Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 299
Гр.Габрово, 17.06.2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД .................................
колегия в публично съдебно заседание на четвърти юни ...................................................
през две хиляди и деветнадесета година .......................... в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ДЕНЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ..................................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 448 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателя П.К.К. *** е обжалвал Наказателно постановление № **********, издадено на 15.04.2019 г. от Зам. директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Обн. ДВ бр. 11 от 07.02.2012г., в сила от тази дата), същият е санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 900 лв., наложена въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. По съображения, които са изложени в жалбата и се явяват развити в проведеното по съществото на делото съдебно заседание чрез процесуален представител, упълномощен от него по предвидения за това ред, жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва становище за оставянето на последната без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Свидетеля Г.Г.Г. *** извършва дейност като лесовъд на частна практика въз основа на удостоверение № 1129/27.04.2012 г.
На 27.04.2018 г. св. Г.Г. издал на жалбоподателя П.К. като представител на „ДЕКИА ЛЕС ГБ” ЕООД позволително № 0429854, приложено на л. 12 от делото, чрез което разрешил извършване на сеч на дървесина в имот с кадастрален номер 81904.28.199, находящ се в Отдел 88, подотдел „Д” в землище „Чарково” на Община Габрово. Към е бил изготвен и технологичен план (на л.9-11), в който Г. отразил проектирани и одобрени от него два броя тракторни пътища за извоз на получения при сечта материал. Трасето и месторазположението на същите в рамките на имота са били надлежно отбелязани в схемата за добив на дървесина, която (като част I-ва) се явява неразделна част от техноличния план. От показанията, които св. Г.Г. е дал пред съда, е видно, че към момента, в който е посетил имота за да маркира подлежащата на отсичане дървесина, той не е установил в него наличието на други пътища, прокарани преди издаване на позволителното за сеч.
На 25.09.2018 г. свид. Д.С. ***
и друг неин колега от същата дирекция извършили проверка в няколко подотдела от
имот с кадастрален № 81904.28.199, находящ се в Отдел 88 от землище „Чарково”
на Община Габрово, между които и в подотдел „Д”. При проверката на място, която
била извършена в личното присъствие на лицето, издало позволителното за сеч –
св. Г.Г., проверяващите установили, че сечта в подотдел „Д” е била започнала, както
и че в последният е изграден тракторен път (с дължина от
С оглед на констатираното при описаната
по-горе проверка и като е съпоставил отразеното в технологичния план към
издаденото от св. Г.Г. позволително за сеч, св. Т.Г. – горски инспектор при РДГ
Велико Търново е приел, че след като през периода от 01.05.2018 г. (началната дата за провеждане на сечта) до 25.09.2018 година (датата за извършване на
проверката), в
качеството си на лице, на което е издадено позволително за сеч № 0429854 на
дървесина в имот с кадастрален номер 81904.28.199, находящ се в Отдел 88,
подотдел „Д” в землище „Чарково” на Община Габрово – частна горска територия,
не е следил за спазване на одобрения технологичен план за добива на такава, в
резултат на което в имота е бил направен извозен (тракторен) път с дължина
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които се съдържат в приложените на л. 20 от делото писмени материали, се установява, че обжалваното НП № ********** е получено от жалбоподателя на 17.04.2019 година. Копието от намиращия се на л. 21 пощенски плик сочи, че жалбата против същото е подадена към наказващия орган на 19.04.2019 г., или в рамките на предвидения с чл. 59 от ЗАНН 7 дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от самото постановление. С оглед на това и въз основа на обстоятелството, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за неговата отмяна.
Материалите от административно - наказателната преписка сочат, че актът е бил съставен в личното отсъствие на жалбоподателя. По делото (на л. 13 и 14) са приложени доказателства, от които е видно, че на К. е изпратена покана Изх. № РДГ-05-511/28.09.2018 г., чрез която същият е уведомен за наличието на констатирано административно нарушение и е бил поканен да се яви на упомената в нея дата за съставяне на акт във връзка с неговото установяване. Поканата е получена от жалбоподателя на 08.10.2018 година. Той не се е отзовал на нея, а доколкото по делото не са представени доказателства, които да установяват, че липсата на К. се е дължала на уважителни причини, надлежно сведени от нарушителя до знанието на РДГ Велико Търново, актът законосъобразно е бил съставен в негово отсъствие съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Поради изложеното не може да се приеме, че чрез свързаните с това действия е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, довело до незаконосъобразност на самото НП, още повече че след датата на съставянето му актът е бил свовременно връчен на привлеченото към отговорност лице според изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН и то е имало възможност да се запознае с констатациите в него.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез него. Той трябва да кореспондира на конкретни изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на определени срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай посочените изисквания са спазени, тъй като актът е съставен на 16.10.2018 година - преди изтичането на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, който съвпада с 25.09.2018 г. - датата за извършване на проверката в имота от служители на РДГ - Велико Търново, за която е издаден констативния протокол на л. 8 от делото. Датата за издаване на този протокол безусловно дефининира продължителността на съответния период на бездействие, което е възможно да се прояви между нея и първата (01.05.2018 г.) определена дата за започване на сечта и с което е свързано и изпълнителното деяние на констатираното нарушение в конкретния случай, а въз основа на това може да се приеме, че отразеният в чл. 34, ал. 1, б. ”В” едногодишен срок от извършването на последното също не е бил изтекъл към момента за съставяне на акта за него. Личното присъствие на жалбоподателя при проверката в имота на 25.09.2018 г. не е било наложително, тъй като тя е била свързана с действията, извършени от свид. Г.Г. при издаване на позволителното за сеч, а не с тези на К.. Поради изложеното не може да се приеме, че отсъствието на последният от тази проверка е довело по обективен начин до ограничаване на възможността му за защита, още повече че съдържащите се в протокола от 25.09.2018 г. констатации са отразени и в акта за установяване на самото административно нарушение, който е бил получен лично от него. Предвиденият от закона срока за издаване на обжалваното постановление също е спазен, тъй като това се е случило на 15.04.2019 година, т.е. преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на осъщественото нарушение. Актът е съставен от служител, който спада към категорията лица, упражняващи непосредствен контрол върху дейностите, извършвани в горските територии, т.е. от страна на изрично посочен в чл. 198, ал. 1 от ЗГ субект, който се явява облечен с правото да съставя такива за установяване на констатираните нарушения във връзка с тях, като заедно с това съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Чрез Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011 година, приложена на л. 22 от делото, Директора на РДГ Велико Търново е бил оправомощен от Министъра на земеделието и храните с правото да издава наказателни постановления за нарушения на конкретно отразени закони в заповедта, между които са попадали ЗГ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. С оглед на това следва да се заключи, че НП (което по отношение на реквизитите от своето съдържание напълно отговаря на установеното в чл. 57 от ЗАНН) също е издадено от орган с необходимата компетентност, тъй като компетентният такъв по чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ чрез своя Заповед № 1 от 02.01.2018 г. (на л. 23) е упълномощил Заместник директора на РДГ Велико Търново да издава и да подписва наказателни постановления за нарушения по тях в извънредни случаи - на негово отсъствие, каквото очевидно е било налице в настоящия казус.
Разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии предвижда, че след получаване на разрешителното за сеч лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ са длъжни да следят за спазване на одобрения технологичен план. С оглед на въведените в тази норма задължения по отношение на посочената категория лица, към които в случаят се е числял и самия жалбоподател, може да се приеме, че отразените в акта и постановлението констатации съдържат необходимото описание на обстоятелствата, спадащи към обективната страна от състава на осъщественото от същият нарушение, още повече и въз основа на правилно определения период (от датата за започване на сечта до тази за проверката на 25.09.2018 г.), през който той е следвало да предприеме адекватни действия, насочени към спазването на този план. По делото не се спори, че при проверката е бил открит извозен (тракторен) път с месторазположение и параметри, които не са отговаряли на пътищата, отразени в скицата за добив на дървесина, чието наличие недвусмислено сочи, че К. не е изпълнил задължението си да следи за спазване на технологичния план. Във връзка с това той безспорно е дължал активно поведение, което очевидно не е проявил и в резултат на осъщественото от него бездействие се е стигнало до констатирания впоследствие резултат – прокарване на нерегламентиран извозен път в имота. Приложените на л. 27-28 и л. 39-41 от делото доказателства установяват, че през периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. не е било издавано позволително за сеч на дървесина в имота, описан в акта и НП. Въз основа на това и при дадените показания от св. Г.Г. (който е отрекъл съществуването на какъвто и да било път, установен от него в имота при посещението му във връзка с маркиране на съответната дървесина) следва да се приеме, че този нерегламентиран път е бил прокаран именно през посочения в акта и НП период, през който жалбоподателя П. К. е следвало да изпълнява и вмененото му в чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. задължение по отношение на технологичния план. Тъй като явно е бил запознат, но не е изпълнил това задължение, той е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран, и от субективна страна.
Освен за определено правилно по вид поради личността на нарушителя и самото нарушение, съдът намира наложеното за последното наказание за законосъобразно по отношение на неговия размер. Дейността на наказващия орган в тази насока е била осъществена в съответствие със законовите изисквания, а основателността на изложените във връзка с тях съображения следва да бъде споделена, тъй като се базира на обективно установените факти по делото. Същите сочат, че безспорно проявеното бездействие от жалбоподателя при изпълнението на вмененото му задължение чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. е създало пречки пред възможността за упражняване на ефективен превантивен контрол върху законосъобразното стопанисване и ползване на горските територии, а при това категорично установено обстоятелство, съпоставено заедно с извършеното от него друго такова нарушение (за което според приложените на л. 42-45 материали той вече е бил санкциониран чрез влязло в сила НП № 532/23.02.2017 г. на Директора на РДГ – Велико Търново), осъществено при изпълнение на дейността му като лицензиран лесовъд, не би могло да се счита, че са налице предпоставки, които позволяват приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. Ето защо и след като е санкционирал жалбоподателя, вместо да приложи посочената норма и да го предупреди писмено или устно, че при повторен случай ще го накаже, наказващият орган е издал едно напълно законосъобразно НП, макар и да е индивидуализирал съответната глоба над минималния размер по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, доколкото единствено нейната завишена стойност се явява годна да постигне целите на личната и генерална превенция на административно-наказателната репресия, заложени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Въз основа на тези съображения съдът намира, че няма основания, които да водят до изменяване или отмяна на издаденото НП, и счита, че като правилно, обосновано и законосъобразно, последното ще следва да се потвърди.
Воден от горното, и на основание чл.63 ал.1 предложение 1-во от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
**********, издадено на 15.04.2019 г. от Зам. директор на РДГ – Велико Търново,
чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии, на П.К.К. ***, ЕГН **********,
е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 900 (деветстотин) лева – на основание чл. 257, ал.1, т.
1 от ЗГ, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред
Административен съд – Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .................................