№ 274
гр. гр.Несебър , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Петър С. Петров
Секретар:Диана И. Каравасилева
като разгледа докладваното от Петър С. Петров Административно
наказателно дело № 20202150200707 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “КРИПТОС 2018“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град Несебър, ж.к. Кошарите, комплекс „Виктория Рол Гарден“ № **
представлявано от Стоян Стефанов Великов, против Наказателно постановление № 496722-
F503468 от 23.01.2020г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел
“Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание
чл.185, ал.2, изр. 2-о, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.11** ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административно наказателното производство. Посочва, че при
приложение на санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. 2-о, вр. ал.1 от ЗДДС
административно наказващият органн е бил длъжен да посочи в НП дали нарушението е
довело или не до неотразяване на приходи, което не е сторено, нито пък това обстоятелство
е посочено в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на
който то е издадено, по който начин е налице разминаване между описаното нарушение и
наложената санкция. Същият този довод – липсата на твърдения, че нарушението е довело
до неотразяване на приходи – жалбоподателят използва като довод и за да обоснове, че се
касае за маловажен случая, като освен това счита, че нарушението представлява пропуск,
1
който е своевременно остранен.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен
нито от процесуален представител. С отделна молба, подадена от процесуалния му
представител, се заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за
отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, като счита, че нарушението е
безспорно установено от събраните по делото доказателства, случаят не е маловажен,
поради което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 03.08.2019г. за времето от 20:56 часа до 21:40 часа е била извършена проверка на
търговски обект – магазин за спортни стоки, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел „Петер
Хаус“, стопанисван от “Криптос 2018“ ЕООД, в качеството му на наемател. Проверката е
била извършена от Николай Кирилов Савов – „инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
ГД“ФК“, и Благой Христов Иванов – „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП,
ГД“ФК“, в присъствието на Ивелина Великова Великова с ЕГН **********, която е
изпълнявала длъжността „продавач-консултант“, а за резултатите от проверката е бил
съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0344641 / 03.08.2019г., според
съдържанието на който, преди легитимиране на органите по приходите, е извършена
контролна покупка, за която е издаден фискален касов бон № 0000500 / 03.08.2019г. след
приемане на плащането в брой от продавач-консултанта, от монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство модел „Dateks DP-150“, ИН на ФУ DT78616** ИН на ФП
0278616** като стойността на покупката е била 15 лева. След легитимиране на органите по
приходите е отпечатан дневен финансов „Х“-отчет и е връчен и собственоръчно попълнен
опис на паричните средства в касата от Ивелина Великова Великова с ЕГН ********** на
длъжност „продавач-консултант“; обектът представлява магазин, в който се предлагат
мъжки и дамски спортни дрехи, шапки, детски играчки, слънцезащитни кремове, дамски
чанти, фитнес аксесоари, като цените варират от 3 лева за детска играчка до 65 лева за
спортен екип. Фискалното устройство не е свързано към компютърна конфигурация с
инсталиран програмен продукт. В обекта има и ПОС терминал на Пощенска банка. В хода
на проверката се установило, че в търговски обект не се съхранява свидетелство за
регистрация на фискалното устройство във връзка с което се е поставил стикер
„Съобщение“. Наредено било на управителя на дружеството да се яви, или чрез
упълномощено лице, на 07.08.2019г. в 10:00 часа за представяне на писмени документи,
между които и Свидетелство за регистрация и паспорт на фискалното устройство, договор за
сервизно обслужване, както и за съставяне и връчване на АУАН. Тези изискани от
2
управителя документи са били представени лично от управителя на „Криптос 2018“ ЕООД
при явяването му на 07.08.2019г. в сградата та ТД на НАП-Бургас.
На 07.08.2019г. е бил съставен АУАН № F503468 от Николай Кирилов Савов –
инспектор по приходите в ЦУ на НАП за това, че на 03.08.2019г. в 20:56 часа при
извършена проверка в търговски обект – магазин за спортни стоки, находящ се в к.к.
Слънчев бряг, хотел „Питер Хаус“, стопанисван от „Криптос 2018“ ЕООД, ЕИК ***, се
установило, че в обекта не се съхранява свидетелство за регистрация на фискално
устройство модел „Datecs DP-150“ с ИН на ФУ DT786168 и ИН на ФП № 02786168. За
извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП сер.АА №
0344641/03.08.2019г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.42, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.11** ал.4 от ЗДДС. Освен от
актосъставителя и законния представител на дружеството-жалбоподател, актът е подписан
от двама свидетели по съставянето на акта, на които са посочени единствено трите имена
без други данни.
При съставянето на връчването на акта законният представител на дружеството е
вписал като възражение в него, че „Свидетелство се съхранява в търговския обект“.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава изложените от
него факти в акта относно констатациите при проверката, като уточнява, че са имали
предварителна информация за стопанисващия обекта, че при проверката на обекта е
присъствало само лицето, работещо там като продавач-консултант, но не си спомня
отговора на последния относно причината за непредставянето при проверката на
Свидетелството за регистрация на ФУ.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал
обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта, също
е приел, че е нарушен чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с
чл.11** ал.4 от ЗДДС и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в
законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима – НП е връчено на 10.07.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 17.07.2020г.
При съставянето на акта е допуснато нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като на
свидетелите по акта Теодора Христова Лазова и Светослав Димитров Димитров не са
посочени нито ЕГН нито адресите им. Цитираната разпоредба е въвела изискване за
посочване на точни данни относно свидетелите, които са необходими с оглед тяхното
индивидуализиране и възможността за призоваването им. В случая на тези свидетели не е
3
посочена дори местоработата им (напр. ако са служители на НАП) така, че да може да се
осигури призоваването им и разпитът им относно обстоятелствата по съставяне на АУАН,
което при всички случаи нарушава правата на нарушителя и лишава съда от възможността
да изследва всички обстоятелства по делото. Това процесуално нарушение е основание да се
приеме, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, имащо за последица издаване на незаконосъобразно наказателно
постановление, и което е самостоятелно основание са неговата отмяна.
Отделно от това, настоящата инстанция намира, че нарушението, описано в акта и
наказателното постановление не е доказано от събраните по делото доказателства. Вярно е,
че Свидетелството за регистрация на ФУ не е било представено на проверяващите в деня на
проверката в обекта, но актосъставителят не посочва причините за това – напр. дали то не се
намира в обекта или се намира в обекта, както и възразил законният представител на
дружеството при съставянето и връчването на акта, но служителят, който единствен е
присъствал на проверката не знае къде точно в обекта този документ се съхранява.
Актосъставителят при разпита му изрично посочва, че не си спомня какво обяснение е
дадено от продавач-консултанта. Проверяващите не са направили необходимото да изяснят
този съществен факт – дали действително документът се съхранява в търговския обект и се е
намирал там към момента на проверката, защото дори не са направили опит да се свържат с
управителя за категоричното установяване на това обстоятелство. Приели са само, че щом
не им се представя, значи не се съхранява в обекта. Административно наказващият орган
пък въобще не е съобразил възражението срещу акта, а оттам и да изясни причините, породи
които документът не е бил представен на проверяващите, а вместо това също, подобно на
актосъставителя, е приел, че той не се съхранява в обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., „Лицето
по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект свидетелство за
регистрация на ФУ”. В разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС са уредени няколко състава на
нарушения с различни изпълнителни деяния, а именно: нарушаване на реда и начина на
одобряване на типа, за регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация или
отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или неизпълнение на
изискванията за дистанционна връзка с НАП и предвидени съответни наказания за
физически и юридически лица. В обжалваното НП не е посочен конкретния релевиран
състав, характеризиращ изпълнителното деяние, представляващо един от изброените в
чл.185, ал.2 от ЗДДС. Изложените обстоятелства в акта и НП описват неизпълнението на
задължението на лицето по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ да съхранява в
търговския обект свидетелство за регистрация на ФУ. Тези факти обаче не съответстват на
нито един от предвидените в чл.185, ал.2 от ЗДДС състави. Редът за одобряване на типа, за
регистриране и въвеждане в експлоатация, за отчитане, за сервизно обслужване на
фискалните устройства е уреден поотделно и изрично съответно в глава втора, трета, пета и
седма от цитираната по-горе наредба. Систематически разграничени от тях са задълженията
за съхраняване на документи, едно от които това по чл.42, ал.1, т.1 - уредени в глава шеста
4
от наредбата. Мястото на тези задължения, включително и приетото за неизпълнено в
случая и съществената разлика в естеството и съдържанието им при сравнение със
задълженията по Глави втора, трета, пета и седма от наредбата, формират извода, че
нарушаването на реда за съхраняване на документите по глава шеста, не е измежду
предвидените в разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Изричната регламентация на
последната не допуска разширително тълкуване и прилагането й за непредвидени в нея
нарушения, близки или граничещи по своите белези с уредените. Поради което съдът
намира, че деянието, отразено в НП, не представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Наред с това счита, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Дори и да е приел, че доказателствата установяват, че търговецът не е изпълнил
задължението си по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, което нарушение
е на формано извършване, от събраните по делото доказателства би могъл да направи
обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона.
Видно от доказателствата по делото, на 07.08.2019г. преди съставянето на АУАН законният
представител на дружеството е представил актуално свидетелство за регистрация на
фискалното устройство. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на базата на
конкретните фактически обстоятелства по случая – вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива,
степента на обществена опасност на деятнието и дееца, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказание. За
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН се приема
това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответниа вид (арг. от чл.93, т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв и съдът намира, че институтът на чл.28 от ЗАНН е
приложим по отношение на административно наказателните разпоредби по ЗДДС.
Значимостта на увредените с деянието обществени отношения не изключва априори
приложението на чл.28 от ЗАНН. Законът не прави разграничение дали нарушението засяга
обществени интереси с по-малка или по-голяма обществена важност, като задължава
административно наказващият орган да извърши преценка за маловажност на всеки отделен
случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител.
С оглед на обстоятелствата по извършване на нарушението – същото е за първи път, касае се
за неголям търговски обект, с малък оборот, ФУ е функционирало, за контролната покупка е
издаден фискален бон, а и търговецът е представил на датата на съставяне на АУАН
процесното свидетелство.
Ето защо настоящият състав намира, че макар и формално да е осъществен състава
на административно нарушение, то не е довело или поне не се установява да е довело до
5
някакви неблагоприятни последици, не е повторно и по характера си самото деяние
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. При това положение налагането на административно наказание в
минималния размер е несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност на
деянието и дееца.
Админитративно наказващият орган не е изпълнил задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния нарушител. Като не го е квалифицирал като маловажен
случай, същият е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички
предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
С оглед констатираните съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, включително при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, последното следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева
(чл.** ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 496722-F503468 от 23.01.2020г., издадено
от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в
Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр. 2-о, вр. ал.1 от ЗДДС,
с което на “КРИПТОС 2018“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
Несебър, ж.к. Кошарите, комплекс „Виктория Рол Гарден“ № ** представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Стоян Стефанов Великов, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева) за
нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.11**
ал.4 от ЗДДС, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на “КРИПТОС 2018“
6
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Несебър, ж.к. Кошарите,
комплекс „Виктория Рол Гарден“ № ** представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Стоян Стефанов Великов, сумата в размер на 200 лв. (двеста лева),
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7