№ 17010
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110107928 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано въз основа на постъпила искова молба, уточнена с молба с вх. №
38246/28.02.2022 г., молба с вх. № 48545/14.03.2022 г., молба с вх. № 77891/18.04.2022 г. и
молба с вх. № 90044/05.05.2022 г., от С. С. Ф. срещу “Туроисма контракт” ООД, с която при
условията на обективно кумулативно съединение са предявени следните осъдителни искове:
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата в
размер на 2900 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 30 дни за 2021 г.
иск с правно основание чл. 128 КТ за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 975 лева, представляваща остатъка от неплатено трудово възнаграждение, дължимо
за м.09.2021 г.
иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ вр. чл. 262 КТ вр. чл. 7 НСОРЗ за
заплащане на сумата от 1450, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за престирана работна сила в почивни дни и на дни, които са официални празници, а
именно: 11.07.2021 г., 17.07.2021 г., 25.07.2021 г., 08.08.2021 г., 28.08.2021 г.,
04.09.2021 г., 11.09.2021 г., 12.09.2021 г., 19.09.2021 г., 06.09.2021 г. и на 22.09.2021 г.
Ищецът твърди, че постъпил на работа при ответното дружество на 06.01.2021 г. на
длъжност „шофьор товарен автомобил“, като страните по трудовото правоотношение
уговорили ищецът да бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие
ползвател под негово ръководство и контрол, при условията и по реда, предвиден в чл. 3 на
сключения договор. Сочи, че в трудовия договор било уговорено възнаграждение в размер
на 2990 лева, но това била привидна уговорка, прикриваща действително получаваното от
него в размер на 3169,40 лева. С Акт за изпращане от 07.01.2021 г., издаден на основание
сключения трудов договор, ищецът бил изпратен за изпълнение на трудовите си задължения
в предприятието ползвател MSI Transport B.V., адрес Холандия, s – Gravenhage Middenstede
3, представлявано от М. С.. Излага, че със Заповед № 112/19.11.2021 г., влязла в сила на
1
22.11.2021 г., ответното дружество прекратило трудовото правоотношение, което уволнение
ищецът счита за незаконосъобразно поради нищожност на заповедта, която била подписана
от лице без представителна власт, неспазено тримесечно предизвестие, както и поради
незаплащане от работодателя на полагащото се на работника обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. В исковата молба се твърди, че на 26.08.2021 г. при изпълнение на
курс по Автомагистрала А 4,3 в Германия е настъпило ПТП с лек автомобил, попаднал в
мъртвата зона на товарния автомобил, управляван от ищеца, поради което работодателят
удържал сума в размер на 500 евро от заплатата му за м.09.2021 г., възлизаща в общ размер
на 2500 евро. Причина за удържането ответното дружество посочило сключената за
товарния автомобил застраховка при условията на „споделена отговорност“, при която се
ангажирала и отговорността на водача на моторното превозно средство. Счита за
неоснователно направеното удържане от страна на ''Туроисма контракт'' ООД на част от
възнаграждението му, като допълва, че често е работил и в почивни и празнични дни, както
и е полагал нощен труд, за които не му било заплатено според изработените часове. Моли за
уважаване на исковете. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва, че дължи на ищеца
претендираното от него обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и
твърденията, обективирани в исковата молба, че е работил в почивни дни и официални
празници, вкл. с аргумента, че посочените от ищеца дати били официални празници в
Република България, но не и в Нидерландия, където е полаган трудът. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетия като писмено доказателство
трудов договор № 110 от 06.01.2021г. се установява, че между „Туросима контракт“ ООД
като работодател и С. С. Ф. като работник е било налице срочно трудово правоотношение за
длъжността „шофьор на товарен автомобил“, сключен при условието на чл. 107р, ал. 4. т. 4
КТ до завършване на работата, като страните са уговорили, че работникът ще бъде изпратен
за изпълнение на временна работа в предприятие-ползвател под негово ръководство и
контрол. Уговорено е, че определянето на мястото на работа и изпращането в
предприятието-ползвател се извършва с писмен акт на работодателя. По силата на чл. 4
работодателят е поел задължение да изплаща на работника основано месечно
възнаграждение в размер от 2990 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 %. Уговорено е, че работникът има право на
командировъчни като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
Периодичността на изплащане на основното и допълнителните трудови възнаграждения е
веднъж месечно до 30-то число на предходния месец. В трудовия договор е посочено, че
продължителността на работния ден/или седмица е 8 часа. Уговорено е, че работникът има
право на основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни и допълнителен такъв
по чл. 156 КТ в размер на 5 работни дни.
Страните не спорят, че ищецът е постъпил на работа на 07.01.2021г., както и че по
силата на акт за изпращане от същата дата работникът е изпратен при предприятие-
ползвател в Ротердам, Нидерландия считано от 08.01.2021г.
Не е спорно и от представената по делото заповед за прекратяване на трудов
договор № 112/19.11.2021г. се установява, че считано от 22.11.2021г. трудовото
правоотношение межу страните е прекратено в хипотезата на чл. 325, ал. 1 т. 1 КТ – по
взаимно съгласие на страните без която и да е от тях да дължи предизвестие. Тук само за
пълнота следва да се отбележи, че предвид липсата на формулиран петитум в уточняващата
молба от ищеца с вх. № 90044/05.05.2022г. съдът е счел, че не е сезиран с иск за законността
2
на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Така приетата квалификация на
предявените искове не е оспорена от ищеца със становището му по доклада и затова съдът
не дължи обсъждане на наведените доводи от страните в тази връзка. Все пак намира за
нужно да отбележи, че КТ не си служи с понятието „нищожна” заповед за уволнение –
457/2005г. по гр.д. № 4/2003г. ІІІ г.о., решение № 153/2001г. по гр.д. № 1132/2000г. ІІІ г.о.,.
Всички пороци на уволнението се включват в оспорването на законността на уволнението с
иск по чл. 344, т. 1 КТ - решение № 272-05-ІІІг.о. по гр.д. № 3751/02г.
Съдът кредитира заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза като
обективно и обосновано и като съобрази, че изводите на вещото лице не се оспорват от
страните. Въз основа на заключението съдът приема за установено по делото, че трудовото
възнаграждение на С. С. Ф. е изплащано чрез банкови преводи и в брой. Вещото лице
разяснява, че работодателят не е изплатил сумата от общо 1279,08 лв. от дължимите се
трудови възнаграждения и командировъчни на ищеца, от които 977,01 лв. за месец
септември 2021г. Според експертизата полагаемият се платен годишен отпуск на ищеца
съразмерно на прослуженото време при ответника е 21 работни дни, а обезщетението за
неизпозлването му възлиза на 3 000 лв. Вещото лице не дава заключение за размера на
дължимото се обезщетение за положен извънреден и нощен труд от ищеца поради липсата
на представени документи, удостоверяващи ползването на такъв.
Съдът не формира доказателствени изводи въз основа на представената в табличен
вид информация в документа, озаглавен „Използвани автомобили“, доколкото същият е
оспорен от ответника и не се установяват авторство или връзката му с предмета на
доказване по делото.
Други относими доказателства не са събрани по делото.
Въз основа на така приетото за установено по делото съдът достига до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да установи прекратяване на трудовото правоотношение,
основанието, въз основа на което счита, че му се полага претендираното парично
обезщетение за 30 дни за 2021г., размерът на обезщетението за неизползвания платен
годишен отпуск за посочения период.
В тежест на ответника е докаже една от следните предпоставки, изключващи
задължението му за заплащане на процесните обезщетения: ползването на отпуск за
процесния период от ищеца, изплащане на обезщетението за неползването му или липса на
основание за заплащане на процесното обезщетение.
При така разпределената доказателствена тежест в процеса и с оглед приетото за
установено по делото и на основание кредитираното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза съдът намира, че искът е основателен и доказан за сумата от 3000 лв., като с
оглед диспозитивното начало в процеса същият ще бъде уважен до предявения размер от 2
900 лв. Върху тази сума следва да се присъди законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца по този иск е да докаже съществуването на трудово
правоотношение с ответника и размера на дължимото се нетно трудово възнаграждение за
исковия период.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже
изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
3
Страните не спорят относно възникването, съществуването и прекратяването на
трудовото правоотношение помежду им. Спорът по делото е концентриран около размера на
възнагражденията за м. септември 2021г. за който от кредитираното заключение на ССчЕ
съдът приема за установено, че ответникът не е изплатил на ищеца 977,91 лв. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 272 КТ удръжки от дължимото се трудово възнаграждение
на работника могат да се правят от работодателя само със съгласието му или в изрично
изчерпателно уредени в хипотезата на цитираната разпоредба изключения, каквито не се
твърдят и не се установяват по делото. Когато е налице спор между страните по въпроса за
изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на
паричното задължение трябва да докаже точното - конкретно и пълно изпълнение - Решение
№ 134 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 4159 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение. В случая работодателят не доказва, че е престирал в пълен размер дължимото се
трудово възнаграждение, поради което е с оглед на принципа за диспозитивното начало в
процеса съдът намира предявения иск за сумата от 975 лв. за изцяло основателен и доказан.
По иска по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ вр. чл. 262 КТ вр. чл. 7 НСОРЗ
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на сключения с ответното дружество
трудов договор е полагал допълнителен труд в почивни дни и празници, както и нощен
труд, за което му се полага допълнително възнаграждение, както и неговият размер.
По делото твърденията на ищеца за полаган нощен труд и труд в почивни дни и на
официални празници остават недоказани. Ето защо съдът намира, че предявеният на това
основание иск за сумата от 1450 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По възражението за давност
С оглед на крайните си изводи за основателност на предявените искове по чл. 224 и
чл. 128 КТ съдът дължи разглеждане на своевременно релевираното с отговоа на исковата
молба от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията за
възнаграждения за труд се погасяват с изтичане на тригодишна давност. За всички
предявени искове, във връзка със задължения по трудови правоотношения, давността
започва да тече от последния момент, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от
прекратяването на трудовия договор за вземането за обезщетението по чл. 224 КТ, респ. от
31.10.2021г. за неплатената част от възнаграждението за месец септември 2021г. (арг. от чл.
5 , т. 4 от трудовия договор). С оглед на така приетото възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно, защото от възникване изискуемостта на вземанията до датата на
подаване на исковата молба (16.02.2022г.) приложимият давностен срок не е изтекъл.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт в тежест на ответника следва да се присъдят дължимата се държавна такса от 155 лв. и
218,34 лв. от сторените разноски за експертиза, съразмерно на уважената част от исковете.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като и ищецът и
ответникът претендират и доказват, че са платили адвокатски хонорар от 800 лв. в полза на
процесуалните им представители по делото. С оглед на уважената част от иска ищецът има
право на 582,16 лв. от така сторените разноски, които му се следват от ответника. В полза на
ответника съдът присъжда 217,84 лв. за разноски съразмерно на цената на отхвърления иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „ТУРОСИМА КОНТРАКТ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10“, бл. 108, вх. „В“, ап. 72 да заплати на С. С.
Ф. с ЕГН ********** с адрес с. .,...., община .., обл. ...... ул. .... на основание чл. 224, ал. 1 КТ
сумата в размер на 2900 лева, представляваща неплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 21 дни за 2021 г. и на основание чл. 128, т. 2 КТ и сумата в
размер на 975 лева, представляваща остатък от неплатено нетно трудово възнаграждение,
дължимо на ищеца за м.09.2021 г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2022г. до окончателното им плащане, и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 582,16 лв. за разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Ф. с ЕГН ********** срещу „ТУРОСИМА
КОНТРАКТ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Люлин 10“, бл. 108, вх. „В“, ап. 72 иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ вр. чл. 262
КТ вр. чл. 7 НСОРЗ за заплащане на сумата от 1450лв., представляваща допълнително
трудово възнаграждение за престирана работна сила в почивни дни и на дни, които са
официални празници, както следва: на 11.07.2021 г., 17.07.2021 г., 25.07.2021 г., 08.08.2021
г., 28.08.2021 г., 04.09.2021 г., 11.09.2021 г., 12.09.2021 г., 19.09.2021 г., 06.09.2021 г. и на
22.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 3 ГПК С. С. Ф. с ЕГН ********** да заплати на
„ТУРОСИМА КОНТРАКТ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Люлин 10“, бл. 108, вх. „В“, ап. 72 сумата от 217,84 лв. за разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ТУРОСИМА КОНТРАКТ“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10“, бл. 108, вх. „В“,
ап. 72 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен
съд сумата от 373,34 лв. за разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5