№ 290
гр. Пазарджик, 22.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220103598 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Ищцата М. М. М. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, се явява лично и с адв. Е. Б. от АК-Пазарджик - надлежно
упълномощена с ИМ.
Ищецът Т. И. М. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява. За него се явява адв. Е. Б. от АК-Пазарджик -
надлежно упълномощена с ИМ.
Ответниците И. Т. П. и П. Д. П. – редовно призовани чрез процесуалния
си представител, се явяват лично и с адв. Е. П. от АК-Пазарджик - надлежно
упълномощена с ОИМ.
Вещото лице М. И. К. – редовно призована, се явява лично.
За контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Пазарджик – редовно призовани чрез ССЕВ, не изпращат законов или
процесуален представител. Постъпил е Социален доклад с вх. №
4289/21.02.2023 г.
АДВ. Б.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Б.: Поддържам исковата молбата.
АДВ. П.: Поддържам подадения писмен отговор. Оспорвам ИМ по
отношение на вида на личните отношения, относно тяхната честота, но в
останалата част като основателност признаваме, че бабата има право да се
вижда и грижи за децата, но в ограничен режим, така както сме го
предложили в присъствието на родителите.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. Б.: Ние сме отворени към сключване на спогодба.
АДВ. П.: Ние сме предложили параметри за евентуална спогодба с
ОИМ. Само в присъствие на някой от родителите и без приспиване. За
ваканциите на децата също без приспиване.
АДВ. Б.: Говорим за големи деца, господин съдия. Доверителката ми е
достатъчно отговорен човек, за да прецени, че ако нещо не е наред с децата тя
сама ще се обади и ще сигнализира на родителите. Ние сме наясно, че са
влошени отношенията между родителите на децата и бабата.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение №
76/10.01.2023 г. проекто-доклад.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с определение № 76/10.01.2023 г. проекто-доклад
за окончателен доклад по делото.
2
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приемат представените преписи с ИМ,
ОИМ и Социален доклад с вх. № 4289/21.02.2023 г. като писмени
доказателства по делото.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с ИМ, ОИМ и Социален доклад с вх. № 4289/21.02.2023 г.
са допустими и относими, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с ИМ, ОИМ и Социален доклад с вх. №
4289/21.02.2023 г.
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. М. К. с вх. №
3416/10.02.2023 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
заключението на в.л. К., запознати сме с него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. И. К. – на 44 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. К.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
АДВ. П.: Възможно ли е ако изследваното лице предварително е
запознато с методиките на изследване да посочи отговори, които не са
искрени и да доведат до резултати, които не отразяват действителното
положение?
В.Л. К.: Тестовите методики, които съм използвала в конкретното
психологическо изследване на подекспертното лице са стандартизирани и
апробирани за българска популация, като провеждането и най-вече
обработката на резултати става със строго определен професионален начин и
3
с използване на ключове и формули, с които подекспертното лице или човек,
който не е специалист не може да борави. Няма как в конкретното
психологическо изследване резултатите да бъдат манипулирани, т. е.
изследваното лице да предвиди кой от отговорите да даде, за да бъде в
желаната от него социална светлина.
АДВ. П.: Провели сте и разговори с изследваното лице. Смятате е ли, че
е нормално майката на съпругата да иска зетя да се махне от семейството?
Това как го оценявате като качество или агресия?
В.Л. К.: Изказването на подекспертното лице е в резултат на влошените
междуличностови отношения между нея, нейната дъщеря и зет й. Това
изказване е в резултат на случили се между тях негативни емоционални
преживявания, разменени реплики, ситуации и то изхожда от нейната
фрустрираща реакция към ситуацията, в която тя е попаднала. Когато човек
изпадне в ситуация на фрустрация или това е ситуация, в която той вижда
пред себе си непреодолима преграда, т. е. подекспертното лице приема
отношенията с родителите на децата като такава преграда за комуникация с
децата и тъй като тя е поставена в такава ситуация, в която не може да
задоволява своя потребност от общуване и грижа, която е чисто емоционална,
подекспертното лице използва механизми, с които да преодолее тази
фрустрация. Разбира се, понякога тези механизми на личността те са
компесаторни, но понякога не са позитивни, т. е. в идеята си да постигне
целта си личността задейства цялата си психична енергия. Когато тази
психична енергия е украсена с негативен емоционален ресурс, тогава
личността използва такива реплики. Те са породени от моментното
отношение между възрастните.
АДВ. Б.: Напрежението, което се е получило е домашна проблематика в
рамките на семейството или е извън нея – работа, начин на работа, общуване с
външни лица и т. н.?
В.Л. К.: Обстоятелствата не са конкретни, те са комплексни. Не можем
да извлечем причинно-следствена връзка. Тук се е нагнетявала с времето и
постепенно се е стигнало до тези отношения, в които са въвлечени и децата,
защото те винаги са жертва. В семейството е, в техните лични отношения.
Бабата за децата говори с голяма любов, дразнението й е насочено към
конкретен обект. Бабата иска да има грижа и комуникация с децата дори и
4
чисто на базови потребности – храна, облекло. Тя има потребност там да се
включи.
АДВ. Б.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице М. И. К.
съдебно-психологична експертиза.
На вещото лице М. И. К. да се изплати възнаграждение в размер на 600
лв., съгласно представената справка-декларация по внесения депозит.
ПРИСТЪТПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ НА
МАЛОЛЕТНИТЕ ДЕЦА.
И. Т. П.: Майка съм на децата. С дядото са осъществявали контакт по
тяхно и по наше желание два пъти. Единият път беше в дома на майката на
баща ми. Това е от 2019 г. насам, в присъствието на свидетели. Единият път
бях на срещата, но срещите бяха в присъствието на трети лица. Децата не са
осъществявали контакти с бабата, защото тя в този период не е търсила
контакт с децата. Преди 2019 г. тя ни манипулираше с контакта, който имаше
с децата. По принцип тоя контакт между бабата и децата не трябва да се
ограничава, но отношението, което имаше към голямата ми дъщеря, бабата
проявява насилие, затова искаме да е в наше присъствие. Майка ми настройва
децата ни срещу нас, което не е приемливо. Сега децата са ни в 1-ви и 3-ти
клас. Б. ходи събота или неделя на английски. Е. ходи на футбол във вторник
и четвъртък, тя има и други извънкласни занимания. Те имат и ангажименти
от училището, които не мога да кажа кога са, те си ги определят там. Събота и
неделя имат участия във футболни турнири, няма предварително определено
точна дата и час, като понякога са и в събота и в неделя. Искам децата да се
виждат с баба им и дядо им в наше присъствие. През лятото тренировките на
децата не прекъсват по футбол. Нямат период, в който да прекъсват
тренировките, децата са ангажирани непрекъснато. За турнирите разбираме в
текущата седмица. Тези турнири са извън Пазарджик – Велинград и по
5
морето. Ние си караме децата с личен автомобил. В Пазарджик турнири не се
организират. Всъщност има в Пазарджик турнир, но нашите деца не участват
в тях. Живяла съм в дома на майка ми с децата и съм издържала ищцата и
ищеца, да. Това беше в период от около година и половина. Това беше от
2015 г. От 2015 година до 2019 година продължиха контактите на децата с
баба им и дядо им.
Изслушването на майката приключи.
П. Д. П.: Децата тренират в различни възрастови групи – футбол 7 и
футбол 5. Б. тренира футбол 7 - тренировките са вторник и четвъртък като
има понякога разместване заради атмосферни условия. Ако има събота мач,
английският му е в неделя и обратното. Часовете за тренировка са винаги
след училище около 17:30 часа – 18:30 часа. Английският му е сутрин от
10:00 часа или 11,00 часа като се съобразява с тренировката. Понеже децата
са в различни групи и играят в различно време и на различно място ние сме
ангажирани всяка събота и неделя с децата, защото трябва да пътуваме до
Велинград например, да изгледаме срещите и да се приберем. Аз съм
ангажиран и с тренировките на малката. Е. е по същия начин за тренировките
и за футболните срещи. Има извънкласни дейности с гимнастика, които са
вторник и четвъртък. Аз от самото начало твърдя, че никога аз не съм
забранил децата да се виждат с баба си и дядо си и мисля, че е редно да
попитате и нея кой й е забранил, но само и единствено в присъствие или мое
или на моята съпруга. Всички разбраха, че повече от 2-3 часа месечно няма
как да се виждат с децата. Дядото вижда децата, моята съпруга поясни, това
че той се крие от нея /сочи ищцата/ не е наш проблем.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на свидетелите.
Водим ги.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. Д. А. – родена на 15.08.1942 г. в с. Ветрен дол, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, моят внук е
женен за малката дъщеря на ищцата.
6
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. А.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. А.: Познавам и двете деца. П. я познавам като малка още докато
учеше. Познавам и Б. и Е.. Знам, че едното дете П. е от друг баща. М. се
грижеше за децата, готвеше им, ходеше с тях на родителски срещи. Тя
работеше М. до нас в една поща до обяд и след това гледаше децата. Това
беше доста отдавна. Това беше когато П. беше ученичка, следващото дете е Б.
и другото дете по-малкото.
АДВ. П.: Моля да се отбележи в протокола, че ищцовата страна се
опитва да посочва името на третото дете на свидетелката.
СВ. А.: Третото дете също го познавам, тя също и него гледаше, когато
работеше в пощата. Тя бързаше най-много за него, защото е малко и другите
деца гледаше. М. още се грижи за децата. Тя има възможност да се грижи, ама
той не й ги дава. Даже тя ходеше в тая гимназия горе, как се казваше, ходеше
там да види П., защото той не и дава да се срещне с нея. Бащата на децата не
дава на М. да види децата. Не знам защо не й ги дава, в него има нещо такова,
а тя плаче за децата. М. има желание да вижда децата. Т. не работи в
България, но скоро за Нова година си беше тук да си оправи документи и се
прибира. В дома на М. съм ходила. Тя има тристаен апартамент в Пазарджик,
а също има и къща на К., която къща я стяга да дойдат децата да си играят. М.
няма да им вреди на децата, тя им купува дрехи, обувки, уважава си децата.
М. обича децата си, но страда за тях, че не може да се грижи и да ги види. М.
има още една дъщеря, която има едно дете. Те се познават децата с Б. и Е.. Не
мога да ви кажа дали първите братовчеди се виждат. На М. и Т., тяхното
внуче другото се казва А. и тя ходи при баба си и дядо си. Родителите на А.
нямат никакви притеснения, когато детето е при М.. Много пъти А. е казвала
на баба си, че иска да иде при нейните братовчеди. М. и Т. не настройват
децата срещу родителите си. М. плаче за децата, защото не може да ги вижда.
Не мога да ви кажа откога М. не е виждала Б. и Е., тя иска, но не може. М.
ходеше на родителски срещи когато работеше в пощата, аз не знам кога
точно, тя най-добре ще ви каже. М. работеше в пощата, когато беше малко
7
момченцето. Не знам до коя година е работил в пощата. Повече от 5 години
не работи в пощата. Децата мисля, че тогава бяха ученици, само двете бяха,
Паола и второто дете, момченцето беше малко. Тя тогава ходеше в училище
на родителски срещи. Аз съм виждала тогава М. с децата, когато съм била в
блока. Тя ходеше да ги забира от блока и гледаше най-малкото, а другите ги
строяваше да могат да учат за училище. Между двете сестри, дъщерите на М.,
не мога да ви кажа какви са отношенията, знам че се срещат и си говорят.
Даже се бяха събирали за 8-ми март или нещо такова, черпавали са се.
Рожден ден имаше М. , другата дъщеря и знам, че са се събирали със сестра
си.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. А. Г. – родена на 19.03.1960 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство и служебни правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. ГЕНОВА: Познавам М. и Т. от 1985 г., работех като зъболекар в с.
К. и М. е водила И. и М. на зъболекар. Даже М. продължава да идва при мен
на зъболекар. Ходила съм и у М.. Към настоящия момент М. има проблем, че
не може да вижда внучетата си, а преди това ги разхождаше с количката пред
полицията, когато И. и П. са живели в дома на М.. Аз съм я виждала, защото
аз имам три внучета и сме се засичали. Сега като големи съм ги виждала само
на снимка внуците на М., защото си поддържаме приятелски отношения. В
момента децата не й гостуват и не се виждат и й е много болно за това нещо.
Обича всички внуци, обича и дъщерите си. За зет си не е споделяла
отрицателни емоции. Докато М. живееше с И. и П. ми е загатвала за някакви
конфликти, но не е било нещо тежко в лични взаимоотношения. Тя работеше
при зет си, но той после я освободи. Беше 2018 година или 2019 година.
Когато работеше при зет си не са имали конфликти със зет й и тогава
виждаше децата, после са им се влошили отношенията. М. е завършила
аграрна икономика и е помагала като сътрудник на зет си. През този период
2018 година - 2019 година ги взимаше децата. Тя спря да работи след като й
8
се прекрати договора при зет й и след това спря да вижда внучетата си. Тя е
привързана към внуците си и страшно много й е мъчно. Ходила съм у тях и в
Пазарджик и в К.. Много й е тъжно, че не вижда внуците си и голямата си
дъщеря. Иска да види и двете си дъщери, иска да види всички деца заедно на
масата за празници. М. не е конфликтен човек, не ги подстрекава, контактна е.
Създава спокойна атмосфера винаги сме си помагали една на друга,
интелигентна, трудолюбива, всеотдайна майка и баба. Нямам оплаквания от
съседи на М., че е конфликтна. Никой в мое присъствие не се е оплаквал. Аз
не съм присъствала лично на конфликти между И. и М.. Знам от М., че е
искала среща със зет си и дъщеря си, обаждала им се е по телефона да види
децата и й е било отказвано. Било я е страх, страхувала се е. В мое присъствие
не се е обаждала да търси децата. Ние не живеем с М. в един блок. Аз живея
при Немската гимназия в къща, а М. живее на ул. „С. А.“, при малкия Крез,
последните блокове. Аз знам, че М. не е в конфликт със съседите си. Казвам
това, защото съм и ходила на гости. Не знам да има конфликти М. и с други
хора.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. К. Г. – родена на 07.01.2005 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, дъщеря
на ответницата И., внучка на ищцата.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Г.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.: Моля ако е възможно баба ми, майка ми и баща ми П. да
излезнат от залата, защото така ще ми е по-спокойно.
СТРАНИТЕ НАПУСНАХА СЪДЕБНАТА ЗАЛА. В ЗАЛАТА
ОСТАНАХА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ИМ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
СВ. Г.: Знам за какво съм тук. За мен това цялото нещо няма никакъв
смисъл. Баба ми М. не е никаква на брат ми и сестра ми. Тя какви родителски
9
права има над тях, защо тя иска да ги вижда, защото и брат ми и сестра ми
казват на психолозите, че не искат с нея да се виждат. Ходили са по
психолози в Социалните до Лидъл, защото и аз говорих със социалните там.
Баба ми трябва да ги вижда в присъствието на родителите ми. Мен ме е страх
от баба ми. До 8-ми клас баба ми ме обиждаше докато не приключихме
всякакви отношения с нея. Имаше физическа агресия, тя ме биеше. След 8-ми
клас станаха проблеми, скараха се с мама и тате и ние спряхме да
комуникираме с нея. Доколкото разбрах и от едната свидетелка отвън пред
съдебната зала, жената с маската, заедно с баба ми са идвали да ме гледат в
училище, а на нея и е забранено да ме търси в училището. Забранено й е,
защото е говорено със заместник директора и директора. Баба ми ме търси да
ме настройва срещу мама и тате и тя го прави това от много време. С нея не
съм се виждала от няколко месеца когато се засякохме в тролея. Аз се качих в
тролея, исках да ида по-назад, тя ме видя, дойде и почна да реве и да прави
циркове. Аз отидох при нея, за да не се срамувам от хората и започна да ми
говори за родителите ми. Точно тогава в тролея ми каза „Теб не мога да те
видя, ама тях ги виждам, а те мен не“. На мен това ми звучи психопатско.
Баба ми не е идвала до нас и не се е обаждала на майка и татко да види
децата. Пишеше съобщения във вайбър на мен, мама и тате да види децата и
след това ги трие никой да не може да ги види. Това се случваше около 03:00
часа през нощта. Пишеше и от скрити номера. Баба ми ме изгони от дома си,
като последния път беше, когато бях в 7-ми клас. Била съм на 13-14 години.
Скарах се с нея, като не помня причината и тя ми каза да си събирам багажа и
да си тръгна. Беше около 23:00 часа. Обаче тя стана, беше заспала, стана и ми
каза „Гледай да не вземеш някой нож и да не ми направиш нещо“. Баба ми
има газов пистолет и паникбутон под възглавницата. Тя тоя паникбутон го
разкарва навсякъде с нея. Тя е параноична и си мисли, че някой я преследва и
ще й направи нещо. На мен никой не ми е забранил, аз сама прецених, че не
искам да се виждам с баба ми, а на малките деца никой не им е забранявал
също. Тя не е звъняла и не е искала да се види с нас. Тя не го прави по
нормален начин, тя не комуникира по нормален начин, за да се достигне до
решение на проблема. Аз се виждам с А., все пак живеем в един квартал. Аз
не искам да говоря с леля ми вече. Леля е фурнаджийска лопата, тя търси
изгодата. Тая изгода е материална. Мама и тате са казали, че братовчедка ми е
свободна да идва до нас и брат ми и сестра ми също да се виждат с А.. Спрях
10
танците, защото ми пречеха на училището. Имаше много екскурзии от тези
танци. Била съм 8-ми или 9-ти клас, когато спрях танците. Като малка ме
водеше на танци баба ми, като тя не даваше на мама да ме води. Не ме е
водила докрай докато тренирах, но не си спомням докога. Баба ми един ден
много ме обича, в друг ден ме обижда. Не знам дали да ги казвам тези думи.
Била съм боклук, щяла да ме направи на просяк, щяла да направи всичко
възможно да ме изпрати при баща ми на село. Изнудваше ме, заплашваше ме.
След като съм прекратила с нея отношенията си тя вече не ме обижда с
горните думи. Аз я избягвам. Ох, какво за дядо ми /детето се разсмива/. Дядо
ми и преди работеше в чужбина и сега. Деде е мъж под чехъл. Деде не знае
кога е рождения ден на двете му деца, нито пък моя знае. Баба е с деде само
защото той я издържа финансово и си заставам зад думите. Това е мое лично
наблюдение. Баба ми е пенсионер. Предполагам, че има образование някакво,
беше безработна две години, след това започна работа в една поща, след
което напусна и отиде да работи при тате. Това не съм го чула от никой, че
деде я издържа финансово и че тя навсякъде го прави барлив и тя го излага.
Преди една или две години той тайно ми звънна да се видим, баба не знаеше.
Аз с деде нямам проблем да се виждам, но той не ме търси заради баба ми.
Брат ми и сестра ми обичат деде. Последната ни среща беше у майка му на
деде. Това беше преди две, три години.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
В залата влизат страните по делото.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. Д. П. – роден на 28.01.1979 г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.
Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, брат съм на
П. П..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. П.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. П.: За Б., Е. и П. се грижат И. и П.. Ние сме изключително близки
11
като семейства и моите деца си играят постоянно с техните и знам как стоят
нещата. Децата са ни с разлика във възрастта с една година. Б. е с една година
по-голям от А., Е. е с 2 години по-голяма от моята дъщеря. Играят си заедно.
Играят в един отбор заедно Б. и А., аз съм им треньор. Изключително близки
са децата. Търсят се да играят на компютър. Много често си ходим на гости
не само по празници. Децата на брат ми посещават моята майка и тя ходи у
тях и пак са в супер близки отношения. Те са й гордост на моята майка
внуците. И Е. тренира Футбол 5. Б. - Футбол 7. Б. и Е., доколкото знам там
има някакви проблеми и дали ходят или не ходят у другата им баба, тя ще си
каже. Аз не мога да кажа какви са им нещата, ето жената е тук, тя да си каже.
Мен никой не ме е спрял да видя Б. и Е., аз съм им чичо. И аз и брат ми сме
треньори. Аз съм играл дълги години в ФК „Х.“. Не съм разбрал някой път на
брат ми семейството да е забранявало децата им да ходят при моята майка. Аз
се стремя децата да имат по три тренировки на седмица. Аз съм главният
треньор в школата. Децата са ангажирани около две или три тренировки в
седмицата, събота и неделя или са турнири или на мачове. Играем навсякъде
– Пловдив, Велинград, Пазарджик, ходим на турнири. През лятото също
тренират, няма почивка. Някой път играем и събота, и неделя. Някой път
Футбол 5 играят в събота, Футбол 7 в неделя и обратното. Това зависи и от
противника, както се разберем. Децата на брат ми идват с огромно желание на
футбол. Б. идва по 1 час преди тренировка. Е. също се е запалила. Ние ходим
по 40 човека на лагери, ние сме като семейството, в друга школа го няма това.
Не мога да кажа кога разбираме за първенство точно. Някой път се разбираме
понеделник, вторник предната седмица, някой път с един месец. Един отбор
играе в Пловдив, един в Пазарджик. Турнирите са подготовка към
първенството. Поканват ни или ние каним хора. Турнирите са между отделни
школи, те не са мачове част от първенството. Мачовете се играят събота или
неделя. Турнирите не са по време на първенството, а между края и началото
на новия сезон. Есенен полусезон и пролетен полусезон са през три месеца.
През другото време е тренировъчен процес. Ние сме били организатори на
два турнира, които са отразени в медиите. Името „Левски-Паталеница“
ползвахме преди време. От 01.02.2023 г. сме „Пазарджик сити“. Футбол 5 и
Футбол 7 зависи от възрастта на децата. Тук са мачове, резултати без
класиране. Пролетния сезон започва през месец март – 12 седмици. Есенния
сезон започва през септември, но като дата не мога да кажа. Програмата за
12
пролетния сезон не е излязла още. На 19.03.2023 г. започва „Зона Пловдив“ –
това е за Футбол 7. Шефът на „Зона Пазарджик“ не е дал програмата за
пролетния полусезон. „Зона Пловдив“ обхваща само Пловдив. Б. играе и в
нашия отбор, той играе вратар. На 25.02.2023 г. децата имат приятелски
турнир.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА:
ИЩЦАТА /лично/: Аз съм тук с молба да си виждам внуците. Три
години не съм ги виждала. Искам да ги прегръщам и да ги целувам.
АДВ. Б.: Господин съдия, можем да предложим плавен период в
началото, после с преспиване.
АДВ. П.: Ако децата пожелаят техните родители няма да ги спрат да
отидат при баба си.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Не желаем спогодба.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Не желаем да сключим спогодба, съдът да
реши.
АДВ. Б.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Представям списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Представям списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Б.: Уважаеми господин председател, моля да уважите предявения
иск, като подробни съображения ще изложа в писмени бележки в даден от вас
срок. Претендираме и сторените по делото разноски.
АДВ. П.: Уважаеми господин председател, моля да уважите режим на
лични отношения на бабата с нейните внуци така, както сме го изложили в
ОИМ. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищцовата страна. Моите доверители не са дали повод за завеждане на
13
настоящото дело. Освен това ще ви моля да присъдите сторените съдебно-
деловодни разноски и решението ви да бъде в най-добрия интерес на децата.
Моля да ми се предостави срок за писмени бележки.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
Приобщава 2 бр. списъци с разноски по чл. 80 от ГПК на страните.
СЪДЪТ предоставя едноседмичен срок от днес на страните за
депозиране на писмени бележки и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14