Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1448 07.06.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На тринадесети май през две хиляди
и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 3522 по
описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника Д.М.З., с ЕГН: **********, адрес ***,
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 1413.95 лв., представляваща неплатено парично
задължение по договор за стоков кредит № 2283885/24.05.2016 г., сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, което вземане кредитодателят е прехвърлил на
цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем ЕАД/ съгласно
приложение №
1/01.04.2012 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., която цесия ищецът твърди, че е
съобщена на ответния длъжник, от която сумата от 1196.22 лв. –главница, сумата от 152.90 лв., представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 14.01.2017 г. до
21.08.2017 г., и сумата от 64.83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
14.01.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
1196.22 лв., считано от 05.02.2018 г. до изплащането й,
за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 519 от 08.02.2018г. за
изпълнение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 888/2018г. по описа на БРС, при условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли
горепосочените установителни искове да присъди горепосочените суми за главница,
възнградителна и мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата
1196.22 лв., считано подаване на исковата молба -16.05.2018г. до
окончателното й изплащане на основание чл. 79, ал.
1 вр.
с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба са изложени подробни съображения в
подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в
настоящото исково производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че между кредитодателят „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен договор за стоков кредит № 2283885/24.05.2016г.,
по силата на който ответникът е предоставил в заем от кредитодателят в заем
сумата в размер на 1399 лв. при условията на стоков кредит, като сумата в
преведена от кредитора директно на търговеца „Технополис България“ ЕАД, от
който кредитополучателят закупува стоката, като ответника се е задължил да
върне на кредитодателя предоставената в заем сума от 1399 лв. /цената на
стоката/ и застрахователна премия в размер на 188.03 лв., заедно с уговорената възнаградителна лихва в
размер на 23 % , възлизаща в размер на 407.85 лв. или общата сума в размер на
1994.88 лв., платима на 24 месечни вниски, всяка в размер на 83.12 лв. за
периода от 14.06.2016г. до 14.05.2018г. Ищецът заявява, че поради просрочието
на задълженията на ответника по две последователни месечни вноски, на основание
чл. 13, ал. 2 от общите условия на договора, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, като на основание чл. 13, ал. 1
от общите условия към договора, с оглед забавата на ответника в плащанията на
вноските по кредита, същият дължи на кредитодателя освен всички просрочени и
неизплатени месечни вноски, но и посоченото в същата договорна клауза
обезщетение за забава върху дължимите суми, което му е начислено в размер на
65.99 лв. за периода от забавата -14.01.2017г. до 04.02.2018., денят, предхождащ подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 05.02.2018г. В исковата молба се
твърди, че кредитодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на
цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията си към
ответника по сключения договор за кредит съгласно приложение № 1/01.04.2012 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., която цесия ищецът твърди, че е съобщена на ответния
длъжник на 10.01.2018г. Ищецът твърди, че ответника е платил по договора сумата
от общо 583 лв., с която са погасени възнградителна лихва в размер на 191.03
лв., главница от 390.81 лв. и лихва за забава в размер на 1.16 лв. По
изложените съображения ищецът моли съдът
да уважи установителните искове по чл. 422 от ГПК за дължимост на вземанията по
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. При условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на
ответника, ищецът моли съдът да разгледа и уважи предявените евентуални искове
за осъждането на ответника да му заплати горепосочените суми, ведно с
разноските по делото. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира
чрез упълномощения си процесуален представител поддържа предявените искове и
моли съдът да ги уважи, ведно с разноските, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски
предствител е депозирал писмен отговор,
в който с опорил предявените искове, за което е изложил подробни съображения, в
т.ч., че ответника не е уведомен за цесията, както и за предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди се, че задълженията по кредита теглени от
кредитора директно от банковата сметка на длъжника съгласно представеното съгласие
за киректен дебит. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ответникът,
чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител
поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на исковете, в т.ч. и поради
плащане от ответника.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, като при условията на евентуалност осъдителни искове за присъждане на
горепосочените суми на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл.
86 от ЗЗД.
Със
заповед № 519 от 08.02.2018г. за изпълнение в заповедното производство по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
888/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответникът- длъжник Д.М.З. да заплати ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от общо
1413.95 лв., представляваща неплатено парично задължение по договор за стоков кредит №
2283885/24.05.2016 г., сключен между ответника
и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, което вземане кредитодателят е
прехвърлил на цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем ЕАД/ съгласно
приложение №
1/01.04.2012 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., която цесия ищецът твърди, че е
съобщена на ответния длъжник, от която сумата от 1196.22 лв. –главница, сумата от 152.90 лв., представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 14.01.2017 г. до
21.08.2017 г., и сумата от 64.83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
14.01.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
1196.22 лв., считано от 05.02.2018 г. до изплащането й,
за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 519 от 08.02.2018г. за
изпълнение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 888/2018г. по описа на БРС, както и разноски по делото за платена
държавна такса от 28.28 лв. и сумата от 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от данните по заповедното
производство длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като
няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в заповедта
по чл. 410 от ГПК парични вземания.
По
делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател Д.М.З.
и кредитодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, договор за стоков кредит №
2283885/24.05.2016 г., по силата на който по силата на
който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответникът сумата в
размер на 1399 лв., при застраховка на
кредита със застрахователна премия в размер на 188.03лв. месечно, при възнаградителна
лихва в размер на 23%, при ГПР 25.59%, която ответникът се е задължил да върне
на кредитодателя обща сума в размер на 1994.88 лв. на 24 равни месечни анюитетни месечни вноски
от по 83.12 лв. всяка за периода от 14.06.2016г. до 14.05.2018г. Към сключения
договор за паричен кредит са приложени общи
условия, които ответникът е подписал, както по делото е приложени и дадено от
ответника писмено съгласие за директен дебит от банковата му сметка при „Уникредит
Булбанк“ АД за погасяване на дължимите редовно и просрочени суми по договора за
кредит.
По
делото не се спори, а и от данните по делото се установява, че предоставената
на ответника в заем сума от 1399 лв. е изплатена съгласно представения служебен
бон от 24.05.2016г. от ответника чрез предатавения му кредит чрез кредитна
карта на „Технополис България“ ЕАД – търговецът, от когото ответника е закупил
кредитираната стока – кафеавтомат „Saeco Incanto“.
По делото
е представено приложение № 1 към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.08.2017г., сключен
в изпълнение на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016г., по силата на който
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството си на цедент е прехвърлил
възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер
изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника Д.М.З. /номер 166 в приложението/
задължения към 21.08.2017г. по процесния договор за стоков кредит на стойност
1364.80 лв., от които сумата от 1196.22 лв. – главница и лихви в размер на
168.58 лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.
По
делото е приложено пълномощно /без дата/, с което цедентът „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента,
възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г.
По
делото са представени две уведомления от 28.08.2017г. и от 04.01.2018г.,
адресирани до ответника, в които предишния кредитор –цедент АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е уведомил
ответника в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на
последния по сключения договор за стоков
кредит е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , като по договора
съответно към 28.08.2017г. и от 04.01.2018г. е налице неплатена сума от общо
съответно 1364.80 лв. и 1413.95лв., включваща и лихва за просрочие с покани в
петдневен срок от съобщението да погаси същата.
По
делото няма данни никое от горепосочените уведомления за извършената цесия да е
съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния
кредитор.
От
горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да
бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, цедентът остава
титуляр на вземането спрямо него.
В
случая по делото няма данни договорът за цесия от 21.08.2017г. да е съобщен на
ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди
завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към
исковата молба и са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител заедно с препис от исковата молба и с
разпореждането по чл. 131 от ГПК на 30.10.2018г., следва, че на тази дата ответника е получил уведомленията за
извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва
законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на
чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е
задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия
Ефремова, и определение № 101 от
25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка
Йонкова/.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнявал задължението за изплащане в срок на
погасителните вноски по кредита, без да уточнява кои точно падежирали вноски са
платени, кога, кои са останали неплатени и от кога е просрочието, като твърди,
че поради неплащане на две последователни месечни вноски /без да сочи кои
вноски/, на основание чл. 13, ал. 2 от общите условия на договора, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем.
Процесният договор за потребителски кредит
от 24.05.2016г. има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което
за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон. След
извършена служебна проверка, съдът намира, че същият валидно е обвързал страните
по делото, тъй като е сключен при спазване на изискванията на ЗПК.
При тълкуване с цел установяване точният
смисъл на приложимите в случая норми, разяснен с Тълкувателно решение № 4/2013 г.,ОСГТК на
ВКС касаещ банките, съдът намира, че
така дадените разяснения следва да намерят приложение и по отношение на
процесното договорно правоотношение, кредитор, по който е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
каквото качество има кредитополучателя -цедент, включително поради това, че
няма основание потребителите на кредит, регулиран от ЗПК да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от потребителите на банков кредит /така и в определение № 135 от 15.02.2016 година на
ВКС по търг. дело № 3730/2014 година, ІІ т.о., определение № 130 от 10.02.2016
година на ВКС по търг. дело № 1518/2015 година, І т.о., решение № 114 от
07.09.2016 година на ВКС по търг. дело № 362/2015 година, ІІ т.о./.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Затова обявяването й по смисъла на
чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти,обуславящи настъпването й.
Ето защо предвид
гореизложените съображения клаузата от чл.
13, ал. 2 от общите условия на договора за кредит, че
при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, т.е.
автоматично без задължението кредитодателят да уведомява длъжника, не може да
породи действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника – кредитополучател и от преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По делото няма данни кредитора изобщо да е изпращал
такива уведомления до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Такова изявление, изхождащо от ищеца –цесионер, действащ в като нов кредитор и
като пълномощник на предишния кредитор – „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съдът констатира, че се съдържа на втората страница от
всяко от горепосочените две уведомления до ответника за извършената цесия, за
която по горните съображения съдът е приел за редовно връчена на ответника,
чрез назначения му особен представител по делото на 30.10.2018г. Това означава, че в този случай следва да се
приеме, че кредиторът редовно е уведомил ответника за предсрочната изискуемост едновременно
с уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 30.10.2018г. - след изтичане на срока
на договора – 14.05.2018г. /в т. см.решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на I-во т.отд. на ВКС/.
Тъй като по делото липсват
доказателства кредитора да е уведомил
ответника за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че вземането по издадената заповед за
изпълнение - за заплащане на твърдения предсрочно изискуемия остатък от
кредита, не е произвело целеното правно действие, от което следва извода, че
ответника дължи само задълженията с настъпил съгласно договора падеж.
Такова разрешение е прието съгласно задължителните
указания в Тълкувателно решение №
8/2017 г. на ОСГТК, като е постановено, че е допустимо предявеният по реда на
чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ, като предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
СПН, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото се установява, че общо дължимата
от ответника по договора за кредит сума, включваща главница, редовна
/възнаградителна лихва/ и застраховка възлиза в размер на 1994.88 лв., платими
на 24 месечни погасителни вноски от по 83.12 лв. за периода от 14.06.2016г. до
14.05.2018г.
За установяване на движението по процесния договор за кредит по
делото са извършени основно и допълнително заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, в т.ч. и след
изискване на информация от „Уникредит Булбанк“ АД на основание чл. 62, ал. 5,
т. 3 от ЗКИ, представляваща банкова тайна.
От
експертизата по първоначалното заключение се установява, че по данни на ищеца
ответникът е заплащал редовно първите седем вноски по кредита за периода от
14.06-14.12.2016г. от по 83.12 лв., като последното извършено от ответника
плащане по кредита е на 23.02.2016г. в
размер на 64.55 лв., като общата платена сума по договора е 583 лв.
От
допълнителното заключение по експертизата, извършено въз основа на
предоставените от „Уникредит Булбанк“ АД данни за изтеглени суми от банковата
сметка на длъжника въз основа на съгласието за директен дебит за периода от
24.05.2016г. до 23.02.2017г. в 2961.17 лв., от която сумата от 1663.68 лв. – с
основание „погасяване на главница“ и сумата от 1297.49 лв. – с основание
„погасяване на лихва за редовна главница“. Вещото лице е посочило, че след
съпоставка на предоставеното от ищеца извлечение за платени от ответника вноски
с банковото извлечение по банковата сметка при „Уникредит Булбанк“ АД е
установило, че липсва съотвествие между плащанията по дати и суми по двете справки.
Съдът
кредитира допълнителното заключение на вещото лице по извършената експертиза,
тъй като същото е изгответно въз основа на предоставено банково извлечение за
получени плащания по кредита от ответника въз основа на съгласието за директен
дебит от сметката му при предишния кредитор, като плащанията са извършени
валидно спрямо съшия кредитор преди съобщаване на цесията и за периода на
действието на договора помежду им. Отделно от това експертизата установи, че от
ответника са събрани повече от дължимите по договора за кредит суми.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че тъй като по делото се установи, че ответният
длъжник е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит към предишния си
кредитор – цедент преди съобщаване на цесията, от което следва, че ответника валидно
е изпълнил задълженията си и няма непогасени след 30.10.2018г. /връчване на
уведомлението за цесията/ дължими задължения към новия кредитор- ищец.
Ето защо предявения установителен иск по
чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за дължимост на процесните вземания за
главница, възнаградителна и мораторна лихви, по горепосочения договор за
кредит, както и лихвата по чл. 86 от ЗЗД, считано от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на главницата, се явяват е
неоснователни поради извършено валидно плащане на цедента и следва да бъдат
отхвърлени.
Поради отхвърляне на главните искове, се е
сбъднало условието за разглеждане от съда на евентуалните осъдителни искове за
присъждане на горепосочените суми.
Съдът намира обаче, че с оглед даденото
разрешение в Тълкувателно решение №
8/2017 г. на ОСГТК и обстоятелството, че в производството по исковете по чл.
422 от ГПК съдът изследва и дължимостта на падежиралите по кредита вноски,
поради факта, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, предявените при условията на евентуалност осъдителни
искове, с които ищецът претендира присъждане на процесните суми като падежирали
вземания съгласно погасителния план по договора остават безпредметни, тъй съдът
се е произнесъл по дължимостта им по исковете по чл. 422 от ГПК и ищецът вече няма правен интерес от
предявяването на осъдителни искове за същите вземания на същото основание.
Затова производството по тези искове следва да бъде прекратено като недопустимо.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че поради отхвърляне на
главните искове по чл. 422 от ГПК и прекратяване на производството по евентуалните
осъдителни искове, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
С
оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски от
бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 150лв.
По искането на особения процесуален представител на ответника за
увеличаване на определеното му в размер на 179 лв. адвокатско възнаграждение,
съдът констатира, че същото поради фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия от представителя на ответника и фактическата и
правна сложност на делото, следва да се увеличи до посочения в чл. 7, ал. 2, т.
2 от НМРАВ размер от 329 лв. Това означава, че за остатъка над внесения от
ищеца депозит от 179 лв. до дължимото на особения процесуален представител
възнаграждение от 329 лв. ищецът следва да се бъде задължен да довнесе
разликата.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335,
ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, ЗА
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
Д.М.З., с ЕГН: **********, адрес ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД,
същият дължи на
ищеца сумата от общо 1413.95 лв., представляваща неплатено парично задължение по договор за стоков кредит №
2283885/24.05.2016 г., сключен между ответника
и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, което вземане кредитодателят е
прехвърлил на цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем ЕАД/ съгласно
приложение №
1/01.04.2012 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., която цесия ищецът твърди, че е
съобщена на ответния длъжник, от която сумата от 1196.22 лв. –главница, сумата от 152.90 лв., представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 14.01.2017 г. до
21.08.2017 г., и сумата от 64.83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
14.01.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
1196.22 лв., считано от 05.02.2018 г. до изплащането й,
за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 519 от 08.02.2018г. за
изпълнение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 888/2018г. по описа на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и прекратява производството по гр.д.
3522/2018г. по описа на БРС в частта относно приетите за разглеждане при
условията на евентуалност искове, в
случай, че съдът отхвърли горепосочените установителни искове да осъди на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД Д.М.З., с ЕГН: **********, адрес ***, да
заплати на ищеца„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов общо 1413.95 лв., представляваща неплатено парично
задължение по договор за стоков кредит № 2283885/24.05.2016 г., сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, което вземане кредитодателят е прехвърлил на
цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем ЕАД/ съгласно
приложение №
1/01.04.2012 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., която цесия ищецът твърди, че е
съобщена на ответния длъжник, от която сумата от 1196.22 лв. –главница, сумата от 152.90 лв., представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 14.01.2017 г. до
21.08.2017 г., и сумата от 64.83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
14.01.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
1196.22 лв., считано подаване на исковата молба -16.05.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335,
ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, за
осъждане на ответника Д.М.З., с ЕГН: **********, адрес ***, да му заплати направените по настоящото дело и в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 888/2018г. по
описа на БРС разноски.
ОСЪЖДА„АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БРС направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената
съдебно- икономическа експертиза в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
ЗАДЪЛЖАВА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението да представи
доказателства за плащане на сумата от 150
лв. /сто и петдесет лева/ по сметка на БРС, представляваща останалия дължим
размер на определеното по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ възнаграждение на
назначения на ответника по настоящото дело особен процесуален представител – адв. Д.А.А.- Ж.-
БАК.
Решението
може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с
оригинала:
И.Г.