М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 505/2017
г. по описа на КРС
Наказателното производство е образувано
по внесената тъжба от А.А.А. ЕГН ********** ***, с
която е повдигнал обвинение срещу Б.Б.Г. с ЕГН
********** ***, за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за това, че на **г. в с.
С.. общ. К., обл. П.е причинил на А.А.А. ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на гръдния кош, разкъсно-контузни рани
в дясната теменно-слепоочна област и лявата слепоочно-скулна
област, кръвонасядане по долния клепач на лявото око,
охлузване около раната, която е разположена в лявата слепоочно-скулна
област, по лявата половина на носа и дясната половина на гърба, травматечен оток на крайната фаланга на пети пръст на
лявата ръка, с което му е причинил разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител А.,
лично и чрез процесуалния си представител адв. Ш.
поддържат внесената тъжба и повдигнатото с нея обвинение. Представят
доказателства. Пледират за осъждане на подсъдимия Б.Г..
Подсъдимият Б.Г. участва лично в процеса
и с упълномощения си защитник- адв. И.. Лично и чрез
защитника си пледира, че не е извършил престъплението, за което е обвинен с
тъжбата, като се иска се от съда подсъдимият да бъде оправдан.
Предявен е и приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск от тъжителя А.А. срещу подсъдимия Б.Г. за сумата от 5000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди -
болка и страдание от престъплението, визирано в тъжбата.
Тъжителят чрез адв.
Ш. поддържа предявения граждански иск и пледира да бъде уважен в размер по
справедливост. Претендират се и разноски.
Подсъдимият лично и чрез защитника си
оспорват предявения граждански иск и пледират същия да бъде оставен без
уважение като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 и
чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по делото - обясненията дадени от
подсъдимия Г., показанията на свидетелите А.Н.А., А.А.А., Д.В.А., П.Б.Г., П.Н.Х., П.Г.Г.,
Й.А.И., О.А.И., М.С.Я., Я.С.Я., А.М.Г., Х.Н.Н., В.Н.А., Г.А.А., С.И.И., Д.Е.С., А.А.А.,
Р.И.Г.,
А.С.Я., Н.Н.И. и И.К.В., заключенията на изготвените и приети
съдебно-медицински експертизи по отношение на тъжителя А. и подсъдимия Г.,
както и прочетените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото -
медицинско удостоверение на тъжителя, медицинско
удостоверение на подсъдимия, резултати от клинична лаборатория за тъжителя, фиш
за спешна мед. помощ за тъжителя, лист за преглед на пациент за тъжителя,
лист
за преглед на пациент в спешно отделение за тъжителя, резултат
от образно изследване на тъжителя, лист за преглед на пациент
за подсъдимия, лист за преглед на пациент в спешно отделение за подсъдимия,
резултати
от клинична лаборатория за подсъдимия, справка от НАП, справки
от РУП К.. и ЦСМП П.., писмена справка от Н.., постановление на РП К.., както и
вещественото доказателство – диск, предявен на страните, като съдържанието му
се възпроизведе чрез компютърната система на екрана на съдебния протоколист и
бе изгледан и изслушан от страните в с.з. на ***., характеристични справки и
справки за съдимост на подсъдимия Г., съдът намира за установено следното:
Подсъдимият Б.Б.Г.
е …, с ЕГН **********, регистриран е като земеделски производител и отглеждал
животни. Г. е неосъждан, като по НОХД № 181/2008 г. по описа на РС Карлово, на осн. чл.78А от НК е бил освободен от наказателна отговорност
и му било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., която
видно от писмо на НАП /л.75/ е заплатил на 05.12.2014г.
На ***. около 12.00 ч. в с.С.. общ.К., обл. П.между св. А.А. – син
на ЧТ А.А. и
брата на подсъдимия – св. П.Г. възникнал скандал, при който
св.П. Г. се обадил по телефона за помощ на брат си – подс.
Б. Г., а св. А.А. се
обадил по телефона за помощ на баща си – ЧТ А.А..
