Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 21.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3863/2020година
по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 срещу И.Т.Я., ЕГН ********** с настоящ
адрес *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 3861,97лева, представляваща главница
дължима по договор за потребителски кредит №1942567/11.08.2015г., сключен между
ответника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на
индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2018г., ведно с приложение №
1/20.07.2018г.; 241,74лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода
21.10.2017г.-20.07.2018г.; 98,79лева
представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2017г. до 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 9528/17.12.2019г. по ч.гр.д. № 20660/2019г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, съединен в евентуалност с осъдителени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД за
осъждане ответника И.Т.Я., ЕГН **********
да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК ********* сумите както следва: 3861,97лева,
представляваща главница дължима по договор за потребителски кредит №
1942567/10.08.2015г., сключен между ответника и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2018г.,
ведно с приложение № 1/20.07.2018г.; 241,74лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода
21.10.2017г.-20.07.2018г.; 182,37лева
представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2017г. до 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.03.2020г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 11.08.2015г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника е сключен договор за
потребителски кредит №1942567. С индивидуален договор за цесия, ведно с
приложение № 1 от същата дата към него, сключен на основание рамков договор за
цесия от 20.07.2018г. ищецът придобил вземането по сочения договор за
потребителски кредит. Съгласно договора за цесия, цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да
изпрати уведомление за извършената цесия, за което е бил снабден и с изрично
пълномощно. Уведомлението за извършената цесия е било изпратено на ответника на
посочения в договора негов адрес, като се е върнало в цялост. Изпратено е
повторно уведомление, връчено на ответника по реда на чл.47 ал.5 ГПК чрез
залепване на уведомление на 04.06.2019г. С настоящата искова молба също се
прилага копие от уведомление за извършена цесия и обявената предсрочна
изискуемост за връчване на ответника. Въз основа на договора, ответникът
получил потребителски паричен кредит в размер на сумата от 5500лева, като
сумата била преведена по посочена от него банкова сметка ***.08.2015г. Страните
постигнали съгласие, че общия размер на кредита е 5665лва, от които чистата
стойност на кредита била в размер на 5500лева и такса 165лева за разглеждане на
кредита. Кредитополучателят бил включен и в групова застраховка с договорена
премия от 466,56лева, включена в размера на всяка отделна месечна погасителна
вноска съгласно погасителния план. Съгласно ОУ, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва в общ размер на 2083,14лева. Така, общият размер на задължението по
договора възлиза на сумата от 8214,70лева, платима на 72броя месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 114,09лева. Доколкото
кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си по договора, на основание
чл. 13, ал.2, б.а ОУ, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че
уведомлението за обявяване предсрочната изискуемост на кредита се съдържа и в
изпратеното уведомление до ответника за извършената цесия. Посочва, че по
договора, ответникът е извършил плащане на сумата от общо 3228,40лева, с която
са били погасени възнаградителна лихва от
1204,42лева, главница от 1803,03лева, застрахователна премия от 213,84лева и
лихва за забава в размер на 7,11лева. За събиране на вземането си, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е
подал възражение в срок, с което обосновава и правния си интерес от заявяване
на иска по чл. 422 ГПК. В евентуалност и в случай, че иска по чл. 422 ГПК бъде
отхвърлен, предявява осъдителен такъв. Молбата е за уважаване на исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер.
Оспорва сумата по кредита да е била усвоена от ответника. Оспорва валидността
на извършената цесия. Оспорва между страните да е подписан договор за кредит от
дата 10.08.2015г. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението. Оспорва сключването на валидна застраховка. Сочи недействтелност на договора на осн.
чл.22 ЗПК, както и нищожност, като противоречащ на чл.10а, ал.2 ЗПК досежно „такси за разглеждане на кредит“. Молбата е за
отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца,
като искът се поддържа чрез нарочна молба до съда. Прави се уточнение, че процесният договор е одобрен на 10.08.2015г. и подписан с
дата 11.08.2015г.
Ответникът поддържа доводите и оспорванията
направени с отговора.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и
приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е главен положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща
непогасени предсрочно изискуеми задължения на ответника по договор за
потребителски кредит №1942567/11.08.2015г., сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.07.2018г., ведно с приложение № 1/20.07.2018г.. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. №
20660/2019г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, срещу която в законоустановения срок
длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. №
20660/2019г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в
настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на сумите предмет на настоящата искова претенция.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на
ищеца установяване на следните твърдяни от него като
възникнали факти: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към
ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за
потребителски кредит №1942567/11.08.2015г., сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, по който цедентът
е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; дължимост
на възнаградителна лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията на цедента, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и
обичайна печалба.
От
представените по делото писмени доказателства се установява следното:
На 11.08.2016г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
ответника е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2379376.
Следва да се уточни, че договорът е одобрен на 10.08.2016г., но сключен с дата
11.08.2016г., така както бе пояснено от ищеца при изясняване на фактологията по спора, като видно и от представения договор
сумите по него са идентични със заявените в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и според настоящия състав се касае за идентичен
договор, обективиращ задълженията на ответника по
него. По силата на договора банката е предоставила потребителски кредит в
размер на общо 5665лева, от която чиста сума в размер на 5500лева и 165лева
такса за разглеждане на кредита. Кредитополучателят бил включен и в групова
застраховка с договорена премия от 466,56лева, включена в размера на всяка
отделна месечна погасителна вноска съгласно погасителния план. Съгласно ОУ,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с възнаградителна лихва в общ размер на 2083,14лева.
Така, общият размер на задължението по договора възлизал на сумата от
8214,70лева, платима на 72броя месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 114,09лева. Уговорен е ГЛП от 10,99% и ГРП 15,33%.
Съгласно чл. 5 усвояването на кредита следва да се извърши по банков път към
банкова сметка *** „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД. В чл. 6 е регламентирана дължимост на възнаградителна
лихва за предоставения кредит, която се изчислява като част от главницата
съобразно приложимия за периода на олихвяване променлив ГЛП, като е посочен и
подробно начинът на нейното формиране и компонентите й. В чл. 12 е договорена дължимост на обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360дни за всеки ден забава, изчислена върху
просрочената главница. Съгласно уговореното в чл. 14 договорът влиза в сила с
неговото подписване, с което потребителят потвърждава и че е получил екземпляр
от ОУ и преддоговорна информация по ЗПК. Към договора
е приложен и погасителния план.
С рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като цедент и „А.з.с.н.в.“
ЕАД, като цесионер, цедентът
поема задължение ежемесечно чрез отделни договори за цесия да прехвърля свои
просрочени и изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителски
парични и стокови кредити сключени с физически лица и индивидуализирани
съгласно приложение № 1 към всеки отделен месечен договор /чл.2.1/. В
изпълнение на това задължение, на 20.07.2018г. е сключен индивидуален договор
за цесия, по силата на който цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърля на цесионера
„А.з.с.н.в.“ ЕАД свои вземания към длъжници, описани
в приложение № 1 към договора, включващо и това към И.Я., вписано под №361.
Вземането е достатъчно индивидуализирано, като е посочен договорът с неговия
номер, размер на дължимото по него към датата на цесията, в т.ч. главница,
лихва за забава. За да премине вземането от стария към новия му носител, е
достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на
вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът
става носител на вземането. Цесията е потвърдена от цедента.
С изрично пълномощно към рамковия и индивидуалния договор за цесия, цедентът е упълномощил цесионера
по повод уведомяване длъжника за прехвърляне на вземането. Към исковата молба
/л.35/ е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия,
включващо и изявление за предсрочна изискуемост. Видно е, че това уведомление е
връчено на длъжника по постоянен адрес по реда на чл. 47 ал.5 ГПК. Съобразно
константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и
след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено
от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в
случая. Въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото
имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя, предхождащи уведомяването му за извършената
цесия, каквито изначално липсват. Възраженията на ответника, че договорът за
цесия не е породил действие, предвид нищожност на клаузата на чл. 12
ОУ регламентираща възможност кредиторът да прехвърли на трето лице събирането
на задължението по договора и без предварителното съгласие на потребителя,
съдът намира за неоснователни. В чл. 12, ал. 6 ОУ е предвидена възможност на кредитодателя по всяко време да прехвърля правата си по
договора на трети лица, като уведоми писмено за това кредитополучателя в
съответствие със закона, а в ал.7 е разписано, че подписвайки договора, потребителят
дава съгласието си кредитодателят да прехвърля
правата си по договора на трети лица. В съответствие с изискването на чл. 147а
ЗЗП при сключване на договора, общите условия към него са били предоставени на
ответника и подписвайки ги, същият е изразил съгласието си с тях, респ. те го
обвързват валидно, поради което не е налице нищожност на тази клауза по см. на
чл. 146, ал.1 и ал. 2 ЗЗП. Извън това, към датата на сключване на договора,
липсва законова забрана за прехвърляне вземане произтичащо от потребителски
договор за кредит. Съгласно чл. 99
и сл. ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Т.е предмет на договор за цесия може да бъде
всякакво вземане и право стига да са прехвърлими, в
т.ч. бъдещи, неизискуеми и спорни вземания, както и такива, погасени по давност
по силата на свободата на договаряне, за което забрана в чл. 99 ЗЗД няма.
Предвид
изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е
произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна
легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента,
с което е настъпило и частно правоприемство, като
вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното, каквото уговаряне в случая няма.
За установяване размера на претенцията по делото е
изслушано и прието заключението на в.л. Р.С. по изготвена съдебно- счетоводна
експертиза. Същото като даващо отговор на всички поставени му задачи, изготвено
компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни
проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето от съда. От заключението на
в.лице и разясненията дадени при изслушването се установява следното:
Усвояването на сумите по кредита е осъществено по следния начин: на 11.08.2015г. - преведени 287.22 лева на И.Т. Цанкова по банкова сметка ***
***; на 11.08.2015 г. - преведени 639.72 лева на Ти Би Ай Банк по банкова сметка *** *** „И.Ц.- **********
1942567-********** И.Т. Ц";
на 11.08.2015 г. - преведени 4 573.06 лева на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД по банкова сметка *** *** „И.Ц.- **********
1942567- PLUS-10958946 И.Т.".
Предвид изложеното следва да се приеме, че процесният
договор за потребителски кредит е валидно сключен, като кредитополучателят е
усвоил пълната отпусната сума по уговорения в договора начин - по посочената от
него банкова сметка. ***, че възражението на ответника за дължимата от него „такса за разглеждане на
кредит,“ като противоречаща на чл.10а, ал.2 ЗПК, следва да бъде споделено.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК, ДВ бр.35 от 2014г., в сила от
23.07.2014г., кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В този смисъл сумата от 165лева, заплатена
такса за разглеждане на кредита е недължима от ответника, предвид на
цитираната забрана и с тази сума следва да бъде намалена дължимата главница.
Поетото от кредитната институция задължение по договора
за отпускане/предоставяне на заемателя на парична
сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента
на заверяване разплащателната сметка на заемателя,
като за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ /
така в решение № 125 от 12.07.2013г. на ВКС по т. д. № 910/2012г., II т. о.,
ТК/. Погашения по договора, ответникът е извършвал в периода
31.08.2015г.-21.11.2017г., като с общо платената сума от 3202,48лева е погасена
главница от 1803,03лева, договорна лихва от 1204,41лева, нак.лихва
7,12лева и 187,92лева застраховка. Други плащания в.л. не е установило.
Задълженията по договора за периода 21.10.2017г. до 21.07.2021г. по погасителен
план, в.л. посочва да са в размер на 5248,36лева включващи главница от
4014,03лева и договорна лихва от 936,25лева. Размерът на наказателната лихва
в.л. в т. 5 от заключението сочи да е 654,77лева начислено върху неплатена
главницата за същия период. Ищецът основава претенцията си на твърдения за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за което ответникът е бил
надлежно уведомен. Последният обаче възразява това да е така. В т.18 на ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Настоящият
състав счита, че макар ищцовото дружество да не е
банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото разрешение по
аналогия следва да
намери приложение и по отношение на него, защото то е
принципно и следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е
била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. От
заключението на в.л. по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно,
че последното пълно плащане предхождащо датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК- 16.12.2019г., е извършено на 21.11.2017г. Следователно, към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 16.12.2019г. са били настъпили
предпоставките на чл.12 от ОУ към договора и в полза на кредитната институция,
респ. цесионерът е възникнало правото да обяви цялото
вземане за предсрочно изискуемо. Това право е било упражнено преди подаване на
заявлението чрез изрично уведомление, достигнало до кредитополучателя.
Връчването е извършено редовно по постоянен адрес на кредитополучателя по реда на чл. 47 ал.5 ГПК - на 19.06.2019г.,
с изтичането на двуседмичния срок от залепване на уведомлението предвид
направеното удостоверяване в протокола за извършено уведомление на ЧСИ – П.
Иванова. Моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита е
датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, при доказано осъществени
обективни предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В случая
връчването е извършено на 19.06.2019г., но предвид че в уведомлението е
предоставен 15дневен срок за доброволно изпълнение, каквото право принципно
кредиторът има, то следва да се приеме, че с изтичане срока за доброволно
изпълнение, т.е считано от 05.07.2019г. вземането е станало изцяло предсрочно
изискуемо. В заключение настъпили са предпоставките на предсрочната изискуемост
и ответникът е надлежно уведомен за това.
От заключението на в.л. стана ясно, че неиздълженият
размер на главницата по договора за периода 21.12.2017г. до 21.07.2021г. е в
размер на 3861,97лева. В.лице не е установило платени парични суми от
кредитополучателя след датата на подаване на заявлението и изготвяне на
заключението. Следователно, искането за присъждане на главницата е доказано до
размера на сумата от 3696,97лева,
като за разликата до пълния заявен размер от 3861,97лева, претенцията следва да се отхвърли,
поради съображенията изложени от съда досежно
неправомерно заплатената такса от 165лева за разглеждане на кредита, като
недължима. Експертът е констатирал и
размерът на дължимата договорна лихва за периода 21.11.2017г. до 21.07.2018г. в
размер на 241,74 лева. Искът в тази част обаче също следва да бъде редуциран,
като претенцията следва да се изчисли върху намалената главница със 165лева,
което съобразно направените изчисления от съда възлиза на 228,53лева, дължимата договорна лихва за периода 21.11.2017г. до
21.07.2018г.
Предмет на претенцията е и лихва за забава върху
просрочена главница за периода 21.10.2017г. до 16.12.2019г. на основание чл. 12
ОУ. Съгласно чл. 12 при забава в плащанията, кредитополучателят има право на
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360дни
за всеки ден на забава изчислена върху просрочената главница. По естеството
си тази лихва представлява мораторна неустойка по чл.
92 ЗЗД, като вид добавъчно вземане за осъществяване на договорна отговорност на
длъжника, без да е нужно кредиторът да доказва действителните си вреди. Съдът
прие, че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.07.2019г. Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, размерът на вземането по него следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. Съобразявайки посоченото ТР, считано от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост- 05.07.2019г. по договора се дължи само законната
лихва до датата на плащането. Такава не е предмет на претенцията, поради което
и съдът служебно няма правомощия да присъди. За периода от 21.10.2017г. до
05.07.2019г. претенцията е неоснователна и не е налице забава на длъжника.
Исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Плащане на
установеното по размер задължение от ответника не са установени. Исковата
претенция за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението- 16.12.2019г., така както е било поискано.
Произнасянето по главния иск, не предпоставя
произнасяне по заявения в евентуалност иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в
молба по хода на делото. Реализираните такива в настоящото производство са:
170,43лева доплатена дължима държавна такса, 250лева депозит за ССчЕ, както и такива за юк.
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 150лева.
Общият размер на разноските възлиза на 570,43лева. Съобразно уважената част от
исковата претенция в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 532,83лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Със заповедта
са присъдени 84,05лева платена държавна такса и 50лева юк.
възнаграждение, общо 134,05лева. От тях и съобразно изхода на спора, за
заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на общо
125,21лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК, ответницата също има право на разноски.
Представен е списък, съгласно който сторените разноски са заплатено адв. възнаграждение в общ размер от 1300лева, съгласно
договор за правна помощ от 04.02.2020г. и договор за правна помощ от
26.03.2020г. От тях и съобразно изхода на спора и съразмерно с отхвърлената
искова претенция на ответницата следва да бъдат присъдени 85,68лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда
лабиринт, ет.2, офис 4 съществува
вземане срещу ответника И.Т.Я., ЕГН ********** с настоящ адрес *** за сумите, както
следва: 3696,97лева, представляваща предсрочно изискуема главница дължима по договор за
потребителски кредит №1942567/11.08.2015г., сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на
индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2018г., ведно с приложение №
1/20.07.2018г.; 228,53лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода
21.10.2017г.-20.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
9528/17.12.2019г. по ч.гр.д. №20660/2019г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над присъдената сума от 3696,97лева до пълния заявен размер от 3861,97лева, за възнаградителна лихва за разликата над присъдената сума от
228,53лева до пълния заявен размер от 241,74лева, както и за сумата от
98,79лева представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2017г. до
16.12.2019г., на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА И.Т.Я., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 532,83лв., представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Т.Я., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 125,21лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. №
№20660/2019г. по описа на ВРС,
съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК ********* да
заплати на И.Т.Я., ЕГН ********** сумата от 85,68лева
съдебно - деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: