Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,18.08.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 2876 по
описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „З.к. „У.“ АД срещу постановление от
03.12.2020 г. по изп.дело № 20208510402438 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с район на
действие – районът на СРС, с което е отказал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 1 ГПК, както и срещу постановление за разноски №
63867/03.12.2020г., с което е възложил разноски в тежест на жалбоподателя за
заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност
на обжалваните постановления. Твърди, че извършил две плащания: 20 000 лв. на 02.07.2019
г./преди датата на образуване на изпълнителното дело/ и 23 111.56 лв. – на
18.11.2020 г./в хода на изпълнителното дело, в деня на получаване на поканата
за доброволно изпълнение/. Поддържа, че с тези плащания изцяло погасил
задълженията по издадения изпълнителен лист. Със сумата от 20 000 лв. погасил
главницата, а със сумата от 23 111.56 лв. погасил дължими законни лихви, както следва: 17
466.66 лв. /лихва върху главница от 80 000 лв., която била платена в хода на
първоинстанционното дело/ и 5 644.90 лв. – лихва върху главницата от 20 000 лв.
по изпълнителния лист, изчислена за периода 20.09.2016 г. – 02.07.2019 г. По
изложените съображения съдебният изпълнител следвало да приеме, че сумата по
изпълнителния лист е била платена и да приключи съдебното изпълнение със
събиране само на таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ и само върху сумата от 23 111.56
лв. По отношение на постановлението за разноските поддържа становището, че в
изпълнителното производство не могат да се събират разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, тъй като чл.79, ал.1 от ГПК
предвиждал събиране на разноски, за които взискателят е направил разходи. Счита,
че не съществува разпоредба, която да дава правомощия на съдебния изпълнител за
взема решения дали се дължат разноски за оказана правна помощ и да определя
техния размер. В случай, че съдът приеме, че присъждането на адвокатско възнаграждение
е основателно, моли да бъде редуциран неговият размер до 200 лв., тъй като
извършените процесуални действия от упълномощения адвокат се свеждали
единствено до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.
Моли съда да отмени постановлението на частния съдебен изпълнител от 03.12.2020
г. и вместо това да бъде приключено изпълнителното производство със събиране
само на разноските по изпълнителното дело. Моли съда да отмени постановлението
за разноските от 03.12.2020 г., с което е определено адвокатско възнаграждение,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, а при условията на евентуалност, ако не отмени
това постановление, да намали размера на разноските, определени за адвокатско
възнаграждение до 200 лв., на основание чл. 10, т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът, чрез своя процесуален представител,
оспорва подадената частна жалба, като неоснователна.
Подадена е частна жалба от малолетния М.Л.Г.,
представляван от законен представител – неговата майка Е.С.А., против постановление от 03.12.2020г., с което
на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство срещу
длъжника „З.к. “У.“ АД е прекатно за сумата от 20 000 лв., поради плащане,
извършено на 02.07.2019 г.
Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност
на постановлението, поради следните съображения: не било извършено реално откриване
на сметка в полза на взскателя – малолетно лице; такава сметка можела да се
открие само с пълономщник; представеният от длъжника документ не представлява
писмо от банка по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК; плащането, дори и да
било извършено, не било валидно и не било по реална сметка; не било ясно дали
лицето, издало документа, имало представителни функции да прави подобни
изявления; не било ясно кой и на какво
основание е превел сумата; плащането било частично, като на основание чл.66 от ЗЗД кредиторът не бил длъжен да го приеме; плащането било неточно по сметка,
която не била открита от взискателя, нито от натоварено от него лице;
взискателят не бил уведомен до образуването на изпълнителното дело нито за това,
че е открита „виртуална сметка“ на негово име, нито че е извършен превод; липсвали
доказателства сметката да е била заверена с посочената от длъжника сума,
съгласно чл.305 от ТЗ.
Ответникът по жалбата я оспорва като неоснователна. Поддържа,
че е издаден документ за заверяване на сметката на взискателя с посочената
сума. Твърди, че законният представител на взискателя е образувал чгрд. №
1258/2020г. пред РС – Червен бряг, като е искал и получил разрешение да тегли
пари от същата сметка, чието съществуване не признава в настоящото
производство.
В приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на
чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частните жалби.
По жалбата на З.к. “У.“АД срещу постановление от 03.12.2020 г., с което е
отказано прекратяване на производството по делото е посочил, че е признал
плащане на сумата от 20 000 лв. преди образуването на изпълнителното дело, като
е съобразил реда на погасяване на задълженията по чл.76, ал.2 от ЗЗД , при
което е останал неизплатен остатък от главница от 5638.89 лв. и лихва върху нея
от 02.07.2019г. до окончателното изплащане, както и лихва от 17 466.66 лв.
върху обезщетение от 80 000лв. за периода 20.09.2016г. – 14.11.2018 г. Изложил
е и доводи защо не е приел за извършено на 18.11.2020 г. плащане. По отношение
на постановлението за разноските е посочил, че чл.38, ал.2 от ЗА го задължава
да определи размер на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна помощ,
чийто размер е определил по реда на чл.10,т.1 и чл.10, т.2, вр чл.7, ал.2, т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
отношение на пропорционалната такса е посочил, че е определена върху сума, в която
е включено и адвокатското възнаграждение. По отношение на жалбата, подадена от М.Л.Г.
е изложил доводи за нейната неоснователност, поради представени доказателства
за плащане на сумата от 20 000 лв. преди датата на образуване на изпълнителното
дело.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, установи от фактическа следното:
Изпълнително дело № 20208510402438 е образувано
пред ЧСИ М.П.на 17.11.2020 г. по молба на малолетния М.Л.Г., представляван от неговия законен
представител Е.С.А., въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2020 г., издаден по гр.д. № 306/2020
г. на САС, с който „З.к. “У.“ АД е осъдена
да заплати на М.Л.Г. сумата от 20 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила в резултат на ПТП, причинено на
20.09.2016 г. от А.А.А., водач на л.а ВАЗ 2104 с рег. № ********, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.09.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17 466.66 лв. –
законна лихва върху платено обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. за
периода 20.09.2016 г. – 14.11.2018 г.
Видно от нотариално заверено пълномощно от 07.08.2020
г. малолетният М.Л.Г., чрез неговия законен представител – неговата майка Е.С.А., е упълономщил адв. Б.да
образува и да го представлява по изпълнителни дела.
С молба от 18.11.2020 г. взискателят, чрез своя
процесуален представител, е заявил, че в хода на изпълнителното дело адв. Б.ще го
защитава безплатно при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
С покана за доброволно изпълнение от 17.11.2020г. „З.к.
“У.“ АД е уведомена, че дължи на М.Л.Г. сумата от 50 878.77 лв., от която 20 000 лв./главница/, 8 516.67 лв./законна
лихва за периода 20.09.2016 г. - 01.12.2020 г./, 17 466.66 лв. – неолихвяеми
вземания/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 1 153.58 лв. – разноски по
изпълнителното дело, 3 741.86 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
01.12.2020 г.
Поканата е връчена на 18.11.2020 г.
С възражение от 25.11.2020 г. З.к. „У.“ АД е уведомила
ЧСИ, че сумата от 20 000 лв. е заплатена на взискателя още на 02.07.2019 г./преди
образуването на изпълнителното дела/, а останалата част от задължението в
размер на 23 111.56 лв. е заплатена на 18.11.2020 г. в деня на получаване на
поканата за доброволно изпълнение. Посочил е, че със сумата от 23 111.56 лв. са
заплатени 17 466.66 лв. /законна лихва върху главницата от 80 000 лв., платена
в хода на първоинстанционното дело/ и 5 644.90 лв./законна лихва върху
оставащата главница от 20 000 лв., изчислена за периода 20.09.2016г. до
02.07.2019 г./. Заявил е, че не дължи и
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Поискал е прекратяване на производството по делото, на
основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за
сумата от 20 000 лв., тъй като тази сума била платена преди образуването на
изпълнителното дело. Поискал е разноските /адвокатско възнаграждение и такси по
тарифата/ за тази част от задължението да бъдат възложени в тежест на взискателя,
както и да бъде прекратено производството по отношение на законната лихва върху
тази сума след „датата на плащане - 18.11.2020 г.“. Поискал е да бъдат
преизчислени дължимите такси спрямо платените след завеждане на делото 23
111.56 лв. и да бъде отменено постановлението за разноските в частта на определеното
адвокатско възнаграждение, евентуално да бъде редуцирано до 200 лв.
С молба от 02.12.2020 г. ответникът е заявил, че не
признава плащанията, посочени от застрахователя.
С постановление изх. № 63868/03.12.2020г. ЧСИ е
прекратил изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за сумата от 20 000 лв., заплатена на 02.07.2019 г. преди
образуването на изпълнителното дело. Със същото постановление е отказал да
прекрати производството по изпълнителното дело за сумата от 5 638.89 лв. –
остатък от непогасена главница след плащането от 02.07.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.07.2019 г. до оконателното изплащане. Отказал е
да прекрати производството по изпълнителното дело и за сумата от 17 466.66 лв.
– законна лихва върху платеното обезщетение за неимуществени вреди от 80 000
лв. за периода 20.09.2016 г. – 14.11.2018 г.
С второ постановление от същата дата изх. №
63687/03.12.2020 г. е отказал да намали размера на определеното по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 1153.58 лв., като е приел, че същото е определено в
минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. – 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело и 953.58 лв. за процесуално представителство.
Съобщения за постановленията жалбопотелят „З.к. „У.“
АД е получил на 08.12.2020г., а жалбоподателят М.Л.Г.
е получил на 10.12.2020г.
При така установените факти съдът достигна до следнтие
правни изводи:
По жалбата,
подадена от „З.к. “У.“ АД срещу постановление № 63868/03.12.2020 г.:
Жалбата е нередовна.
Жалбоподателят е посочил, че обжалва постановление от 03.12.2020
г., с което е отказано прекратяване
на делото, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Изложил е доводи за
незаконосъобразност на това постановление, а в петитума е поисал да се отмени
постановление с друго съдържание – с
което е отказано да се признае плащане от 23 111.56 лв. и да се приключи изпълнителното производство и
вместо това съдът да постанови приключване на изпълнителното производство.
Налице е несъответствие между обстоятелствената част и
петитума на жалбата.
Следва да се посочи, че от преписката е видно, че с
възражение от 25.11.2020 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство по делото за сумата от 20 000 лв. и да
преизчисли дължимите такси, като съобрази плащане от 23 111.56 лв., както и да
намали адвокатското възнаграждение, но не е поискал приключване на делото по
реда на чл.433, ал.2 от ГПК, респ. съдебният изпълнител не е бил сезиран с
такова искане и не се е произнесъл по него в обжалваното постановление. Липсва
искане във възражението, липсват мотиви и
диспозитив в постановлението да
се откаже приключване на изпълнителното
производство по реда на чл.433, ал.2 от ГПК.
Хипотезата
на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК /прекратяване на съдебното производство/ е различна
от хипотезата на чл.433, ал.2 от ГПК /приключване на съдебното производство/,
касае се за различни правни основания.
Съгласно чл. 436, ал.1 от ГПК, жалбата се администрира от съдебния изпълнител,
а съгласно чл. 436, ал.4 от ГПК, по отношение на жалбите се прилагат съответно
разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК. Поради
изложените доводи, производството по частната жалба следва да бъде прекратено и
същата – върната на съдебния изпълнител, като се дадат указания на
жалбоподателя да уточни петитума на жалбата в съответствие с обстоятелствената
част, като съобрази обстоятелството какво възражение /с какъв петитум/ е подал
до съдебния изпълнител. Не
съществува процесуална пречка „З.к. „У.“ АД да поиска от съдебния изпълнител да
приключи изпълнителното производство, поради плащането, извършено на 18.11.2020
г., при което да се съобразят и представените от него допълнително
доказателства за заверяване на банковата сметка на взискателя с посочената
сума. По частната жалба от „З.к. “У.“ АД срещу
постановление № 63867/03.12.2020 г., с което е отказано да бъде намалено
адвокатското възнаграждение, определено по чл.38, ал.2 от ЗА, в размер на
1153.58 лв. Жалбата
е подадена в срок и е допустима.
Разгледана
по същество – частично основателна.
С покана за доброволно изпълнение № 60489/17.11.2020
г. са определени разноски по изпълнителното дело в размер на 1153.58 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Правилно ЧСИ е приел, че в тежест на „З.к. “У.“ АД
следва да бъдат възложени разноски за адвокат по реда на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата. С писмена молба от 18.11.2020 г. и представено пълномощно
взискателят, чрез неговия законен представител/неговата майка/ и упълномощеният
от него адвокат Б.са уведомили съдебния
изпълнител, че по изпълнителното дело се осъществява защита по реда на чл.38,
ал.1 от Закона за адвокатурата – безплатна правна помощ. При това положение,
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът има право да получи адвокатско
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2
от ЗА.
Размерът на адвокатското възнаграждение обаче
неправилно е определен от ЧСИ.
Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително
дело е 200лв.
Съгласно чл.10,
т.2 от цитираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания
по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени
в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В конкретния случай
е подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело. Към
датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са извършени
изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането с участието на
упълномощения адвокат, а в срока за доброволно изпълнение длъжникът е подал
възражение срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение, поради
което разноските за адвокатско възнаграждение към датата на поканата следва да бъдат
определени по реда на чл.10, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не и по
чл.10, т.2 от цитираната наредба.
С оглед на изложените съображения, разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на 200 лв.
При евентуално извършване на последващи действия по
принудително събиране на вземането с участието на упълономощения адвокат, каквито
до момента не са извършени, размерът на адвокатското възнаграждение може да
бъде променен.
По разноските по тази частна жалба:
Страните не си дължат
разноски. В това производство, което е относно дължимостта и размера на разноските, определени от частния съдебен изпълнител, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение./определение № 489 от 17.10.2017 г. по
ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
ІV г.о. ВКС/.
По частна
жалба вх. № 92016/23.12.2020 г., подадена от малолетния М.Л.Г., представляван
от законен представител – неговата майка Е.С.А., против постановление №
63868/03.12.2020 г., с което е прекратено производството по делото, на
основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, за
сумата от 20 000 лв.:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Постановлението на съдебния изпълнител е неправилно и
следва да бъде отменено, но не поради възраженията, посочени в жалбата.
Неоснователно е възражението, че не била открита реална
сметка в полза на взискателя. Видно от платежно нареждане от 02.07.2019 г.
титуляр на сметката е именно взискателят. По същата сметка седем месеца по-рано, на
14.11.2018 г., е преведена сумата от 80 000 лв., което плащане е признато със
съдебно решение от 21.05.2019г. по гр.д. 15097/2017г. на СГС,като искът в
частта за сумата над 20 000 лв. до 100 000 лв./ за 80 000 лв./ е отхвърлен като
погасен чрез плащане в хода на делото. Взискателя се е снабдил с изпълнителен
лист само за сумата от 20 000
лв./главница/, ведно със законната лихва от 20.09.2016 г. до окончателното
изплащане, и за сумата от 17 466.66 лв./лихва върху главницата от 80 000 лв. за
периода 20.09.2016 г. - 14.11.2018 г./. По същата сметка на 02.07.2019 г. е
преведена и сумата от 20 000 лв., като по настоящото дело са представени доказателства за заверяването на
сметката на 03.07.2019 г./извлечение от междубанкова система – л.20 от делото/,
поради което съдът приема, че плащането
по платежно нареждане от 02.07.2019 г. действително е било извършено.
Независимо от това, че е извършено плащане на 20 000
лв., преди образуването на изпълнителното дело, няма основание за прекратяване
на производството по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК се прилага,
когато задължението е било погасено изцяло
преди образуването на изпълнителното дело, а не частично. Видно от издадения
изпълнителен лист той е за сумата от 20 000 лв./главница/, ведно с лихва върху
нея, считано от 20.09.2016 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 17
466.66 лв. /лихва върху главница от 80 000 лв. за периода 20.09.2016 г. - 14.11.2018
г./.
При
плащане на сумата от 20 000 лв. длъжникът
не е посочил какво погасява с нея. Като
основание е посочено „щета № 15410150102; пояснения: реш. № 3679/21.05.2019г.,
гр.д. № 15097/2017г. СГС 1-18/“ , но по гр.д. №15097/2017 г. на
СГС към посочената дата е дължима както
главница от 20 000 лв., така и лихва върху нея, както и лихва в размер на 17
466.66 лв. върху главница от 80 000 лв. за периода 20.09.2016 г. – 14.11.2018
г.
При това положение, след като
длъжникът не е посочил какво погасява с тази сума, следва да се приложи чл. 76, ал.2 от ЗЗД. От
мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК е видно,
че съдебният изпълнител точно така е постъпил – приложил е чл.76, ал.2 от ЗЗД,
като е приел, че остава неизплатен остатък за главница от 5 638.89 лв., ведно
със законната лихва от 02.07.2019г. до окончателното изплащане, и 17 466.66 лв.
- лихва върху главница от 80 000 лв. за
периода 20.09.2016 г. – 14.11.2018 г.
След
като задължението не е погасено изцяло – няма основание за прекратяване на
производството, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Съдебният
изпълнител е длъжен да съобрази плащането от 02.07.2019 г., като намали размера на дълга, при съобразяване на
разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД.
Дали
и с колко следва да се намали дългът и с последващо плащане, извършено на
18.11.2020 г. /в хода на изпълнителното дело/, в размер на 23 111.56 лв., не е
предмет на частната жалба, подадена от М.Л.Г., поради което настоящият състав
не се произнася по този въпрос.
По
разноските по тази частна жалба:
Ответникът
по жалбата следва да бъде осъден да заплати възнаграждение на адв.Б.от АК – София, на основание чл.38, ал.2
от ЗА, вр чл.10, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на
200 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление № 63868/03.12.2020 г. по изп.дело № 20208510402438 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с
район на действие – районът на СРС, в
частта, в която е
прекратено производството по делото, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за
сумата от 20 000 лв.
ОСЪЖДА „З.к. “У.“ АД да заплати на
адв. С.В.Б.от АК – София, ЕГН **********,
на основание чмл.38, ал.2 от ЗА, вр чл.10, т.5 от НМРАВ № 1/09.07.2004г.,
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за представителство по частна
жалба вх. № 92016/23.12.2020 г. по описа на ЧСИ М. П., подадена от малолетния М.Л.Г.,
представляван от законен представител – неговата майка Е.С.А..
ОТМЕНЯ постановление за разноските № 63867/03.12.2020 г. по изп.дело № 20208510402438 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с
район на действие – районът на СРС, с което е отказано да бъде изменено
постановление, обективирано в покана за
доброволно изпълнение № 60489/17.11.2020 г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение,
възложени в тежест на „З.к. “У.“ АД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановление, обективирано в
покана за доброволно изпълнение № 60489/17.11.2020 г. в частта за разноските за
адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „З.к. “У.“ АД, като
намалява размера на разноските за адвокатско възнаграждение от 1153.58 лв. на 200 лв.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по частна
жалба вх.№ 90133/18.12.2020 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, подадена от „З.к.
“У.“ АД, в частта срещу постановление вх. № 63868/03.12.2020г. по изп.дело № 20208510402438 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с
район на действие – районът на СРС.
ВРЪЩА
делото за администриране на частна жалба вх.№ 90133/18.12.2020 г. по описа на
ЧСИ М.П.по изп.дело № 20208510402438 срещу постановление № 63868/03.12.2020 г.,
съобразно указанията, дадени в мотивите на решението – да се предостави
възможност на жалбоподателя да уточни петитума на жалбата в съответствие с
обстоятелствената част, като съобрази обстоятелството, че в хода на
изпълнителното дело е поискал от частния съдебен изпълнител прекратяване на
производството по делото, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, а не
приключване на производството по делото по чл.433, ал.2 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: