Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1987
гр.
Пловдив, 31.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4984/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 19-1030-005782 от 21.06.2019 г. на К.О.Н.– ***, с
което на Е.И.П., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че нарушението не е извършено, предприетата маневра завой наляво е била
при зелен сигнал на светофарната уредба.
Жалбоподателят
Е.И.П., редовно и своевременно призован
не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.П., който сочи че са
събрани доказателства, че нарушението не е извършено от клиента му и иска отмяна
на наказателното постановление.
Въззиваемата страна –
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
На
25.05.2019 г. жалбоподателят Е.П. управлявал товарен автомобил „Пежо 508” с
рег. № ***, собственост на „П. ***. Около 15.20 часа същият се намирал в района
на кръстовището на ул. „Владивосток” и бул. „Шести септември” в гр.Пловдив,
като се бил пристроил за извършване на маневра завой наляво по бул. „Шести
септември”. По същото време на кръстовището се намирали и полицейските
служители към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” св.А.К. и колегата и П.К..
В зоната на кръстовището се намирали и свидетелите К.В.и В.П., които изчаквали
разрешителен сигнал на пешеходен светофар, за да пресекат бул.”Шести септември”
в посока ул. „Владивосток”, тъй като се придвижвали към МОЛ Пловдив.
Свидетелите В.и П. се придвижвали преди това с управлявания от жалбоподат. П. товарен автомобил, като слезли от него малко
преди зоната на кръстовището. Междувременно жалбоподателят извършил маневра
завой на ляво като навлязъл в кръстовището преди да е светнал зелен сигнал на
светофара и създал опасност за движението. Действията му били възприети от
полицейските служители, които го последвали и спрели за проверка. Пресичайки
бул. ”Шести септември” свидетелите В.и П.
пък видели, че завой наляво направил и Е.П., както и че след него с включена
звукова и светлинна сигнализация завили управлявани от полицейски служители
мотори. За случилото се св.К. съставила на жалбоподателят АУАН за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП. Същият бил подписан с възражение от Е.П., който посочил, че
е завил при зелен сигнал на светофарната уредба. В законоустановения срок било
подадено възражение, което не било уважено от наказващия орган, който възприел
описаните в АУАН факти и издал процесното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
АУАН, НП, докладни записки, възражение, , справка АНД, циклограма
и схема на разположение на светофарната уредба на кръстовището на бул.”Шести
септември” и ул. „Владивосток” в гр.Пловдив, както и от показанията на св. А. К.,
които съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви и частично от
показанията на св.К.В.и В.П..
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на
визираните в НП нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП доколкото от материалите по
делото се доказва, че действително на 25.05.2019 г., около 15.20 часа
жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил товарен автомобил „Пежо 508” с
рег. № ***, собственост на „П. ***, предприел е завой наляво при червен сигнал
на светофарната уредба и по този начин е създал опасност за другите участници в
движението. За да приеме, че маневрата е осъществена на забранителен сигнал на
светофарната уредба съдът отчита следното :
От
една страна са налични показанията на свидетелката К., която е била разположена
с управлявания от нея мотор по начин позволяващ и безпрепятсвено да възприема
действията на намиращите се по това време в зоната на кръстовището водачи.
Същата сочи, че е възприела жалбоподателят да навлиза в кръстовището при
смяната на светлинната сигнализация от червено на оранжево и да осъществява
маневра завой наляво, с което е отнел предимството на движещите се при
разрешителен сигнал водачи.
От
друга страна са налични показанията на свидетелите В.и П., които сочат че са
възприели маневрата на жалбоподателят, когато и те са пресекли бул. „Шести
септември”.
По
делото е налична и циклограма, от която се
установява, че светофарните уредби за пешеходци пресичащи бул.”Шести септември”
и за водачите на МПС осъществяващи ляв завой от ул.”Владивосток” по бул.”Шести
септември” са синхронизирани и подават еднакви сигнали /забранителни или
разрешителни/. Следва обаче да се посочи, че и двамата свидетели В.и П. не
сочат да са наблюдавали точно момента на потегляне на управлявания от П.
товарен автомобил. Свидетелят П. сочи, че според него жалбоподателят не е минал
на червено, а св.В.макар и с други думи /”...как ще мине на червено...”/ също
изказва становище относно момента на осъществяване на маневрата. Ето защо и
съдът счита, че не може да кредитира показанията на тези свидетели с доверие
относно това обстоятелство, доколкото освен показанията си за собствените си
възприятия сочат и предположения относно действията на жалбоподателят. Ето защо
и съдът счита, че не са оборени показанията на св.К., които наред с необорената
презумптивна доказателствена сила на съставения АУАН
и останалите писмени доказателства по делото, водят на извод, че жалбоподателят
е осъществил соченото в АУАН и НП нарушение. От друга страна не са доказани с
никакви доказателства и твърденията на жалбоподателят, че е потеглил на зелен
сигнал и е бил пропуснат от друг водач на МПС, който е следвало да премине с
предимство.
Не
може да се счита, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен в законоустановения
срок, в него и в НП са дадени подробни описания на извършените нарушения и
липсват основания да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било
нарушено.
Що
се касае до наложените санкции съдът счита, че следва да посочи, че за
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП санкцията е определена в твърд размер, поради
което и наказващия орган не е имал възможност за индивидуализация.
Следва
да се посочи, че нарушението не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28
от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не се отличава с по-ниска степен в сравнение с останалите
нарушения от същия вид, а от приложената справка АНД се установява, че спрямо
жалбоподателят има налагани и множество предходни наказания за нарушения на
ЗДвП.
С оглед на всичко изложено обжалваното
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1030-005782 от 21.06.2019 г. на К.О.Н.– ***, с
което на Е.И.П., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! ДТ