Р Е Ш Е Н И Е
№ _____
Гр.София, 04.07.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното
от съдия Кордоловска ч. гр. дело № 8479 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т.2 от ГПК във
връзка с чл.463 от ГПК от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 83500/25.06.2019 г. на присъединения взискател "Ю.Б."
АД срещу разпределение, извършено от ЧСИ В.М., рег.№ 860 на КЧСИ по изпълнително
дело № 20198600400180, предявено на взискателите и длъжника с Протокол за предявяване
на разпределението на 10.05.2019 г.
Жалбоподателят в качеството си на
присъединен взискател по изпълнителното дело поддържа, че извършеното от
съдебния изпълнител разпределение е в противоречие с императивните норми на
чл.136 от ЗЗД, тъй като от една страна на първоначалният взискател в реда по
чл. 136, т.1 от ЗЗД са признати разноски от 1200 лв., които били прекомерни, а
от друга - тъй като неправомерно взискателят "Х.С" ЕООД е включен да
участва в разпределението с поредност по чл. 136, т.4, пр.2 от ЗЗД за направени
от същото дружество подобрения в имота в качеството му на наемател. Искането
към съда е да отмени разпределението и да бъде извършено ново разпределение, в
което всички оспорени суми да бъдат поставени за удовлеворение единстевно на
жалбоподателя.
Взискателят Н.Л.П.оспорва жалбата, а
останалите взискатели и длъжника по изпълнението не ангажират становище.
В депозираните по делото по реда на
чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК Мотиви ЧСИ В.М.намира
жалбата за недопустима и неоснователна по съображенията, изложени в тях.
Софийски градски съд, като разгледа
жалбата и като прецени изложените твърдения и доводи във връзка с писмените
доказателства, съдържащи се в приложеното изпълнително дело, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по изп. дело №
20198600400180 на ЧСИ В. М.е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 01.02.2019
г. въз основа на Заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК от 01.02.2019 г. по ч. гр. дело № 567/2019 г. на СРС, 45 състав, срещу „О.П." ЕООД, което дружество е осъдено да заплати на Н.Л.П.сумата
от 16 000.00 лв. главница, ведно със
законна лихва за периода от 07.01.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 1 520.00 лв. представляваща разноски по делото. Изпълнението е насочено върху собствения на длъжника недвижим имот,
а именно: МАГАЗИН № 7 /седем/, находящ се в жилищната
сграда с магазини, аптека, подземни и
надземни гаражи, която е построена в гр. София, Столична община, р-н
Младост, с настоящ административен адрес: квартал „******, на партера на
сградата, със застроена площ от 113.92 квадратни метра. Адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, заплатено от
взискателя П., е в размер на 1200.00 лв. с ДДС, като за плащането му е
представен договор за правна защита и
съдействие, който служи за разписка, че сумите са били платени в брой.
Впоследствие, като присъединени
взискатели спрямо длъжника по изпълнението са конституирани ипотекарният
кредитор "Ю.Б."
АД, с вписана договорна ипотека върху същия недвижим имот, сключена във формата
на нотариален акт № 188/2012г., както и „Х.С"
ЕООД с Изпълнителен лист, издаден на
11.03.2019 г. въз основа на Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.01.2019 г. по гр. дело № 2905/2019 г. на
СРС, 65 състав, срещу „О.П." ЕООД, което е осъдено да заплати на „Х.С" ЕООД сумата от 24 890.00 лв. - главница,
представляваща стойност на извършени
подобрения в имот, предмет на договор за наем от 29.06.2019 г., ведно
със законна лихва за периода от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2 297.80 лв.
представляваща разноски по делото. След извършването на
опис и оценка на недвижимия имот, съдебният изпълнител е провел публична
продан, приключила с определяне на купувач за сумата от 128`987 лв.
С обжалваното разпределение,
тъй като сумата от 128 987 лв. е била недостатъчна за погашение на вземанията
на всички взискатели, са удовлетворени на първо място вземанията за разноски по
изпълнението на взискателя П. съответно в размер на 1200 лв. за адвокатско
възнаграждение и такси и разноски до размер на сумата от 2618.83лв. Останалата
част от общата сума е разпределена, както следва: на "Х.С" ЕООД
сумата от 24 980 лв. като вземане за подобрения, които се удовлетворяват
преди вземанията по чл. 136, т.3 от ЗЗД, заедно с лихви и разноски, както и
сумата от 92 586.96 лв. в полза на жалбоподателя "Ю.Б." АД в
поредността на чл. 136, т.3 от ЗЗД за вземания, обезпечени с ипотека върху
процесния имот.
При така извършеното разпределение се
обжалват разноските на взискателя Н.П. за адвокат поради прекомерност, както и
участието на взискателя "Х.-С" ЕООД.
В случая правилно на първо място е
заделена от съдебния изпълнител сума за удовлетворяване на вземанията за
разноски по принудителното изпълнение по смисъла на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД и
това не се оспорва от банката-взискател. Обжалва се единствено размерът на тези
разноски, поради прекомерността им.
Настоящият състав намира, че жалбата на
"Ю.Б." АД в тази й част, в която се обжалва разпределението по т.1.3,
в което е включено с привилегия по чл. 136, т.1 от ЗЗД вземането на
взискателката Н.П. за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. поради
прекомерност, е процесуално недопустима. От една страна, както правилно е
посочил и съдебният изпълител в мотивите си, процесуалният закон не
предвижда възможност разноските на един взискаел да бъдат оспорвани от друг
поради тяхната прекомерност. От друга страна, при направени разноски в
размер на 2554.55 лв., от страна на жалбоподателя, оспорването на разноски от
1200 лв. се явява злоупотреба с процесуални права, която има за последица
оставяне без разглеждане на възражението за прекомерност. Ето защо, в тази част
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата й част, жалбата на "Ю.Б."
АД като подадена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие в
съответствие с разпоредбата на чл. 463 от ГПК и в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК,
е процесуално допустима, а разгледана по същество - и ОСНОВАТЕЛНА.
Правилно съдебният изпълнител е приел,
че в рамките на изпълнителния процес той не може да обследва правоотношенията,
от които произтича вземането на присъединения взискаел "Х.-С" ЕООД,
вкл. и да събира доказателства за тях, след като пред него е представен
изпълнителен лист, удостоверяващ подлежащо на изпълнение притезание.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че за да упражни правото си на
задържане, подобрителят трябва непременно да изчака срещу него да бъде предявен
ревандикационен иск. Основателно, обаче, е възражението, че този
кредитор не следва да участва в разпределението и да получи удовлетворение преди
ипотекарния кредитор за подобренията, които е направил като наемател в имота,
по отношение на който разполага с обекновена детенция (държане). Съгласно
императивното правило на чл. 136 от ЗЗД, след вземанията за разноски по т.1 и
тези на Държавата, предвидени в т.2, с предпочтително удовлетворение се
ползват вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от
стойността на заложените или ипотекирани имоти (т.3), които са поставени в
трети ред, както и вземанията, заради които се упражнява право на задържане -
от стойността на задържаните имоти, в следващия, четвърти ред (чл. 136, т.4 ЗЗД). По силата на последната разпоредба, обаче, ако вземането, за което се
упражнява правото на задържане, произтича от разноски за подобрения на
задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3. Така очертаната
поредност в привилегиите, обаче, не се отнася до всеки подобрител. В зависимост от конкретния случай, лицето, което
извършва подобрения в чужд недвижим имот, може да има различно качество - на
съсобственик, владелец, държател и пр. От
правото да се удовлетвори преди ипотекарния
или заложния кредитор по чл. 136, т.3 пр. последно ЗЗД се ползва само
добросъвестният владелец, който въз основа на чл. 72, ал. 3 от ЗС има право да
задържи имота до заплащането подобренията, които е направил в недвижимия имот. С
такова право не се ползва държателят, в т. ч. и
наемателят, какъвто в процесния случай се явява присъединеният взискател
"Х.С" ЕООД. Последният може да упражни право на задържане, но
само за подобрения, които е извършил върху движима вещ - чл. 91, ал. 4 вр. ал.
1 от ЗЗД. Предвид, че вземането на това дружество произтича от подобрения,
направени от него в изнесения на публична продан недвижим имот като наемател, а
не като добросъвестен или приравнен на него владелец, за тези полезни разнонски
то се явява хирографарен кредитор и не може да се ползва нито от привилегията в
чевърти ред на чл. 136 от ЗЗД, нито от правото на предпочтително удовлетворение
преди кредиторите от трети ред. Следователно, като е включил в разпределението
взискателя "Х.-С" ЕООД като привилегирован кредиор от втори ред с
вземане в размер на 28`059.07 лв., произтичащо от разноски за подобрения в
имота, предмет на договор за наем от 29.06.2018 г., съдебният изпълнител е
процедирал неправилно, което налага обжалваното разпределение да бъде отменено
и делото - върнато на съдебния изпълниел за извършване на ново разпределение
съобразно мотивите, изложени по-горе.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
разпределението,
извършено от ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ по изпълнително дело № 20198600400180,
предявено на взискателите и длъжника с Протокол за предявяване на
разпределението на 10.05.2019 г. и
ВРЪЩА делото за извършване на ново разпределение.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Ю.Б." АД в частта, в която се обжалва
разпределението по т.1.3, в което е включено с привилегия по чл. 136, т.1 от ЗЗД вземането на взискателката Н.Л.П.за адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лв. поради прекомерност.
Решението
може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис от същото пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.