Решение по дело №19965/2013 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 967

 

 

 

гр. Пловдив, 28.03.2017 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19965 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективносъединени искове по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от А.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** против УБАЛ „Св. Георги” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерски шосе” № 66, представлявано от изп. директор проф. д-р К. Д. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1200 лв., получена без основание по повод извършена по спешност сърдечно-съдова интервенция на съпруга и И. З. И., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че през м. декември 2008 г. съпругът на ищцата, И. З. И. е постъпил по спешност в УМБАЛ „Св. Георги” –Хирургичен блок, на бул. „Пещерско шосе”, където му е била извършена сърдечно-съдова интервенция. Посочва се, че на същият от 2005 г. с решение на ТЕЛК е определена намалена трудоспособност І-ва група инвалидност, за която е получавал пенсия и е бил здравноосигурен в периода, без прекъсване на осигурителните права. Заявява се, че на 09.12.2008 г. преди изписване на И. от болничното заведение, ищцата е заплатила на ответника сумата от 1200 лв., взета назаем от нейни близки, поискани за извършената по спешност интервенция, за което и е бил издаден фискален бон и фактура № 24863/09.12.2008 г. Твърди се, че лечението на И. следва да бъде безплатно, защото е здравноосигурен, и разходите по отчетената клинична пътека № 45, по която е лекуван същия са заплатени изцяло от РЗОК. Заявява се, че няма основание да бъде заплащана сума в такъв размер тъй като скъпоструващ консуматив на тази стойност се явява коронарен стенд, какъвто не е поставен на болния, а и той също подлежи на заплащане от РЗОК до посочената сума.

В указания по чл.131 от ГПК срок е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва заявената притенция като твърди, че не е заплащана от пациента притендираната сума или от ищцата, както и че не е налице валиден документ установяващ това. Заявява, че приложеният при леченито на пациента „балонен катетър„ не е сред медицинските изделия, които се заплащат от НЗОК и подлежи на заплащане от пациента. Оспорва правото на ищцата да получи възстановяване на посочената сума, тъй като същата би следвало да се дължи на всички наследници на починалия пациент.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-Квитанция № 24863/09.12.2008 г. и фискален касов бон от № 159/09.12.2008 г.  е видно, че на 09.12.2008 г. от името на И. З. И. е заплатена в полза на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД сумата от 1200 лв. явяваща се доплащане за консумативи.

От изготвеното заключение от 09.09.2014 г. по извършената ССЕ е видно, че платената от името на И. З. И. сума от 1200 лв. е осчетоводена при ответника като плащане на медицински такси и услуги.

От представените писмени доказателства-епикриза от 09.12.2008 г. на УМБАЛ „Св. Георги”; медицинско досие № 45, писмо от 08.02.2017 г. на РЗОК-Пловдив и показанията на св. М. е видно, че по време на лечението на И.И. в болничното заведение на ответника в периода 08.12.2008 г.-09.12.2008 г. на последния е извършена манипулация „реваскуларизация на интермедиерен клон с лекарство-освобождаващ балон и дилатация на ЛАД в проксимален сегмент също лекарство-освобождаващ балонен катетър”., като консуматива за изпълнение на операцията не е бил заплащан от здравната каса и е бил на стойност около 1000-1200 лв. Балони излъчващи лекарство са включени в номенклатурата на заплащаните такива от НЗОК извън цената на клиничната пътека от 01.07.2014 г.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните комулативнопредвидени предпоставки: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Установяването на факти сочещи наличието на тези елементи стои в тежест на ищеца.

Предвид събраните по делото писмени доказателства и изготвеното заключение по извършената ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно извършено съдът намира за установено извършено плащане на притендираната сума от името на трето лице за производството-И. З. И. в полза на ответника. Предвид това неможе да се приеме, че е настъпило имуществено разместване в патримониума на ищцата и ответника в резултат на осъщественото плащане, тъй като по делото не е установено то да е осъществено физически и документално от нея и със нейни лични средства. Поради това не е налице и първата от предвидените предпоставки за уважаване на притенцията. Макар и това да е достатъчно условие за отхвърляне на иска и без да се обсъжда наличие на останалите такива, настоящия състав намира, че за пълното на изложението следва да бъде отбелязано, че установените факти за заплащане на сумата като стойност на вложени в лечението на пациента И. З. И. консумативи или осъществени медицински услуги, свързани с извършване на манипулация по поставяне в артериите на тялото му на специални медикаменти, незаплащани от НЗОК към момента на извършването, сочи наличие на основание за осъществяване на притендирания разход в полза на ответника, а от там и липса на втората предпоставка на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД.

По изложените съображения съдът намира, че иска е недоказан и като такъв се явава неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане за това.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** против УБАЛ „Св. Георги” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерски шосе” № 66, представлявано от изп. директор проф. д-р К. Д. иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1200 лв., получена без основание по повод извършена по спешност сърдечно-съдова интервенция на съпруга и И. З. И., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

 

                                                        СЪДИЯ:

                                                                  /п/ Димитрина Тенева

Вярно с оригинала

ВК