Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 11.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 100/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Административното дело е
образувано по искова молба от И.К.П., понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода” в ЗОЗТ ******, килия №301, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, гр. София.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева от транспортирането
му от Троян до Ловеч и обратно със специализирано МПС за периода от
09.03.2017г. до 31.01.2019г. Вредите според ищеца се изразяват в болка,
страдание и унижение, което уронва човешкото достойнство и поражда чувство на
страх, незащитеност и малоценност, и са причинени от това, че МПС не разполага
с предпазни колани, вентилация и отопление, а металните пейки и поставените
белезници са обостряли дисковата му херния при всяко транспортиране,
причинявайки му болки и страдания.
В съдебно заседание оспорващият поддържа
исковата молба на изложените в нея основания. Излага твърдения, че превозът се
извършва с нерегламентирано техническо средство, без предпазни колани, меки
седалки и прозорци, понякога с повече пътници от допустимото, а твърдите пейки
при неравности на пътя са му причинявали болки и страдания предвид заболяването
му от дискова херния.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание и в писмен отговор и становище оспорва ИМ като неоснователна
и недоказана и моли да се отхвърли същата с доводи, че превозното средство е
регистрирано по надлежния ред, не е нарушен чл.3 от ЗИНЗС и не се доказват
вреди за ищеца, а директивата на съвета от 16.12.1991г. и въведеното с нея
изискване за наличие на обезопасителни колани не се прилага за задните места на
МПС.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност и недоказаност на ИМ с
доводи, че не е доказано наличието на условията по чл.3 от ЗИНЗС, тъй като
процесното МПС е регистрирано като „специализиран транспорт”, напълно е
обезопасено и отговаря на всички изисквания.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
И.К.П. изтърпява наказание
лишаване от свобода в ЗОЗТ ****** в размер на 15 години, наложено с присъда на
Окръжен съд Шумен. В Затвора *** е постъпил на 18.12.2015г., а на 09.03.2017г.
е преведен в ЗОЗТ *** за изтърпяване на наказанието си.
От постъпването на П. в ЗОЗТ ***,
същият е конвоиран от и до общежитието и Затвора *** по делегация за явяване по
дела или за лечение. В исковия период ищецът е бил транспортиран общо 16 пъти на
следните дати: 07.08.2017г., 17.08.2017г., 05.02.2018г., 08.02.2018г.,
15.03.2018г., 22.03.2018г., 26.04.2018г., 30.04.2018г., 12.07.2018г.,
19.07.2018г., 07.08.2018г., 16.08.2018г., 07.01.2019г., 10.01.2019г., 21.01.2019г.
и 31.01.2019г. (справка на л.50).
Конвоирането е извършвано на основание заповеди на Началника на Затвора *** или
Началника на ЗОЗТ *** съобразно изискванията на чл.291, т.2 от ППЗИНЗС
(л.51-66).
Транспортирането на лишените от
свобода от общежитието до Затвора *** и обратно се извършва от служителите на
ГДИН със специализиран конвоен автомобил Форд Транзит рег.№ ******, собственост
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и ползвател Затвора *** (справка
на л.28 и талон на л.29). Видно от горната справка, в конвойния автомобил са
обособени с решетка две отделения за лишените от свобода и за багаж, в зоната
на лишените от свобода има две дървени пейки и няма обезопасителни колани;
л.св. се транспортират с белезници, като едната ръка е свободна. В частта за
превоз на пътници няма меки части, няма климатик и отопление, а само един
отваряем страничен прозорец за вентилация.
Първоначално автомобилът е бил
регистриран като товарен (талон на л.30), но впоследствие на 09.02.2016г. е
пререгистриран като специален конвоен автомобил в КАТ София (справка и
документи към нея на л.39-44). След пререгистрирането му автомобилът ежегодно е
минавал на годишен технически преглед и е бил застрахован със застраховка
„Злополука на лицата, пътуващи в МПС“ съгласно справка на л.70, като са
представени удостоверението за техническа изправност и застрахователната полица
за 2019г., тъй като предходните не се съхраняват (л.95-96).
По делото като доказателства са
приобщени цитираните по-горе документи, както и Правилата за условията и реда
за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция
„Охрана“ ведно с приложенията към тях и заповедта за утвърждаването им (л.142-188).
Последните са приложими към настоящия казус, тъй като за исковия период не са
били утвърждавани правила за конвойна дейност в ГДИН; такива са утвърдени от Министъра
на правосъдието едва с Инструкция № 1 от 22.03.2019г. за организацията и реда за
осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, обн. ДВ бр.27/02.04.2019г., но съдът намира същата
за неотносима, тъй като е издадена след края на исковия период и не е действала
през него.
За доказване на заболяването си
ищецът е представил епикризи и заключения от магнитно-резонансна томография (л.203-208),
от които се установява, че същият страда от дискова херния и са му правени три операции
в МБАЛСМ „Пирогов“ гр. София – една през 2004г. и две през 2008г.
По искане на ищеца е разпитан като
свидетел лишения от свобода С.Б.. Последният излага, че е бил конвоиран с
процесното МПС Форд Транзит от Троян до Ловеч и обратно, и същото няма
инсталация за регулиране на температурата – зимата при липса на отопление е
студено, а лятото е горещо поради нагряването на ламарините. Свидетелят сочи,
че едва от последните два месеца на тавана е монтирана допълнителна капандура
за проветряване. Излага подробности за начина на обособяване на отделенията за
лишени от свобода в микробуса, като сочи, че помещенията между пътниците в
„клетката“ и шофьора са разделени с метална преграда с малко прозорче, а за
лишените от свобода има две пейки от импрегниран водоустойчив материал, които
са без никаква тапицерия и без обезопасителни колани.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в производството
осъдителен иск е с посочено правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно
цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон, като тази
отговорност се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК.
В конкретния случай ищецът твърди
нанесени му неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на ГДИН и като
ответник се сочи именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно
чл.205 от АПК искът по чл.203, ал.1 от АПК се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и
бездействия са причинени вредите. ГДИН е самостоятелно юридическо лице към
Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода, като в случая мястото на
твърдяното увреждане и настоящия адрес на увредения са между ЗОЗТ *** и Затвора
*** – в района на компетентност на Административен съд Ловеч. Процесуалната
легитимация на посочения от ищеца ответник се обуславя от компетентността
именно на надзорно-охранителния състав в ГДИН да конвоира лишени от свобода
между Затвора *** и териториалното му подразделение ЗОЗТ *** – арг. от чл.291,
т.2 от ППЗИНЗС, доколкото в компетентността на ГД „Охрана“ е да конвоира лишени
от свобода до органите на съдебната власт и между отделните места за лишаване
от свобода, които са затворите (чл.41, ал.1 от ЗИНЗС и чл.16, т.2, б.“и“ от
Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“). Тази компетентност на надзорно-охранителния
състав в ГДИН в момента е скрепена и с изрична законова норма – чл.250а, ал.1
от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни
задължения при осъществяване на административна дейност от служители в ГДИН,
следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, обуславящи допустимостта на настоящия иск. Поради изложеното следва
искът да се прецени по същество.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че така предявения иск е частично основателен по
следните съображения:
В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС е
регламентирано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2
на същия член е посочено, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Фактическият състав
на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1) нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
2) настъпили вреди за ищеца и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението. Доказването на първият елемент (фактическите основания,
причинили вредите) е в тежест на ищеца съобразно изискванията на общия исков
процес, а за останалите два съдът прилага принципа за кумулативния ефект на
всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за
понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284,
ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените вреди се определя по
справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Незаконосъобразните бездействия на
затворническата администрация, счетени за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, ищецът релевира
във връзка с конвоирането му от ЗОЗТ *** до Затвора *** и обратно със
специализиран автомобил Форд Транзит с рег.№ ******, а именно конвоиран е без
обезопасителен колан в МПС, което не е пригодено за превоз на пътници, което му
е причинило страх за живота, и конвойният автомобил не разполага с вентилация,
отопление и климатизация и има твърди седалки, които при движение обострят
дисковата му херния и му причиняват болки и страдания.
По отношение на първото
фактическо основание съдът счита, че не е налице нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като липсва незаконосъобразно бездействие на администрацията.
През исковия период изискванията
към специализираните конвойни автомобили за конвоиране на лишени от свобода са
регламентирани в Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната
дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“, приложими поради липса на
специални правила за конвоиране от надзорно-охранителния състав на ГДИН (както
бе посочено, такива са въведени едва с приемането на Инструкция № 1 от
22.03.2019г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от
служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, обн. ДВ
бр.27/02.04.2019г.).
Съгласно чл.5, ал.1 от Правилата
конвоирането се извършва със специализирани автомобили. Те се оборудват с
необходимите технически, свързочни и помощни средства по изисквания, съгласно Приложение
№ 4 (чл.15, ал.3 от Правилата). В правилата липсват изисквания в помещението за
конвоираните лица да има обезопасителни колани. Такива изисквания не са налични
и в приложимото законодателство, включително и европейското. Сочената от ищеца
разпоредба на чл.2, т.1, б.а) от Директива на Съвета от 16.12.1991г. относно
задължителното използване на предпазни колани и на ограничаващи устройства за
деца в превозните средства (91/671/ЕИО) не е цитирана пълно в исковата молба,
като целият текст е „Държавите членки изискват пътниците в превозните средства
от категориите М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват системи за
обезопасяване, с които превозните
средства са оборудвани“, т.е. задължението е за МПС, оборудвани с такива
колани. Горната разпоредба е транспонирана в българското законодателство с чл.137а,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, съгласно който водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Наред с това, съгласно чл.2 от
Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните
пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите-членки на ЕС или друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, наредбата не се
прилага за ППС, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми,
подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или
на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Следователно задължението
за снабдяване на специалните автомобили с предпазни колани, което твърди ищецът,
не е въздигнато като законово задължение, защото специалните автомобили
подлежат на друг режим. В случая процесният конвоен автомобил не е оборудван с
колани за превозваните лишени от свобода, но предвид липсата на такова
изискване в нормативни разпоредби, не се установява твърдяното бездействие на
ответника или негови служители.
На следващо място, от
доказателствата по делото се установява, че конвоирането на ищеца през исковия
период е ставало с МПС, отговарящо на нормативните разпоредби – специализиран
конвоен автомобил, регистриран като такъв по надлежния ред, ежегодно преминавал
технически преглед, притежаващ застраховка за местата на пътниците, оборудван
съгласно нормативните изисквания. Следователно недоказани се явяват и твърденията
на ищеца за превоз с нерегламентирано МПС. Транспортирането с поставени
белезници (и то само на едната ръка) е съобразено с изискванията на чл.114,
ал.3 от ЗИНЗС и чл.18, ал.3 и чл.24, ал.11 от Правилата за условията и реда за
осъществяване на конвойната дейност. Не на последно място, ищецът не доказа в
случаите на конвоирането му да са възникнали конкретни пътни инциденти или
други ситуации, които да са застрашили живота му в по-голяма степен от
нормалната при пътуване в отделението за пътници на МПС без предпазен колан.
По отношение на второто
фактическо основание съдът намира, че ищецът доказа нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, а именно поставянето му в неблагоприятни и увреждащи здравето му условия
от затворническата администрация, вследствие на конвоирането му в автомобил без
отопление, вентилация и климатизация, и несъобразявайки заболяването му от
дискова херния.
От И.П. бяха доказани твърденията
за заболяване, при което несъмнено твърдите повърхности на пейките в
отделението за превоз на лишени от свобода в процесния микробус оказват
негативно влияние върху усещанията му и могат да му причинят болки и страдания.
От предоставената от ответника справка и показанията на разпитания свидетел се
установи, че пейките, на които се превозват лишените от свобода в
специализирания автомобил, са с твърда повърхност и нямат тапицерия или мека
повърхност, която да омекоти возенето при преминаване през неравности на пътя.
Видно от приложените епикризи, ищецът е претърпял три операции на дискова
херния. Симптомите на заболяването се проявяват при резки движения (например
причинени от преминаване на автомобила през неравности на пътя) – възниква
внезапна, остра болка в съответната част на тялото и блокиране на движенията,
болката е типична и обикновено е доста силна. При констатираното заболяване на
ищеца, администрацията на затвора е следвало да вземе необходимите мерки при
конвоирането му със специализирания автомобил предвид твърдата повърхност на
пейките.
Съгласно чл.6, ал.2, т.2 от
Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, утвърдени
от Министъра на правосъдието, за изтезания, жестоко отнасяне или нечовешко
третиране се смята и поставянето в неблагоприятни условия при движение,
изразяващи се в лишаване от отопление и проветряване. В Правилата изрично е
включено изискване към конвойните автомобили да има отопление, вентилация,
климатик/климатроник и осветление (т.II от
Приложение № 4). По делото безспорно се установи, включително от предоставената
от ответника справка и показанията на разпитания свидетел, че специализираният
автомобил за исковия период не е разполагал с отопление и климатизация в отсека
за лишени от свобода. Освен това използването само на вентилационен прозорец
без друго регулиране на температурата при много ниски или много високи външни
температури определено би създало дискомфорт и неудобства на ищеца, надхвърлящи
неизбежното ниво на страдание при изтърпяване на наказанието и представляващи
потенциална заплаха за неговото здраве.
По изложените дотук мотиви съдът
намира исковата претенция на П. за частично основателна, поради което следва да
репарира понесените от него неимуществени вреди.
Във връзка с размера на исковата
претенция, съдът съобразява правилото по чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на
вредите въз основа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава
лишения от свобода, както и презумпцията за понесени неимуществени вреди от
доказаното нарушение. Всъщност фактът на осъждане сам по себе си има характер
на овъзмездяване, а размерът на обезщетението, като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Продължителността на времето,
прекарано в неподходящи условия, следва да бъде взета предвид при преценката на
тежестта на страданията, причинени на ищеца при тези условия. Минималният размер
на това време на подлагане на нечовешки и унизителни условия следва да бъде
съобразен при определяне на обезщетението за претърпените болки и страдания.
За определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази, че от една страна разстоянието между гр. Троян и
гр. Ловеч е
Предвид горното съдът определя общ
размер на дължимото обезщетение от 800,00 лв. за констатираното нарушение, или
по 50 лева за всяко от 16-те конвоирания. Сумата е съобразена с вида и
характера на вредите, изразяващи се в причинен осезаем дискомфорт и физическо
страдание със слаб интензитет, и е съобразена с принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с естеството
на причиненото страдание, продължителността на увреждането, вида на негативните
последици и характера и обема на вредите.
С оглед на изложеното искът с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предявен от И.К.П. против ГДИН, се
явява доказан и основателен за сумата от 800 лева. За разликата от 800 лв. до
пълния предявен размер от 25 000 лв., искът се явява недоказан по размер и
следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София, да заплати на И.К.П. с ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ ******, килия
№301, сумата от 800 (осемстотин) лева за неимуществени вреди за нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в транспортирането му от Троян до Ловеч и обратно
със специализирано МПС за периода от 09.03.2017г. до 31.01.2019г., при
наличието на твърди седалки, причинили на ищеца болки и страдания поради
дисковата му херния и без конвойният автомобил да разполага с отопление и
климатизация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.П. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за сумата от 24 200 лв.
(явяваща се разлика между присъдената сума 800 лв. и претендираната сума 25 000
лв.).
Решението може да бъде обжалвано
чрез АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: