Решение по дело №1434/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1127

                                      09.10.2019г., гр. Пловдив

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ  състав,  в открито съдебно заседание на двадесет  и  седми  септември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                       ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ
                                                                             ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА                                                                                     

 

при участието на секретаря  Ангелина  Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №1434/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258  и  сл.  от ГПК.

         Делото  е образувано  по  въззивна  жалба на  „Биоприм”  ЕООД,  със  седалище  и  адрес  на  управление  с. Чехларе,  ул.  „Първа”  №14,  ЕИК  *********,  представлявано  от  Л. В. М.,  против  Решение №855 от 05.03.2019г., постановено по гр.д. №14251/2018г. по описа на Районен съд-  Пловдив,  ХХІІ  гр.с.,  в  частта  му, с  която  е  признато  за  установено  че  „Биоприм”  ЕООД,  ЕИК  *********,   дължи  на  „Агроенерджи  инвест”  АДСИЦ,  ЕИК  *********,  със седалище  и адрес  на  управление  гр. София,  ул.  „Патриарх Евтимий“  №22,  ет.1,  сумата  от  683,22  лв.,  представляваща  наемна  цена  за стопанската  2016/2017г.  по договор  за наем на земеделски  земи, ведно  със  законната  лихва върху сумата  от датата  на постъпване  на заявлението  в  съда-  31.05.2018г. до окончателното  й  заплащане,    за  която  сума  по  ч.гр.д.№8810/2018г.  на  Районен съд- Пловдив  е  била  издадена  заповед  за  изпълнение  на парично задължение по  чл.410  от  ГПК.   В  жалбата  са  изложени  доводи  за  неправилност  на  решението  в обжалваната  част,  като  се  иска  отмяната  му  и  отхвърляне  на  предявения  иск.         

Ответната  страна  по  жалбата-  „Агроенерджи  инвест”  АДСИЦ,  ЕИК  *********,  със седалище  и адрес  на  управление  гр. София,  ул.  „Патриарх Евтимий“  №22,  ет.1,  представлявано  от  изпълнителния  директор  П. С. Х.,  чрез пълномощника  си  по делото  адв. М.  Д., иска  обжалваното  решение  да  бъде  потвърдено. 

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното  решение  съобразно  правомощията  си  по  чл.269  от  ГПК,  прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима

          Предмет на  решението  в  обжалваната  му  част  е  иск  с  правно  основание  чл.422, ал.1  от  ГПК  във  връзка  с  чл.79, ал.1 и  чл.232, ал.2  от  ЗЗД,  с  който  ищецът   „Агроенерджи  инвест”  АДСИЦ,  ЕИК  *********, иска  постановяване  на  решение,  с  което  да  се  признае  за  установено  по отношение  на  ответника  „Биоприм”  ЕООД,  че му  дължи  сумата  от  683,22  лв.,  представляваща  наемна  цена  за стопанската  2016/2017г.  по договор  за наем на земеделски  земи, ведно  със  законната  лихва върху сумата  от датата  на постъпване  на заявлението  в  съда-  31.05.2018г. до окончателното  й  заплащане,    за  която  сума  по  ч.гр.д.№8810/2018г.  на  Районен съд- Пловдив  е  била  издадена  заповед  за  изпълнение  на парично задължение по  чл.410  от  ГПК.           

          С  обжалваното  решение  първоинстанционният  съд  е  приел  от  фактическа  страна  че  между  страните  са  възникнали  облигационни  отношения  по  сключен договор за  наем  на земеделски земи,  съгласно  който  ищцовото  дружество,  като  наемодател,  е  отдало  под наем  на  ответното дружество,  като  наемател,  земеделски  земи  с площ  от  29,705  дка.  за  срок от  една стопанска  година-  считано  от  01.10.2016г.  до  30.09.2017г.,  като  наемателят  се  е  задължил  да  заплати  наемна  цена  в общ размер  от  683,22  лв.,  дължима  авансово  при  подписване  на договора. Съдът  е приел,  позовавайки  се  на  клаузата  на  чл.3, ал.1  от договора,че  наемателят  е  бил въведен  от  наемодателя  във  владение  на  имотите  и  доколкото  същият  не твърди  да  е  заплатил  уговорената  наемна цена,  то предявеният  иск  е  основателен  и  следва  да  се  уважи.  Счел  е  за неоснователно  възражението  на ответника, че  в договора  не  е  посочена  дата  на  сключването  му,  тъй като  този  факт  няма отношение  към действителността  му,  както  и  възражението  за изтекла  погасителна  давност.

          При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК  съдът  намери,  че  същото  е  валидно  и  допустимо.  Предвид  горното и  на  основание  чл.269, изр.2  от  ГПК  следва  да  бъде  проверена  правилността  на  решението  по  изложените  във  въззивната  жалба  доводи.

          По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

          Във  въззивната  жалба  не  са изложени  конкретни  доводи  за  неправилност  на  решението,  като  най-  общо  се твърди,  че  първоинстанционният  съд  не е  взел  предвид  възраженията  на  ответника,  изложени  в  отговора  на  исковата  молба  и  е  игнорирал  фактите, които  сочели  на  липса  на  валидно правоотношение  между страните.  Тези доводи  са  неоснователни.  От представения  по  делото  и  неспорен  договор  се  установява  наличието  на  наемно  правоотношение  между страните  за стопанската  2016/2017г.   с предмет  описаните  в  него земеделски  земи,  както  и  изпълнението на  задължението  на наемодателя да  предостави  на  наемателя  ползването  им  /чл.3, ал.1  от  договора/.  Действително  в договора  не  е  посочена  дата  на  сключването  му,  но  това не  се  отразява  на  действителността  му,  тъй като  съгласно  разпоредбата  на   чл.26, ал.2, изр.2  основанието  на договора  се предполага  до  доказване на противното.  При  това  положение  за  наемателя  е  възникнало  задължението  да  заплати  уговорената  наемна  цена  и  доколкото липсва доказателства  това задължение  да  е  изпълнено,  то  предявеният  иск  е  основателен  и следва  да се  уважи.    Към датата  на  подаване  на заявлението  по  чл.410  от  ГПК-  31.05.2018г.  не е  изтекла и  тригодишната  погасителна  давност по  чл.111, б.В  от  ЗЗД,  поради  което  възражението  на  ответника за  погасяване  на  вземането  по давност  е  неоснователно. 

          Предвид  горното  обжалваното  решение следва  да  бъде  потвърдено,  като  на основание  чл.272  от  ГПК  се препрати  и  към  мотивите  на  първоинстанционния  съд.

          По  изложените  съображения  съдът

 

                                                        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №855 от 05.03.2019г., постановено по гр.д. №14251/2018г. по описа на Районен съд-  Пловдив,  ХХІІ  гр.с.,  в  частта  му, с  която  е  признато  за  установено  че  „Биоприм”  ЕООД,  ЕИК  *********,   дължи  на  „Агроенерджи  инвест”  АДСИЦ,  ЕИК  *********,  със седалище  и адрес  на  управление  гр. София,  ул.  „Патриарх Евтимий“  №22,  ет.1,  сумата  от  683,22  лв.,  представляваща  наемна  цена  за стопанската  2016/2017г.  по договор  за наем на земеделски  земи, ведно  със  законната  лихва върху сумата  от датата  на постъпване  на заявлението  в  съда-  31.05.2018г. до окончателното  й  заплащане,    за  която  сума  по  ч.гр.д.№8810/2018г.  на  Районен съд- Пловдив  е  била  издадена  заповед  за  изпълнение  на парично задължение по  чл.410  от  ГПК.  

В необжалваната  му  част  решението  е  влязло  в  сила.

Решението е  окончателно  и  не  подлежи на обжалване. 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

   

              

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                            

                                                                                      

                                                                                        2.