Последният бил на работа в оранжериите в гр.Баня, обл.Пловдив
и незабавно потеглил за с. С.с бус управляван от
него. С него тръгнали и пътували в буса и св. А.А., А.А., Д. А..и В.А..***, в началото на ромската
махала вече се били събрали множество лица. Пред буса
управляван от ЧТ А.А. изненадващо застанали
подсъдимият, брат му св.П.Г. и баща им Б. Г., като подсъдимият
държал в ръката си метална тръба. ЧТ А.А. спрял
превозното средство и в този момент подс. Г. отворил
шофьорската врата, издърпал ЧТ А.А. на вън, извън буса и с металната тръба му нанесъл удар, като последният
вдигнал лявата си ръка за да се предпази и удара попаднал върху пръстите на ръката
му и дясната половина на гърба. След този удар А.А.
паднал на земята. Подсъдимият взел камък от земята и с него нанесъл удар по
главата на А.А., който попаднал в лявата слепоочно-скулна област. След това с металната тръба
нанесъл два удара по тялото на А.А.,
които попаднали в областта на гръдния кош и трети, които
попаднал в дясната теменно-слепоочна област. При тези удари А.А. получил разкъсно-контузни рани
в дясната теменно-слепоочна област и лявата слепоочно-скулна
област, кръвонасядане по долният клепач на лявото
око, охлузване около раната, която е разположена в лявата слепоочно-скулна
област, по лявата половина на носа и дясната половина на гърба и травматичен
оток на крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка. От разкъсно-контузните
и охлузните рани започнало да тече кръв. Св. А.А. се
опитала да спре побоя, като застанала пред подсъдимият. В този момент се появил
синът на ЧТ – св. А.А., който
нанесъл удари на подсъдимия и прекратил боя над баща му. Св. А.Я. *** и ЦСМП К..
за случилото се, като посочил, че има пострадал, като това бил ЧТ А.. Видно от
справката представена от РЦ 112 К.. /л.193/, обажданията за скандали и
размирици в ромската махала на с. С.започнали от 12.51 ч. и продължили до 19.28
ч. на ***., като има общо 12 обаждания от свидетелите - Р.Г., Д.С., А.Я.,
П.Х., както и от неустановени лица, но не точно в момента на побоя и не точно
за него. Обаждане има и от подс. Б.Г., но в 19.23 ч. и
касае други обстоятелства. Пристигнали служители на РУП К.. – св. Г.А.
и св.С.И. *** в състав св. Н.И. и св.И.В.. ЧТ
А. бил транспортиран от екипа на ЦСМП К.. за преглед и евентуално лечение в УМБАЛ
„Св. Г.“***. За извършените прегледи на А. били издадени следните медицински
документи: фиш за спешна медицинска помощ - карта № …издаден от
ЦСМП К.на **г., лист за преглед на пациент в спешно отделение /СО/ на УМБАЛ
„Св. Г.“*** от **г. издаден в 14,58 ч. от д-р П.К.специалист - хирург, допълнителен
лист към лист за преглед на пациент в СО на УМБАЛ „Св. Г.“*** с амб. № ** от ***., медицинска бележка издадена от СО на
УМБАЛ ,,Св. Г.“*** от **г. до отделението по обзорна диагностика с амб. № **, медицинска
бележка издадена от СО на УМБАЛ ,,Св. Г.“*** от **г. до отделението по обзорна
диагностика с амб. № **, съдебномедицинско
удостоверение №**год., издадено д-р М.К.Б. - Началник отделение по съдебна
медицина при УМБАЛ „Св. Г.”***. Въпреки нараняванията, А. отказал да бъде
хоспитализиран и вечерта на същият ден се прибрал в с.Соколица.
Според заключението на съдебно -
медицинската експертиза по делото при побоя на ***. на
тъжителя А. е било причинено: контузия на гръдния кош, разкъсно
- контузни рани в дясната теменно-слепоочна област и
лявата слепоочно-скулна област. Кръвонасядане
по долният клепач на лявото око. Охлузване около раната, която е разположена в
лявата слепоочно-скулна област, по лявата половина на
носа и дясната половина на гърба. Травматичен оток на крайната фаланга на пети
пръст на лявата ръка. Разкъсно-контузните рани в
дясната теменно - слепоочна област и лявата слепоочно-скулна
област по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК. Контузията на гръдния кош, кръвонасядането
по долният клепач на лявото око, охлузванията около раната, която е разположена
в лявата слепоочно- скулна област, по лявата половина
на носа и дясната половина на гърба, травматичния оток на крайната фаланга на
пети пръст на лявата ръка по отделно и по съвкупност са му причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са
причинени от удар или притискане със или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие и е възможно да бъдат причинени така както се посочва от
пострадалия в тъжбата и от свидетелите, а именно при удар с камък по лявото
слепоочие и удар с метална тръба по дясната теменно слепоочна област, по гърба
и лявата ръка и в областта на гръдния кош. Оздравителният
процес е траел около 15-20 дни, при благоприятен ход, без настъпването на
усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.
Непосредствено след инцидента пострадалия А. е изпитвал от умерени до
незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са
затихвали до пълното им изчезване, след приключване на оздравителния процес.
Нанесени са повече от един удар в различни анатомични области на главата и
тялото.
По искане на защитата в хода на
съдебното производство е изготвена съдебно - медицинската експертиза и за
подсъдимия Г., като според заключението й на подсъдимия Г. му е било причинено
контузия на лявата раменна става, контузия на лявата подбедрица,
контузия на раменния пояс, мишницата и други повърхностни травми на подбедрицата, кръвонасядане по
лявата мишница и лявата подбедрица. Контузията на
лявата раменна става, контузията на лявата подбедрица,
контузията на раменния пояс и мишница по отделно и по съвкупност са довели до
разстройство на здравето извън скучайте на чл. 128 и чл. 129 от НК. Също така повърхностните травми на подбедрицата, кръвонасядането по
лявата мишница и лявата подбедрица по отделно и по
съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето.
Травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет, както и от предмет с цилиндрични форма и е възможно да бъдат
причинени така както се посочва от подсъдимия и
свидетелите, а именно при удар с метална тръба по лявата мишница и
лявата подбедрица. Ударите могат да бъдат, юмруци,
ритници и други с предмет чиято дължината е по-голяма от широчината. Ударите са
били повече от един по различни части от
тялото.
Горната фактическа обстановка се
установява безспорно и категорично от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и от изготвените и приети съдебно-медицински експертизи.
От събраните по делото доказателства се
установяват обстоятелствата, заявени от тъжителя в подадената от него тъжба.
Безспорно от гласните и писмени доказателства по делото се установява, че
подсъдимият Г. нанесъл побой на А.А., при който му
нанесъл удари с камък и метална тръба. Безспорни са и уврежданията на тъжителя -
контузия на гръдния кош, разкъсно - контузни рани в дясната теменно-слепоочна област и лявата слепоочно-скулна област, кръвонасядане
по долният клепач на лявото око, охлузване около раната, която е разположена в
лявата слепоочно-скулна област, по лявата половина на
носа и дясната половина на гърба, травматичен оток на крайната фаланга на пети
пръст на лявата ръка.
Безспорен е и механизма на тяхното
причиняване, описан в заключенията на съдебно-медицинските експертизи.
Следва да се посочи, че при скандала безспорно
и подсъдимият е получил телесни увреждания, но по делото няма каквито и да е
доказателства, че те са причинени от А.А., а и самият
подсъдим не твърди такива обстоятелства. Уврежданията на подсъдимият са
причинени от друго лице.
При анализа на свидетелските показания
се констатира, че по отношение на главния факт са формирани три групи
свидетели. Първата група се състои от свидетели
посочени от тъжителя и са негови близки, това са А.А.
/първи
братовчед на ЧТ/, А.А. /леля
на ЧТ/, Д.А./живуща на съпружески начала с ЧТ/ и А.А. /син на ЧТ/, които свидетелстват по начин съответен на
изложената в тъжбата фактическа обстановка, а именно, че подсъдимия Г. е нанесъл
побой на А.А., при който му нанесъл удари с камък и
метална тръба, като му е причинил установените телесни увреждания. И четиримата
отричат ЧТ А.А. да е нападнал с нож подсъдимия и да
го е удрял.
Втората група се състои от свидетели
посочени от подсъдимия и са негови близки и това са лицата П.Б.Г. /брат
на подсъдимия/, П.Х./съпруга на брата на подсъдимия/, П.Г.Г.
/първи
братовчед на подсъдимия/, Р.Г.
/майка
на подсъдимия/ и Х.Н. /дъщеря му живее на съпружески начала с
брата на подсъдимия/. Свидетелите П.Б.Г., П.Х.и П.Г.Г.
в синхрон и непротиворечиво дават показания противоположни на тези на
свидетелите на тъжителя а именно, че подс.Г.
е бил нападнат с нож от тъжителя и подсъдимия не му е нанасял каквито и да е
удари, а напротив, Г. е бил бит, но не от тъжителя, а от негови близки.
Третата група се състои от свидетелите
В.А.,
А.Я., Н.И., Г.А.,
С.И. и А.Г. които не са родствени или в близки отношения със страните и дават
показания за възприетото от тях.
Има и четвърта група свидетели, които
заявяват, че нищо не си спомнят или, че не са присъствали при инцидента и това
са И.В., Й.И., О.И. и М.Я..
Съдът кредитира показанията на първата
група свидетели и ги приема за достоверни, защото са съответни както помежду си,
така и по отношение на съществените им елементи и са в синхрон и с приложените
по делото писмени доказателства и с показанията на напълно безпристрастните
свидетели от третата група - В.А., А.Я.,
Н.И., Г.А. и С.И.. Аргумент при преценката на тяхната достоверност е и, че те
се потвърждават от обективните находки, а именно установените телесни
увреждания на тъжителя, констатирани след инцидента при прегледите му в
медицински заведения, като същите са отразени и в издадените медицински документи, въз основа на които е
построено и заключението на съдебно-медицинската експертиза за ЧТ. При
постановяване на присъдата си, съдът ползва показанията на тези свидетели - А.А., А.А., Д. А..и А.А., като последният е видял само единият от ударите с
металната тръба нанесен от Г. на А.А., който попаднал
върху
пръстите на ръката му и дясната половина на гърба, тъй като имало много хора, а
и бил уплашен, понеже бил подгонен от брата на подсъдимия. При обсъждане на
показания на тези свидетели съдът отчита близките родствени отношения с
тъжителя, които обаче не се доказа по делото да са се отразили на обективността
на дадените под страх от наказателна отговорност показания от тези свидетели.
Обстоятелствата, за които тези свидетели дават показания се подкрепят изцяло,
както от обективните показания на разпитаните по делото свидетели от третата
група посочени по-горе - В.А., А.Я., Н.И.,
Г.А. и С.И., така и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза за
ЧТ, и от писмените доказателства - медицински документи и удостоверение. От
показанията на тези свидетели се установяват подробно и в пълнота
обстоятелствата, касаещи главния факт на доказване по делото, а именно
нанесената телесна повреда от страна на подс. Г. по
отношение на тъжителя.
Свидетелите А.А.,
А.А., А.А.
и Д.А., са очевидци на побоя и пряко са
възприели действията на подсъдимия. Съдът кредитира
показанията им по посочените вече причини.
Св. В.А. също е очевидец на
побоя и пряко е възприела действията на подсъдимия, като тя е видяла единствено
удара с камък нанесен от подс.Г. на А.. Съдът
кредитира показанията й.
Св. А.Я. не е очевидец на нанасянето на
самите удари, но видял тъжителя непосредствено след побоя, пряко възприел
сериозните му наранявания и за това сигнализирал на тел.112. Съдът кредитира
показанията му.
Св.Н.И. - медицинско лице от ЦСМП К.. е
транспортирал тъжителя и друго лице до УМБАЛ „Св. Г.“***, понеже имали
наранявания, но не си спомня дали са имали видими наранявания. Съдът кредитира
показанията му.
Свидетелите Г.А. и С.И. ***, изпратени
на произшествието не са видели сбиване, но установили, че има пострадали, като
св.А. заявява, че и от двете страни имало ударени, а св. И. посочва,
че пострадалият
е бил там и имал наранявания, не помни какви, но имал такива. Съдът
кредитира показанията им.
Относно показанията на св. А.Г.,
съдът не ги ползва, тъй като тя не е присъствала при инцидента, а по късно при
продължилия в махалата конфликт.
Относно показанията на св. Д.Е.С., съдът
ги кредитира, като тя не е очевидец на случилото се, но в по късен момент е
видяла тъжителя по когото имало видими следи от побой.
Имал следа от удар над окото, като раната била с кръв. Съдът кредитира тези
показания.
Съдът не кредитира и не ползва
показанията на св. П.Б.Г. /брат на подсъдимия/, П.Х./съпруга
на брата на подсъдимия/, П.Г.Г. /първи братовчед на
подсъдимия/, които твърдят, че са очевидци на случилото се, поради близките им
родствени отношения с подсъдимия и желанието им да го оневинят, но най-вече
поради обстоятелството, че са в съществено противоречие с показанията на
свидетелите посочени по-горе, които съдът кредитира, както и с писмените
доказателства по делото, които съдът прие.
Не кредитирайки показанията на тези
свидетели съдът не приема изложеното от тях, че тъжителя е нападнал с нож
подсъдимият и последният се е защитил, като го прегърнал отзад и започнал борба
с него, при което тъжителя изпуснал ножа.
Съдът не ползва и показанията на Р.Г.
/майка на подсъдимия/ и Х.Н. /дъщеря му живее на съпружески начала с брата на
подсъдимия/, тъй като те не са очевидци на случилото се, а са възприели факти и
обстоятелства в един по-късен момент от продължилия и прераснал в по-мащабен конфликт.
Относно обясненията на подсъдимия е
необходимо да се посочи следното: трайно установено е в
съдебна практика положението, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги
съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или не. С оглед изложените принципни
постановки настоящият състав намира, че обясненията на подсъдимия не следва да бъдат
кредитирани, тъй като се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, посочен по-горе, поради което
съдът не ги цени като годен източник на доказателствено
релевантни факти. Те целят единствено оневиняването на подсъдимия. Така
например подсъдимият твърди, че нанасяйки му удари с метална тръба св.А.А., син на тъжителя А.А. ударил и
баща си, без да иска, при което тъжителя А.А. паднал
на земята върху камъни. Тези негови обяснения не се подкрепят от нито един
свидетел по делото, включително и от П.Б.Г., П.Х.и П.Г.Г.,
които твърдят, че са очевидци на случилото се. Съдът не приема за достоверни
обясненията на подсъдимия и относно твърдението, че е бил нападнат с нож от ЧТ А.
и действията му били насочени единствено за да се защити, тъй като те не се
подкрепят от доказателствата кредитирани от съда, а само от свидетелите П.Б.Г.,
П.Х.и П.Г.Г. на чиито показания съдът не даде вяра.
Освен това, в с.з. подсъдимият и защитника му не твърдят и не правят искане за
приложението на институтите на неизбежната отбрана и крайната необходимост.
Вида на нанесената телесна повреда на
тъжителя и механизма на причиняването й се установява и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото, която съдът ползва при постановяване
на присъдата си, тъй като е изготвена от вещо лице - специалист в съответната
област, който обективно и подробно е отговорил на поставените му въпроси, чиито
отговори са пряко относими към предмета на доказване
по делото.
При установяване на гореизложената
фактическа обстановка съдът ползва приетите по делото писмени доказателства,
тъй като същите са събрани по реда и във формата, изискуема от НПК и касаят
пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Съдът приема и вещественото
доказателство предявено и прието от страните.
При установената по несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът намира, че подс. Б.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на **г. в с. С.. общ.
К., обл. П.е причинил на А.А.А.
ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния
кош, разкъсно-контузни рани в дясната
теменно-слепоочна област и лявата слепоочно-скулна
област, кръвонасядане по долния клепач на лявото око,
охлузване около раната, която е разположена в лявата слепоочно-скулна
област, по лявата половина на носа и дясната половина на гърба, травматичен
оток на крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка, с което му е причинил
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което
следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез нанасяне на удари с металната тръба върху пръстите на ръката и
дясната половина на гърба на тъжителя и удари по тялото му, които попаднали в
областта на гръдния кош /два удара/ и в дясната теменно-слепоочна област /един
удар/ и удар с камък по главата, който попаднал в лявата слепоочно-скулна
област.
Пряка и непосредствена последица от тези
действия на подсъдимия е причиненото разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК на тъжителя по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, за които е
сезиран съда. Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вина
пряк умисъл. Същият е съзнавал, че удряйки А.А. с металната
тръба върху пръстите на ръката и дясната половина на гърба, по тялото му - в
областта на гръдния кош и в дясната теменно-слепоочна област и удар с камък по
главата - в лявата слепоочно-скулна област ще му
причини телесни увреждания, предвиждал е, че по този начин ще причини на А. разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като е целял настъпването
именно на този резултат.
При индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия, съдът намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 78А за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание. Предвиденото в чл.130, ал.1 от НК наказание е
„Лишаване от свобода” до две години или пробация.
Видно от свидетелство за съдимост на Г., той е неосъждан, като по НОХД №
181/2008 г. по описа на РС Карлово, на осн. чл.78А от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв., която видно от писмо на
НАП /л.75/ е заплатил на 05.12.2014г.
Наред с това с престъплението не са
причинени имуществени вреди. Т.е. всички предпоставки на чл.78А, ал.1 от НК са
налице, поради което съдът освободи Б.Г. от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв.
При определяне размера на наказанието,
съдът се съобрази с т.6 от Постановление №.. от ….. по н.д. № 4/1985г. на
пленум на ВС. Според цитираното постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по
чл.78а от НК се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения
и наказания, включително и чл.27 от ЗАНН. В чл.27, ал.2 от ЗАНН е предвидено,
че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки, съдът прие, че
наложеното наказание „глоба” следва да бъде определено в размер от 1500 лв.,
тъй като Б.Г. е с чисто съдебно минало и следва да се определи като лице с
ниска степен на обществена опасност. Наред с това обществената опасност на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК не е висока. Чистото съдебно минало на
подсъдимия следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство. Съдът
намира, че деянието не се характеризира със значително по-висок интензитет от
други деяния от същия вид, който да предполага негова по-висока степен на
обществена опасност. Място на деянието – в населено място, пред множество лица,
начина на причиняване на уврежданията и интензитета на ударите се определят от
съда като отегчаващо вината обстоятелство. При отчитане на всички обстоятелства,
предвидени в чл.27 от ЗАНН, съдът
достигна до извод, че деянието е осъществено при смекчаващи вината
обстоятелства, като при ниската обществена опасност на извършеното престъпление
и ниската обществена опасност на дееца, размерът на наказанието е определен и
ориентиран към минимума, предвиден в чл.78 от НК – 1500 лв. Така наложеното
наказание в пълнота ще изпълни целите
си, като въздейства възпитателно върху наказаното лице и обществото.
Настоящият състав счете, че са налице и
предпоставките за уважаване до сумата от 2000 лв. на предявения от тъжителя
граждански иск. Фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, при реализирането на който
следва да бъдат уважени исковете, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето, в причинна връзка
с което са настъпили вреди за пострадалия. С оглед установеното по повод
повдигнатото обвинение срещу Б.Г. е налице противоправно
и виновно деяние, извършено от него. Същият е причинил лека телесна повреда на
тъжителя А.А., изразяваща се в разстройство на
здравето. Т.е. тъжителя е претърпял неимуществени вреди и предявеният
граждански иск е доказан по основание. След като е доказан по основание,
настоящият съдебен състав счете, че същият следва да бъде уважен до размер от 2000
лв. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане
се определя по справедливост (арг. от чл.52 от ЗЗД).
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В случаи, при
които е засегнато здравето на пострадалото лице, следва да се съобразяват
характера и степента на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета,
продължителността и трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за
развитието в бъдеще на съответното заболяване.
По делото се установява, че А.А. е получил травматични увреждания, изразяващи се в
контузия на гръдния кош, разкъсно-контузни рани в
дясната теменно-слепоочна област и лявата слепоочно-скулна
област, кръвонасядане по долния клепач на лявото око,
охлузване около раната, която е разположена в лявата слепоочно-скулна
област, по лявата половина на носа и дясната половина на гърба, травматечен оток на крайната фаланга на пети пръст на
лявата ръка. Т.е. налице са множество увреждания, които не се характеризират с
висока степен на нарушаване здравословното състояние на пострадалия. От
съществено значение е, че данните за претърпените вреди са за един сравнително
кратък срок след инцидента – около 20 дни. Т.е. макар да става въпрос за множество
различни травми (контузия на гръдния кош, разкъсно-контузни
рани в дясната теменно-слепоочна област и лявата слепоочно-скулна
област, кръвонасядане по долния клепач на лявото око,
охлузване около раната, която е разположена в лявата слепоочно-скулна
област, по лявата половина на носа и дясната половина на гърба, травматечен оток на крайната фаланга на пети пръст на
лявата ръка), което сочи на сравнително високи интензитет, няма данни за много висока
продължителност и трайност на уврежданията. По делото са събрани данни, че
тъжителя се е оплаквал от конкретни болки не само непосредствено в дните след
инцидента, а и значително след него. Всички тези особености на случая се
отчетоха от съдебния състав, който до стигна до извод, че съвкупната преценка
на относимите обстоятелства налага определяне на
справедливо обезщетение в размер на 2000 лв. Следва да се има предвид, че по
делото не се събраха конкретни доказателства за други вреди, извън вече
посочените. Обстоятелството, че данните са претърпените вреди са за събрани за
един сравнително кратък период от време след инцидента, води до извод, че претендираната сума от 5000 лв. не е еквивалентна на
конкретните вреди. При анализа на всички относими
обстоятелства съдът достигна до извод, че размерът на обезщетението от 2000 лв.
в пълна степен отговаря на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД
(отчита както моралните вреди и начина на причиняване на телесната повреда,
така и данните за периода, през който са търпени вредите и обема на
травматичните увреждания и претърпени болка и страдание, определени от вещото
лице), поради което присъди обезщетение именно в този размер. В полза на тъжителя
беше присъдена и законната лихва върху сумата от 2000 лв., считано от **г. до
окончателното изплащане на вземането. До пълния предявен размер от 5000 лв.
предявеният иск беше отхвърлен като неоснователен.
С оглед признаването на подсъдимия за
виновен съдът счете, че той следва да бъде осъден да заплати на тъжителя
направените по делото разноски. По делото са представени доказателства за
следните разноски: 700 лв. - платен адвокатски хонорар на адв.
Ш. за образуване и водене на производство по тъжба, предявяване и поддържане на
граждански иск срещу подс.Г., 12 лв. – държавна такса
за образуване на делото и внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице - 240 лв., или общо 952.00 лв. /деветстотин петдесет и два лева/.
Поради признаването на подсъдимия за виновен с
присъдата същият беше осъден да заплати и сумата от 50 /петдесет/ лв., която се
явява държавна такса върху уважения размер на
гражданският, както и да заплати в полза на ВСС, по бюджетна сметка на
РС Карлово сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направените в
съдебното производство разноски по делото.
По изложените мотиви съдът произнесе
присъдата си.
Районен
съдия:………………
К.Б.