Р Е Ш Е
Н И Е
№ 50
Гр.Бяла, 09.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година,
Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при участието на секретаря Валентина
Великова, сложи за разглеждане гр. дело
№ 985 по описа за 2019г. и като
разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
чл.124,ал.1 и чл.134 от ГПК.
Ищецът
моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, че не дължи сумата от 11 008.36 лева с ДДС, представляваща
едностранна корекция на сметката му за минал период от 12.05.2015 г. до
16.07.2019г., за която сума е издадена фактура № **********/07.10.2019 г.,
начислена по партида за обект в гр.Б., ул. „Ц.О.“ № **, за Клиентски номер ****,
и абонатен номер - ***.
В предоставения по чл. 131 от ГПК срок, е
депозиран отговор от ответника, с който оспорва иска по основание.
Съдът, въз основа на установеното,
като съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Съгласно представената по делото
експертиза (от отговора на въпрос 2), записаната в регистри 1.8.3 и 1.8.4
информация не се визуализирала, тъй като за нея нямало определен времеви
интервал в денонощието, т.е. в РБ записаното число трябва да е нула. В о.с.з.
от 11.02.2020г. вещото лице посочва, че не може да отговори на въпроса, дали
третата тарифа е дневна, нощна или върхова, тъй като трябва да се види часовият
диапазон. Обстоятелството, че към датата на монтажа на процесния електромер
същият е бил с нулеви показания за дневна и нощна тарифи (тарифа 1.8.1. и
1.8.2), не може да обуслови извод, че начисленото количество ел. енергия по
трета тарифа (1.8.3) е реално потребена от абоната, тъй като при процесния
електромер липсват данни в сборния регистър (сборът е нула), както и не е
налице яснота какво е било показанието в регистър 1.8.3 при монтиране на
електромера.
От събраните по делото гласни
доказателства - отговорите на вещото лице, се доказа, че не може да бъде
безспорно установено, кога е преминала начислената ел. енергия. Дори и да се
приеме, че начисленото в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е потребена, по
делото не е установено каква част от него е потребена при дневна и каква част -
при нощна тарифа, респ. за какъв период от време. При липса на данни за
периода, в който ел. енергия е била потребявана реално, преценената корекция
води до неоснователно обогатяване на ответното дружество.
Напълно неясни остават обстоятелствата
в кои часови диапазони са действително консумирани натрупаните в скрития
регистър показатели. Неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.3 е
потребена от ищеца - абонат за процесния период.
Общите условия вменяват като
задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е
част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да
се получи цената. В процеса не се доказа точния период на доставката и дали
това количество е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за
дължимата за него цена, което налага извод, че ответникът не доказва в хода на
процеса основанието, на което сумата е дължима от потребителя - ищец.
По отношение на твърдението за външна
намеса на софтуера на електромера, собственост на ответника, безспорно в
процеса се доказа, че такава намеса може да извърши единствено лице със
специални знания и умения и което има достъп до специалния софтуер на СТИ.
При разпита в о.с.з. от 11.02.2020г.
св. В.Д. обясни, че е възможна е външна намеса на електромера от този, който
има познания и може да манипулира тази трета тарифа. Служителите на ответника
боравят със софтуера след проведено обучение за това. Т.е. необучено лице няма
възможност да го манипулира.
От обясненията на вещото лице в о.с.з.
от 11.02.2020г. се установява, че само служителите на ЕРП Север имат право да
правят промяна на софтуера. Вещото лице посочва също, че е възможно е да се
установи кога е била направена тази софтуерна намеса. Наред с това доц.С. - в.л. сочи, че „Би трябвало да има регистър и
да се занесе електромерът във Велико Търново, за да отговорят кога е пробито,
но скъпо струва“. След като има такава възможност, но не е извършена от
ответника, то твърденията на същия в настоящия процес за евентуална намеса са
недоказани, а начисляването на допълнителни суми от датата на монтажа е
неоснователно. В процеса не се установява, началният момент в който е започнало
неточното отчитане на електроенергията, преминала по всяка от тарифите - първа,
втора и по скритите регистри, което, както се посочи по-горе, води до
недължимост на посочената в процесната фактура сума.
Вещото
лице се позовава в експертизата си на метрологичната експертиза. Предвид това съдът
счита, че остава недоказано твърдението на ответника, че при извършена
софтуерна промяна/препрограмиране на електромера на ищеца и е включен третият
тарифен план, по който неправомерно се е начислявала неотчетена ел. енергия.
Безспорно се доказа, че за да се
манипулира електромерът по твърдения от ответника начин е необходим
специализиран софтуер, до който имат достъп само дружеството, което стопанисва
средствата за измерване. За да се оперира с този софтуер до степен, която би
позволила манипулация на регистрите, са необходими специални технически и
компютърни познания, които средният потребител не притежава.
В конкретния случай не може да се даде
категорично становище дали установените показания по тарифа 1.8.3 са от
действително преминала през СТИ ел. енергия, или е налице софтуерно нанасяне на
тези данни.
В същото време не се установява кога и
по какъв начин е извършена тази манипулация, както и от кого.
Наличието на констатиран пробив в
софтуера на измервателното средство е в нарушение на изискванията на чл. 31 от
ПИККЕ, съгласно която разпоредба: „Данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп
чрез пароли и/или други софтуерни ключове, определени от собственика на
измервателната система, или чрез защитени с пломби хардуерни ключове.“ Поради
това, последиците от неизправността на средствата за търговско измерване следва
да се понесат от собственика им- ответник в настоящия процес.
Съгласно чл. 42, ал. 5 от ПИККЕ, „обслужването
на измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три месена и включва
проверка на същите. В случай, че при проверката не са установени отклонения,
неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, в досието
по чл. 33 се отразява това, датата на извършване на проверката и други данни
във връзка с нея. В случай, че при проверката са установени отклонения,
неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, се
съставя констативен протокол по реда на чл. 49.“ С неизвършването на
задължителните тримесечни проверки, в който да се установят евентуални
установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в
измервателната система, ответното дружество не е проявило грижа на добър
стопанин, поради което и не може да се приеме, че неизправността в
измервателния уред е причинена от потребителя на електрическата енергия/ищец, а
напротив същата се дължи на неизпълнение задълженията на посоченото дружество.
Съгласно чл. 40, ал.1 от Общите условия, „Електроразпределение Север” АД е
длъжно да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране
и поддържане в изправност на средства за търговско измерване. Поради горното ищеца
не следва да носи отговорност за неизправността на електромера, собственост на
ответника.
Неоснователно е твърдението на
ответника, че на основание чл. 32, ал. 1 от ПИКЕЕ за процесния електромер не
следва да се поддържа досие. Посочената разпоредба касае съдържанието на
досието, а не отменя задължението на ответника за водене на такова досие за
процесния електромер, вменено с чл. 33 от ПИКЕЕ.
Отделно самостоятелно основание за
уважаване на иска е това, че отчетът по третата тарифа, по която се твърди, че
е преминало количеството неотчетена ел. енергия, е скрит и недостъпен за
потребителя регистър, което е в нарушение с разпоредбите на чл. 10, ал.1,
чл.11, чл. 29 и чл.31 от ПИКЕЕ. Съгл. чл. 10 от ПИКЕЕ: „Операторът па
съответната мрежа е длъжен да осигурява на страна, която купува или продава
електрическа енергия, възможност за визуален достъп до показанията на
визуализираните регистри на средствата за търговско измерване в съответствие с
избраната от страната тарифност на измерване.“ Това задължение е вменено на
„Електроразпределение Север” АД и в чл. 46 от общите условия на договорите за
пренос на ел. енергия.
С Решение № 1081/07.02.2008г.,
постановено по търг. дело № 657/2007г. на ВКС, както и чл.13 от Директива № 2006/32/ЕО
от 5 април 2006г. на Европейския парламент, съгласно които, държавите-членки
гарантират чрез вътрешните си нормативни механизми, че сметките се изготвят от
енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и
фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно
потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин и купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. След
като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер,
с който разполагат само неговият производител и енергийно дружество, очевидно
възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. Отчетът по
скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на Общите условия
на дружеството, посочените по-горе разпоредби на ПИКЕЕ, на Закона за
енергетиката, на Закона за защита на потребителите, както и на европейското
законодателство, задължаващи дружеството-доставчик да осигурява на страната,
която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване.
Ищецът е нямал достъп до информацията
в скрития регистър, с което са нарушени правата му като потребител. Това само по
себе си води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на
сметка.
Безспорно по делото се доказва, че
присъединяването на процесния обект към електроразпределителната мрежа, ищеца е
заявил за доставка ел. енергия, която да се измерва отчита с две скали - дневна
и нощна електроенергия, т.е. по регистър 1.8.1 и 1.8.2. Не е заявявана доставка
на ел. енергия по три скали, поради което ищеца не дължи заплащане на ел.
енергията, отчетена в трети - скрит регистър. При липса на изрично и
индивидуално уговорени условия за отчитане по три тарифи, параметризирането на
електромера да отчита по този начин не е обвързващо за потребителя, тъй като
представлява отклонение от договора и пряко противоречие с чл.120, ал.4 от ЗЕ,
които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел.напрежение,
когато това е възможно. Същото е посочено и в чл.11, ал.1 от ПИККЕ - Когато
утвърдените тарифи предоставят възможност на клиентите от дадена група да
избират тарифността на измерване на количеството електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа е длъжен
да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор
на клиента.“
Тъй като ищецът е битов абонат, при
липса на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по три тарифи,
параметризирането на електромера да отчита по този начин не е обвързващо за
потребителя, тъй като представлява отклонение от договора.
Недоказана в процеса остана и
ценообразуването - начинът, по който е определена претендираната от ответника
цена за начислената ел. енергия. Видно от обясненията на вещото лице, при
разпределение на начислените киловати по периоди, това не е извършено на база
реално преминала в периодите от 12.05.2015г. -16.07.2019г. количество
електрическа енергия, а разпределението е направено пропорционално, на база заплатената
от ищеца консумирана ел. енергия за посочените месеци. Това пропорционално
разпределение категорично не може да бъде безспорно доказателство за дължимо
заплащане за абстрактно определени количества по периоди на база
„пропорционално разпределение“. Неоснователността на начисляването на
допълнителните консумирани количества ел. енергия се потвърждава и от
представените по делото писмени доказателства - Справка за потребление през
последните 12/24/36 м, представена от ответника и фактурите за месечна
консумирана енергия след 26.10.2019г. и приложения към тях, от които е видно,
че консумацията на ел. енергия след смяна на електромера на 16.07.2019 г. и
монтажа на новото средство за измерване не се е увеличила и съответства на
количествата, отчитани и заплащани преди извършване на корекцията.
В настоящия казус не е изпълнено и
другото изискване - на чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 104а, ал.2, т.5, б.“а“ ЗЕ, а
именно предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция. Това е така, тъй като към датата
на извършване на проверката (16.07.2019г.) и корекцията, новите Общи условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-про продажби“ АД, одобрени с
решение ОУ -06/21.07.2014г. на ДКЕВР и съобразени с чл.98 а от ЗЕ, не са били
действащи, тъй като решението на ДКЕВР за одобряването им е било отменено с
решение № 90 от 06.01.2016г. на АС - София по адм. д. № 2731/2015г., потвърдено
с решение № 798 от 20.01.2017г. на ВАС по адм. д. № 3068/2016 г. IV о. За
процесния период действат Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, одобрени с Решение № ОУ-06/07.11.2007г. на ДКЕВР. Тези
общи условия са били заварени от новата уредба (която с изменението на чл. 98а,
ал.1, т.6 ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. изисква като необходимо задължително
съдържание на ОУ задължително уреждане в съдържанието им и на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл.83,
ал.1, т. 6 ЗЕ) и в тях липсва регламентация на посочената процедура, чрез ясно
уточняване на начините за редовно уведомяване, като в чл. 24, ал. 2 от тези ОУ
е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това
(Решение по чл.290 от ГПК № 173 от 16.12.2015г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г.,
II т. о.,ТК).
На основание гореизложеното, съдът
счита, че в хода на процеса ответникът не е установил наличие на основание и
законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на ищеца. Обратно, в
хода на процеса безспорно се доказва, че начислените от ответника количества
ел. енергия, като едностранна корекция за изминал период и за които е издадена
процесната фактура, са недължими и недоказани, нито по основание, нито по
размер. Безспорно се установи, че ищеца не дължи процесната сума, като цена за
реално доставена до обекта му ел. енергия в рамките на исковия период.
Относно разноските.
Съгласно т.1 от ТР 6/2012г., на ВКС,
ОСГТК, Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението и съобразно доказателствата за размера
му. Чл.7, ал.2, т.4 се явяват само възможност, но не и задължение на съда за
намаляване на хонорара на адвоката до минимум в размер на 860.25 лв.
Съобразно отправеното искане и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца направените разноски в общ размер на 1 645 лв., представляващи
сбор от следните суми: за адвокатско възнаграждение 1200лв, за заплатена
държавна такса 440.00 лв. и за удостоверение 5,00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009,
район Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Е, бул.“Вл.Варненчик“ № 258,
представлявано от Н.Й.Н. и Р.Г. Л. заедно и поотделно със с.а. гр.Р., ул.“М.“ №
***, че В.Н.Н., ЕГН-********** ***. адв.Н. не дължи сумата от 11 008.36 лв.
/единадесет хиляди и осем лева и тридесет и шест ст./ с ДДС, представляваща
едностранна корекция на сметката му за минал период от 12.05.2015г. до
16.07.2019г., за която сума е издадена фактура № **********/07.10.2019г., начислена
по партида за обект в гр.Б., ул.“Ц.О.“ №
**, за Клиентски номер ***, и абонатен номер - ***.
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009,
район Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Е, бул.“Вл.Варненчик“ № 258,
представлявано от Н.Й.Н. и Р.Г.Л. заедно и поотделно със с.а. гр.Р., ул.“М.“ № ***, да заплати на В.Н.Н., ЕГН-********** ***.
адв.Н., сумата от 1645,00 лв./хиляда шестстотин четиридесет и пет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /п/