№ 568
гр. София , 13.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение от 05.04.2021 г. на СГС-НО, 21-ви състав, постановено по НЧД
№ 827/2021 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на лишения от
свобода Х. Б. Н. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване /от изтърпяване
на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 2723/2016
г. по описа на Специализирания наказателен съд/.
Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила жалба от
адвокат Д. Т. от САК, упълномощен защитник на осъдения Х. Б. Н. в това производство, с
оплаквания, че същото е незаконосъобразно, неоснователно и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че атакуваният съдебен акт е
немотивиран, тъй като в него се преповтаряли накратко само и единствено аргументите,
посочени от затворническата администрация и отрицателното й становище, като
същевременно СГС не е обсъдил противоречието между посоченото в документите от
затворническото досие на осъдения и докладите на служителите на затвора. Сочи се, че това
противоречие е било изтъкнато в пледоарията на защитника в заседанието пред градския
съд и че същото се изразява в това, че, от една страна, осъденият е награждаван
многократно за добро поведение с различни награди, сменен му е режима от „общ“ на „лек“
във възможно най-кратък срок, работи като технически сътрудник в администрацията на
затворническото общежитие, а, от друга страна, пенитенциарните работници приемат, че
рискът за обществото е голям, както и че нивото му на мислене е нестабилно. Твърди се, че
тези техни констатации са твърде субективни и не кореспондират с обективираното в
постъпките му поведение до влизането му в затвора за изтърпяване на наказанието и че на
практика тези констатации не отчитат този много важен детайл от характера на осъдения, а
1
именно - фактът, че деянието е извършено през 2011 г., а наказанието му е влязло в сила
през 2019 г. и че в този дълъг период от почти 8 години той е бил на свобода, работил е,
извършвал е нормални житейски дейности и не е извършил никакво друго правонарушение -
нито наказателно, нито административно. В тази връзка се поставя въпроса - ако се приемат
за верни твърденията в докладите на служителите на затвора, че рискът за обществото е
голям и че той не се е поправил напълно и има какво още да се работи с него, то как следва
да се обясни посоченият по-горе факт, който не е съобразен в докладите. Изтъква се, че за 8
години той не е извършил нито едно правонарушение, не е престъпил закона и изведнъж,
попадайки в затвора за срок от 5 години, се налага да се работи с него, за да се поправи и да
стане нов човек и поради това изтърпяното време от наказанието му се явява недостатъчно,
за да се счита, че се е поправил и че е необходимо още време за това.
На следващо място се изтъква, че наложеното му наказание е в процес на обжалване пред
АССГ, където е образувано адм.д. № 3247/2021 8-ми състав, и че следователно същото не би
следвало да е мотив за неуважаване на молбата му за условно предсрочно освобождаване.
С оглед на така изложеното се отправя молба въззивният съд да постанови съдебен акт, с
който да бъде отменено атакуваното определение на СГС като неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и да бъде
уважена молбата на осъдения Х. Б. Н. за условно предсрочно освобождаване с прилагане на
допълнителни пробационни мерки за оставащия срок на наказанието.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
осъдения Х.Н. – адвокат Д. Т. - моли да бъде уважена жалбата срещу определението на СГС,
същото да бъде отменено и да бъде уважена молбата за УПО на подзащитния му Х.Н..
Счита, че предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 70 от НК, са налице, тъй като
видно от представените доказателства, а именно становищата на служителите на затвора,
както и показанията на разпитаните инспекторите, е налице поправяне при него. Сочи, че е
налице осъзнаване на вината му.
В лична защита осъденият Х.Н. заявява, че осъзнава грешката си и приема наложеното му
наказание. Твърди, че по време на престоя си в ЗО *** е показал много доказателства за
своето поправяне, както и че е изпълнявал съвестно трудовите си задължения. Моли да му
бъде даден шанс да докаже, че може да бъде съвестен гражданин и бъда полезен на
обществото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на САП намира жалбата на
осъдения Х.Н. за неоснователна. Твърди, че лишени от основания са направените изявления
в жалбата, че е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените
правила, както и че се прави опит да се внуши някакво нарушение при преценка на
обстоятелствата по чл. 70 от НК, каквото обективно не се установява. Сочи, че не са налице
предпоставките по чл. 70, ал.1 от НК за УПО по отношение на лишения от свобода. Намира
за напълно законосъобразно становището на СГС, с което е отказал да уважи молбата за
2
УПО на лишения от свобода Х.Н., поради което моли въззивния съд да го потвърди.
В заседанието пред настоящия съд упълномощеният представител на началника на затвора
С. заявява становище, че решението на СГС е правилно и законосъобразно, поради което
намира, че същото следва да бъде потвърдено. С оглед на това моли молбата на осъденото
лице да бъде оставена без уважение.
В последната си дума пред въззивната инстанция осъденият Н. моли да бъде уважена
молбата му за условно предсрочно освобождаване.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното
определение, намери следното:
По отношение на осъдения Х. Б. Н. с ЕГН ********** е приведено в изпълнение и към
момента се изтърпява наказание 5 години лишаване от свобода, наложено му с присъда на
Специализирания наказателен съд от 10.07.2017 г., постановена по НОХД № 2723/2016 г. по
описа на същия съд, влязла в сила на 27.02.2019 г., за извършено на 08.04.2011 г. на ГКПП
"Кулата" престъпление по чл.242,ал.2 от НК с предмет високорискови наркотични вещества
- хероин на обща стойност 111 300,00 лева. Началото на изтърпяването на това наказание е
28.02.2019 г. при първоначален „общ“ режим.
Зачетен е предварителният му арест от 08.04.2011 г. до 13.12.2011 г. за срок от 8 месеца и 05
дни. Лишеният от свобода Х.Н. е постъпил в затвора С. на 28.02.2019 г. и е разпределен на
територията на ЗО ОТ „***“ на 15.03.2019 г.
Първоначално определеният му от съда „общ“ режим е бил заменен на „лек“ режим считано
от 23.09.2020 г.
Към датата 10.05.2021 г. лишеният от свобода Н. е изтърпял фактически 2 години, 10 месеца
и 15 дни; от работа е изтърпял 10 месеца и 11 дни, или всичко е изтърпял 3 години, 8 месеца
и 26 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 1 година, 03 месеца и 04 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият Х.Н. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание за престъпление, което не
представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК,
изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да
не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание.
За да остави молбата на лишения от свобода Х. Б. Н. за условно предсрочно освобождаване
без уважение, градският съд лаконично е приел, че макар при него и да е налице започнал
процес на поправяне, то този процес все още не е завършил, което налага наказанието
3
лишаване от свобода да продължи да бъде изтърпявано ефективно до даването на трайни и
убедителни доказателства за неговата /на осъдения/ позитивна трансформация. Въззивният
съд не споделя тези съображения на СГС, като не приема за обосновани и основателни
изложените от страна на първостепенния съд аргументи, послужили за мотивиране на
решаващия му извод, че доказателствата по делото не установяват наличието на трайно
поправяне на осъдения и че към настоящия момент изтърпяната част от наказанието не е
постигнала в пълнота целите на същото.
От съществено значение за произнасянето на съда в настоящото производство е отговорът
на въпроса дали вследствие на престоя на осъдения в местата за лишаване от свобода и на
провежданите спрямо него корекционни мероприятия в процеса на изтърпяване на
наказанието е постигнат целения с тях резултат – действителното му поправяне. В тази
връзка разпоредбата на чл. 439а ал.1 от НПК изрично предвижда, че доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто му поведение, участието му в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви.
Извършвайки собствена преценка на доказателствата за наличието на такива обстоятелства,
АС-С. счита, че от данните по делото безпротиворечиво и еднозначно се установява, че към
настоящия момент с цялостното си поведение осъденият Х.Н. е дал достатъчно по обем и
съдържание доказателства за своето поправяне. Т.е., въззивната инстанция намира, че към
момента е налице и втората от законоустановените предпоставки за постановяване на
предсрочно условно освобождаване на осъдения Н., като съображенията за това са следните:
Анализът на цялостното поведение на лишения от свобода Н. по време на престоя му в
затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента
поправянето му е завършено и пълно, доколкото присъстват убедителни данни за трайна и
устойчива положителна промяна в поведението, мисленето и нагласите му.
В тази връзка следва да бъдат отчетени съдържащите се в доклада на ИСДВР ЗО „***“ С. А.
/на л. 3-5 от първоинст. дело/ фактически констатации относно личността му и поведението
му в пенитенциарното заведение по време на изпълнение на наказанието, както и дадената
му оценка от администрацията на затвора. В така приложения актуален доклад на ИСДВР е
отбелязано, че процесът на адаптация на лишения от свобода Н. е протекъл безпроблемно;
не е нарушавал режимните изисквания и ЗИНЗС; декларирал е нагласа за законосъобразно
изтърпяване на присъдата; че е емоционално-волево стабилен, комуникативен, търси
съдействие и съдейства на ИСДВР относно въпроси, касаещи неговия и на другите лишени
от свобода правен статус; не инициира и избягва конфликтните ситуации; има реалистична
позиция спрямо извършеното от него криминално деяние, при което не омаловажава вината
си и не търси оправдания за действията си; контактува с лишени от свобода, близки му по
начин на мислене, като не участва в затворническата субкултура; включил се е активно в
4
изпълнението на плана на присъдата; към момента изпълнява трудови задължения в
пределите на ЗО като „отчетник“ в „Техническа служба“ /съгласно заповед от 10.01.2020 г./,
а преди това е изпълнявал трудови задължения като „помощник“ в „Техническа служба“
/съгласно заповед от 26.03.2019 г./, като проявява старание при осъществяване на трудовите
си задължения; към служителите и останалите лишени от свобода се отнася с необходимото
уважение, сътрудничи на администрацията; спазва реда, дисциплината и режимните
ограничения; не допуска нарушения на ЗИНЗС; по отношение на общите мероприятия е
активен и податлив на индивидуално въздействие; избран е за председател на „Групов
съвет” на лишените от свобода от 2-ра група в ЗО ***; не е наказван.
В доклада на ИСДВР е отбелязано също, че лишеният от свобода Х. Б. Н. е награждаван
както следва: - със заповед № 67/15.05.2019 г. с „удължено свиждане с близките за срок от
четири часа”; - със заповед № 133/21.08.2019 г. със „свиждане с близките извън
затворническото общежитие за срок от 12 часа”; - със заповед № 464/23.12.2019 г. с „2 /две/
денонощия домашен отпуск”; - със заповед № 153/18.06.2020 г. с „3 /три/ денонощия
домашен отпуск”; - със заповед № 327/22.10.2020 г. с „право да ползва годишна почивка в
размер на 14 работни дни, като 4 работни дни извън затворническото общежитие”.
В доклада на ИСДВР е посочено, че при първоначалната оценка на риска от рецидив са
констатирани средни стойности - 40 точки; че при последваща оценка на риска от рецидив
са констатирани ниски стойности - 32 точки; че положителна промяна в зоните от профила
на нуждите е отчетена както следва: - в „отношение към правонарушението“ - за визирания
период л.св. Н. е спазвал договорените в плана на присъдата цели и задачи, поема
отговорност за извършеното правонарушение и в известна степен разбира мотивите, довели
до извършването му, същият е с утвърдена позитивна линия на поведение /първоначални 10
т., снижени до 6 т./; - в „начин на живот и обкръжение“ - участва в пенитенциарни дейности,
проявява инициативност, към момента няма данни за игра на хазарт в затворническото
общежитие /първоначални 7 т., снижени до 4 т./; - в „умения за мислене“ - съжалява за
действията си, не е склонен да поема рискове, предпазлив /първоначални 10 т., снижени до 9
т., но с прогноза, че могат да бъдат още занижени/. За риска от сериозни вреди е отбелязано,
че същият е среден за обществото /предвид приемане на отговорността за извършеното
правонарушение/; нисък по отношение на персонала, самия лишен от свобода и за другите
лишени от свобода /без наличие на значими рискови фактори в настоящия момент/.
Относно прогнозата за личността на лишения от свобода Н. в доклада на ИСДВР С. А. е
изразено положително становище, мотивирано от обстоятелствата, че Н. се е включил
активно в изпълнението на плана на присъдата; че чрез своето поведение и отношение към
провежданите социално-възпитателни дейности и трудова реализация същият е изпълнил
поставените цели и задачи, като е утвърдил трудови навици, изградил е позитивно
отношение към труда, подобрил е социалните си умения и е затвърдил уменията за
самоконтрол; че сътрудничи на администрацията. В тази връзка е прието, че е с
оптимистична прогноза за развитието на личността и за ресоциализация на база
5
притежаваните личностови ресурси, изразяващи се в трудоспособна възраст и придобити
трудови навици и умения, липса на емоционални и психологични проблеми, липса на
злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, наличие на образователен ценз, подкрепящи
отношения с близките, жилищно устройване.
Аналогични са и констатациите в доклада за л.св. Х.Н., изготвен на основание чл. 66 от
ЗИНЗС по повод замяна на режима на изтърпяване на присъдата от „общ“ на „лек“. В този
доклад е изразено становище, че са налице достатъчно доказателства за поправяне и
превъзпитание на осъдения Н.; успешно провеждана корекционна работа и корекционен
процес; понижена оценка на риска от последващо осъждане; понижена оценка на риска от
вреди. Във връзка с този доклад следва да бъде отбелязано, че с последваща го заповед №
61/23.09.2020 г. на началника на затвора С. режимът на изтърпяване на наказанието на л.св.
Х.Н. е бил заменен от общ на лек.
Данни за трайни и устойчиви положителни тенденции в поведението, мисленето и нагласите
на осъдения Н. при изтърпяването на наказанието се съдържат и в показанията на
разпитаните пред въззивния съд свидетели С. А. и И. И..
Така, според св. А. като цяло осъденият е със стабилно и добро поведение с едно единствено
изключение, когато е получил наказание за извършено от него нарушение, изразяващо се в
притежание на мобилен телефон. Отчитайки обаче обстоятелствата на така извършеното
нарушение, подробно описани в приложената по делото заповед № 40/09.03.2021 г. на
началник сектор ЗО *** /на л. 34 от първоинст. дело/, настоящият състав на въззивния съд
счита, че в случая липсва умисъл за извършването на това нарушение и че очевидно се касае
за проявена от страна на осъдения Н. небрежност, доколкото при прибирането си от
домашен отпуск същият е забравил мобилния телефон в джоба на връхната си дреха и не е
целял незаконното му внасяне на територията на затворническото общежитие. С оглед на
това САС намира, че макар формално осъденият да е извършил описаното в цитираната
заповед нарушение, то характерът и тежестта на същото се явяват незначителни и поради
това сами по себе си не могат да обосноват отрицателна оценка за лишения от свобода Н. на
фона цялостното му положително поведение по време на изтърпяване на наказанието.
От своя страна в показанията си св. И. заявява, че до момента, в който осъденият Н. е бил в
трета група и е провеждал корекционна дейност с него, същият дейно е участвал във всички
културно-масови мероприятия, при което не само е участвал, а някои от тях дори е
инициирал – като например различни беседи, които ежегодно се провеждат по празниците /в
подкрепа на това е и приложеното по делото предложение, изготвено от Х.Н., за провеждане
на беседа с лишените от свобода по повод честванията на Съединението на България на
06.09.2020 г. и на Независимостта на България на 22.09.2020 г./. Освен това, според св. И., в
момента осъденият Н. е като неформален лидер на лишените от свобода, тъй като, според
свидетеля, той е един от интелигентните хора и като такъв е бил в тяхна услуга; избран е и
за председател на груповия съвет; съдействал е на самия инспектор и на администрацията
6
във връзка с работата с лишените от свобода; не е създавал никакви проблеми до момента, в
който е бил в неговата група; няма регистрирани конфликти и конфликтни ситуации с
другите лишени от свобода; относно него няма сведения за някакви нерегламентирани
дейности. На фона на така изнесените от св. И. само положителни факти относно
поведението на осъдения Н., потвърждаващи се и от констатациите в доклада на ИСДВР С.
А., за настоящият съдебен състав произволен и необоснован се явява изводът на св. И., че
към момента корекционният процес при този осъден още не е приключил.
По делото е приложен препланиран план на присъдата на л.св. Х.Н. от дата 13.04.2020 г.,
изготвен от ИСДВР И. И.. Поставените в този препланиран план цели и задачи са били с
продължителност 1 година /видно от докладната записка на ИСДВР С. А. от 28.04.2021 г./,
като този срок е изтекъл на 13.04.2021 г. Във връзка с препланирания план на присъдата в
показанията си пред въззивната инстанция св. И. И. заявява, че залегналите в този план цели
и задачи до момента са били изпълнени – „както се вижда от плана за препланирането, там
залегналите неща до момента са били изпълнени за всички неща, които той е имал желание
и като искане от администрацията“. Същевременно не е изготвен нов актуален препланиран
план на присъдата на Н.. В постъпилата по делото докладна записка от ИСДВР С. А. от дата
28.04.2021 г. като единствена причина за това /за неизготвянето на нов препланиран план за
изпълнение на присъдата/ се сочи липсата на затворническото досие на осъдения Н. /поради
предоставянето му на съда за нуждите на висящото производство по молбата за УПО/ и че
липсата на същото е била пречка за извършването на детайлен поглед на цялостния престой
на л.св. Н. в затворническото заведение. Въззивният съд категорично не намира за
основателни така посочените причини за неизготвянето на нов препланиран план на
присъдата, доколкото от данните по делото е видно, че най-малко до датата 22.04.2021 г. на
разположение на затворническата администрация е била Книжката на лишения от свобода
Х. Б. Н., в която се съдържа абсолютно същата информация, която е налице и в
затворническото досие /именно на посочената дата в затвора С. е постъпило отправеното от
САС искане за предоставяне на въпросната книжка/. Т.е., към датата на изтичането на срока
на препланирания план на присъдата /13.04.2021 г./ цялата налична информация относно
лишения от свобода Н. е била на разположение на затворническата администрация, поради
което е недопустимо същата да основава бездействието си на липсата на надлежна
информация за осъдения. Ако затворническата администрация е счела, че залегналите в
плана от 13.04.2020 г. цели и задачи до момента не са били изпълнени, то е следвало
своевременно да предприеме необходимите действия в тази насока и разполагайки с цялата
информация относно л.св. Х.Н. коректно да очертае актуалните зони, в които се наблюдават
дефицити и в които следва да продължи корекционната дейност с него. Но след като до
датата 13.04.2021 г. това не е сторено и след като е липсвала готовност това да бъде
извършено в обозримо време след изтичането на срока на предходния препланиран план на
присъдата, то очевидно затворническата администрация имплицитно приема, че са
изпълнени всички поставени в препланирания план цели и задачи и че не е необходимо и
наложително да продължава корекционната дейност спрямо лишения от свобода Н..
7
В действителност по повод подадената от л.св. Н. молба за условно предсрочно
освобождаване по делото е постъпило отрицателно становище от началника на затвора С.
/л.2 от първоинст. дело/, в което се сочи, че не са налице данни за поправянето на осъдения
Н. в рамките на пенитенциарното заведение и че такива доказателства не са налице. За
обосноваването на това становище са изложени мотиви, че целите на наложеното наказание,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, не са изпълнени в своята цялост; че рискът от
рецидив не е намален в достатъчна степен /че още е към горната граница на ниските
стойности/; че рискът от вреди към обществото все още е със средни стойности; че има
актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи /отношение към
правонарушението и умения за мислене/ и че това е индикатор за незавършен корекционен
процес; както и че има значителен остатък за доизтърпяване на наложеното наказание.
В представеното по делото становище на Заместник-началника по „Режимно-надзорна и
охранителна дейност“ при Затвора С. също се изразява отрицателно мнение по подадената
от осъдения Х.Н. молба за условно предсрочно освобождаване. Същото се обосновава с
преценката, че не са постигнати заложените в плана на присъдата цели и задачи в тяхната
цялост; че не е постигната прогресивната система при изтърпяване на наказанието /което,
предвид гореизложеното, очевидно е невярно/; че корекционният и възпитателен процес не е
завършен в своята цялост и че не са изпълнени целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК.
В представеното по делото писмено становище от НС СДВР при Затвора С. също се дава
отрицателно мнение по молбата на осъдения Х.Н. за постановяване на условно предсрочно
освобождаване. В обосновка на същото са изложени мотиви, че макар наказанието лишаване
от свобода да дава коригиращ ефект върху поведението на л.св. Н., то все още не са
изпълнени в своята цялост заложените в плана на присъдата цели и задачи; че не е
постигната прогресивната система при изтърпяване на наказанието /което, предвид
гореизложеното, очевидно е невярно/; че не са изпълнени целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК; както и че корекционният и възпитателен процес не е завършен в своята
цялост. Посочено е още, че въпреки отчетените резултати като проблемни зони продължават
да са отношение към правонарушението и умения за мислене, които от своя страна са
преценени като индикатор за незавършен корекционен процес и рисков фактор за
извършване на ново правонарушение.
В представеното становище от страна на НС ЗО „***“ не е изрично заявено конкретно
мнение относно основателността/неоснователността на молбата на осъдения Н. за условно
предсрочно освобождаване. В същото е посочено, че макар наказанието лишаване от
свобода да дава своя коригиращ ефект, той все още не е в пълния си обем; че процеса на
поправяне и превъзпитание при л.св. Н. в голямата си част е завършен; както и че оценката
на риска от рецидив е в ниски стойности, но може да бъде още занижена.
Преценявайки изложените по-горе становища на различните представители на
8
администрацията на пенитенциарното заведение, въззивният съд констатира очевидното
противоречие между фактическите констатации в докладите на ИСДВР при ЗО „***“ И. И.
и С. А., напълно подкрепени от собствените им показания и от приетото по делото като
писмено доказателство „Предложение от л.св. Х.Н.“, от една страна, и отрицателните
становища относно условното предсрочно освобождаване на осъдения Н., заявени от
началника на затвора С., от Заместник-началника по „Режимно-надзорна и охранителна
дейност“ при Затвора С., от НС СДВР при Затвора С. и от НС ЗО „***“ /последният макар
да не е заявил изрично отрицателното си становище то е подразбиращо се от
обективираните изводи/, от друга страна.
Въззивният съд не намира никакви основателни причини да не кредитира с доверие
показанията на свидетелите А. и И., както и изложените от тях /в изготвените от тях
доклади, приложени по делото/ изцяло положителни факти относно поведението на
осъдения в местата за лишаване от свобода. Показанията на тези свидетели и докладите им
установяват изцяло позитивни нагласи и тенденции в поведението на осъдения Н. по време
на изтърпяването на наказанието в местата за лишаване от свобода, както и постигнати
трайни реални положителни резултати вследствие на проведения спрямо него поправително-
възпитателен процес. Показанията им в тези части се явяват последователни, еднопосочни,
взаимно подкрепящи се и категорични. Показанията им, както и фактическите констатации в
докладите им се основават на преки и непосредствени впечатления и възприятия относно
поведението на лишения от свобода, като са придобити и в процеса на работа с него. Тук е
мястото да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация
служители осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице,
и то не инцидентно, а в един по-продължителен период от време, какъвто се явява
изтърпяната част от наказанието. И след като тези служители на практика са констатирали
изцяло позитивни нагласи и тенденции в поведението на осъдения /съгласно цитираните
документи и в частност съгласно докладите на ИСДВР и свидетелските им показания/ и са
посочили обективните факти, установяващи конкретни положителни резултати от
корекционната работа с осъденото лице, то съдът следва да се довери именно на тези
служители и да приеме за достоверни изложените от тях факти относно личността на
осъдения.
Същевременно въззивният съд не кредитира и не приема за обективни и достоверни
цитираните отрицателни становища на началника на затвора С., на Заместник-началника по
„Режимно-надзорна и охранителна дейност“ при Затвора С., на НС СДВР при Затвора С. и
на НС ЗО „***“, тъй като те не се основават на преки и непосредствени възприятия и
впечатления от провеждания превъзпитателен процес спрямо осъдения; същите са
декларативни и шаблонни; някои от тях са напълно идентични като съдържание и не
отговарящи на обективната действителност; като не са и убедително мотивирани, тъй като в
тях не са изложени никакви конкретни, ясни и обосновани аргументи защо се приема, че
процесът на поправяне и превъзпитание все още не е завършил. В тази връзка следва да се
отчете ноторния факт, че служителите от администрацията на централния затвор /в случая –
9
началника на затвора, заместник-началника по „Режимно-надзорна и охранителна дейност“
при Затвора С. и НС СДВР при Затвора С./ физически пряко не контактуват и не работят с
лишените от свобода, като пряка работа с лишените от свобода, които са настанени в
общежитие, имат само служителите, които работят на територията на същото /в частност ЗО
„***“/. Отделно от така изложеното въззивният съд намира, че изразените от изброените
ръководни служители на затвора отрицателни становища относно молбата за УПО на
осъдения Н. обективно не се подкрепят нито от фактическите констатации в цитираните по-
горе доклади за лишения от свобода, нито от последния препланиран план на присъдата,
нито от останалите приложени по делото доказателства /намиращи се в делото и в
затворническото досие/, като тъкмо напротив – категорично се опровергават от изнесените в
тези доклади факти, от данните в останалите писмени доказателства /включително и тези в
затворническото досие/, както и от показанията на разпитаните пред въззивната инстанция
свидетели А. и И., имащи пряко наблюдение върху поведението на осъдения при
протичането на корекционната работа с него. Според настоящия съд формирането на
становищата на цитираните ръководни служители на затвора С., че не са налице достатъчно
данни за поправянето на осъдения Н. в рамките на пенитенциарното заведение се дължи на
един изцяло субективен подход на тези служители в оценката им за /не/поправянето на
осъдения и за /не/настъпилата промяна в поведението му и в степента на риска от рецидив.
Както бе изтъкнато по-горе, по делото липсват каквито и да са данни, които да поставят под
съмнение обективността и достоверността на констатациите в доклада на ИСДВР относно
резултатите от корекционната дейност спрямо осъдения, надлежно потвърдени от
показанията на двама от свидетелите, разпитани пред въззивния съд - И. и А.. В крайна
сметка поправянето на осъдения вследствие на завършен /приключил/ спрямо него
корекционен процес е конкретен факт, който надлежно се установява от представените по
делото доклади и от подкрепящите ги доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите И. и А., в приетите от САС писмени доказателства и в затворническото досие.
А доколкото последните /докладите, свидетелските показания, писмените доказателства и
данните в затворническото досие/ от своя страна установяват конкретни факти досежно
личността, поведението и отношението на осъдения в местата за лишаване от свобода, то за
настоящия съд не съществува никакво съмнение, че тези факти са реални /съществуващи в
действителността/. Още повече, че те не се опровергават от никакви други налични данни
/респ. доказателства/ по делото.
Необосновани /неустановени от конкретни доказателства/ се явяват констатациите в
становището на началника на затвора, че целите на наложеното наказание, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, не са изпълнени в своята цялост; че рискът от рецидив не е
намален в достатъчна степен /че още е към горната граница на ниските стойности/; че
рискът от вреди към обществото все още е със средни стойности; че има актуални
проблемни зони, по които работата следва да продължи /отношение към правонарушението
и умения за мислене/.
10
Посочените по-горе писмени и гласни доказателствени източници относно поведението на
осъдения Н. по време на изтърпяване на наказанието установяват, че целите и задачите,
заложени в индивидуалния план на присъдата, са изпълнени в тяхната цялост, че целите и
задачите по последния препланиран план на присъдата са изпълнени; че към момента не е
изготвен нов, последващ, препланиран план на присъдата на Н. макар затворническата
администрация да е имала обективна възможност да стори това; че по отношение на
осъдения Н. е отчетена успешно проведена корекционна работа; че на практика не са
обосновани никакви реални дефицитни зони, в които да се налага продължаването на
корекционния процес; както и че предвид утвърдената позитивна линия на поведение на
осъдения оценката на риска от рецидив е занижена и сочи на нисък риск от рецидив. От
особено съществено значение за преценката дали осъденият е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне се явява и обстоятелството, че в случая прогресивната пенитенциарна
система е изпълнена в своята цялост, доколкото режимът на изпълнение на наказанието е
максимално смекчен и вече е променен в лек. Преценени в съвкупност, всички
гореизброени обстоятелства и констатации оборват и опровергават становището на
началника на затвора С., че не са налице достатъчно данни за поправянето на осъдения Х.Н.
в рамките на пенитенциарното заведение.
Неоснователен е и аргументът на началника на затвора, че остатъкът от наложеното
наказание /респ. размерът на неизтърпяната част от наказанието/ се явява достатъчен мотив
за формиране на отрицателно становище относно условното предсрочно освобождаване на
осъденото лице. Тук въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 439а ал.3 от НПК размерът на неизтърпяната част от наказанието не
може да бъде единствено основание за отказ от постановяване на условно предсрочно
освобождаване, без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. А в настоящия казус именно цялостното поведение на
осъдения Н. в пенитенциарното заведение несъмнено сочи на трайна и устойчива
положителна личностова и поведенческа промяна, поради което сам по себе си размерът на
неизтърпяната част от наказанието /който категорично не е нито голям, нито е значителен/
не се явява формална пречка да бъде постановено условно предсрочно освобождаване.
Така, основавайки се на цитираните показания на свидетелите И. и А., на доклада на
ИСДВР по чл. 66 от ЗИНЗС, на актуалния доклад на ИСДВР по чл. 155 от ЗИНЗС и на
съвкупната информация, съдържаща се в затворническото досие и по делото, както и на
установените от тези доказателствени източници фактически констатации, въззивният съд
намира, че цялостното поведение на л.св. Х.Н. по време на изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода в затворническото заведение сочи на наличието на убедителни данни
за трайна промяна на личността, поведението и мисленето на осъденото лице в положителна
насока. Изложените в докладите на ИСДВР оценки, че осъденият Н. се е включил активно в
изпълнението на плана на присъдата; че чрез своето поведение и отношение към
провежданите социално-възпитателни дейности и трудова реализация същият е изпълнил
11
поставените цели и задачи, като е утвърдил трудови навици, изградил е позитивно
отношение към труда, подобрил е социалните си умения и е затвърдил уменията за
самоконтрол; че са налице достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание на
осъдения Н.; успешно провеждана корекционна работа и корекционен процес; понижена
оценка на риска от последващо осъждане; понижена оценка на риска от вреди дават
основание на АС-С. да счете, че тази промяна е коренна, категорична и реално настъпила. За
обосноваването на този извод от особено съществено значение се явяват и обстоятелствата
относно липсата на наказания за съществени и тежки нарушения на дисциплината /които да
компрометират постигнатите положителни резултати от корекционния процес/ и относно
многократното му награждаване, включително и с „домашен отпуск“, както и „да ползва
част от годишната си почивка в размер на 4 дни извън МЛС“, при което при ползването на
тези награди не е допускал никакви нарушения и се е завръщал навреме в адекватно и годно
физическо и психическо състояние.
Всички гореизброени обстоятелства /досежно изявите и поведението му при изтърпяването
на наказанието; многократното му награждаване и изрядното му държане в обществото при
пребиваванията му извън МЛС/ сами по себе си са достатъчно красноречиви за настъпилата
трайна и необратима положителна промяна в личността и поведението на осъдения, като
преценени ведно с всички останали положителни тенденции в поведението и нагласите му,
ясно и недвусмислено демонстрирани от него и в съдебното заседание пред въззивния съд,
дават основание да се приеме, че към настоящия момент поправянето на Н. е завършено и
пълно, респективно, че осъденият е дал достатъчно доказателства за поправянето си и че е
подготвен за законосъобразен начин на живот на свобода. В този смисъл като отличаващ се
с особено съществено значение следва да бъде преценяван и красноречивият факт, че за
времето след осъществяването на деянието /на 8 април 2011 г./, за което му е било наложено
търпяното наказание, респ. за времето след периода на задържането му под стража в хода на
разследването /от 08.04.2011 г. до 13.12.2011 г./ до момента на привеждане в изпълнение на
наложеното му наказание на 28.02.2019 г. Х.Н. не е извършил никакви други престъпления,
за които да му е била ангажирана наказателната отговорност. Т.е., след извършването на
престъплението, наложеното наказание за което търпи в момента, до привеждането на
присъдата в изпълнение Х.Н. е имал изцяло правомерно поведение, а именно - в
продължение на повече от 7 години, като тази негова линия на поведение е продължила
неизменно и при изтърпяването на наказанието. Преценено във връзка с всичко
гореизложено само по себе си това обстоятелство също недвусмислено сочи за настъпило
вече действително поправяне и превъзпитание на дееца. В случая фактът на обвинението, на
провеждания спрямо него наказателен процес, на продължилото няколко месеца задържане
под стража и на постановената осъдителна присъда без съмнение са оказали своето
положително възпитателно въздействие и са допринесли за своевременното поправяне на
осъдения Н..
Фактическите изводи на въззивния съд за наличието на трайна положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на обсъжданото наказание лишаване от свобода и за
12
действителното му поправяне се основават изцяло на критериите, заложени в самия закон
/чл. 439а ал.1 от НПК/, а именно - на безспорните и непротиворечиви данни за доброто му
поведение, за активното му, отговорно и ползотворно участие в трудовата дейност и в
организираните културно-образователни мероприятия и специализирани програми с
лишените от свобода.
Предвид гореизложеното неправилен се явява решаващият извод на първостепенния съд за
незавършил процес на поправяне на осъдения Н.. Поради това апелативният съд намира, че
жалбата е основателна и че като такава следва да бъде уважена, тъй като са налице всички
предпоставки по чл. 70 ал.1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване
по отношение на осъдения Х. Б. Н.. Безспорно е по делото, че с примерното си и позитивно
поведение, както и с отговорното си и честно отношение към труда той е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне и фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му
наказание. С оглед на това АС-С. намира, че градският съд незаконосъобразно е отказал да
уважи молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения Н., поради което
атакуваното определение на СГС следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване по отношение на този осъден от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода /цялото в размер на 5
години/. На основание чл. 70 ал.6 от НК следва да бъде определен изпитателен срок в
размер на неизтърпяната част от наказанието, която към датата 10.05.2021 г. се явява 01
година, 03 месеца и 04 дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“-затвора град С. от 10.05.2021
г.
На основание чл. 70 ал.6 пр. 2 от НК въззивният съд намира за необходимо постановяването
по отношение на осъдения Н. на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК /задължителни
периодични срещи с пробационен служител/ в рамките на изпитателния срок, а именно – за
срок от 6 месеца.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 345 ал.2 във вр. 341, ал. 2 НПК Апелативен
съд - София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.04.2021 г. на СГС-НО, 21-ви състав, постановено
по НЧД № 827/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Х. Б. Н. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване /от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД
№ 2723/2016 г. по описа на Специализирания наказателен съд/ и вместо това:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Х. Б. Н. с
ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в
размер на 5 години, наложено му по НОХД № 2723/2016 г. по описа на Специализирания
13
наказателен съд.
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната
част от наказанието, която към датата 10.05.2021 г. е 01 години, 03 месеца и 04 дни, съгласно
справка на МП-ГД“ИН“- затвора град С. от 10.05.2021 г.
На основание чл. 70 ал.6 пр.2 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на Х. Б. Н. с ЕГН
********** изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14