РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Бургас, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. П.
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. П. Въззивно гражданско дело №
20222000500339 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Настоящото производство е образувано след като с определение
№255/15.06.2022 год. по в.гр.д.№ 221/2022 год. по описа на Бургаския
апелативен съд е прекратено въззивното производството по в.гр.д.№221/2022
год. по описа на Бургаския апелативен съд и делото е върнато на Бургаския
окръжен съд за произнасяне по чл.248 от ГПК, с указания за връщане в
Бургаския апелативен съд след произнасянето.
С решение № 260122/18.04.2022 год. по гр.д.№1885/2020 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, са отхвърлени исковете на Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество, /КПКОНПИ/, със съдебен адрес гр.Велико Търново пл.Център 2
ет.2 , Сграда на областен управител ст.211А против ответниците М. К. К.,
ЕГН ********** от гр.Карнобат, ул.“Девети септември“№ 54 и С. П. К.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „Д. с.“ № ** за отнемане в полза на държавата
на имущество, за което не са установени законни източници на средства:
-иск на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ
от М. К. К., ЕГН **********, с цена на иска в размер на 5 000 лв.:
125 /сто двадесет и пет/ дяла всеки на стойност от по 2 /два/ лв. в
общ размер на 250 /двеста и петдесет/ лв., представляващ 25 % от капитала на
1
„С.-76“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата в размер на 4 750 лв., представляваща предоставени от М. К.
допълнителни вноски на търговското дружество „С. - 76“ ООД с ЕИК
*********, които впоследствие са му върнати.
-иск на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ
от С. П. К., ЕГН **********, с цена на иска в размер на 9 500 лв.:
сумата в размер на 9 500 лв., представляваща предоставени
допълнителни вноски на търговското дружество „С. - 76“ ООД с ЕИК
*********.
-иск на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ
от М. К. К., ЕГН ********** и С. П. К., ЕГН ********** , с цена на иска в
размер на 81 234 лв.:
-дворно място с площ 212 кв.м. съставляващо имот № 1550, който имот
ведно с поземлен имот № 1551, образуват УПИ № VI - 1550, 1551 в квартал
№ ** по плана на гр. К., заедно с изградените в него: 1) Полумасивна
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м., построена в имот №
1550, както и изградените до етап „груб строеж“ 2.) Масивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и разгъната застроена площ
174,40 кв.м. и 3.) Масивен гараж със застроена площ от 19,40 кв.м., заедно с
прехвърленото с НА № **/16.11.**** г., том *, рег. № ****, дело № 1002/****
г., вписан в СВ - К., вх.рег. № 5406/16.11.**** г. и учреденото с НА №
**/12.06.**** г., том **, рег. № ****, дело № 346/**** г., вписан в СВ - К.,
вх.рег. № 1967/13.06.**** г. права на строеж в поземлени имоти № 1550 и
1551 като пазарната стойност към датата на предявяване на иска е 78 482
лв.
лек автомобил, „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, peг. № АЗ781MP, рама №
**********, двигател № **********, - пазарната стойност на МПС към
датата на предявяване на иска е 7 600 лв.
лек автомобил, „Опел Комбо“, peг. №А8529НА, рама № **********,
двигател № **********, - пазарната стойност на МПС към датата на
предявяване на иска е 2 500 лв.
мотопед, „Пиаджо ЗИП“, peг. № А5430М, рама № **********,
двигател № ********** - пазарната стойност на МПС към датата на
предявяване на иска е 350 лв.
-иск на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с
чл. 141 от ЗПКОНПИ от М. К. К., ЕГН ********** и С. П. К., ЕГН
********** с цена на иска в размер на 900 лв.:
сумата в размер на 900 лв., представляваща паричната равностойност
на лек автомобил марка: Фолксваген, модел: Голф, per. № А4159МХ, рама №
**********.
-иск на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с
2
чл.141 от ЗПКОНПИ от М. К. К., ЕГН **********, с цена на иска в размер на
18 305,12 лв.;
-за сумата в размер на 7 561,73 лв., представляваща стойността на
погасителни вноски по кредит по банкова сметка в лв. с IBAN
*********************, в „****“ АД, с титуляр М. К. К.,
за сумата в размер на 602,93 лв., представляваща стойността на
погасителни вноски по кредитна карта, в „****“ АД, с титуляр М. К. К.,
за сумата в размер на 4 541,91 лв., представляваща стойността на
погасителни вноски по кредитна карта, в „****“ АД, с титуляр М. К. К.,
за сумата в размер на 833,60 лв., представляваща стойността на
погасителни вноски по кредит, от „****“ ЕАД, отпуснат на М. К. К.,
за сумата в размер на 2 464,95 лв., представляваща стойността на
вноски по банкова сметка с IBAN ********************* в „****“ АД, с
титуляр М. К.,
за сумата в размер на 2 300 лв. , представляваща стойността на
получени суми чрез системата **** от М. К. К..
-иск на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4, във връзка с
чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. П. К., ЕГН **********, с цена на иска в размер на
4 108,81 лв.,
за сумата в размер на 2 928,81 лв., представляваща стойността на
погасителни вноски по кредитна карта в лв. с IBAN **********************
в „****“ АД, с титуляр С. П. К.,
за сумата в размер на 1 180 лв., представляваща стойността на
внесени средства от трети лица по банкова сметка с IBAN
**********************, в „****“ АД, с титуляр С. П. К.,
като е осъдена Комисия за противодействие на корупцията и отнемане
на незаконно придобито имущество, със съдебен адрес гр.Велико Търново да
заплати на М. К. и С. К. - двамата от гр.Карнобат, сумата в размер на 500
/петстотин/ лева - направени по делото разноски.
С определение № 260280/06.07.2022 год. по гр.д.№1885/2020 год. по
описа на Бургаския окръжен съд е оставена без уважение молбата на ищеца
КПКОНПИ-София с правно основание чл.248 от ГПК, вр. чл.156, ал.6 от
ЗПКОНПИ за изменение на решение № 260122/18.04.2022 год. по гр.д.
№1885/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд в частта му за
деловодните разноски, които да бъдат възложени на ответниците.
1.Срещу решението е подадена въззивна жалба от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ, Комисията/, с ЕИК *********, чрез процесуални
представители-държавни инспектори в ТО при ТД на КПКОНПИ - Велико
Търново, Д. Д.-Д. и В. П. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно като незаконосъобразно,
3
постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорен е
решаващия извод на окръжния съд за липса на предвидените в ЗПКОНПИ
предпоставки за уважаване на исковете. Твърди се, че при изчисляване на
несъответствието съдът неправилно е включил в приходната част доходи и
приходи на ответниците в по-високи размери от установените по делото, като
в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест е
направен извод за предоставен заем на ответниците от 81 000 лв. Твърди се,
че вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза не е
дало заключение за редовност на воденото от заемодателя - „С.-76“ООД
счетоводство, а изводите на съда са направени на базата на договор, 9 броя
РКО и неприобщени по надлежния ред доказателства, които не доказват
твърденията на ответниците за реално получен заем от дружеството. Като
допълнителен аргумент е посочено, че в нарушение на ЗОПБ твърдените
плащания не са били извършени по банков път. Твърди се допуснато
нарушение от съда по чл.182 от ГПК при кредитиране на заключението на
вещото лице в тази част. Твърди се, че неправилно съдът е дал вяра на
показанията на свидетеля П. П. - баща на С. П., за предоставен от него заем на
ответниците от 60 000 лв., като не е обсъдил и зачел възраженията на ищеца,
че тези показания са в противоречие с останалите доказателства по делото.
Твърди се, че изводите на съда за възможността на свидетеля да предостави
тези средства на ответниците е необоснован и направен на базата на
недопустимо събрани доказателства след преклузия и в нарушение на Закона
за счетоводството. Изложени са подробни съображения, че на базата на
обстоятелствата отразени в заключението на вещото лице по задачи
поставени от ищеца се установява наличие на значително несъответствие в
имуществото на ответниците в размер на минус 174 505,97 лв., което е
основание за отнемане на имуществото посочено в исковата молба.
Направено е искане след отмяна на обжалваното решение предявените искове
да бъдат уважени и в полза на Комисията да бъдат присъдени разноските за
двете съдебни инстанции, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Направено е искане независимо от изхода на делото, разноските да бъдат
възложени изцяло в тежест на ответниците на осн. чл.156, ал.6 от ЗПКОНПИ,
тъй като в хода на производството пред съда ответниците са представили
доказателства, които са можели и е следвало да бъдат представени с
декларациите по чл.136 и чл.137 от ЗПКОНПИ.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците
М. К. К. и С. П. К., чрез процесуален представител адв. И. К.-Т.. Изложени са
подробни съображения за неоснователност на възраженията на ищеца, за
правилност на изводите на окръжния съд и на постановеното решение. Сочи
се, че ищецът е имал възможност да провери публично изнесената
информация относно счетоводни отразявания на дружеството „С.-76“ООД, в
което ответниците са били съдружници, а установените на базата на
счетоводните записвания обстоятелства от вещото лице, правилно са
4
кредитирани от окръжния съд. Оспорено е твърдението за допуснати
процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, като се сочи, че
дори да не бъдат зачетени дадените от бащата на ответницата парични
средства, разликата между имуществото и нетния доход на ответниците за
целия проверяван период е под 150 000 лв.
Твърди се, че при формиране на исковата си претенция ищецът селективно е
обсъдил представените в хода на проверката от ответниците доказателства и е
ползвал експертни оценки, чиито стойности се различават от тези по
заключенията приети от съда. Твърди се, че поради липсата на значително
несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ предявените
искове като неоснователни, правилно са отхвърлени от окръжния съд, чието
решение следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските.
Направено е искане за присъждане на съдебните разноски пред въззивния
съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу акт
на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
искови претенции с правни основания чл.141, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1,
т.2, т.4 и чл. 151 от ЗПКОНПИ.
2.Срещу горепосоченото определение, постановено от окръжния съд по
чл.248 от ГПК, е подадена частна въззивна жалба от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ, Комисията/, с ЕИК *********, чрез процесуални
представители - държавни инспектори в ТО при ТД на КПКОНПИ - Велико
Търново, Д. Д.-Д. и В. П. Изложени са твърдения за неправилност на
преценката на съда за липсата на предпоставки по чл.156, ал.6 от ЗПКОНПИ.
Твърди се, че приетият от съда източник на финансиране – предоставен заем
на ответницата от дружеството „С.-76“ООД е въз основа на доказателства,
които ответниците са можели да представят, но не са представили към
момента на проверката, което е поставило Комисията в невъзможност да
прецени дали заемът е бил действително получен и дали дружеството е
водило редовно счетоводство. Сочи се, че при преценка на конкретните
обстоятелства става ясно, че са налице предпоставките по чл.156, ал.6 от
ЗПКОНПИ, а като е приел обратното окръжният съд е постановил
неправилно определение в противоречие със закона. Направено е искане за
отмяна на определението и за възлагане на съдебните разноски на Комисията
пред първоинстанционния съд, в тежест на ответниците.
В дадения срок е постъпил отговор на частната въззивна жалба от
ответниците М. К. К. и С. П. К., чрез процесуален представител адв. И. К.-Т..
Изложени са съображения за неоснователност на частната въззивна жалба и
правилност на обжалваното определение. Твърди се, че не може да се приеме,
че доказателствата свързани със счетоводство на дружеството „С.-76“ООД не
5
са събрани по независещи от ищеца причини, поради което не са налице
предпоставките по чл.156, ал.6 от ЗПКОНПИ за възлагане на разноските на
ищеца в тежест на ответниците. Направено е искане за оставяне на частната
въззивна жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.
Частната въззивна жалба е подадена в срок, от легитимирани лица,
срещу акт на окръжния съд, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното определение окръжният съд се е произнесъл по искане с
правно основание чл. 248 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд страните
поддържат изразените становища по същество на спора и по въпроса за
съдебните разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК настоящият съд намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, постановено по подаден пред Бургаския
окръжен съд допустим иск на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ, Комисията/, за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от
ответниците М. К. К., ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Б., гр. К., бул.
„Д. с.“ № **, ет. * и С. П. К., ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Б., гр. К.,
бул. „Д. с.“ № **, ет. *.
Ищецът твърди, че в хода на проверката на ответниците, след
извършени множество действия по закона за събиране на доказателства и
след техния анализ е установено наличие на значително несъответствие по
смисъла на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ, вр. пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ в
размер на минус 174 505,97 лв. в имуществото на лицата, за периода на
проверката от 20.09.2008 год. – 20.09.2018 год., поради което се твърди, че
са налице основания за отнемане от ответниците на подробно описаното в
исковата молба и в молба за изменение на иска имущество - посочено по-горе
в отхвърлителния диспозитив на обжалваното решение. Ищецът поддържа
иска, прави искане за уважаването му и за присъждане на съдебните
разноски, включително - юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците оспорват предявения иск. Изложени са възражения срещу
начина, по който е формиран извода на Комисията за наличие на значително
несъответствие с твърдение, че такова не е налице, оспорено е твърдението на
Комисията, че е налице незаконно придобито имущество, което да подлежи
на отнемане по ЗПКОНПИ. Ответниците са направили искане за отхвърляне
на иска и за присъждане на разноските по делото.
Установено е по делото, че ответникът М. К. К. е привлечен в
качеството на обвиняем по ДП 130/2018 год. по описа на СО-СП, за
6
извършени престъпления по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК и чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1,
т. 15 и т. 23 от ЗПКОНПИ. След получено в Комисията уведомление от
Специализираната прокуратура вх.№ УВКПКОНПИ-1109/12.09.2018 г. е
образувана проверка съгласно протокол peг. № ТД05ВТ/УВ-7546/20.09.2018
год., за установяване на значително несъответствие в имуществото на
проверяваните лица за периода от 20.09.2008 г. до 20.09.2018 г. С Решение №
305/12.02.2020 на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на
незаконно придобито имущество в полза на държавата. Искът срещу
ответниците е внесен в съда на 27.07.2020 год. след решение
№1339/22.07.2020 год. на Комисията. Доколкото задължителната съдебна
практика приема, че сроковете за извършване на проверката са инструктивни,
неспазването им от Комисията не рефлектира върху допустимостта на иска.
Установено е по делото, че за проверявания период 20.09.2008 г. -
20.09.2018 г. ответникът М. К. К. е в брак с ответницата С. П. К. /бракът е
сключен на **.**.**** год./. За проверявания период част от семейството на
ответниците са двете им деца Н. М. К. ЕГН ********** и П. М. К. ЕГН
********** – ненавършили пълнолетие в периода на проверката. Проверка е
извършена и дружеството „С.-76“ЕООД /преобразувано в ООД/ за периода от
17.04.2012 год. до 20.09.2018 год.
Първоинстанционният съд е приел съдебна автотехническа експертиза
извършена от вещо лице Г. /л.1561/ за оценка на придобитите от
проверяваните лица леки автомобили през процесния период по пазарни цени
към момента на придобиване и към момента на предявяване на иска – за
наличните автомобили, както и към момента на отчуждаването – за
отчуждените автомобили.
Първоинстанционният съд е приел основно и допълнително заключение
на съдебно-оценъчна експертиза извършена от вещо лице Раканова /л.1565/ за
определяне на пазарна стойност на придобити от ответниците недвижими
имоти и вещни права за процесния период, към момента на придобиването и
към момента на предявяване на иска – за наличните имоти, както и към
момента на отчуждаването – за отчуждените имоти.
Първоинстанционният съд е приел основно и допълнително заключение
на вещо лице А. по съдебно-икономическа експертиза, по въпроси поставени
от страните във връзка с определяне на разликата между имуществото и
нетния доход на ответниците за проверявания период – /л.1666, л.1725/.
Представени са и са приети многобройни писмени доказателства,
разпитани са свидетели.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, представените писмени
доказателства и свидетелските показания относно релевантните факти при
съобразяване на изискванията на закона и при комплексна оценка на
отделните доказателства, ведно с всички други доказателства по делото.
7
Законът поставя следните основни кумулативно изискуеми
предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество:
-проверяваното лице да е привлечено в качеството на обвиняем за
престъпление, визирано в чл.108, ал.1 от ЗПКОНПИ - в случая това
обстоятелство е налице и по него не се спори,
-да съществува обосновано предположение, че имуществото на лицето,
привлечено като обвиняем, е незаконно придобито, като такова
предположение е налице само когато съществува значително
несъответствие в неговото имущество /чл.107/. Съгласно §1, т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ, "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието
между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия
проверяван период - за наличието на тази предпоставка страните по делото
спорят.
Както е посочено в мотивите към Решение № 13/13.10.2012 г. по
конституционно дело № 6/2012 г. на Конституционния съд на Република
България, лишаване от имущество поначало е допустимо, когато е в интерес
на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и общите
принципи на международното право. Държавата може със закон да
контролира упражняването на собствеността, ако това е в публичен интерес
или е необходимо за осигуряване плащането на данъци, други постъпления
или глоби. На тази основа трайно установената практика на Европейския съд
по правата на човека /ЕСПЧ/ изисква всяко ограничаване на ползването или
отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на граждански иск на
държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица да отговаря на три
критерия: а) законоустановеност; б) необходимост за постигане на
легитимна цел, и в) пропорционалност. По-нататък в мотивите е разяснено,
че на изследване подлежи имуществото, с което лицата са разполагали в
началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия
период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество,
наследяване, сделки и т.н./, направените през това време разходи и
възникналите задължения.
В доказателствена тежест на Комисията е да установи, че е налице
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла
на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ - т. е., че е налице онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150
000 лв. за целия период.
Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.2 от ЗПКОНПИ, недвижимите
имоти, превозните средства и останалите движими вещи се оценяват към
момента на придобиването им или отчуждаването им по пазарната им
стойност.
В съответствие с трайно установената практика на ВКС - Решение №
137 от 02.11.2018г по гр. д. № 2507/18, ВКС, ІV гр. о., Решение № 129 от
08.06.2015, постановено по гр. д. № 5562/13, ВКС, ІV гр. о.,Определение №
8
310 от 5.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 219/2020 г., IV г. о., ГК и др. съдът
приема, че внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците
/проверяваните лица/, за които не се установява законово основание за
внасянето/постъпването им, но които не са налични по тези сметки в края на
проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата,
нито са релевантни-чрез включването им в имуществото на ответниците
за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР
на ЗОПДНПИ /отм./; /респ. – и § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ/ – доколкото
тези суми само са "преминали" през това имущество в проверявания период –
били са разходвани, без да са вложени /респ. – трансформирани / в друго
подлежащо на отнемане имущество /, а когато са вложени за придобиването
на такова имущество – то подлежи на отнемане, или неговата равностойност
ако е било отчуждено – в предвидените от закона случаи, и само ако е налице
значително несъответствие по смисъла на специалния закон. Съдебната
практика последователно приема-Решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о. и други цитирани в него, че за да се включат при
извършване на преценка за незаконност на доходите, паричните средства,
преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество,
трябва да са налични, за да е възможно отнемането. Неналичните парични
средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на
проверяваното лице, а както е посочено в решение № 97/18.05.2018 година,
постановено по гр. д. № 3224/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не
може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през
патримониума на проверяваното лице.
Ето защо преминалите суми през банковите сметки на ответниците за
процесния период, които не са налични в края на периода, не следва да бъдат
зачитани нито като приход при внасянето им, нито като разход при тегленето
им и не могат да бъдат отнемани, а възраженията на въззивника в
обратния смисъл не се споделят от съда.
Следва да се обърне внимание на това, че за разлика от приложения от
Комисията метод за изчисляване на несъответствието за всяка отделна година
от периода, съгласно изискванията на закона, за да бъде несъответствието
между източниците на средства и разходите за придобиване на активи по
смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, основание за отнемане на имущество,
то трябва да е налице за целия проверяван период, а не за части от него.
За разлика от подхода на Комисията, извод за незаконно придобито
имущество може да се направи само след извършване на икономическия
анализ за целия проверяван период /а не година за година/, и то само
след като се установи значително несъответствие, поради което съдът не
споделя изводите на ищеца в исковата молба за незаконно придобито и
подлежащо на отнемане имущество, след анализ на приходите и разходите за
всяка отделна календарна година от проверявания период.
Съгласно чл. 269 от ГПК при преценка за правилност на решението
9
въззивният съд се произнася по посоченото във въззивната жалба.
При съобразяване на гореизложеното, при съвкупен анализ на
заключенията на вещите лица, останалите доказателства по делото,
безспорните към момента факти и обстоятелства, като взе предвид и
възраженията по въззивната жалба, настоящият съд приема следното при
изводите си относно твърдяното от ищеца значително несъответствие:
В исковата молба е описано, че в писмените си обяснения и сведения,
събрани в хода на проверката, проверяваните лица са посочили пред органите
на Комисията, че за проверявания период са получили заем от „С.-76“ООД в
размер на 81 000 лв., като в подкрепа на това твърдение са представили
договор за заем от 11.04.2018 год., с който е договорен срок за връщане от 10
години, както и девет разходни касови ордера за изплащане на различни суми
– общо в размер на договорения заем от 81 000 лв., издадени за периода от
11.04.2018 год. до 21.05.2018 год. Пред органите на Комисията, ответниците,
които са съдружници в дружеството, са твърдели, че то е разполагало с
възможност да предостави заема.
Комисията не е признала като приход за ответниците за проверявания
период предоставения от дружеството „С.-76“ООД заем в размер на 81 000
лв. и тази сума не е включена от ищеца при изчисляване на размера на
несъответствието.
За да обоснове извод за липсата на значително несъответствие
окръжният съд, след анализ на доказателствата, е приел за приход през
процесния период получения заем от 81 000 лв., срещу което въззивникът е
възразил с въззивната си жалба с твърдение, че липсват данни сумата
действително да е получена от ответниците, като се твърди също, че не
са представени доказателства, че дружеството е имало възможност да
предостави тази сума на ответниците. Оспорено е кредитирането на
заключението на вещото лице Арабаджиева, като се твърди, че то е
извършено въз основа на счетоводни документи на дружеството, които не
са приобщени като материали по делото, а също - не е установено дали
счетоводството е редовно водено.
Настоящият съд намира оспорванията и възраженията на
въззивника за неоснователни.
При положение, че дружеството „С.-76“ООД е проверявано от
Комисията лице, след въведеното в хода на проверката от проверяваните лица
твърдение за получен от това дружество заем, правомощие и задължение на
органите на ищеца по ЗПКОНПИ и изцяло в техните възможности е била
както проверката за редовност на счетоводството на дружеството „С.-
76“ООД, така и проверката относно това дали съгласно водените счетоводни
книги и документи, дружеството е разполагало с възможностите да
предостави тези средства на ответниците, а също - дали предоставеният заем е
отразен в счетоводството на дружеството. В исковата молба е описана
изискана от органите на Комисията данъчна информация за дружеството „С.-
10
76“ООД, която е изготвена въз основа на счетоводни данни за подадени от
дружеството ГДД, АПВ, данни за разпределени дивиденти и др., и която е
зачетена за достоверна от органите на Комисията – респ. както в хода на
проверката, така и в исковата си молба ищецът не е коментирал и отразил
нередовно водено счетоводство от страна на дружеството. Тъй като
Комисията не само не е оспорила редовното водене на счетоводството, но и от
начина, по който е отразила и анализирала обстоятелствата за това дружество
е станало ясно, че приема счетоводството за редовно водено, въвеждането на
такова възражение с въззивната жалба освен че е несъстоятелно, се явява и
преклудирано.
За отговор на въпросите дали дружеството е разполагало с
възможностите да предостави сумата от 81 000 лв. - заемни средства и
отразен ли е предоставеният заем в счетоводството на дружеството, съдът
кредитира заключението на вещо лице А. Вещото лице е анализирало
баланса на дружеството към 31.12.2018 г., отчетът за приходите и разходите
към 21.12.2018 г., оборотна ведомост за периода 01.01.2018 г. - 31.03.2018 г.,
оборотна ведомост за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2018 г., оборотна ведомост
за периода 01.01.2018 г.- 31.05.2018 г., хронология на сметка 501 /Каса в лева/
за 2018 г., сметка 498 /Други дебитори/ по кореспондиращи сметки за периода
01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. Експертизата е установила, че към 01.01.2018 год.
салдото на сметка 501 /Каса в лева / е в размер на 107 306,25 лв. Към
01.04.2018 г. салдото на касата е в размер на 103 847,06 лв. През периода
01.04.2018 г.-30.04.2018 г. в касата на дружеството са постъпили 20 009,74 лв.
Изразходените парични средства от касата за същия период са 65 828,84 лв., в
т.ч. 55 500,00 лв. по Договор за заем от 11.04.2018 г. Към 30.04.2018 г.
наличността в касата е в размер на 58 027,96 лв. През м.май 2018 г.
постъпилите в касата на дружеството парични средства са в размер на 1
822,53 лв. Изразходените парични средства от касата през м.май 2018 г. са 32
540,39 лв., в т.ч. 25 500 лв. по Договор за заем от 11.04.2018 г. Към 31.05.2018
г. наличността в касата е в размер на 27 310,10 лв.
Вещото лице сочи, че дружеството е извършило съответните
счетоводни отразявания за дадения заем на ответницата, като съгласно
счетоводните записвания за паричните потоци, дружеството е
разполагало с достатъчно парични средства на каса, за да предостави
заема от 81 000 лв.. В открито съдебно заседание на окръжния съд, вещото
лице е уточнило, че счетоводните документи, въз основа на които е дадено
заключението е невъзможно да са антидатирани, тъй като салдата са
декларирани в публично обявените декларации от дружеството в ТР.
Въпреки направеното оспорване на заключението в тази част от страна
на ищеца, оборващи го доказателства не са ангажирани от оспорващата
страна, поради което съдът го цени като годно и обосновано.
Представените от ответниците писмени доказателства за предоставен
заем от дружеството „С. -76“ООД по договор от 11.04.2018 год.,
11
съпровождащите ги РКО и кореспондиращите счетоводни записвания в
счетоводството на дружеството, за които се установи, че съответстват на
публично обявените в ТР, ГФО на дружеството, настоящият съд намира за
достатъчни да установят реално получаване на заема, поради което се
присъединява към извода на окръжния съд, че към приходите на
ответниците за проверявания период следва да се включи и сумата от
81 000 лв.
Предвид горното и като взе предвид останалите релевантни данни,
установени от заключенията на вещите лица и сочени от въззивника във
въззивната му жалба като неоспорени факти и обстоятелства, настоящият съд
намира, че към безспорните доходи, приходи и източници на финансиране на
ответниците през проверявания период общо в размер на 202 953,86 лв.,
следва да се добави сумата от 81 000 лв. – получен заем от ответниците,
поради което за проверявания период общият размер на приходите на
ответниците е сумата от 283 953,86 лв.
Обичайните и извънредни разходи за проверявания период са общо в
размер на 159 200,41 лв.
Установеният нетен доход за целия проверяван период е 124 753,45 лв.
Придобитото имущество за целия проверяван период е в размер на
218 259,42 лв.
Горното сочи, че разликата между нетния доход и придобитото
имущество за проверявания период е отрицателна величина - минус 93 505,97
лв. поради което не е установена изискуемата предпоставка по пар.1, т.3 от
ДР на ЗПКОНПИ за наличие на значително несъответствие надвишаващо
150 000 лв., и по аргумент за противното от чл.107, ал.1 от ЗПКОНПИ не е
налице незаконно придобито от ответниците имущество, което да бъде
отнето от тях по реда на този закон.
Исковата претенция на Комисията по делото е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, а като е стигнал до идентични правни изводи по
същество на спора Бургаският окръжен съд е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Извън горното, което е достатъчно да обоснове неоснователност на иска
на Комисията, в хода на съдебното производство ответниците са изложили
твърдения за получени приходи – дарени им средства от бащата на
ответницата П. П. в размер на 60 000 лв. за целия проверяван период. Бащата
на ответницата е разпитан като свидетел по делото, сочи, че от години се
занимава със земеделие, арендатор е на земеделски земи, като произвежда и
реализира земеделска продукция-отглежда пшеница, ечемик, слънчоглед и
др., и през последните години разполага с оборот около 200-230 000 лв.
годишно. Сочи, че през последните 5-6 години постоянно е помагал на
семейството на дъщеря си. Дал им /в смисъл, че е дарил/ 4000-5000 лв. за
закупуване на кола „Мерцедес“, който след това те продали и си купили друг
12
„Мерцедес“, а след ПТП им дал още 5000 лв. да си купят друга кола. При
закупуване на имота на „Г.“ в К. и при строителството също им помогнал с
пари, като общо им е дал около 50 000 лв. Предоставял парите след като ги
теглил от банковата си сметка. По делото са представени извлечения за
теглени суми в брой от банковата сметка на ЕТ “П.-П. П.“, регистриран от
бащата на ответницата.
Ищецът е изложил възражения, които поддържа и във въззивната си
жалба, че сумите в размер на общо 60 000 лв. – твърдени дарени парични
средства от бащата на ответницата за проверявания период не следва да бъдат
включени като приход за ответниците, тъй като твърдението за получаване на
тази сума не е убедително доказано. Възразено е също, че не е установена по
делото финансовата възможност на третото лице – баща на ответницата за
предоставяне на тези средства, които да са от законен източник, както и
реалното предоставяне на сумите.
Въпреки, че в случая не е съществено за изхода на делото, във връзка с
тези възражения на въззивника, съдът излага следното принципно становище:
Специалният закон ЗПКОНПИ поставя изисквания за установяване на
законност на придобитото имущество към проверяваните лица спрямо които е
предявен иск, но не поставя изисквания такова доказване да бъде извършено
относно законността на средства на третите лица, още повече, че
предположение за незаконност може да бъде направено само след пълен
анализ за приходите и разходите на третите лица, което е извън преследваната
от закона цел, щом искът не е насочен към тези лица. В случаите когато може
да се приеме, че третите лица реално са предоставили парични суми на
проверяваните лица /най-често при извършен банков превод/, извън предмета
на ЗПКОНПИ се явява изследването на възможностите на третите лица да
предоставят средствата на проверяваните лица. Съдът намира, че за сумите,
за които са ангажирани доказателства и е установено, че за релевантния
период са реално предоставени от трети лица и са реално получени от
проверяваните лица, до доказване на противното, следва да се приеме, че са
получени от допустими и законни източници на финансиране. Специалният
закон не въвежда задължение третите лица в процеса да доказват
възможностите си за предоставяне на парични средства /такова доказване
означава процес в и без това усложнения процес/, като такива инцидентни
проверки в хода на специалното производство по ЗПКОНПИ, без ясно
разписани правила, по които да се преценяват възможностите на третите
лица, биха били и в противоречие с принципите на законност и
пропорционалност, за които стана въпрос по-горе, че са принципи както на
националното, така и на европейското право.
Въз основа на свидетелските показания на разпитания свидетел П., на
базата на обичайно протичащите отношения в българския бит, при които
честа практика е родителите да предоставят безвъзмездно парични средства
на децата си, съдът намира за достоверни твърденията на ответниците, че
бащата на ответницата им е дарявал парични суми, но дори да се приеме, че
13
липсва необходимата яснота относно размера на тези парични средства и
такива да не бъдат отчетени като приход за ответниците за процесния период,
това в случая не би повлияло върху решаващия извод на съда за липсата на
изискуемото по закона несъответствие, на базата на което да се счете, че
ответниците притежават незаконно придобито имущество, което да подлежи
на отнемане от държавата по реда на ЗПКОНПИ.
Както вече беше посочено, извън всичко останало, претенцията на
ищеца за отнемане на преминали, но неналични към момента на проверката
парични средства, е неоснователна и на самостоятелно основание.
Последица от отхвърляне на иска е осъждане на Комисията да заплати в
полза на ответниците направените по делото разноски за които са
представени доказателства за плащане – в случая това е сумата от 500 лв. –
присъдена от окръжния съд.
По искането на ищеца за изменение на решението в частта за
разноските, с възлагането им в тежест на ответниците, окръжния съд се е
произнесъл с определение № 260280/06.07.2022 год. по гр.д.№1885/2020 год.
по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата на ищеца КПКОНПИ - София с правно основание чл.248 от ГПК.
Настоящият съд не споделя възраженията на Комисията изложени в частната
жалба, за неправилност на определението. В случая не са налице
предпоставките по чл.156, ал.6 от ЗПКОНПИ за възлагането на
разноските в тежест на ответниците. Тази разпоредба изисква като
кумулативна предпоставка доказателствата, ангажирани за първи път пред
съда от страна на ответниците да не са събрани по независещи от Комисията
причини, а по делото не се установи Комисията да е била в невъзможност да
събере всички доказателства от значение за изхода на делото. Възлагането на
разноските изцяло или отчасти на ответниците при отхвърляне на иска на
Комисията е предоставено на преценката на съда. При конкретната преценка
съдът взе предвид, че отхвърлянето на иска е в резултат на различни правни
изводи, които съдът прави въз основа на доказателства, които Комисията е
можела и е следвало да събере при извършване на проверката, още повече, че
данните се съдържат в публични регистри и се отнасят за дружество, което е
едно от проверяваните лица. При съобразяване на изложеното по-горе съдът
намира, че не е обосновано възлагане на съдебните разноски в тежест на
ответниците по делото. Ето защо, като е отхвърлил искането на ищеца по
чл.248 от ГПК, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно
определение, което също следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Предвид съображенията изложени по-горе относно неприложимостта на
разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗПКОНПИ в случая, съдът намира за
неоснователно искането на въззивника за възлагане на разноските направени
пред въззивния съд в тежест на въззиваемите. На осн. чл. 159 от ЗПКОНПИ,
вр. чл. 78 от ГПК, с оглед изхода на делото право на разноски имат
въззиваемите, но тъй като те не са представили своевременно доказателства за
14
направени пред въззивния съд разноски, такива не им се присъждат.
Първоинстанционният съд не е присъдил дължимата държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото, поради което върху цената на
иска /след изменението/ от общо 126 745,93 лв., настоящият съд следва да
осъди ищеца да заплати държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 5069,84 лв. Таксата следва да бъде
внесена по сметка на Бургаския апелативен съд.
С оглед изхода на делото пред настоящия съд, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на
2534,92 лв., която следва да бъде заплатена по сметка на Бургаския
апелативен съд.
Дължимата държавна такса за депозираната частна жалба е 15 лв.,
която също следва да бъде възложена в тежест на Комисията.
Тъй като предявеният иск касае частни държавни вземания, не е налице
условието за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по
чл.84, ал.1, т.1 от ГПК. Разпоредбата на чл.162, ал.1, т.5 от ДОПК е
неотносима, тъй като сред изброените в т.5 публични вземания на държавата:
за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата,
глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични
средства в полза на държавата, при невъзможност за разширително
тълкуване на императивната правна норма, не попада отнетото в полза на
държавата незаконно придобито имущество по гражданския ЗПКОНПИ.
В подкрепа на това становище на настоящия съд е и обстоятелството, че с
разпоредбата на чл.158, ал.4 от ЗПКОНПИ законодателят е предвидил, че при
сключване на спогодба пред съда по този граждански закон държавната
такса се определя върху сумата, за която е постигната спогодбата и се поема
поравно от страните. Ако законодателят е имал предвид, че вземанията на
държавата по ЗПКОНПИ са публични вземания и по иска по чл.153 и сл. от
закона не се дължи държавна такса от Комисията, първо - това е следвало
изрично да бъде посочено в закона и второ - не би предвидил хипотезата на
чл.158, ал.4 от ЗПКОНПИ, при която Комисията винаги дължи държавна
такса наравно с насрещната страна. Последното е недопустимо в случай,
че се визира публично държавно вземане. Съображения на настоящия съд в
горния смисъл относно дължимост на държавната такса са споделени с
определение № 50768/28.10.2022 год. по гр.д.№1510/2022 год. на ВКС, 4-то
г.о.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260122/18.04.2022 год. по гр. д. №
1885/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
15
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260280/06.07.2022 год. по гр. д. №
1885/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане
на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, със съдебен
адрес: гр. Велико Търново, пл. “Център 2”, сграда на Областен управител, ет.
2, ст. 211А, да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна
такса за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 5069,84
лв. /пет хиляди шестдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/,
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 2534,92 лв. /две хиляди
петстотин тридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, както и
държавна такса по подадената частна жалба в размер на 15 лв. /петнадесет
лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16