 769/10.09.2019г., издадена
от Председателя на Комисията за защита на потребителите гр. София, с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка „временно затваряне
на туристически обект” по чл.3, ал.2, т.1 от Закона за туризма до отстраняване
на нарушението.
ОСЪЖДА „Самакс Комерс” ООД с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр. Троян, ул. „Христо Ботев” №185, представлявано от М.М.Д.,
да заплати на Комисията за защита на потребителите с адрес гр. София, пл.
„Славейков” № 4А, направените разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: