Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 17 декември 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 08 декември 2020 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 446…… по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Делото е
образувано по повод постъпило в съда оспорване от С.Г.Е. ***.07.2020г. по
преписка №139/2018г. на Комисията за защита от дискриминация. С решението
Комисията е установила, че В.М.Р., изпълнителен директор на „ЮТА” АД, гр. Русе,
НЕ Е ОСЪЩЕСТВИЛА дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от 33Дискр., във вр. с
чл.4, ал. 1 от 33Дискр., във вр. с §1, т. 1, 7 и 8 от ДР на 33Дискр. по
признаци „лично положение” и „увреждане“, по отношение на С.Г.Е. ***. Съответно
е оставила без уважение жалба вх. N2 44-00-1807/17.05.2018г. по описа на КЗД,
подадена от С.Г.Е. ***, в частта с оплаквания спрямо изпълнителния директор на
„ЮТА“ АД, гр. Русе В.М.Р..
Недоволството от
приетия от КЗД акт, досежно частта му, с която се приема, че спрямо Е. не
е установена дискриминация от изп. директор на „Юта“ АД, води до оспорване на решението
на Комисията пред съда от С. Е..
В жалбата и
молбата – уточнение, подписана от назначение на Е. служебен защитник се излагат
доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част, които следва
да се подведат като основания за оспорване, разписани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и
противоречие с материалния закон. Излагат се аргументи в подкрепа на твърдяното,
което в основни линии се изразява в несъгласие с оценка на доказателствата,
събрани в производството пред КЗД, които според жалбоподателя и неговия адвокат
са съобразени едностранчиво, само в ущърб на Е..
Всичко това се
поддържа в съдебна зала от адв. П., а така също и в представени писмени бележки
от адвоката.
Иска се от съда
да отмени оспореното Решение №424/13.07.2020г. по преписка №139/2018г. на
Комисията за защита от дискриминация. Претендират се разноски в полза на НБПП.
Ответникът по спора-КЗДискр, действаща чрез юрисконсулт В. Главчев, с
писмено становище по делото, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че са
спазени всички законови изисквания при издаването на решението на комисията,
поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна, В.М.Р., чрез адв. Б. М.,***,
също счита жалбата за неоснователна, а решението на КЗД за правилно и
законосъобразно. Претендира разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима,
подадена в законоустановения 14-дневен срок. Решението е връчено на 15.07.2020г.,
видно от съобщение за доставяне (л.739 от адм. преписка), а жалбата е получена
при АО на 29.07.2019г. Депозирана е от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Фактите:
Преписка № 139/2018 г. е образувано с разпореждане № 361/28.05.2018г. на
председателя на комисията за защита от дискриминация (л.37 от адм. преписка) по
жалба вх. № 44-00-1807/17.05.2018г.(л.1-36 от адм. преписка), подадена от С.Г.Е.,
срещу В.М.Р., изпълнителен директор на „ЮТА” АД, гр. Русе.
С оглед на оплакванията за дискриминация по признаци „лично положение“ и „увреждане“,
заявени от С. Е., преписката била разпределена за разглеждане от петчленен разширен
заседателен състав на КЗД.
В жалбата на С. Е., с която сезира КЗД според състава на комисията се
претендира дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от 33Дискр., във вр. с чл.4,
ал. 1 от 33Дискр., във вр. с §1, т. 1, 7 и 8 от ДР на 33Дискр. по признаци
„лично положение” и „увреждане“.
Изложението на С. Е. в жалбата до КЗД се състои накратко в следното:
Той постъпил на работа като огняр в „ЮТА“ АД през 2007г. През 2011г.
претърпял злополука от битов характер. Това довело до усложнения на здравословния
му статус. Съгласно ЕР на ТЕЛК №2387 от 22.08.2012г. му е определена ТНР 90%. Е.
продължил да работи при същия работодател при спазване на противопоказните
условия на труд, разписани в решението на ТЕЛК. Оплаква се, че В. Р. обжалвала
решенията на ТЕЛК подавала жалби в НЕЛК и Административен съд Русе, като дори изпратила
свой служител да присъства на заседанията на ТЕЛК Русе и да им оказвал натиск и
влияние. В жалбата говори за задълбочил се психически тормоз след назначаването
на новия енергетик в завода Венелин Велев. По нататък изложението му насочва внимание
към действията на В. Велев спрямо него и негови колеги.
С допълнение вх.№ 44-00-2179/08.06.2018г. С. Е. излага пред КЗД нови факти
и обстоятелства, а именно, че спрямо него е извършена дискриминация по признак
„увреждане”. Твърди, че д-ра на „Юта“ АД В.Р. лично е предложила на Димитър
Великов-склададжия и отговарящ за противопожарната безопасност в завода, лице
също назначено на 4-часов работен ден, да идва на работа през ден на 8 часа, за
да харчи по-малко пари за транспортни разходи. Самият Е. също бил правил
подобно предложение, нещо което и ЕР на ТЕЛК го позволявало, но Р. категорично
му отказала с думите ”Ако не ти е изгодно, подай си молба и напусни доброволно”.
В започналото производство КЗД е осигурила възможности на страните да
изложат становищата си и да ангажират доказателства.
Други факти, установени от КЗД и от събраните писмени доказателства и
обяснения на страните:
Според Експертно решение на ТЕЛК от 22.08.2012г., С. Е. е с 90% ТНР и с
противопоказни условия на труд-прекомерно физическо обременяване,
психо-емоционално напрежение, нощен труд. През 2014г. е издадено ЕР на НЕЛК, с
което С. Е. е определена 92% ТНР, в което са вписани следните противопоказни
условия на труд-физическо и психическо натоварване, нощен труд, дежурства, работа
на открито и висока температура, вдигане на тежести, пълен работен ден. С оглед
на това ЕР, е издадена Заповед №9/11.03.2014г. на директора на „Юта“ АД, с
която е определено С. Е. да премине на 4-часов работен ден, с физиологичен
режим на почивка и труд.
С. Е. има наложено дисциплинарно наказание през 2009г. по чл.187, т.3 от КТ
- за нарушение на трудовата дисциплина.
До изп. директор на „Юта“ АД била
депозирана докладна записка от 09.07.2015г., подписана от инж. Велев, енергетик
в „Юта“ АД, срещу лошото изпълнение на задълженията, които имал С. Е. - невписване
в нарочен дневник на извършените за деня дейности като огняр.
След нова докладна записка на 18.09.2015г. срещу Е. било образувано
дисциплинарно производство със заповед №23/24.09.2015г. На 25.09.2015г. е
отправена покана за даване на писмен обяснения от С. Е.. На 30.09.2015г. С. Е.
подава писмено предизвестие, вх. №ДП 53, с което иска прекратяване на трудовия
договор, сключен между него и „Юта“ АД.
На 01.10.2015г., с изх. №ДП 82 е издаден Акт за удостоверяване на прекратяването
на трудов договор №27/21.09.2007г., сключен между С.Г.Е. и „Юта“ АД.
По воденото от КЗД производство С. Е.
е поискал свидетел, доказващ твърденията за наличие на дискриминация от страна
на В.М.Р.. Показанията на св. П.П. обаче сочат на
такова поведение не от В. Р., а от инж. Велев, енергетик в „Юта“ АД.
След проведени заседания на Комисията по защита от дискриминация и събиране
на съответните доказателства, и след тяхната преценка Комисията е решила, в
своето решение под №424/13.07.2020г., че
твърденията на С.Е., че спрямо него е осъществено неравно третиране от страна
на изп. директор на „Юта“ АД не са доказани. Напротив действията на работодателя
са били изцяло правилни и законосъобразни, с оглед на неговото физическо
състояние. Всеки един работодател би следвало да третира по същия начин и други
лица в положение като това на Е..
КЗД е приела още, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената
задача по чл. 9 от ЗЗДискр., съгласно която следва да представи фактите,
обуславящи предположение за извършена спрямо него дискриминация и поради
липсата на доказателства, жалбата му е неоснователна по отношение на В.Р..
Съгласно разпоредбата на чл. 9 33Дискр. в производство за защита от
Дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на Дискриминация,
следва да докаже факти, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е
нарушен. Според КЗД ответната страна В.Р., изпълнителен директор на „ЮТА“ АД,
гр. Русе, не е осъществила нарушение на 33Дискр. спрямо жалбоподателя С.Г.Е..
Съответно, с решението си е постановила диспозитив в такава насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Оспореният
административен акт – Решение №424/13.07.2020г. по преписка №139/2018г. на
Комисията за защита от дискриминация, е издадено от компетентен орган, съгласно
чл. 65, т.1, във вр. с чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр, доколкото в случаите на множествена
дискриминация компетентен да се произнесе е разширен състав от петима членове.
Спазена е предвидената
в закона форма и съдържание на акта, съгласно чл. 66 от ЗЗДискр. Решението
съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за
издаването му. Производството пред КЗД е развито законосъобразно съгласно
нормите на ЗЗДискр.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждане
на процедурата пред КЗД. Проведена е в съответствие с разпоредбите на глава
Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискр. Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., производството
пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е възползвал и С.Г.Е..
Същият е депозирал жалба вх. № 44-00-1807/17.05.2018г. срещу В.М.Р.,
изпълнителен директор на „ЮТА” АД, гр. Русе, за установяване на дискриминация по
чл.4, ал. 1 от 33Дискр., във вр. с §1, т. 1, 7 и 8 от ДР на 33Дискр. по
признаци „лично положение” и „увреждане“.
При постановяването
на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на
защита на жалбоподателя. В съответствие с изискването на чл. 62, ал.1 от
ЗЗДискр., на страните в първото заседание е дадена възможност да се помирят, но
до такова не се е стигнало. Страните са били запознати с доклада – заключение
на докладчика по преписката и са изразили становище по него. Видно от
проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно всестранно
изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в
чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в
производството за защита от дискриминация.
На основание чл.
64, ал. 1 от закона резултатите от производството са обективирани в Решение №424/13.07.2020г.
на Петчленен разширен заседателен състав. Видно
от датата на приключване на производството – 05.02.2020г., и датата на
произнасяне на решението – 13.07.2020г., се установи, че 14-дневният срок по
чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр не е спазен. Сроковете по глава Четвърта, раздел Първи
от ЗЗДискр. "Производство пред Комисията за защита от дискриминация" имат
инструктивен характер, поради което непроизнасянето в срока по чл. 63, ал. 3 от
ЗЗДискр не съставлява основание за отмяна на акта.
В този смисъл не
се констатираха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на страните в производството.
Съгласно съдебната
практика "отговорни за осигуряване на равенство в третирането и адресати
на забраната за дискриминация са държавни и обществени органи (чл. 6, ал. 2 и
чл. 10 от ЗЗДискр.), органи на местно самоуправление (чл. 10 и чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДискр.), работодателят (чл. 12 и следващите от ЗЗДискр.) и физически лица
(чл. 8 от ЗЗДискр).
Задължение на
КЗД е въз основа на изложените по чл. 51 от ЗЗДискр. в жалбата обстоятелства да
определи предмета на проучването, страните в административното производство, на
които по реда на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. да даде възможност за запознаване
със събраните по преписката материали. Впоследствие страните имат право да
участват в административното производство по чл. 60 от ЗЗДискр. пред КЗД
(Решение № 91/05.01.2015г. по дело № 3287/2014г., ВАС, Седмо отделение).
КЗД е
прецизирала срещу кого се развива производството по установяване на
дискриминация с разпореждането за образуване на производството, а именно - срещу
изп. директор на „Юта“ АД, в качеството на работодател на подалия сигнала служител
С. Е..
В действителност
по време на самото производство се установило, че друго лице - инж. Венелин
Велев, главен енергетик през процесния период в предприятието, следва да бъде
конституиран също като ответник. И именно спрямо него е установено, че с действията
си и отношението си е осъществил по отношение на Е. нежелано поведение, с което
е накърнено достойнството и честта на С.Е. и е създадена враждебна, обидна,
унизителна и застрашителна среда на работното му място, което представлява
„тормоз” - дискриминация по защитените признаци „увреждане” и „лично
положение“, посочени в чл. 4, ал. 1 от 33Дискр. и нарушение съгласно чл. 5 от
33Дискр. във ВР. с 1, т. 1 от ДР на 33Дискр. В тази му част обаче решението на
КЗД не е оспорено и това не е предмет на изследване и проверка в настоящото
производство.
Тук изследваме
дали спрямо Е. е било налице дискриминационно отношение от В. Р., изп. директор
на „Юта“ АД и дали в тази му част решението на КЗД е правилно.
За да постанови,
че не е налице дискриминация по чл.4, ал. 1 от 33Дискр., във вр. с §1, т. 1, 7
и 8 от ДР на 33Дискр. по признаци „лично положение” и „увреждане“, по отношение
на С.Г.Е., в качеството му на служител, КЗД е анализирала всички доказателства-писмени
и гласни, събрани по преписката, образувана пред тях.
Съдът е съгласен
с тази констатация и извод на КЗД. От фактите, изложени от
Е. за осъществена спрямо него дискриминация в жалбата му пред КЗД, не може да
се изведе обосновано предположение, че спрямо него е осъществена дискриминация
от Р.. За да е налице такова предположение, е необходимо фактите, изложени в
жалбата, да сочат на конкретни обстоятелства, свързани с по-неблагоприятно отношение,
демонстрирано спрямо жалбоподателя в сравнение с други лица, намиращи се в
сравними сходни обстоятелства, което отношение да е породено от причина,
изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 9 ЗЗДискр. жалбоподателят е длъжен да представи доказателства, от които да се направи обосновано предположение за евентуално извършена спрямо него дискриминация на основата на посочения признак. А в случая са налице само твърдения, които не само не са подкрепени от доказателства, но и не сочат на извършена спрямо него дискриминация по чл.4, ал. 1 от 33Дискр., във вр. с §1, т. 1, 7 и 8 от ДР на 33Дискр. по признаци „лично положение” и „увреждане“. По тези съображения следва да се приеме за недоказано наличието на защитените признаци "лично положение" и „увреждане“, нито на който е да е друг от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., въз основа и по причина който С. Е. да е бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо други лица в сходни сравними обстоятелства. Така обоснована, липсата на защитен признак, като задължителен елемент от фактическия състав на всяка проявна форма дискриминация, съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на предявената пред КЗД претенция като недоказана.
При отчитане
изискванията на чл. 9 ЗЗДискр., съгласно който законов текст административният
орган следва да представи доказателства, че принципът на неравно третиране не е
нарушен, не освобождава жалбоподателя от задължението да представи факти, въз
основа на които да се направи предложение за извършена дискриминация и
съответно да ангажира доказателства в тяхна подкрепа. Именно в този смисъл е
нормата на чл. 9 ЗЗДискр. В случая такива факти и доказателства от страна на
жалбоподателя не са представени. Налице са единствено твърдения. Тези
твърдения, както бе обсъдено в мотивите към настоящото съдебно решение, не са
достатъчни, за да се обърне доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр. така,
че ответните страни по жалбата да бъдат поставени в позиция да доказват липса
на извършено нарушение на антидискриминационното законодателство.
А и доказателствата,
представени от изп. директор на „“Юта“ АД сочат точно на обратното. Тя като
работодател се е съобразявала с физическото състояние на С. Е., с решенията на
ТЕЛК/НЕЛК за противопоказни условия на труд-физическо и психическо натоварване,
нощен труд, дежурства, работа на открито и висока температура, вдигане на
тежести, пълен работен ден, като в противоречие с изискванията за длъжността,
на която е бил той-„огняр“, е направила всичко възможно да му облекчи условията
на труд, въпреки, че това е създавало нужда от друг служител да покрива времето
за почивка и 4-часовия работен ден на Е.. В тази връзка няма и как да се
приеме, че оспорването от нейна страна на решенията на ТЕЛК/НЕЛК могат да се
приемат за различно третиране на Е. и за наличие на дискриминация по повод тези
й действия.
Напротив, именно
поради ограничителните условия за труд, които са препоръчани спрямо Е. от
експертите в решенията на ТЕЛК/НЕЛК, които според Р. противоречат на
изискванията за тази длъжност и на Наредба 2/17.01.2001г., според която за
работа като огняр лицето следва да е физически и психически здраво, тя е
предприела тези действия за обжалване на ЕР. Но тези й действия не са
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.
Ето защо Решение
№424/13.07.2020г. по преписка №139/2018г. на Комисията за защита от
дискриминация е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените основания на чл.
146, т. 3 и т.4 от АПК – допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон, поради което доводите на
жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.143, ал.4, вр. с ал.3 от АПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени на поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Те се определят по реда на чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100
лева.
По отношение разноските,
поискани и от заинтересованата страна, чрез адв. Б. М., представляваща В.М.Р.:
Към настоящата
дата и конкретно от 11.09.2019г., В. Р., съгласно справка от Търговски регистър
и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е изгубила качеството си на изпълнителен
директор на „ЮТА” АД, гр. Русе.
Независимо от
участието й като заинтересована страна по делото, тя не е доказала направени
разноски в съдебното производство.
Разноски са
направени, видно от пълномощно и съответно договор за правна помощ (л.61, л.65
и сл.) приложено по настоящото дело, не от В. Р., конституирана като заинтересована
страна по делото, а от „Юта АД“, чрез изп. директор Е. А.. Нито Е. А., нито „Юта
АД“ имат качество на страна по настоящото дело. Спрямо тях не се дължат и няма
как да бъда присъдени исканите разноски именно по причина, че те не са участници
в съдебния процес. Затова и искането на адв. Б. М. за присъждане на разноски се
оставя без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.Г.Е. ***.07.2020г. по преписка №139/2018г.
на Комисията за защита от дискриминация, в частта с което Комисията е установила, че В.М.Р., изпълнителен
директор на „ЮТА” АД, гр. Русе, НЕ Е ОСЪЩЕСТВИЛА дискриминация по смисъла на
чл.4, ал.2 от 33Дискр. във вр. с чл.4, ал. 1 от 33Дискр., във вр. с §1, т. 1,7
и 8 от ДР на 33Дискр. по признаци „лично положение” и „увреждане“, по отношение
на С.Г.Е. ***.
В останала му
част решението на КЗД като неоспорено е
влязло в сила.
Осъжда С.Г.Е. *** да заплати на Комисия за защита от
дискриминация гр. София направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100(Сто) лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: