Решение по дело №931/2015 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……..12.2016 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                     

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

при секретар К.М.

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 931 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по общия исков ред по предявен иск от „СИМАТ” АД ЕИК *********, гр. Г., ул. ***, представлявано от О.е. с.ш., чрез адв. Ч. ***), срещу  „ЕНЕРГО- ПРО МРЕЖИ”АД, ЕИК *********, гр. В. бул. ***, представлявано от Н.Н. К.И., чрез юрисконсулт В. за присъждане на дължимо обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползването в  периода от 01.01.2014г. до 11.05.2015г без да е сключен изискуемия договор за достъп на собствен на ищеца трафопост „СИМАТ-1“ с идентификатор 14218.502.628.1, със застроена площ от 136 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г., с административен адрес гр. Г., ул. ***, за захранване на други потребители.  С определение от о.с.з. на 08.09.2016г съдът е допуснал изменение на размера на претенцията, като ищецът е намалил иска си от 25 500 лв. до сума от 9705лв, претендирана като сборно обезщетение за целия процесен период.

Ищецът претендира и присъждане на законна лихва върху главницата от предявяване на претенцията на 10.06.15 до окончателно изплащане на задължението.

Страните претендират насрещно определяне на разноски, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК  (л.130 и 131 по настоящото дело).

Ищецът твърди, че ответното дружество е получило достъп до трансформаторен пост, собственост на ищеца, от който се захранват и други потребители – клиенти на ответника, но е отказало да сключи договор и да заплаща цена за достъпа съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ. Счита, че това ползване го лишава от приход, равен на дължимата цена, съгласно приета от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители, чрез собствените им уреди и/ или съоръжения, до други потребители. Съответно и твърди, че неоснователното ползване без договарянето на такава цена спестява на ответното разпределително дружество разход в същия размер. Позовава се на разрешаване на правен спор между същите страни относно дължимостта на такова обезщетение за ползване на същия енергиен обект с влязло в сила решение по т.д. 350/14г на ВОС,т.о. и продължаване на ползването без промяна и в следващия процесен период. 

Ответникът, чрез ю.к. В., е предприел пълно оспорване на твърденията на ищеца. Възразява за присъединяването на другите потребители в противоречие с предписанията на разпределителното предприятие, което е осигурило достъп на свои клиенти по друг начин, изключващ ползването именно на съоръжението на ищеца. Счита, че посочената от ищеца методика е  утвърдена само за случаи, в които самият разпределител е приел да присъедини пряко свой бъдещ клиент към мрежата чрез ползването на обект, собственост на трето лице, съответно е сключил и договор с това трето лице.

Предварителните въпроси и допустимостта на делото са били  разрешени в нарочно определение № 2716/24.07.2015г, като понастоящем съдът не намира основание за ревизирането им. Устният доклад на съда (л.90), е обявен на страните след допълнение на първоначалния проект (л. 41), и допълнен с ново указание по доказателствена тежест в с.з. на 08.09.2016г(л. 111). В доклада съдът е изложил мотиви относно окончателната правна квалификация на претенциите, както и по-подробно изложение на фактическите твърдения и преклудираните от силата на пресъдено нещо възражения и оспорвания на факти (относно собствеността на ищеца и фактическото ползване от разпределителното предприятие до началото на процесния период).

По същество пълномощникът на ищеца пледира за зачитане на вече установените между страните общи правопораждащи факти и установеното с експертизата по делото ползване на трафопоста за снабдяване на потребители, различни от ищеца, съответно остойностяване на нормативно определяема цена на това ползване. Като сочи, че разпределителното дружество злоупотребява с правата си да определя начини за присъединяване на нови потребители без да използва свободен капацитет на съоръжението, счита, че лицата ползващи трансформатора със знанието на доставчика следва да се признаят за негови клиенти и съответно този фактически достъп чрез собствения на ищеца трафопост следва да бъде компенсиран в размера, предвиден като нормирана цена за този вид ползване. Моли за пълно уважаване на претенцията.

Представителят на ответното дружество по същество сочи, че не може да е налице обогатяване на разпределително дружество, което не е присъединило свой клиент, като счита за непротивопоставимо установеното по делото предоставяне от самия ищец на нерегламентирано косвено ползване на получаваната от него енергия на други лица. Пледира за неоснователност на претенцията и моли искът да бъде изцяло отхвърлен. 

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните са приключили съдебни спорове с влезли в сила решения по т.д. 1390/12г и т.д. 350/2014г. на ВОС, с които ответникът е било съден да заплаща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на  ползване чрез фактическо присъединяване на други потребители към  собствен на ищеца енергиен обект, индивидуализиран като трафопост, с идентификатор 14218.502.628.1, със застроена площ от 136 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г., с административен адрес гр. Г., ул. ***. Съдът констатира пълно съответствие на индивидуализиращите данни на този обект с процесното съоръжение. Тъй като и в двата съдебни акта обедняването е изведено от установената спрямо ответника собственост на ищеца, и този елемент от фактическия състав, очертаващ основанието на присъденото вземане е изрично посочен в диспозитива на решенията, съдът приема, че това обстоятелство е било включено в спорното право по уважените осъдителни искове и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Съответно в настоящия процес между същите страни е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство (в този смисъл е дадено задължително тълкуване по реда на чл. 290 ГПК, макар и в хипотеза на отхвърлен отрицателен иск в решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., и в хипотеза на частичен иск  в решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК). Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297 от ГПК. Когато се разрешава правен спор и по правопораждащия факт има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно(Решение № 408 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2011 г., I г. о., ГК, решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., ГК). В настоящия случай съдът следва да счита за БЕЗСПОРНО обстоятелство, които не подлежи на доказване установената с влезлите в сила решения собственост на ищеца върху процесния енергиен обект и осъществено фактическо ползване за целите на присъединяване на други потребители без да е налице сключен договор за достъп със собственика към момента на приключване на устните състезания по прикючилото последно дело(пред въззивна инстанция до 25.03.2015г.).

В настоящото производство не се твърди, съответно и не са събирани доказателства и не е установено настъпване на нови факти, които да променят отношенията между страните(придобиване на правата върху трафопоста от другиго, преустановяване на ползване, респективно промяна на начина на присъединяване на потребители или довършено договаряне на предоставянето на достъп до същия трафопост).

Напротив, събраните две заключения на вещото лице  инж. П. сочат запазване на фактическите отношения между страните от предходен момент. Съдът кредитира заключението на експерта, като изложение на възприети чрез оглед и преценка на техническа документация данни, интерпретирани последователно с прилагане на специални знания и кореспондиращо на писмените документи, представени по делото. Вещото лице е установило, че собственото на ищеца съоръжение ТП „СИМАТ“ (идентифицирано като енергиен обект – част от разпределителната мрежа, стопанисвана от лицензираното за този регион разпределително предприятие и визуализирана на фигура 1 на л. 127) се състои от две части, в които се извършва пренос на ел. енергия следно напрежение. Постъпилата енергия(от обект „тролейбусно депо“) се препредава без трансформиране към обект на разпределителя (ТП Леярна БИПА) чрез шина в едната част на трафопоста. Съдът отчита, че това ползване не е новоустановено, тъй като отклонението към другия трансформатор е било възможно още през 2009г, когато е разрешено ползването на това съоръжение (л. 79), и съответно към него са били насочвани новите клиенти на ответника при договаряне на присъединяването им към мрежата за целите на ползването на ниско напрежение от крайни потребители. Така още през 2011г е било осъществено присъединяването на „Зоовет“ЕООД към БКТП Леярна и е било дадено предписание на друг бъдещ клиент „И и И“( ИВАНОВ и ИВАНОВ ООД) за изграждане на присъединително съоръжение също към БКТП Леярна или чрез нов трафопост след разклоняване на линия на средно напрежение. И към настоящия момент категорично е налице частично пряко използване на ТП „СИМАТ“(чрез свързващата шина) от разпределителното предприятие, макар и само за целите на  пренос на средното напрежение към следващ обект по веригата на обслужване на крайните си клиенти.

В останалата част на процесния трафопост се извършва преобразуване на енергията чрез обособени килии за ниско напрежение. Вещото лице е категорично, че клиенти на ответника не са присъединени по предвидения нормативен ред за ползване на това ниско напрежение. Напротив, единствен абонат като потребител на средно напрежение (с търговско мерене на високата страна на трафопоста) е само ищеца с абонатен № 1326067 като клиент на доставчика на ел.енергия. На ниската страна експертът е установил само „контролен“ електромер, отчитащ обем на потребление на ниско напрежение още от 2006г от друго лице (“И и И“), което от своя страна е предоставило така получена енергия на други две предприятия(автосервиз М АД и ЕПП АД). Тези обстоятелства съответстват и на представените от ищеца платежни документи, според които платец „Иванов и Иванов“ООД е извършвал погасявания на задължения на ищеца като абонат на доставчика на ел. енергия. При съпоставка на сумите, изплащани двукратно всеки месец(което съотвества на принципа на авансово и окончателно плащане по фактуриране за изтекъл месец) с общата стойност с ДДС на ежемесечните фактури, представени от ищеца в ползваната от вещото лице справка (л.86) се установява, че общия сбор от банковите преводи за всеки месец съотвества точно на дължимата по фактурата сума. Съдът приема за установено въз основа на тази съпоставка, че цялото отчетено потребление на енергия от консуматори, присъединени като крайни клиенти  към трафопоста  на ищеца е било употребено от лицето платец, макар и да е било отчетено по партида на абоната – собственик на трафопоста. Същевременно липсва изобщо отчет на пренасоченото по шината количество средно напрежение за консумиране от клиенти, свързани със следващия по веригата трафопост (БКТП Леярна), тъй като тяхното потребление е отчитано самостоятелно като потребители на ниско напрежение.

При така установените факти съдът намира, че ползването на съоръжението на ищеца е запазено в същите параметри, каквито са съществували и преди образуването на настоящото дело – разпределителното предприятие е използвало част от трафопоста за свързващо звено между обекти на мрежата за пренос на средно напрежение, като същевременно е присъединявало новите потребители, ползващи ниско напрежение чрез свой трансформатор, захранван именно от тази връзка. Ответникът не е доказал, че трансформиращият капацитет на обекта на ищеца е изчерпан, напротив, вещото лице е установило, че към килиите за ниско напрежение (ниска страна на трафопоста СИМАТ) не са надлежно присъединени крайни клиенти на доставчик на ел. енергия(л. 127).Същевременно е категорично установено, че потребителите, които фактически са ползвали предоставен им от ищеца достъп (И и И ООД и Зоовет ЕООД) са поискали самостоятелно присъединяване по реда на НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), действала до 04.04.2014г, но са били насочени не към наличните в този трансформатор мощности, използвани до този момент от тях (според установеното потребление в заключението от вещото лице на л. 82, отчитано с  два контролни електромера от 2008г), а към новоизградения трансформатор (Леярна БИПА).

При така установеното съдът прави извод за основателност на претенцията.

Неоснователен е доводът на ответното дружество за липса на някои от елементите на фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение за неоснователно обогатяване. Съдът зачита вече установеното право на собственост на ищеца върху обект, представляващ част от разпределителна мрежа, стопанисвана от ответника. Обогатяването на това разпределително предприятие е несъмнено, предвид категорично установеното ползване на трафопоста за пренос на енергия към друг обект, използван за обслужване на клиенти на ответника. Същевременно съдът преценява и възражението за липса на пряко използване на трафопоста СИМАТ от трети лице, различни от собственика за неоснователно. Действително, към настоящия момент формално присъединен клиент е само ищцовото дружество, но действително потреблението се осъществява от трето лице (И и И ООД), поискало надлежно уреждане на фактическото си положение чрез присъдиняването си като самостоятелен клиент с поставяне на начало на договорен процес поне от  2011г.( л. 128). 

Поведението на разпределителя обаче представлява злоупотреба с предоставеното му от закона право да определи начина на свързването на новия потребител към мрежата. В чл. 117 ал.3 ЗЕ свободата на преценката на лицензианта, осъществяващ регламентирана дейност на регулиран пазар на всеобщо предлагана услуга, е ограничена от въведените със специална наредба условия за присъединяване към съответната мрежа. Актуалната към процесния период редакция на чл.8 от тази наредба (НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи) въвежда изрично наред с другите критерии и изискване за оптималност на схемата на свързване на нови потребители, включително за случаите на отделяне на нов обект от по-рано захранен такъв ( чл. 4 ал.1 т.4 от Наредбата). Целта на това изискване е да се използва максимално наличния технически капацитет на вече съществуващи съоръжения, което съответства на общия режим на управление на този пазар, с оглед регулиране на цени според разходите на лицензиантите и гарантираното нормативно концентриране на собствеността върху предназначени за общо ползване мрежови съоръжения в лицето на лицензианта. Така и съоръженията, притежавани от трети лица(изградени само за тяхно ползване, а не като част от общата мрежа), могат да бъдат включени в разпределителната мрежа ако имат свободен капацитет именно за да се спести изграждане на излишни собствени на разпределителя мощности. Съответно лицензиантът(според правилата в пар. 4 от ПР на ЗЕ) има право да избере дали да изкупи съоръжението, ползвано фактически от лица, различни от собственика или да изгради заместващи го нови обекти, но вторият вариант изисква пълно обособяване на новото съоръжение. В случая ответното дружество е предпочело да изгражда нов трансформатор за нужди на новите си клиенти (Леярна БИПА), но не е осигурило самостоятелното му свързване в разпределителна мрежа, а е използвало именно обекта на ищеца за такава връзка. Само това обстоятелство е достатъчно за да се приеме, че ответникът не се е въздържал да ползва чуждия обект, а напротив изградил е концепцията на планираното разширяване на мрежата си именно въз основа на използване на шината от собственото на ищеца съоръжение. Това употребяване на трансформатора СИМАТ като част от мрежата съответно задължава оператора да се съобразява и с наличната му трансформираща мощност и съответно дадените предписания за свързване от друго място на клиента „И и И“, поискал отделянето си като самостоятелен потребител, не може да се считат за оптимални. Още повече, че дори и предписанието да беше изпълнено(така както се е случило с другия ползвател Зоовет ЕООД), то достигането на енергията до новия обект налага по необходимост и ползване на обекта на ищеца. 

В този смисъл и продължаващото след тези предписания ползване на енергията от това лице не може да се счита за нерегламентирано присъединяване, а напротив  следва да се приравни на противопоставимо на разпределителя фактическо ползване на съоръжението на ищеца от присъединен клиент на разпределителя. С това ползване несъмнено ответникът се обогатява.

Неоснователно е и възражението по обедняването на ищеца. Въпросите относно приложението на института на неоснователно обогатяване при ползване на чужд трафопост и за начина на определяне на размера на дължимото обезщетение са разрешени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК (решение № 37 от 30.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 709/2009 г., I т. о., ТК, решение № 130 от 11.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2009 г., I т. о., ТК, решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., II т. о., ТК, както и цитираните в тях други актове). Правните разрешения в тези актове съставляват обвързваща съдебна практика и според нея обедняването може да има различни форми - то може да се изрази не само в изгубване на имуществени блага, но също и в пропускане на иначе сигурно увеличение на имуществото. Именно тази втора проявна форма на обедняването е осъществена в настоящия случай. Действително, за ищеца, като собственик на процесното съоръжение не съществува практическа възможност да ползва същото за дейности под лицензонен режим (да разпределя и продава трансформирана електроенергия на крайните потребители), но законът изрично урежда възмездяването на достъпа, фактически предоставен на лицензиант( чл. 117 ал.8 ЗЕ, към който препраща и реда за присъединяване по чл. 8 ал.4 от Наредбата за случаите на по-оптимално техническо разрешение). По тези съображения и съдебната практика приема, че отношенията, свързани с ползване на чужди енергийни обекти, се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване, като при установено ползване размерът на обезщетението се определя въз основа на методиката, прилагана за определяне на цената до достъп при договаряне по чл. 117 ЗЕ. Реализирането на тази полза в случая не е хипотетична, а напълно реална, доколкото ако разпределителят добросъвестно бе разгледал искането на новия си клиент и бе договорил съответно достъп до свободната мощност(използвана и понастоящем изцяло от същия потребител), собственикът на съоръжението би получавал именно този доход и би увеличил имуществото си. С оглед на това, следва да се счете, че с продължаващото ползване без сключване на договор (било за изкупуване на цялото съоръжение, било за достъп за трансформиране на напрежението за поискалия отделяне на партидата си нов клиент) ищецът е лишен от получаването на една сигурна имуществена облага, т. е. налице е обедняване на същия по смисъла на чл. 59 ЗЗД, което е довело съответно до обогатяване на ищеца, изразяващо се в спестяване на необходими разходи.

Съдът съобразява, че вещото лице е предложило два варианта на остойностяване на достъпа по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ( обявена по общо достъпен начин http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/methodology_7.pdf). Разликата във вариантите произтича от изходните данни, възприети за годишното потребление на получаващите фактическия достъп потребители(Ед) и прогнозните стойности на общото потребление (Е общо). Съобразно указанията в чл.10 от  Методиката, първият от тези коефициенти следва да отразява сумата от прогнозните годишни потребления на електрическа енергия на потребителите, които получават енергия през уредби и съоръжения, до които е предоставен достъп, без потреблението на лицето, предоставящо достъп, докато вторият коефицент сочи общо прогнозно годишно нетно потребление на електрическа енергия от всички потребители, включително това на лицето, предоставящо достъп. Съответно на това указание не може да бъде възприет първия от вариантите (с нулеви стойности), доколкото макар и да не е отразено като отчетено количеството ползвана енергия от трети лица, такова потребление съдът е приел за установено. Изцяло неоснователно е възражението на ответника, че формулата на методиката е неприложима поради липса на преобразуване на енергия, ползвана от трети лица. Това е така не само поради установеното от съда косвено фактическо ползване от потребител, заявил искане за самостоятелно присъединяване като абонат на ниско напрежение, но и поради прякото използване на съоръжението за пренос до друг обект от разпределителната мрежа, предназначен за обслужване на крайни клиенти на ответника. Чл.1 б.а от Методиката ясно посочва относимостта й и към случаи на достъп за целите на преноса, а не само за едновременно пренасяне и преобразуване на енергията през разпределителната мрежа. Съдът приема за съответен на фактическите данни по делото именно предложения втори вариант на прилагането на формулата, доколкото вещото лице е възприело прогнозните количества при съпоставяне на общото количество енергия преминала през трафопоста СИМАТ, съответно цялото потребление, за което е било фактурирано ползване на единствения абонат. В случая пълното съвпадение на заплатените от фактическия ползвател суми със стойностите по издадените на името на собственика фактури  сочи еднозначно, че цялото потребено количество е използвано от третото лице, поради което и обосновано вещото лице е приело за стойност на Ед фактурираните количества (по данните от счетоводството на ищеца на л. 86). Така съдът възприема като съответно на обедняването на собственика, респективно и на обогатяването на разпределителя, обезщетение в сборен размер от 9705лв за целия процесен период.

Претенцията на ищеца е доказана като основателна и следва да се уважи изцяло.  

Разрешението на спора по същество следва на намери и съответно отражение върху акцесорните последици от предявяване на основателен иск, като към присъдената главница се добави законната лихва, считано от подаване на искова молба на 10.06.2015г. .

Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати разноски, направени от ищеца по делото, съобразно представения НЕОСПОРЕН списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства  за внесени държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар, изплатен в брой (според удостовереното в разписка към договора за правна помощ на л. 4) в общ размер от 2820 лв.

Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО  ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, гр. В., бул. ***, представлявано от членовете на УС Н.Н.К.И. Р.Л. да заплати на „СИМАТ” АД ЕИК *********, гр. Г., ул. ***, представлявано от О.е. с.ш., сумата 9705 лв.(девет хиляди седемстотин и пет лева),  представляваща дължимо обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на обедняване на ищеца в  периода от 01.01.2014г. до 11.05.2015г, в резултат на ползване без да е сключен изискуемия договор по чл. 117 ал. 8 от ЗЕ за достъп до собствен на ищеца трафопост „СИМАТ-1“ с идентификатор 14218.502.628.1, със застроена площ от 136 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр .Г., с административен адрес гр. Г., ул. ***, за целите на преноса и преобразуването на енергия, предоставена за захранване на други потребители, на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на претенцията на 10.06.15 до окончателно изплащане на задължението, както и сумата 2820 лв.( две хиляди осемстотин и двадесет лева), представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски по списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: