Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и втори
май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1564 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Р., в качеството на
представляващ „ДОНАУ СТАР БГ“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Добрич, ул.
„България“ № 15, вх. А, ет. 7, ап. 18, срещу наказателно постановление № 476530
от 12.11.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП -
гр. Варна, с което на „ДОНАУ СТАР БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, ул. „България“ № 15, вх. А, ет. 7, ап. 18,
представлявано от В.Р., ЛНЧ **********, за нарушение по чл. 86, ал. 1 във вр. с
чл. 82, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 117, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 180а, ал. 1
от ЗДДС, на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 73,34 лева /седемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание представляващият санкционираното
юридическо лице поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен от компетентното длъжностно лице,
съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, съставен е в присъствие на представляващия санкционираното
юридическо лице /ЮЛ/, документирано с подписа му и в присъствието на двама
свидетели, връчен е на представляващия ЮЛ и съдържа необходимите реквизити по
чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на АУАН, представляващият дружеството не се е
възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта. Същото е било разгледано от
наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.
Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ
орган, съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: т. 1. издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; т. 2. включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларация по чл. 125 за този данъчен период; т. 3. посочи документа по
т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Когато доставчикът
е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и
доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема,
данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато
получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 /чл. 82, ал. 2, т.
3 от ЗДДС/.
Видно от разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 и чл.
84 – от регистрираното лице - получател по доставката. Протоколът се издава не
по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем /чл. 117, ал.
3, изр. „първо“/.
Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли
данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем
от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на
пълен данъчен кредит, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. /ч.
180а, ал. 1 от ЗДДС/.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е
изпълнил задължението си да начисли дължимия ДДС в размер на 1466,87 лв. за
данъчен период м. май 2018 г. в законоустановения срок – до 14.06.2018 г., с
което е осъществил състава на нарушение по чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал.
2, т. 3 във вр. с чл. 117, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС.
От събраните доказателства се установява следното:
При извършена проверка, възложена с РИП №
П-03000819027847-0РП-001/15.02.2019 г., приключила с Протокол КД-73 за
приключване на проверка № П-03000819027847-073-001/17.05.2019 г., органът по
приходите е констатирал следната фактическа обстановка:
Проверяваното лице „ДОНАУ СТАР БГ“ ЕООД, ЕИК *********
е получател на транспортни услуги от Белгия до Пасау /Германия/ по Invoice №
907307/351142/11.05.2018 г. на стойност 3750 евро с левова равностойност
7334,36 лева, извършена от „HOLTROP-VAN DER VLIST B.V.“, регистриран за целите
на ДДС в Холандия с VIN NL007302241B01.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 3,
ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не
е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията
на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката на
услугата. За извършената облагаема доставка данъчното събитие е настъпило на
датата на издавана на фактурата – 11.05.2018 г. и на същата дата данъкът е
станал изискуем. Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС в 15-дневен срок от тази дата
– т.е. до 26.05.2018 г. „ДОНАУ СТАР БГ“ ЕООД е следвало да издаден протокол по
реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в който да посочи дължимия ДДС в размер
на 1466,87 лв., както и да отрази протокола в отчетните регистри и
справка-декларацията за съответния данъчен период м. 05.2018 г. , т.е. да
начисли дължимия ДДС по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС през данъчен период м.
05.2018 г. „ДОНАУ СТАР БГ“ ЕООД е издал протокол по реда на чл. 117, ал. 1, т.
1 от ЗДДС № **********/31.07.2018 г., като протоколът е посочен в отчетните
регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС за м. 07.2018 г. и ДДС е включен в СД по
ЗДДС за същия данъчен период, т.е. ДДС е начислен след законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка,
наказващият орган е приел, че „ДОНАУ СТАР БГ“ ЕООД не е изпълнил задължението
си да начисли дължимия ДДС в размер на 1466,87 лв. за данъчен период м. май
2018 г. в законоустановения срок – до 14.06.2018 г., с което е осъществил
състава на нарушение по чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 2, т. 3 във вр. с
чл. 117, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС.
В хода
на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Б.В.П., А.Р. Иванова
– Георгиева и А.С.К., които пресъздават свои непосредствени възприятия,
придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни, логични и
безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основание да не се дава вяра на свидетелите Б.В.П., А.Р. Иванова – Георгиева и А.С.К.,
нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина, още повече че същите се подкрепят от
приетите по делото писмени доказателства: РИП №
П-03000819027847-ОРП-001/15.02.2019 г.; Инвойс ф-ра №
907307/351142/11.05.2018 г.; Протокол по
чл. 17 от ЗДДС № **********/ 31.07.2018 г.; Дневник за покупки и продажби за м.
05.2018 г., м. 07.2019 г.; Протокол № П-03000819027847-073-001/17.05.2019 г. и
превод от немски език на писмо от фирма „HOLTROP-VAN DER VLIST B.V.“.
Така описаната фактическа обстановка на практика не се
оспорва от представляващия търговеца. Както с възражението срещу АУАН, така и с
жалбата, а после и в съдебно заседание представляващият навежда доводи, че
независимо, че фактурата за осъществената доставка на услуга е с дата на
издаване 11.05.2018 г., същата е получена по електронна поща на 18.07.2018 г.,
поради което и е било невъзможно издаването на протокола по чл. 117 от ЗДДС преди
получаване на фактурата. В тази насока ангажира и писмени доказателства –
Приложение № 3 и писмо от фирма „HOLTROP-VAN DER VLIST B.V.“, видно от което фактурата е била изпратена
на „ДОНАУ СТАР БГ“ ЕООД със закъснение заради вътрешнофирмени причини, като
фактурата е платена. Иска се като дата на настъпване на данъчното събитие да се
счита датата на получаване на окончателната фактура – 18.07.2018 г. Сочи се
също така, че протоколът по чл. 117 от ЗДДС е издаден на 31.07.2018 г. , т.е. в
15-дневния срок от получаване на фактурата.
От теорията е известно, че експертизата не съставлява
средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои
обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и твърденията на представляващия
санкционираното юридическо лице, доколкото са били необходими специални
научни знания от областта на икономиката и счетоводството, са проверени
посредством назначената и изготвена в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна
експертиза /ССЕ/. Видно от заключението на вещото лице по изготвената и приета
от съда ССЕ, датата на настъпване на данъчното събитие, досежно инвойс фактура
№ 907307/351142/11.05.2018 г. е 11 май 2018 г., 26 май 2018 г. е датата, до
която трябва да бъде изготвен протоколът по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, а данъчният
период, в който трябва да бъде включена в отчетните регистри и
справката-декларация по ДДС е месец май 2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл.
86, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 117, ал. 1 и ал. 3 във
вр. с чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС за доказано.
На основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 73,34 лева /седемдесет и три лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща 5 на сто от неначисления данък.
Съдът намира обаче, че атакуваното наказателно
постановление е издадено от наказващия орган в нарушение на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, която разпоредба задължава последният да извърши задълбочена проверка за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законът за административните нарушения и
наказания не съдържа дефиниция за „маловажен случай”, поради което и предвид
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, последната следва да бъде извлечена от
Наказателния кодекс.
Едно деяние представлява „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, когато степента на
обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или
поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. Понятието „вредни последици”,
употребено в НК, е по-широко от понятието „вреди”. В обхвата на „вредните
последици” се включват както имуществените вреди, така и всички други негативни
последици, които нямат имуществен характер. Следователно, за да се прецени
степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят
всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което
деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство.
На първо място следва да се посочи, че е налице
обстоятелство, което обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид – наличието
на обективна причина, довела до извършване на нарушението, а именно -
независимо, че фактурата за осъществената доставка на услуга е с дата на
издаване 11.05.2018 г., същата е била получена от санкционираното ЮЛ на
18.07.2018 г., поради което и е било невъзможно издаването на протокола по чл.
117, ал. 3 от ЗДДС преди получаване на фактурата. В тази насока са както
заявеното от вещото лице при проведения му разпит в съдебно заседание, така и показанията
на разпитаните по делото свидетели. Не може да се пренебрегне и фактът, че
става дума за неизпълнение, което е незначително с оглед целите на
законодателя, т.е. касае се за изолиран, инцидентен случай на административно
нарушение, което се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това,
както и с оглед на факта, че нарушението е извършено за първи път, настоящият
съдебен състав счита, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и неправилно административнонаказващият орган е пристъпил направо към наказване
на търговеца, вместо да го предупреди, че при повторно нарушение ще му бъде
наложена имуществена санкция.
Имайки предвид изложеното, наказващият орган е бил
длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват
отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН.
За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган
издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за
прилагана на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата
на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, като се е задоволил с голословното
твърдение, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът намира, че в настоящата
хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, като
нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложена имуществена санкция. Доколкото при хипотезата
на чл. 28, б. „а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то
предупреждението не означава оневиняване.
Предвид изхода на делото – отмяна на наказателното
постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК,
разноските по делото в размер на 183 /сто осемдесет и три лева/ лв.,
представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената ССЕ в съдебно
заседание, следва да останат за сметка на държавата.
С оглед изхода на спора – отмяна на наказателното
постановление, искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран, съдът намира, че жалбата е основателна
и издаденото наказателно постановление следва да се отмени, като
незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 476530 от 12.11.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Варна, с което
на „ДОНАУ СТАР БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „България“ № 15, вх. А, ет. 7, ап. 18, представлявано от В.Р., ЛНЧ **********,
за нарушение по чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 117,
ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 180а, ал. 1
от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 73,34 лева /седемдесет и три
лева и тридесет и четири стотинки/.
На основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1
от НПК, разноските по делото остават за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров /