РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Ямбол, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Красимира В. Тагарева
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500255 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Детска градина „Валентина“ гр.Ямбол,
представлявана от и.д. директор Т. М., действаща чрез адв.М.А., против Решение
№321/07.06.2024г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3204/2023г. по описа на
този съд в частта, с която са уважени предявените от ищцата М. П. Т. от гр.******** против
Детска градина „Валентина“ искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като е признато за
незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6
КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.3 и т.4 и чл.188, т.3 КТ със заповед от 06.10.2023г. на вр.и.д. кмет на
Община Ямбол, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„директор“ на Детска градина „Валентина“ и й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
в размер на 18 625,32лв. за оставането й без работа вследствие на уволнението за период от
6 месеца, считано от 09.10.2023г., както и в частта, с която на М.Т. са присъдени разноски в
размер на 2 300,68лв. и детската градина е осъдена да заплати разноски по бюджета на
съдебната власт в размер на общо 1 505,01лв.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата
инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че
решението е постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Като неправилен е оспорен изводът на първата инстанция, че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание уволнение на ищцата изначално е била изпълнена
само формално, което по същество се явява нарушение на разпоредбата на чл.193 КТ.
Сочейки съдебна практика на ВКС работодателят изтъква, че макар да са изискани
обяснения в кратък срок, след като служителят е изготвил и депозирал писмени обяснения,
изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните нарушения и ако преди
налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, неправилно
районният съд е приложил аналогично разрешение, дадено в установената практика на ВКС
1
за случаите, при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да даде обяснения,
такива липсват напълно или са частични, не по негова вина. В случая твърдението е, че с
покана от 21.08.2023г. на вр. и.д. Кмет на Община Ямбол са били поискани обяснения по
реда на чл.193 от КТ от ищцата във връзка с образуваното срещу нея дисциплинарно
производство и с писмо с изх.№172/23.08.2023г. до кмета на Община Ямбол ищцата е дала
писмени обяснения с приложени от нея документи, като по част от въпросите същата не е
дала обяснения, но районният съд не е отчел факта, че въпреки краткия 3-дневен срок
ищцата е депозирала писмени обяснения, които по своето съдържание изразяват
становището й по нарушенията на трудовата дисциплина, които са били изтъкнати в
констативен протокол от 21.08.2023г., с който ищцата е била запозната и се е подписала
върху всяка страница на протокола. Също неправилно, според въззивника,
първоинстанционният съд не е разгледал дали е спазен срока по чл.193, ал.1 от КТ
поотделно за всяко едно от нарушенията, а ги е преценил общо, което е в противоречие със
съдебната практика - Решение №160/12.03.2024г. по гр.дело №2401/23г. , III го. на ВКС. При
извършена преценка за спазване от работодателя на срока по чл.193, ал.1 от КТ поотделно за
всяко едно от посочените в заповедта нарушения, работодателят счита, че съдът е могъл да
стигне до правилния извод, че поотделно за всяко едно от нарушенията е спазен срока от
работодателя по чл.193,ал.1 от КТ за поисканите и дадените от ищцата обяснения, като
съдът не е преценил и вида и естеството на нарушенията с оглед естеството на нарушението
и значението му предвид характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на
възложените трудови функции, доколко те сочат на по-високо доверие, респ. са свързани с
по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Също неправилно ЯРС приел,
че за да се квалифицира едно поведение на работника или служителя като злоупотреба с
доверието на работодателя, съставомерността от субективна страна изисква използване
оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на опредЕ. облага за
служителя или работника, което е в противоречие с практиката на ВКС, според която е
налице злоупотреба с доверие и когато без да е извлечена имотна облага, служителят е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено; когато работникът или служителят е натоварен с управленчески или други важни
обществени функции, изискванията за лоялност към работодателят са свързани с проявата
на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя, като служителят е длъжен да
се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателят както пред външни за
предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. По делото
за злоупотребата с доверие и накърняване доброто име на работодателя било събрано като
доказателство неоспореното от ищцата заявление с рег. №2801-14020 от 27.06.2023г.,
подадено от част от педагогическия и непедагогическия персонал на ДГ“Валентина“ до
кмета на Община Ямбол, съдържащо оплакванията на служители за създаването на
напрежение и стрес по време на работа на служителите в детската градина; неблагоприятна
среда за отглеждане и възпитаване на деца в детското заведение; грубо отношение от страна
на директора към персонала; липса на комуникация и взаимодействие между директор и
персонал; пренареждане на хора, работни места, промяна на работно време, подмяна на
материална база и др., за установяване на които обстоятелства били разпитани и свидетели.
Според работодателя, неизпълнението на изискването за спазване на етичните правила в
отношенията между служителите на системата, за избягване на конфликт на интереси и др.
сочи на нарушения на трудовата дисциплина в смисъл на неизпълнение на изискванията на
работодателя, поставени наред с другите изисквания по трудова характеристика, правила за
вътрешния ред и др., като извършените от ищцата нарушения обуславят системност по
смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, а работодателят е съобразил, че тежестта на
дисциплинарното нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа -
предвид характера на възложените трудови функции и доколко те са свързани с по-висока
степен на отговорност при изпълнение на работата, като е отчел и последиците от
допуснатото нарушение, доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
дейността на работодателя и доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици. Въззивникът счита, че е спазил и изискването на
чл.195 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение и в нарушение съдебната практика на
ВКС по приложение на нормата ЯРС е счел, че липсва описание на всяко едно от деянията с
2
неговите субективни признаци, за да се приеме, че е налице фактическия състав на
злоупотреба с доверие по смисъла на закона и че оспорената от ищцата заповед е
немотивирана. Намира, че по делото със събраните доказателства са установени всички
извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина в периода от време от 2020г. до
06.2023г., които действия представляват злоупотреба с доверието на работодателя,
финансови нарушения и неизпълнение на задължения по КТ, и по своята същност са тежки
нарушения, които са наложили налагането на най-тежкото наказание дисциплинарно
уволнение. Неправилно районният съд заключил, че липсват установени по делото
фактически данни, които да обосноват извод, че се касае за умишлени нарушения на ищцата,
а не за допуснати от нея технически грешки, например при изготвянето на съответните
поименни разписания на длъжностите, работа с информационни системи или относно
дезинфекцията на съдове. В обобщение работодателят счита, че прекратяването на
трудовото правоотношение с ищцата на соченото основание е законосъобразно и издадената
Заповед №РД/02-01019/06.10.2023г. на вр. и.д. Кмет на Община Ямбол – В. А. за
дисциплинарно уволнение е законосъобразна.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на ЯРС в
обжалваната му част и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове, с присъждане на разноските пред двете съдебни
инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
М.Т., представлявана от пълномощниците адв.Т. и адв.Т., в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба, за валидност, допустимост и правилност на
обжалваното решение на ЯРС, като постановено при правилно приложение на материалния
закон, при съобразяване на доказателствата по делото, в съответствие с правилата на
правната логика и процесуалния закон. Изложени са аргументи за неоснователност на всяко
от оплакванията на въззивната детска градина, като според въззиваемата съдът е формирал
правилен извод за допуснати от страна на работодателя съществени процесуални нарушения
при изпълнение на процедурата, предвидена в КТ по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания; че макар директорът на детската
градина да е дала обяснения в краткия срок, представяйки множество доказателства, които
съставляват значителна част от дисциплинарната преписка, те говорят за нейната
невиновност; че директорът не е злоупотребила с доверието на работодателя и от
уволнителната заповед е неизяснено защо работодателят е приел, че вменените нарушения
са извършени от ищцата умишлено и с кои точно свои действия същата е злоупотребила с
доверието на работодателя; че по делото не е установено ищцата да е реализирала имотна
облага или да е налице нейно поведение и конкретни действия, насочени към злепоставяне
на работодателя под каквото и да било форма, а с експертното заключение е установено, че
не са налице липсващи и невъзстановени парични суми в бюджета на учебното заведение; че
подаденото от персонала заявление е оспорено и оборено по делото; че работодателят не е
доказал системност на нарушенията по смисъла на чл. 190, ал.1, т.З от КТ и е посочил
нарушения, по отношение на които е изтекъл срока по чл. 194 от КТ; че по делото не е
доказано нито едно от вменените на ищцата финансови нарушения и злоупотреби с
финансови средства от бюджета на ДГ„Валентина“. Въззиваемата обръща внимание, че
липсват оплаквания за неправилността на решението на ЯРС в частите му, с които са
уважени исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ и в тази й част жалбата е бланкетна, при
което в тези обжалвани части решението е правилно. Поради това въззиваемата страна моли
за постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде отхвърлена, а решението на
ЯРС да бъде потвърдено изцяло, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител на въззивната
детска градина – адв.А., която пледира за отмяна на решението на първата инстанция в
обжалваната му част и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата М.Т. се явява лично в с.з. и с адв.Т., който моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
3
За да се поизнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от М.
П. Т. от гр.********, против Детска градина „Валентина“ гр.Ямбол - за признаване за
незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със Заповед №
РД/02-01019/06.10.2023г. на вр.и.д. Кмет на Община Ямбол; за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на Детска градина „Валентина“
гр.Ямбол и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 19 614лв.,
представляваща дължимо на основание чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за оставането й без
работа вследствие на незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от
09.10.2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума, дължима от предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
С депозираната пред ЯРС искова молба ищцата М.Т. е оспорила уволнението си с
оплаквания за допуснато от работодателя нарушение на разпоредбата на чл.195 КТ с
твърдения, че уволнителната й заповед е немотивирана, в нея не се сочат кои разпоредби и
от кой точно нормативен акт са нарушени с конкретно поведение, че заповедта е еманация
на мисловен хаос, в нея липсва смислова обвързаност при изграждане съдържанието на
текста и е лишена от систематизираност, последователност и мотивирано излагане на
причините, поради което дисциплинарно наказващият е кредитирал констатациите на
комисията, извършила проверката. Ищцата е оспорила уволнителната си заповед и с
твърдения за допуснати от работодателя нарушения на разпоредбите на чл.194 КТ и чл.193
КТ, тъй като й е наложено дисциплинарно наказание за нарушения извън едногодишния
преклузивен срок по чл.194 КТ, а при изискване на писмените й обяснения работодателят й
е връчил покана, в която не е разграничил кръга на подлежащите на проверка нарушения в
рамките на две последователно проведени дисциплинарни производства. По същество е
оспорила и извършването на сочените в заповедта нарушения, за които е поддържала, че не
съставляват и нарушения трудовата дисциплина.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил изцяло
предявените искове като неоснователни, с доводи, че при издаване на заповедта не са
допуснати процесуални нарушения и на ищцата е наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание за извършени системно тежки нарушения на трудовата дисциплина.
С постановеното по спора решение ЯРС е уважил изцяло предявените искове по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, като искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ е уважил до
размера на сумата 18 625,32лв., а за разликата над този размер, до размера на сумата
19 614,лв. е отхвърлил иска, в която част решението на първата инстанция не е обжалвано и
е влязло в сила. За да постанови този резултат и признае уволнението на ищцата за
незаконно, районният съд е приел, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.193 от
КТ, тъй като е определил на ищцата кратък 3-дневен срок за даване на писмени обяснения
относно факти, обстоятелства и констатации за системни нарушения на трудовата
дисциплина, отразени в протокол на комисия, назначена със заповед на кмета на Община
Ямбол №РД/02-00763 от 02.08.2023г., за които факти на ищцата е било необходимо да
извърши множество справки и проверки, като работодателят не е спазил и този кратък 3-
дневен срок, тъй като в деня на изискване на писмените й обяснения ответникът устно е
изслушал ищцата. Съдът е приел, че ответникът само формално е изпълнил изискването на
чл.193, ал.1 КТ и приложение следва да намери разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ като
уволнителната заповед се отмени на процесуално основание, без да се разглежда трудовия
спор по същество. Независимо от това съдът е изложил и съображения за допуснато от
работодателя нарушение на разпоредбата на чл.195 КТ, тъй като в уволнителната заповед
липсват мотиви, изясняващи защо наказващият орган е приел, че е налице умисъл за
злоупотреба с доверие от страна ищцата към работодателя и по делото не са налице
фактически данни, които да обосновават умишлени нарушения, а не допуснати технически
грешки.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания в жалбата, а съгласно т.1 от Тълкувателно решение
4
№ 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция може
да приложи и императивна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
С оглед тези правомощия като въззивна инстанция, ЯОС намира решението на
ЯРС в оспорената му част за валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
За произнасяне по правилността на решението ЯОС съобрази следното:
Установената по делото фактическа обстановка не е спорна между страните,
същата правилно е разкрита от първата инстанция и същата е непроменена пред настоящата
съдебна инстанция.
По делото не е налице спор и е установено, че страните са били в трудово
правоотношение, възникнало на основание конкурс и сключено споразумение (чл. 89 и
чл.107 КТ), по силата на който считано от 03.08.2020г. ищцата М.Т. е заела длъжността
„Директор“ на Детска градина „Валентина“ гр.Ямбол. Трудовото правоотношение на ищцата
е прекратено със Заповед №РД/02-01019 от 06.10.2023г. на вр.и.д. Кмет на Община Ямбол
В.А., издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“. Процесната уволнителна заповед е връчена лично на ищцата в
същия ден - 06.10.2023г., като основанието за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание са констатирани нарушения с Констативен протокол на комисия, назначена със
Заповед №РД/02-00763 от 02.08.2023г. на Кмета на Община Ямбол. Този протокол е
възпроизведен изцяло в уволнителната заповед и според него и заповедта, нарушенията са
както следва: 1. За това, че в поименното разписание на длъжностите в детската градина в
сила от 01.01.2023г. има разминаване на посочените длъжности и посочения код по НКПД
на служителите – за старши учител З. П. К. с код за учител; за учител М. И. И.- с код за
старши учител, за касиер-домакин С. В. С. - с код ЗАС, за помощник възпитател И. Г. Д. с
код за детегледачка, за детегледачка Н. Ж. Д. с код помощник възпитател, за главен готвач Г.
С. П. с несъществуващ код, за главен готвач Я. Г. М. – с несъществуващ код и за детегледачка
Е. Д. Д. – с код помощник учител; 2. За това, че от регистъра на трудовите договори и
допълнителни споразумения за 2022-2023г. и поименното разписание на длъжностите в
детската градина в сила от 01.01.2023г. е установено, че за периода м.01.2023г.-м.07.2023г.
няма разработени поименни длъжностни разписания, отразяващи промените в трудовите
договори, допълнителните споразумения и заповеди за освобождаване на служителите, като
в поименното разписание на длъжностите от 01.01.2023г. фигурират имена на служители – Т.
П. Е. и З. И. Б., които липсват в платежната ведомост за м.07.2023г., а с платежната ведомост
за м.07.2023г. са изплатени възнаграждения на служители – Й. С. Й. и М. К. Д., които не
фигурират в поименното разписание на длъжностите в сила от 01.01.2023г.; 3. За това, че със
служителката М. Т. К. е сключен трудов договор № 71/30.06.2023 г. на основание чл. 68, ал.1,
т.3 от КТ за работа, считано от 01.07.2023г. на длъжност помощник-възпитател, до
завръщане на титуляра Н. Д., която през м.07.2023 г. има отработени шест дни, на М.К. също
е изплатено възнаграждение за шест дни, след завръщането на Н. Д. служителката К. е
продължила да работи, с тази служителка е сключено и допълнително споразумение №
73/31.07.2023г. към трудовия й договор със срок на договора от 01.08.2023г. – до
10.09.2023г., при което трудовото правоотношение е променено на друго основание от КТ,
но в процеса на проверка не са предоставени доказателства за спазване разпоредбата на чл.
62, ал.3 от КТ, а именно в 3-дневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор да се изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП, както и че не са
спазени разпоредбите на чл. 68, ал.1, ал.2 и ал. 3 от КТ за сключване на срочен трудов
договор; 4. За това, че с ведомостта за м.07.2023г. е изплатено обезщетение по чл.222 КТ на
Пенка Стоянова Русева и считано от 01.08.2023г. поради пенсиониране на тази служителка
е освободена заеманата от нея длъжност помощник-възпитател, като не са представени
доказателства, че в регистъра на трудовите договори и допълнителни споразумения за
2022/2023г. бройката е обявена за заета или за свободна, като не е спазена разпоредбата на
чл. 68, ал. 7 от КТ, според която работодателят предоставя на подходящо място в
предприятието и своевременна писмена информация на работниците и служителите по
срочни трудови договори за свободните места и длъжности, които могат да се заемат по
5
трудов договор за неопределено време; 5. За това, че в поименните разписания на
длъжностите и заплатите в сила от 01.01.2023г. на медицинските сестри и платежната
ведомост за м.07.2023г. има разминаване в имената на една мед.сестра – В. П. П. и В. А. П.;
6. За това, че трудовото правоотношение на учителя по музика А. Б. е прекратено със
Заповед № 112/30.09.2021г. на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, като същото е било
извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като учителят е бил с онкологично
заболяване и за уволнението не е имало разрешение, а отказ от Инспекцията по труда; 7. За
това, че при поискване директорът е отворил водения електронен дневник в програмата
НЕИСПУО, но не е показал дневника – „Onebook“, с мотиви, че съответният месец е
приключен и не могат да се извършват справки, което е невярно твърдение; 8. За това, че
служителите са споделили, че директорът не се вслушва в мнението им и определят средата
на работата си като „токсична“, а детското заведение е сравнено с концлагер; че на
служителите се възлагат твърде много задачи, с които не могат да се справят и непрекъснато
им се поставят нови задачи; че е различно отношението на директора към персонала, с който
той е в роднинска връзка; че в детската градина децата се хранят в аркопални съдове, а не в
съдове от алпака и в случаите на счупен съд директорът указва на непедагогическия
персонал да възстанови счупените чаши и чинии със собствени средства; че директорът
задължава служителите да я превозват със собствени автомобили, както и че директорът е
разпоредил в най-топлите дни на м.юли сборните групи да бъдат в помещения, в които няма
климатици, при наличие на свободни помещения с климатици.
За нарушенията от т.1 до т.5 в уволнителната заповед е посочено, че директорът не
е спазил задължения, произтичащи от заеманата длъжност, описани в чл. 31, ал.1, т. 12 и т.
13 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти и чл. 9, ал. 1, ал. 2 от Постановление №
67/14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности, според които
директорът на държавна общинска детска градина на държавно общинско училище като
орган на управление и контрол сключва, изменя и прекратява трудови договори с
педагогическите специалисти и с непедагогическия персонал в детската градина; в
съответствие с КТ обявява свободните работни места в Бюрото по труда и в Регионалното
управление на образованието; изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава
поименно разписание на длъжностите; като длъжностните разписания на администрациите
на органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и на другите
бюджетни организации и дейности се разработват по образец, съгласно Приложение № 1. За
останалите нарушения в заповедта е посочено, че касаят неспазване на Етичния кодекс, че са
некоректни, груби и неетични отношения към служителите в детската градина, като такова
поведение на липса на диалогичност в отношенията с педагогическия и непедагогическия
персонал не следва да бъде толерирано, защото пречи на образователния процес в детската
градина, нарушава нормалната работа с децата и води до основателни притеснения у
педагогическия и непедагогическия персонал и родителите, като всички тези нарушения са
системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ –
нарушения по чл. 187, ал.1, т. 8 (злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
предприятието) и т. 10 (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в законни и
други нормативни актове) от КТ.
В заповедта са описани проверени счетоводни документи, документи в папка
„Банка“ и „Каса“ и установени от комисията по проверката финансови нарушения,
извършени и описани в периода 2020г.-31.12.2022г. За периода 01.01.2022г.-31.12.2022 г. е
посочено за установено, че в детската градина са отчетени план-приходи в размер на
1 286 391 лв. и направени разходи в размер на 1 264 870 лв., с подлежаща на възстановяване
в бюджета на Община Ямбол разлика в размер на 21 521 лв., като с банково извлечение от
23.12.2022 г. е възстановен остатък в размер на 16 321.35 лв., но липсва документ, доказващ
внасянето на сумата 5 199.65 лв. в бюджета на Община Ямбол. Направен е извод, че не
всеки един извършен разход в детската градина е окомплектован с необходимите документи,
които да удостоверяват неговата законосъобразност, като в уволнителната заповед е прието,
че нарушенията за периода от 2020г. – до м.октомври 2022г. не са основание за налагане на
дисциплинарното наказание, но същите са отчетени като показателни за цялостното
поведение на служителя, а финансовите нарушения от м.октомври 2022 г. до м.юни 2023 г.
са посочени за сериозни нарушения на трудовата дисциплина, които са извършени виновно
6
и ежедневно в трудовия процес.
По делото като доказателство е събран Констативния протокол на Комисията,
назначена със заповедта на Кмета на Община Ямбол от 02.08.2023г., който протокол е
възпроизведен дословно в уволнителната заповед на ищцата и е основанието за налагането
на дисциплинарното й наказание. Налице е отбелязване с положения от ищцата подпис, че
същата е запозната с протокола на 21.08.2023г. Не е спорно, че на 21.08.2023г. ищцата е била
поканена в Община Ямбол за запознаване с констатациите на комисията по въпросния
протокол и за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, за което е съставен
Протокол от 21.08.2023г. В периода 14.08.2023 г.-25.08.2023г. ищцата е била в разрешен
платен годишен отпуск, като за явяването й в Община Ямбол за даване на устни обяснения
на 21.08.2023г., същата е подала заявление до Кмета на Община Ямбол с искане за
разрешение за прекъсване на платения годишен отпуск за периода 21.08.2023г. - 22.08.2023г.,
каквото разрешение й е било дадено. В същия ден, на 21.08.2023г. и.д. Кмет на Община
Ямбол е връчил на ищцата и писмена покана, с която й е определен 3-дневен срок за
писмени обяснения относно нарушенията на трудовата и финансовата дисциплина, отразени
в констативния протокол на комисията, назначена със заповедта на кмета от 02.08.2023г. Не е
спорно и е установено по делото, че на 21.08.2023г. на електронната поща на ДГ„Валентина“
са изпратени и формулирани по 17 точки конкретни въпроси за отговор във връзка с всички
констатации по съставения от комисията протокол. На 23.08.2023 г. ищцата е представила
писмени обяснения пред Кмета на Община Ямбол (рег. № 2801-18124/23.08.2023г.), с които е
дала подробен отговор на всички зададени въпроси в електронното писмо и в разяснение на
всички констатации по протокола на комисията. Към писмените обяснения ищцата е
представила и многобройни писмени доказателства по 14 броя приложения към писмените
обяснения, като всички са приобщени като част от доказателствения материал по делото.
От събраните по делото писмени доказателства е установено, че в ответната детска
градина са изготвени длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите и
работните заплати в сила от 01.01.2023г., които са утвърдени от директора – ищцата М.Т.. В
поименното разписание са посочени длъжността, заемана от всеки от служителите в
детската градина и кода на длъжността по НКПД. Изготвено и утвърдено от ищцата е и
Поименно разписание в сила от 01.09.2023г., както и длъжностно разписание от 01.09.2023г.
От приетото по делото писмо на НАП от 21.03.2024г. е установено какви данни са вписани
по уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ относно посочените в уволнителната заповед на
ищцата служители, видно от което писмо само учителката З. П. К., която работи в детската
градина на длъжността „старши учител“, е с посочен код по НКДП, който е за длъжност
„учител“. Същата учителка в поименното разписание от 01.09.2023г. фигурира с кода по
НКПД за заеманата от нея длъжност „старши учител“.
От поименното разписание на длъжностите и работните заплати на медицинските
сестри в ответната детска градина, в сила от 01.09.2022г. и от 01.01.2023г., по делото е
установено разминаване в имената на една медицинска сестра, която е посочена с имената
В. П. П. и В. А. П., като в поименното разписание в сила от 01.09.2023г. мед.сестрата е
посочена с иманата В. А. П..
Установено е, че с учителя Й. С. И., която фигурира в поименното разписание от
01.09.2022г., на 04.05.2023 г. е сключено допълнително споразумение № 58 към трудовия й
договор от 2021г., с което на основание чл.68, ал.1, т. 3 от КТ трудовото правоотношение е
уговорено като срочно, до завръщане на титуляра Н.К. Последната фигурира в поименното
разписания от 01.01.2023г. с посочване, че е учител в майчинство. За служителката З. Б.
(чистач-хигиенист) е установено, че трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.06.2023г. За прекратяване на ТПО със Златка Бахърова
е подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Относно служителката Т. П. Т. е установено,
че с болничен лист на ЛКК по неврология й е бил разрешен отпуск поради временна
неработоспособност от 04.07.2023 г. – до 07.08.2023 г.
По отношение на служителката М. К. Д. е установено, че на основание срочен
трудов договор от 01.10.2020г. същата е заела длъжността помощник на учителя в ответната
детска градина за времето от 01.10.2020 г. – до 14.09.2021г. по проект „Активно
приобщаване в системата на предучилищното образование“. С допълнителни споразумения
към трудовия договор е бил продължаван срокът на трудовия договор на тази служителка,
7
като със заповед от 30.06.2023г. ТПО с М. К. е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.3 от
КТ, за което е подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. На 30.06.2023г. с М.К. е сключен
нов трудов договор № 71/30.06.2023 г. по реда на чл.68, ал.1, т.3 от КТ, с който тази
служителка е заела длъжността помощник-възпитател в детската градина до завръщане на
титуляра Н.Димитрова, като за новия сключен договор НАП е била уведомена по реда на чл.
62, ал. 5 от КТ. С допълнително споразумение №73 от 31.07.2023г. към трудовия договор на
М.К. от 30.06.2023г., е постигнато изменение в трудовото правоотношение като срочно, за
времето от 01.08.2023г. до 10.09.2023г. За това допълнително споразумение от 31.07.2023г.
липсват данни да е изпратено уведомление до НАП. За времето от 07.08.23г. до 18.08.23г.
М.К. е била в разрешен отпуск поради временна неработоспособност, като трудовият й
договор е прекратен със заповед № 87/11.09.2023г. на директора на детската градина,
считано от 11.09.2023г., поради придобиване на право на пенсия от служителя, за което е
налице уведомяване по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ.
По делото е представено ЛТД на учителката А. Б.- Й., прекратено със заповед от
30.09.2021г. на директора на ДТ“Валентина“, събрана е като доказателство в препис книгата
за регистриране на заповеди на директора на детската градина, в която са описани всички
сключвани трудови договори и допълнителни споразумения към тях. Представен е
действащият към датата на дисциплинарното уволнение на ищцата Етичен кодекс в
ДГ“Валентина“, приет с решение на ПС от 15.09.2023г., в чл.7 от който са установени
моралните отговорности на служителите към колегите им, а в чл.12 за конфликт на интереси
е посочен конфликт, при който служителят в детската градина има частен интерес, който
може да повлияе върху безпристрастната и обективно изпълнение на правомощията или
задълженията му в съответствие с длъжностната му характеристика и изискванията към
заеманата длъжност.
По делото е събрано като доказателство заявлението, подписано от 28 служители
на детската градина, адресирано до Кмета на Община Ямбол, в което са посочени настъпили
промени в работната следа след назначаване на ищцата за директор на детската градина,
изложени са проблеми в микроклимата в детската градина и вътрешни сблъсъци и
конфликти след назначаването на ищцата за директор, което заявление е основанието за
назначената от кмета на общината комисия за проверка със заповедта от 02.08.2023г.
Разпитана пред първата инстанция в качеството на свидетел, главният
счетоводител в ответната детска градина К.К. е обяснила, че мотивите, водили я тя да
подпише подаденото до Кмета на Община Ямбол заявление срещу ищцата, са били
променения стил и начин на работа на директора по отношение на целия екип и в частност
по отношение на главния счетоводител. Според дадените показания ищцата ограничила
информацията към главния счетоводител за взиманите решения и начина на процедиране
със сметките и параграфите, като решенията директорът не съгласувал със счетоводителя и
за всички негови изисквания за бързо и спешно изпълнение заповедите били издавани устно.
Относно щатното разписание в детската градина свидетелката е изяснила, че същото се
изготвя от нея след подадена информация от директора, а разписанието се актуализира
обикновено три пъти в годината при поискване от кмета по повод съставяне и планиране на
бюджета, като физически справките в НАП също се подават от счетоводителя. За кодовете
на длъжностите по щатното разписание свидетелката е обяснила, че е възможно да е била
допусната техническа грешка, тъй разписанието се изготвя в екселска таблица и грешката е
в резултат на разместване на редовете в таблицата, но тази грешка не се отразява в
подадената информация към НАП, тъй като НАП се уведомява за действителната
фактическа обстановка. Свидетелката е отрекла детската градина да има задължения към
общината и ищцата да е отговорна за тях, както и да са налице претенции от общината по
проекти, с оглед възстановяване на средства. Отрекла е да е била задължавана от ищцата
двете да пътуват с личния й автомобил. Установила е, че докато ищцата е била директор, в
градината били закупени климатици и материали за по-добра интернет връзка.
Свидетелката Д.С. – старши учител в ответната градина е посочила, че
напрегнатият начин на работа, прекалено многото задачи и завишени изисквания са
причините, поради които лично тя е подписала заявлението до кмета срещу ищцата. Не е
имало обаче случаи на грубо или пренебрежително отношение на ищцата към свидетелката,
нито изискване за възстановяване с лични средства на счупени съдове или инвентар. Според
8
свидетелката не е имало нарушения на учебния процес, докато ищцата е била директор.
Обяснила е, че тя е работила със софтуерния продукт ONE BOOCK, а ищцата й е оказвала
помощ за работа с електронния продукт НЕИСПУО.
Свидетелката М.К. е разказала, че е започнала работа по проект в ответната
градина на 01.10.2020г. като помощник на учителя. Проектът приключил на 01.07.2023г. и
тъй като на свидетелката оставали около два месеца до пенсиониране, ищцата й предложила
да работи по заместване като помощник - възпитател, а когато възпитателката се върнала,
замествала друга служителка до пенсионирането си. Директорката била много взискателна,
но не проявявала лошо отношение към свидетелката, не изисквала закупуване на посуда с
лични средства. Свидетелката е обяснила недоволството на служителите с факта, че преди
назначаването на ищцата за директор на градината служителите работели спокойно, пушели
и излизали по магазини в работно време когато си поискат, а ищцата изисквала стриктно
спазване на работно време и на регламентираните почивки.
Свидетелката Й. К. – начален учител в друго училище в гр.Ямбол, е поддържала
при разпита, че от съвместната им работа познава ищцата като отговорен учител, който
познава много добре нормативната уредба. Детето на свидетелката посещавало ответната
детска градина и като родител тя не забелязала наличие на конфликти, не знаела от други
родители да има проблеми и оплаквания от учебния процес, но след уволнението на ищцата
свидетелката установила промяна в сутрешния филтър на децата. Според нея проверката се
неглижирала и били пропускани деца с грипоподобни симптоми, които заразявали другите
деца.
Като свидетел е разпитана и В.М. - помощник възпитател в ответната градина,
която е посочила, че към нея ищцата не е проявявала обидно или некоректно отношение, тъй
като вършела съвестно работата си, но виждала стресирани от директора други служители.
Поддържала е, че инцидентно, извън задълженията й за заеманата длъжност, по нареждане
на ищцата тази свидетелка е замествала служител в кухнята, тъй като имала завършен
готварски курс. Дала е показания, според които децата в градината са се хранели в съдове от
опал и когато имало счупени съдове свидетелката по свой почин купувала нови, тъй като се
страхувала от забележки от страна на директора, знаейки за изискването на ищцата който
счупи нещо да купи ново.
По реда на чл.176 ГПК пред първата инстанция е изслушан настоящият директор
на ответната градина Т. М., която е признала, че в съвместната им работа ищцата не е
изисквала от нея да я превозва с личното си превозно средство, както и че не знае ищцата да
е забранявала на служителите да ползват стерилизаторите поради опасения да не се счупят
съдовите.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза и е изслушано
заключението на вещото лице С.Д., което е работило по задачи във връзка с установяване на
финансовите нарушения, посочени в уволнителната заповед на ищцата. За релевантния към
уволнението период вещото лице е установило и дало заключение, че за времето 2022-2023г.
всички разходи в детската градина са били верифицирани и съответно постъпили като
финансиране от страна на МОН, след получаване на суми от МОН всички заеми към
бюджета на детската градина са били възстановени и към 31.12.2022г. салдото е дебитно в
размер на 10 200 лева, а към 31.12.2023г. салдото е нулево, което показва, че всички заеми по
проект са били възстановени. Относно дължимата сума като разлика между отчетени план-
приходи и направени от детската градина разходи за периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г.,
вещото лице е установило, че сумата е в размер на 16 321,35 лева и с платежно нареждане от
23.12.2022 г. ДГ „Валентина“ е възстановила по бюджета на община Ямбол сумата от 16
321,35 лева с основание „възстановен остатък д.дейности 2022 г.“.
При тази фактическа обстановка ЯОС намира уволнителната заповед на ищцата за
незаконосъобразна, а решението на ЯРС за отмяна на заповедта - за правилно като краен
резултат.
Дисциплинарните наказания се налагат при регламентирана в КТ процедура,
подчиняваща се на определени от закона изисквания, неспазването на които води до
незаконосъобразност на наложеното наказание и отмяна на извършеното уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
9
мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и текстът от закона, въз основа на който се налага. По въпроса за
начина на мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е налице
трайно установена съдебна практика на ВКС – решение по г. д. № 1835/2017 г. на ВКС, ІV г.
о. и посочените в същото актове; решение № 436/1.12.2015т. по г. д. № 2666/2015 г. на IV г.
о.; решение № 213/8.10.2015 г. по г. д. № 7372/2014 г. на III г. о. и други, която се споделя и
от настоящия състав. Според даденото в посочените решения разрешение, заповедта, с която
се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана, по начин, посочващ
ясно съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината,
поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши
проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. Прието е
още, че в случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по
себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал
достояние на работника или служителя. Не е задължително този документ непременно да
изхожда от работодателя. Изискването за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с
оглед правилото на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; необходимостта от
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в
хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Поради това, когато изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания и дисциплинарното нарушение
е посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно
защитата си, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Достатъчно е
заповедта да съдържа обстоятелствата относно нарушението и кога е извършено, без да е
необходимо да посочва всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние,
деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно
нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено.
В разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ е предвидено, че дисциплинарните наказания
се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1
година от извършването им. Посочената разпоредба е императивна по своя характер, поради
което съдът следи служебно дали са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ (в този смисъл -
решение № 432/25.03.2002 г. по гр. д. № 795/2001 г., III г. о., ВКС и решение №
796/23.10.2008 г. по гр. д. № 1102/2006 г., IV г. о., ВКС). Нормата на чл. 194, ал. 1 КТ урежда
сроковете за налагане на дисциплинарните наказания, които са преклузивни и поради това с
изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното
наказание, а за преклузивните срокове съдът следи не само по възражение на страната, както
е в настоящия случай, но и служебно в производството по проверка на законосъобразността
на заповедта. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство и с
изтичането на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ се прекратява възможността за търсене на
дисциплинарна отговорност, в правният мир дисциплинарното нарушение вече не
съществува като основание за налагане на наказание. Нормата на чл. 194, ал. 1 КТ съдържа
два срока: 2-месечен от откриване на нарушението и 1- годишен от извършването му,
съотношението между които е следното: ако е изтекъл 2 месечният срок от откриване на
нарушението не може да се приложи 1-годишният, а ако е изтекъл 1-годишният срок от
извършването му, той поглъща 2-месечния от откриването му. От значение за спазване на
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ е моментът на връчване на заповедта, тъй като по аргумент от
разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ именно това е моментът на налагане на дисциплинарното
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 ГК, преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да изслуша работникът или служителя или да приеме
писмените му обяснения, като при неизпълнение на това задължение от работодателя, на
основание ал.2 на чл.193 КТ съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда
спора по същество. Според установената съдебна практика на ВКС, която ЯОС възприема
и споделя ( решение № 226/22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., IV г.о., решение №
307/24.06.2011 г. по гр. д. № 2116/2018 г., III г.о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр. д. №
10
3911/2013 г., IV г. о. и др.), за да изпълни задължението си по чл.193, ал.1 КТ работодателят
трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за
кое поведение (действия или бездействия) на работника се искат обяснения и срокът, в
който да се представят. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да
му осигури разумен според обстоятелствата срок да реализира правото си. Задължението на
работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде
обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност, зависи от
неговата воля. Недаването на обяснения от работника не опорочава наложеното
дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност преди връчването на
заповедта, но не се възползвал.
С оглед спазване изискванията на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ, съдът съобрази, че в
разглеждания случай с процесната уволнителна заповед ищцата е дисциплинарно наказана с
най-тежкото дисциплинарно наказание за финансови нарушения, извършени от М.Т. в
периода 2020г. – 05.10.2022г. и за нарушение при уволнение по чл.328, ал.1,т.2 КТ на учителя
М.Б., извършено на 30.09.2021г., които нарушения попадат в преклузивния 1-годишен срок
по чл.194 КТ. Едногодишният срок е изтекъл на 05.10.2023г. за финансовите нарушения и на
30.09.2022г. за уволнението на учителката, заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание на ищцата е връчена на 06.10.2023г. или е погасена възможността да се реализира
дисциплинарната отговорност за посочените нарушения, поради което заповедта се явява
незаконосъобразна на процесуално основание за обсъжданите нарушения и на това
основание подлежи на отмяна.
Не е налице нарушение на разпоредбите на чл.195 и чл.193 КТ за останалите
нарушения по заповедта за уволнение. Макар уволнителната заповед да е твърде описателна
и многословна, възпроизвеждаща изцяло и дословно протокола на комисията, назначена на
02.08.2023г. със заповедта на кмета на общината, с всички изложени констатации и
заключения в протокола на комисията и поради това създаващи известно объркване при
прочита на уволнителната заповед, все пак деянията, за които е наложено наказанието са
ясно и точно индивидуализирани в заповедта за уволнение и е извън съмнение е, че те се
свеждат до: разминавания в поименното разписание на длъжностите от 01.01.2023г. между
длъжности и кода им по НКПД; липсата на поименни длъжностни разписания в периода
01.01.2023г.- м.07.2023г. с отразяване на промените в резултат на сключени трудови
договори и допълнителни споразумения; отсъствие на две служителки в платежната
ведомост за м.07.2023г., които лица фигурират в поименното разписание от 01.01.2024г. и
изплатени по ведомостта за м.07.2023г. възнаграждения на други две служителки, които не
са в поименното разписание от 01.01.2024г.; сключения трудов договор със служителката
М.К., изменението на основанието на договора и неуведомяването на НАП по реда на чл.62,
ал.3 КТ; неизпълнение на чл.68, ал.7 от КТ при овакантено място, считано от 01.08.2023г.;
разминаване в имената на една медицинска сестра; невъзможност за проверка на
електронния дневник Onebook; настроенията на персонала и създаденото напрежение –
незачитане от директора на мнението на служителите, различно третиране на хора от
персонала, които са в роднинска връзка с директора, изискване от директора закупуването с
лични средства на счупена посуда, превоз на директора с лични автомобили на служителите,
нареждането в летните месеци отглеждането на сборните групи от деца да е в помещения
без климатици и финансовото нарушение – невъзстановена сума от 5 199лв. в бюджета на
Община Ямбол, която сума е част от общата сума 21 521лв., представляваща разлика между
план-приходи и разходи за периода 01.01.2022г.- 31.12.2022г. Независимо от начина й на
оформяне, структура и изложение, заповедта за уволнение на ищцата съдържа достатъчно
индивидуализиращи данни относно посочените деяния, продължили през сочените в
заповедта периоди от време, както и относно извършеното и неизвършеното от М.Т. в
качеството й на орган на управление и контрол на детската градина като нейн директор. В
заповедта се съдържа и изрично препращане към констативния протокол на комисията,
назначена от кмета на общината със заповедта от 02.08.2023г., с който протокол на ищцата е
дадена възможност да се запознае и да изрази писменото си становище, като са изискани
писмени обяснения за всички нарушения, описани в протокола и с детаилизация на
въпросите, формулирани в изпратеното на ищцата електронно писмо. От съдържанието на
дадените от ищцата писмени обяснения (с вх. №2801-18124 от 23.08.2023г.) е видно, че за
нея не е имало съмнение относно констатациите на комисията, извършила проверката и за
11
кои нейни конкретни действия и бездействия се искат обясненията, респ. за кои нарушения е
наложено наказанието. Преди да бъде поканена да даде писмените си обяснения ищцата е
изслушана и устно, като знаейки за назначената проверка и с оглед запознаване с
резултатите от същата, ищцата сама е поискала да бъде прекъснат и разрешения й годишен
платен отпуск. Обективно на ищцата е даден кратък срок за писмените обяснения, но в този
срок ищцата е успяла да обхване обема от информация и подробно е дала отговор за всяко от
визираните нарушения и по всеки от разглежданите въпроси, като по всеки от пунктовете е
представила множество писмени доказателства, посочени и описани в приложения към
всеки даден отговор.
При тези данни въззивният съд приема, че след като ищцата е заявила защитната
си позиция срещу всяко от твърдените в заповедта дисциплинарни нарушения, за които е
дала и подробни обяснения с приложени доказателства в отговор на поставените от
работодателя въпроси по повод дисциплинарните нарушения, а в отношенията между
служителя и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил дисциплинарното
наказание, заповедта се счита надлежно мотивирана, съгласно изискването на чл.195 КТ и за
уволнението е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като при уволнението на ищцата
работодателят не е извършил нарушение на тези правни норми и същите не са процесуални
основания за отмяна на уволнението.
Основателни са оплакванията на въззивника, че районният съд е допуснал
нарушение на разпоредбите на чл.195 и чл.193 КТ като е приел, че оспореното уволнение
подлежи на отмяна на процесуално основание. Независимо от това, решението на първата
инстанция в обжалваната му част е правилно като краен резултат, тъй като при разглеждане
на трудовия спор по същество въззивната инстанция намира уволнителната заповед на
ищцата за незаконосъобразна, поради следните съображения:
Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа
отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици,
заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Съгласно дефиницията на
чл.186 КТ нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите
задължения. Работодателят е дисциплинарно наказващият орган и притежава
дисциплинарна власт, която представлява неразделна част от неговата работодателска власт.
При трудов спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание, когато
работникът или служителят оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на
работодателя е да установи, че описаното в заповедта за дисциплинарно наказание е
извършено от работника (в този смисъл Решение № 68 от 3.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1808/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 94 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 646/2012 г., IV г.
о., ГК). Вменената от закона доказателствена тежест задължава работодателят да установи
твърдението, че са налице виновни (умишлени или непредпазливи) действия на наказаното
лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения. Във всеки конкретен случай се
прави преценка и за наличието на вина (в този смисъл Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на
ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о.; Решение № 241 от 22.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
5133/2023 г.), както и съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението
(чл.189 КТ).
В случая въззиваемата ищца отрича да е осъществила противоправно и виновно
поведение, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина, за което е дисциплинарно
наказана, поради което в доказателствена тежест на въззивната детска градина – работодател
е да установи, че такова е било налице, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност
на служителя.
Настоящият състав на съда намира, че ответникът не е ангажирал и представил
доказателства по делото за установяване противоправно поведение от страна на ищцата,
изразило се в извършено финансово нарушение по невнасяне в полза на Община Ямбол на
сумата 5 199лв., част от общата сума 21 521лв., съставляваща разлика между план–приходи
и разходи по бюджета на детската градина за периода 01.01.2022г.-31.12.2022г. Със
заключението на икономическата експертиза, което съдът кредитира, по делото е
установено, че за изследвания период дължимата сума като разлика между отчетените план-
приходи и разходи е в размер на сумата 16 321,35лв. и същата сума е възстановена от
детската градина в полза на общината на 23.12.2022г., като друга дължима сума не е
12
установена. Липсват и представени от работодателя доказателства за нарушението, изразило
се в непредставяне и причините за непредставяне на документи от дневника Onebook, като
от събраните по делото гласни доказателства по делото е установено, че в ответната детска
градина регулярно се е водил и се води електронен дневник – първо в системата Onebook, а
понастоящем в системата НЕИСПУО. По делото не са представени доказателства и не е
установено дали и на какво основание, и считано от коя дата е прекратено трудовото
правоотношение със служителката П. С. Р., при което недоказано е и нарушението на
трудовата дисциплина, изразило се в неизпълнение на чл.68, ал.7 от КТ – при освободена
бройка работодателят да предостави на подходящо място в предприятието писмена
информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните
места и длъжности, които могат да заемат по трудов договор за неопределено време и
неизпълнение от директора на задължението по чл.31, т.14 от Наредба № 15 от 22.07.2019г.
да обявява свободните работни места в бюрото по труда и в Регионалното управление на
образованието.
Не е налице и нарушение, изразило се в несъответствие на данните в поименното
щатно разписание от 01.01.2023г. и платежната ведомост на градината за м.07.2023г.
относно служителите Т. Т., З. Б., Й. С. Й. и М. К. Д.. За Т.Т. и З.Б. е установено, че са
вписани в щатното разписание на детската градина от 01.01.2023, но Т.Т. в периода
04.07.2023г.- 07.08.2023г. е била в разрешен от орган на медицинската експертиза отпуск
поради временна неработоспособност, през който период на служителя не се дължи трудово
възнаграждение, а обезщетение, а трудовият договор със З.Б. е прекратен, считано от
предходния месец – 01.06.2023г. Учителката Й.Й. не фигурира в щатното разписание от
01.01.2023г., тъй като трудовият й договор е за заместване на Н.К., последната вписана в
щатното разписание. Относно трудовото правоотношение на служителката М.К. е
установено, че същата е работила на длъжност по проект извън длъжностите по щатното
разписание на ответната детска градина и това е причината да не фигурира в щатното
разписание от 01.01.2023г. След прекратяване трудовия договор с М.К. за длъжността по
проекта, с тази служителка е сключен нов срочен трудов договор за заместване на отсъстващ
служител, изменен в друг срочен договор за определен срок (чл.68, ал.1, т.1 КТ), за което
изменение не е подадено уведомление по реда на чл.62, ал.3 КТ. Налице е допуснато от
ищцата нарушение на трудовата дисциплина, изразило се в неосъществено ръководство и
контрол относно вписванията в регистъра на заетостта на измененото срочно ТПО със
служителката К., но само по себе си това нарушение не е довело до неблагоприятни
последици за служителя или за работодателя, считано от 11.09.2023г. ТПО със служителката
М.К. е прекратено с уведомяване на НАП и по критериите на чл.189 КТ това нарушение на
трудовата дисциплина според съда не обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание.
За констатираните разминавания между посочените длъжности на служителите в
поименното щатно разписание от 01.01.2023г. и кода по НКПД на заеманите длъжности,
както и в имената на медицинската сестра, ЯОС кредитира показанията на св.К. и счита, че
не съставляват нарушения на трудовата дисциплина, тъй като са резултат от допуснати
технически грешки (по–късно отстранени), а не са виновно неизпълнение на трудовите
задължения.
По делото е установено, че след утвърждаване на поименното длъжностно
разписание от 01.01.2023г., в ответната детска градина са сключвани трудови договори и
допълнителни споразумения към сключени трудови договори, които са вписани в книгата за
регистриране заповедта на директора, но не са намерили отражение в съставени нови
поименни длъжностни разписания. Длъжностното/щатното разписание на работодателя е
вътрешен документ, в който се посочва разпределението на работната сила в предприятието
съобразно неговата структура, по длъжности, като въз основа на длъжностното разписание
работодателят изготвя и поименно длъжностно разписание за заемането на длъжностите. На
основание чл.9, ал.1 от ПМС № 67 от 14.04.2010г. за заплатите в бюджетните организации и
дейности, вр. с чл.31, т.12 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, задължение на
директора на детска градина е да изготвя длъжностно разписание на персонала и да
утвърждава поименно разписание на длъжностите, като длъжностните разписания се
13
разработват по образец съгласно приложение № 1 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане
на Класификатора на длъжностите в администрацията, а заемането на длъжностите по
трудово правоотношение се извършва в съответствие с длъжностните разписания по ал. 1 и
се отразява в поименните разписания на длъжностите по образец съгласно приложение № 2
към чл. 11, ал. 3 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията. Липсва законово изискване съгласно посочените нормативни актове, с
което директорът на детската градина при всяко изменение на сключен трудов договор или
сключен срочен трудов договор за заместване на отсъстващ служител, да е задължен да
съставя и утвърждава ново поименно длъжностно разписание, отразяващо настъпилите
промени. В същия смисъл са и дадените от главния счетоводител – св.К.Кирова показания,
че актуализирано поименно щатно разписание се изготвя по повод съставяне и планиране на
бюджета и при поискване от кмета на общината, или не е налице и осъществено от ищцата
нарушение на трудовата дисциплина, изразило се в липса на разработени и утвърдени нови
поименни длъжностни разписания при всяка промяна в трудово-правна връзка на детската
градина.
Злоупотребата с доверието и уронване на доброто име на работодателя по смисъла
на разпоредбата на чл.187, ал.1, т.8 от КТ, на която се е позовал ответникът, принципно е
умишлено нарушение на трудовите задължения, изразяващо се в използване на оказаното от
работодателя доверие за неправомерно извличане на опредЕ. облага за работника/служителя
или за другиго. Нарушение на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т.8 КТ, вр. с чл.190, т.4 КТ,
изразяващо се в "злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на
предприятието" съгласно установената съдебна практика на ВКС е налице и в случаите,
когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие;
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица и това се отразява или е
възможно да се отрази неблагоприятно на авторитета му, независимо дали уронващото
нарушение на трудовата дисциплина е извършено умишлено или по непредпазливост, както
и дали същото е довело до имуществени вреди. Според ВКС, когато работникът или
служителят е натоварен с управленчески функции, то изискванията за лоялност към
работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на
работодателя. Възлагането на управленчески функции предпоставя една по-висока степен на
оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващият ги работник или служител е
длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред
външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието.
Дисциплинарното нарушение по чл. 187, т.8 от КТ е формално и при него не е необходимо
да има някакъв неблагоприятен резултат, то е съставомерно, независимо от формата на
вината и е налице, когато такава дисциплинарна простъпка уронва доверието на трети лица
и работодателят се злепоставя пред тях.
Предвид горните разяснения за характера на нарушението "злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието", в случая
оплакването на служителите от детската градина за неспазване от ищцата на добрия тон в
общуването на работното място и създаването на конфликти ситуации касае неизпълнение
на задължения по Етичния кодекс в детската градина и би могло да се разглежда като
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 КТ, тъй като директорът е длъжен
да пази доброто име на работодателя. По делото обаче е неустановено соченото в заповедта
поведение на директора, изразило се в различно третиране на персонал, с който е в
роднинска връзка (липсват каквито и да е доказателства за назначени служители в
роднинска връзка с ищцата), за давани от ищцата указания и вменявани от нея задължения
към непедагогическия персонал за закупуване с лични средства на счупени чини, чаши и др.,
за задължаване на служители да я транспортират с лични автомобили, за грубо и обидно
отношение към служителите. Всички разпитани по делото свидетели са отрекли наличие на
подобни прояви. По делото е установено, че в подаденото до кмета на Община Ямбол
заявление служителите от детската градина са изложили факти за настъпили промени в
работната среда след назначаването на ищцата за директор, довели до напрежение и стрес,
но изцяло недоказани по делото са посочените в заповедта твърдения за създадена
„токсична“ среда и сравнението на детската градина с „концлагер“. Както правилно е
14
посочил и районният съд, липсват данни родителите на децата, чието отглеждане е основна
цел и приоритет на детското заведение, да са били недоволни от учебния процес и от
полаганите за децата грижи в градината. Обратно на това, с показанията на св.Козарева е
установено, че след уволнението на ищцата сутрешният филтър на децата е бил променен и
занижен, с приемане на болни деца, които заразяват останалите деца. С гласните
доказателства по делото е изяснено, че ищцата е проявявала изключителна взискателност и
повишени изисквания към изпълнението на трудовите задължения от всеки служител в
детската градина, което разбираемо е настроило персонала срещу нея, но това поведение не
е злоупотребата с доверието на работодателя и уронване на доброто му име, тъй като и с
показанията на св.Колева е установено, че за съпротивата на служителите причина е
настъпилата за тях промяна, тъй като преди назначаването на ищцата за директор
служителите свободно по тяхна преценка са ползвали почивки извън регламентираните
почивки и в работно време са напускали работа за изпълнение на лични задачи, която
практика ищцата е преустановила.
Предвид всички изложени съображения, изводът, който прави въззивната
инстанция, е за липса на установени дисциплинарни нарушения, които да са извършени
виновно от ищцата и които обосновават наложеното й дисциплинарно наказание
„уволнение“, а за установеното допуснато дисциплинарно нарушение - че наложеното за
него най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на
нарушението по критериите на чл.189 КТ. Като незаконосъобразно, уволнението на ищцата
следва да бъде отменено. Като е уважил иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, признавайки за
незаконно уволнението на ищцата и го е отменил, ЯРС е постановил правилно решение като
краен резултат, което следва да се потвърди. При уважаване на главния иск по чл.344, ал.1,
т.1 КТ, правилно районният съд е уважил и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от
КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане
на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.
Въззивната жалба е бланкетна и в нея няма въведени конкретни оплаквания срещу
решението на първата инстанция в частта на уважените акцесорни искове. При подадена
бланкетна въззивна жалба въззивната инстанция се произнася само по валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение и по приложението на императивните
материалноправни норми (в този смисъл е определение № 50519/12.10.2022 г. по т. д. №
2427/20 г., ВКС, I ТО; определение № 50968/21.12.2022 г. по гр. д. № 1277/22 г. на ВКС, III
ГО; определение № 832/25.05.23 г. по гр. д. № 3827/22 г. на ВКС, IV ГО и др.).В случая
решението по исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ е валидно и допустимо и не се установи
при постановяването му да са нарушени императивни материалноправни норми, поради
което следва да се потвърди и в тази му обжалвана част. Като правилно, решението следва
да се потвърди и в частта на присъдените на ищцата разноски и възложените на
работодателя за заплащане ДТ и разноски в полза на ЯРС.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемата, ищцата по делото, на която следва да се присъдят разноски в
размер на сумата 3 000лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №321/07.06.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №3204/2023г. по описа на този съд в частта, с която са уважени
предявените от ищцата М. П. Т. от гр.******** против Детска градина „Валентина“
гр.Ямбол искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като е признато за незаконно и е
отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. с чл.190,
ал.1, т.3 и т.4 и чл.188, т.3 КТ със заповед от 06.10.2023г. на вр. и.д. Кмет на Община Ямбол,
ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на Детска
градина „Валентина“ и й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на
18 625,32лв. за оставането й без работа вследствие на уволнението за период от 6 месеца,
считано от 09.10.2023г., ведно със законната лихва, както и в частта, с която на М.Т. са
15
присъдени разноски в размер на 2 300,68лв. и Детска градина „Валентина“ е осъдена да
заплати разноски по бюджета на съдебната власт в полза на ЯРС в размер на общо
1 505,01лв.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ решението на ЯРС, като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Детска градина „Валентина“ гр.Ямбол, с посочени по делото данни за
адрес и код по Булстат, да заплати на М. П. Т. от гр.********, с посочени по делото данни за
адрес и ЕГН, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на сумата 3 000лв. (три хиляди лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16