Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда № от 26.09.2011 г. по НОХД № /2011 г. Павликенският районен съд е признал подсъдимия П. К. П. – роден на 02.1962 г. в гр. П., живущ в с. Б., Плевенска област, бълг.гражданин, женен, безработен, с основно образование, осъждан, с ЕГН * за виновен в това, че на 07.06.2011 г. в гр. П. държал акцизни стоки без бандерол – 6.950 кг тютюн за пушене, когато такъв се изисква по закона съгласно чл. 100 от ЗАДС, с пазарна стойност на тютюна 3700 лв. и дължим акциз в размер на 1000 лв., като случаят се явява немаловажен, поради което и на основание чл. 234 ал. 1 от НК вр. чл. 36 и 54 от НК му налага следните наказания: Лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален общ режим и глоба в размер на 1000 лв. в полза на държавата. Осъдил е подс. П. да заплати 127 лв. разноски по делото по сметка на РС-П. и на основание чл. 53 ал. 1 б.А от НК отнема в полза на държавата вещественото доказателство – 6.800 кг тютюн за пушене. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от П. К. П., чрез защитника му адв. Т. Б. К.. В нея се твърди, че обжалва присъдата, тъй като размерът на наложеното наказание е необосновано завишен, поради което моли съда да я отмени и да върне делото за ново разглеждане или да намали определеното му по-горе наказание по присъдата.Заема се становище, че защитата му съгласно чл.94, ал.1 от НК е била задължителна, а той е безработен и не може да си позволи такава и е поискал да сключи споразумение, но те му била предоставена такава защита, нито е сключено споразумение.Има разлика в цената на акцизната стока.Затова алтернативно се пледира за нарушение на процесуалните правила или за приложение на чл.66 от НК. Окръжна прокуратура заема становище, че поддържа протеста, но тъй като не били налице условията на чл.66 от НК, да се намали размера на наложеното наказание, тъй като с оглед характеристичните данни и фактическата обстановка наложената присъда макар и справедлива , не е съобразена с генералната и специална превенция . Като разгледа направените в жалбата оплаквания и тези изложени в съдебно заседание, взе в предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните и като извърши изцяло проверка на постановената присъда съгласно чл.313 и чл.314, ал.1 от НК, В.Търновски окръжен съд приема за установено следното: Обжалваната присъда е постановена на 26.09.2011 г. присъствено, а жалбата против нея е подадена с вх. № /07.10.2011 г., но е изпратена по пощата с пощенско клеймо от 05.10.2011 г. Следователно същата е подадена в срок, допустима за разглеждане от състав на ВТОС и по своята същност е основателна. От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното: Подсъдимият П. К. П. живее в село Б., обл. П., заедно със семейството си. Въпреки че има основно образование той е безработен, както и съпругата му. Осъждан е за кражби през 2002 и 2005 г., но условно. На 07.06.2011 г., който ден е вторник, а тогава в гр. Павликени се провежда седмичният пазар, в полицията на града е получен сигнал, че може в този ден да се продават цигари без бандерол. Проверили подсъдимия, който им показал съдържанието на чантата си и там се оказало, че има наличие на 25 пакета фабрично запечатани с кафява листна маса, която наподобявала тютюн и била без бандерол. Подсъдимият П. не отрекъл, че това е тютюн и обяснил, че го купил от П. с цел да го продаде в П., за да реализира печалба, тъй като бил безработен. Този тютюн бил измерен и като количество се установило че е 6,950 кг., но не е определен от какъв сорт е този тютюн. В досъдебното производство е допусната съдебно химическа експертиза, която след като е извършила съответните изследвания е установила, че действително наличната суха кафява листна маса, която е иззета като веществено доказателство по делото, се отнася за тютюн – рязан, но отново не е индивидуализиран по сорт тютюн. Допусната е съдебно финансова икономическа експертиза, която е имала за задача да даде заключение каква е пазарната стойност към 07.06.2011 г. на 6,950 кг тютюн, като се приспадне овехтяването и какъв е дължимият акциз за същия. Вещото лице в заключителната част, която е поддържало пред съда, е определило обща пазарна стойност на акцизната стока без бандерол, а именно 6,950 кг натрошен тютюн за пушене в размер на 793,69 лева /като тази цифра дори на л. 20 от ДП е надебелена/, а дължимият акциз върху тази сума е 903,50 лева. Това заключение е изслушано от съда, огласено и прието като доказателство, докато това на химическата експертиза е изслушано в отсъствие на експерта, който дори не е призован за съд.заседание/призовката не е върната до съда до съд.заседание/. Подсъдимият и в досъдебното производство и пред първата съдебна инстанция, а и пред въззивната такава не отрича извършеното, но той е твърдял и продължава да твърди, че това е извършил поради обстоятелството, че е безработен, както и че съпругата му е безработна и по някакъв начин следва да издържа семейството си, за които обстоятелства в съдебно заседание пред въззивната инстанция представи два писмени документа издадени от Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” гр. П. с изх. № /04.10.2011 г., от които е видно, че той е безработен от 25.03.2009 г. като и преди това е бил безработен, а от изх. № /04.10.2011 г. е видно, че от 10.04.2008 г. съпругата му А. Н. П. също е безработна, като от 1997 г. също е била многократно безработна. Представена е характеристична справка с изх. № /03.10.2011 г. издадена от Кмета на с. Б. – г-жа Г., от която е видно, че П. К. П. е женен и има три деца и всички са безработни. В селото се ползват с добро име, няма хулигански прояви, съзнателен и отговорен гражданин, може да се разчита на него, не е конфликтен и е готов да помогне на всеки. При тази фактическа обстановка от правна страна може да се направи извод, че от обективна и субективна страна той действително е осъществил престъпния състав на чл. 234, ал. 1 НК, а именно, че е държал на 07.06.2011 г. акцизни стоки без бандерол – 6,950 кг тютюн за пушене в гр. П., което по закон, съгласно чл. 100 ЗАДС дължи акциз на държавата. Това престъпление обаче се изисква да се установи точно не само размера на акцизната стока, но неговата пазарна цена и дължащият се акциз към държавата. Видно от досъдебно производство № /2011 г. на РУП Павликени, съдът констатира първо грешка в името на лицето. В постановление за привличане на обвиняем от 07.06.2011 г. той е посочен с фамилия П., в протокола за разпит на обвиняемия от същата дата фамилията му е П.. В приложението съгласно чл. 235 НПК като обвиняем отново е посочен с фамилия П., в обвинителния акт първоначално е посочен с фамилия П., а след това с фамилия П. Тези обстоятелства не са констатирани от съда в първата съдебна инстанция, за да бъдат поправени, тъй като явно се касае за фактическа грешка. В самия протокол на съда вече извършителят е записан П. на л. 11 от делото, при снемане на самоличността му П., след това на л. 12 отново е преименуван на П., в присъдата е с фамилия П. Това наложи въззивната инстанция по документа му за самоличност да констатира как се казва подсъдимият. От този документ се констатира, че лицето се казва П. К. П., т. е. присъдата, която е постановила първата съдебна инстанция по фамилия не кореспондира с документа за самоличност на лицето, което е стояло пред съда и което е било осъдено, тъй като то не носи фамилия П. Явно това различие във фамилното име на подсъдимия не е констатирано от съда, което е довело до постановяване на присъда на лицето, но с друга фамилия, различна от посочената в документа за самоличност и което ще затрудни изпълнението на присъдата, тъй като бюлетина за съдимост ще бъде издаден за лице с друга фамилия.Това не е единствената грешка при разглеждане на делото. Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения изразяващи се в следното: При получаване на обвинителния акт и доказателствата приложени към него, съдът следва да проведе закрито разпоредително заседание, в което се обсъждат определени въпроси. Същите са посочени в чл. 248 от НПК. Видно от приложеното разпореждане от 07.09.2011 г. съдът се е произнесъл по чл. 248, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, но в последната само в първото предложение. Съдът не се е произнесъл в разпоредителното заседание, съгласно чл. 248, ал. 2, т. 3, пр. 2 дали са ограничени процесуалните права на обвиняемия и липсва изобщо произнасяне по т. 4, т. е. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на Глава ХХІV, ХХV, ХХVІІ, ХХVІІІ и ХХІХ. Това е съществено процесуално нарушение на съда, което води до ограничаване правата на подсъдимия, тъй като видно от материалите той е направил пълни самопризнания и би могло да не се пристъпва към разглеждане на делото по общия ред, а да се търси разрешаване на спора по друг начин – чрез спогодба или съкратено съдебно следствие. Това не е допуснато от съда, още повече, че той има задължение дори и в съдебно заседание да разясни какви са правата на подсъдимия. Видно от протокола от 26.09.2011 г. на подсъдимия не са разяснени неговите права, респективно не му е указана възможността не само че има право да дава или не обяснения, да сочи нови доказателства, но и след като е направил самопризнания, че може да ползва разглеждането на делото по друг ред, който е по-благоприятен за него. С тези действия съдът е ограничил правата на подсъдимия, дал е ход на делото дори при нередовно призоваване на вещото лице П., тъй като призовката му не е била върната. Съдът е снел самоличността на свидетелите и ги е предупредил за наказателната отговорност по чл. 290 НК, но не е разяснил на свидетелите правата им по чл. 121 и 122 НПК. Видно от материалите по делото има налице представени писмени доказателства, които писмени доказателства съдът е длъжен, при провеждане на съдебното следствие, съгласно чл. 283 НПК да извърши прочитане на протоколите и другите документи, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото и да ги приеме.Това действие не е извършено от съда т.е. как тогава след като не ги е приел като доказателства той ще се позове в мотивите на тях, но в случая мотиви почти няма. Изслушано е заключение на вещото лице, но съдът, съгласно чл. 282, ал. 1 НПК първо следва да прочете заключението му. В протокола от съдебното заседание не е отбелязано, че съдът е прочел заключението и след това да се пристъпи към разпит и да се приеме. Ако съдът бе прочел заключението би установил, че вещото лице никога не е давало оценка на тютюна, че възлиза на стойност 3 700 лева, нито че акцизът е 1000 лева, така както твърди прокурорът и разследващия полицай в своите актове. Видно от писменото заключение, което не е прочетено от съда съгласно изискванията на чл. 282, ал. 1 НПК, вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност възлиза на 793,69 лева, а акцизът е 903,50 лева. Още повече, че самото заключение е противоречащо. Видно от лист 19, стр. 2, приложена в досъдебното производство, се твърди че той е оценил 6,950 кг натрошен тютюн, но този тютюн не е определен по сорт, тъй като първо следва химическата и специална експертиза да определи сорта тютюн, поради което не е посочено и каква марка е. Не е посочено защо по-надолу в крайната част на листа е посочено, че вещта, която се оценява е 12,284 кг натрошен тютюн за пушене към 08.02.2011 г.?! Явно тук се касае за явно противоречие, както за килограми така и за цена, което не е изяснено от вещото лице и въпреки това заключението е прието от съда, още повече, че стойността следва да се определи след индивидуализацията на предмета на престъпление към датата на извършване на деянието т.е. 07.06.2011г. и не е изяснено от къде се появява в заключението датата 08.02.2011г. След като съдът се позовава на това заключение, то той следва да обясни в мотивите си, след като вещото лице е дало, че струва 793,69 лева – пазарната стока на вещта тютюн от неустановена марка, как се е получило обвинението за 3700 лева и след като съдът е приел това заключение защо няма оправдателна част в присъдата си за разликата от цената по заключението, както за цената на вещта, така и за акциза, в присъдата. И въпреки че вещото лице е дало по-ниска стойност, съдът го е осъдил върху по-високата стойност – така както е написано в обвинението. Съдът е установил при започване на делото, че второто вещо лице извършило химическата експертиза, е нередовно призовано и не е отложил делото за призоваването му, а е поискал съгласие по реда на чл. 282 , ал. 3 да не се провежда разпит на вещото лице, но тази алинея предвижда, че разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви, а не ако не бъде призовано за съдебното заседание. Неявяването предполага, че то следва да е призовано за съдебното заседание и по някакви причини не е успяло да се яви на него, а не че не е призовано. Това също представлява процесуално нарушение. Видно от присъдата е отнета в полза на държавата ВД в размер на 6,800 кг тютюн за пушене съгласно чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, но обвинението е за 6,950 кг тютюн. Разликата от 150 гр. от обвинението и отнетото съдът не е постановил къде са отишли или поне от мотивите не се разбира, тъй като в тях следваше да бъде описано колко грама са изпратени за химическо изследване и на основание кой протокол да се счита защо се отнемат само 6,800 кг. Видно от горепосоченото съдът е допуснал многобройни процесуални нарушения, в резултат на което е нарушил правата на подсъдимия и които водят до отмяна на така постановената присъда и връщане на делото за разглеждане от нов състав при същия съд, тъй като са налице нарушения на процесуалните права на подсъдимия. Основателни са възраженията на прокуратурата, че присъдата е твърде завишена и тя няма да изпълни своята специална цел с оглед генералната превенция, тъй като видно от стойността посочена в експертизата, вещта е на значително по-ниска стойност от посоченото в обвинителния акт и както сам е признал подсъдимия в досъдебното производство и пред съда, това действие е извършил поради обстоятелството, че е безработен, както той, така и съпругата му от дълго време, а видно от характеристичната справка издадена от Кмета по местоживеене той е човек, който се ползва с добро име сред общността, в която живее, състрадателен, помага на хората без да очаква нищо в замяна, поради което размерът на постановената присъда, независимо от това, че е осъждан, няма да изпълни своята функция за оказване на превъзпитателно въздействие върху него, но тези обстоятелства следва да се имат в предвид при новото разглеждане на делото т.е. дори са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. Тъй като съгласно, чл.348, ал.1 от НПК съдът е допуснал ±ъществени процесуални нарушения посочени по-горе, които са неотстраними пред въззивната съдебна инстанция, което съгласно ал.3 от с.текст е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимият, които не могат са се отстранят то съгласно чл.335, ал.2 във вр. чл.334, т.1, пр.2 отменя присъдата на първата съдебна инстанция и връща делото за разглеждане от същия съд, но от друг съдебен състав. Водим от изложеното, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № от 26.09.2011 г. по НОХД № /2011 г. Павликенският районен съд, ВМЕСТО КОЕТО постановява: ВРЪЩА делото за разглеждане от същия съд, но от друг съдебен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |