Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260485
гр.Бургас, 20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 2962 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е висящо пред РС Бургас за втори път след като с Решение № 933/24.07.2020г. по
КНАХД № 1168/2020г. по описа на Административен съд Бургас е обезсилено Решение
№ 339/11.03.2020г. по НАХД № 5721/2019г.
на РС Бургас и са дадени указания като страна по делото да се конституира ЦУ на
НАП.
Предмет
на настоящото производството е жалба, подадена от „Понс-Комерс“ЕООД, ЕИК
********* против наказателно постановление № 466389-F489645/12.09.2019г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на
основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като се излагат подробни
съображения.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща представител, за него е
депозирано писмено становище от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и
моли за отмяна на НП.
За
Административнонаказващият орган ЦУ на НАП, се явява юрисконсулт С., която
оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срок видно от служебна бележка (л. 51) в НП е допусната техническа
грешка и същото е връчено на 13.11. 2019г., а жалбата е подадена с п.к. от
20.11.2019г., от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Съдът
по същество намира, че на 28.05.2019г. в 15,10 часа е извършена проверка в
търговски обект – супермаркет Велека, находящ се в гр.******************,
стопанисван от жалбоподателя. При извършената проверка е установено, че съгласно дневен финансов
отчет „х“ от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално
устройство, касовата наличност на паричните средства в брой е в размер на
588,58 лева. Фактическата наличност на
паричните средства в касата на търговския обект, съгласно представен опис на
паричните средства е в размер на 370,64 лева. Сумата на паричните средства в
касата е изброена от Милена Маджарова управител. За извършената проверка и
направените констатации е съставен протокол, съставен на основание чл.110, ал.4
вр. с чл.50, ал.1 ДОПК.
На
31.05.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. При съставянето на
акта представляващия дружеството е получил препис от него и е посочил, че не е
налице нарушение.
Сезиран
с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр. 2 вр. чл.1 от ЗДДС е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а издаденото въз основа на него наказателно
постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок.
Разпоредбата
на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност като в изпълнение на посочената
разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Не
е спорно, че процесният магазин е търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР
на ЗДДС. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от посочената Наредба предвижда, че
извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В случая е установено по делото, че в
проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя, има работещо фискално
устройство, което притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени”
суми, но е установена разлика в размер на 217,94 лева, която не е отразена във
фискалното устройство. Законодателят е предвидил, че всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми като не е предоставил възможност за преценка
поради какви причини не се отчита промяната в касовата наличност. В случая с
наличието на фактическа наличност в касата, различна от тази, отчетена с ФУ,
жалбоподателят е допуснал нарушение и затова правилно е била ангажирана
отговорността му.
Неоснователен е доводът, че не може да се налага санкция на дружеството,
защото се касаело за нарушение на конкретно физическо лице. Отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна и се изразява в разминаване между
правно дължимото и фактическото състояние при осъществяване на тяхната дейност.
В конкретния случай при проверка на дейността на търговеца е констатирано
такова разминаване, поради което му е наложена санкция. Възприемане на тезата
на жалбоподателя обезсмисля предвиждането на санкции за юридически лица в
закона, тъй като последните винаги извършват действия чрез съответните
физически лица, които са част от персоналния им състав.
Неоснователно е и възражението, че били издадени други идентични
наказателни постановления. Чрез издадените НП жалбоподателят е санкциониран за
отделни нарушения и носи самостоятелна отговорност за всяко едно несъответствие
между фактическата наличност и установеното чрез фискалното устройство. При
работещи в обекта няколко каси и устройства към тях, съответствието следва да е
налице поотделно за всички и за всяко нарушение нарушителят следва да търпи
отделна санкция като не намират приложение правилото на чл. 26 НК.
Обстоятелството, че наличните
средства са изброени от служител на дружеството е в полза на проверявания
субект сам да заяви какви са наличните средства и не накърнява неговите права,
дори напротив по този начин в максимална степен е гарантирано, че описът
отговаря на фактическата наличност.
По
наказанието: Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.
В
случая на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание
имуществена санкция съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
в минималния предвиден от законодателя размер от 500 лева, поради което
приложението на закона е правилно.
Относно
възражението, че следва да се приеме, че нарушението е маловажно, съдът намира,
че не е налице маловажен случай. Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган
за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да
се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс –
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните
по делото не може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за
типично по вид нарушение, насочено срещу фиска още повече, че видно от
събраните доказателства се касае за нарушение в дейността на няколко от касите
в обекта.
По
тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди.
Съгласно
на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
наказателното постановление се потвърждава и на АНО се дължат разноски на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно потвърждаването на наказателното постановление в размер на 80 лева
като се отчита фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 466389-F489645/12.09.2019г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „Понс Комерс“
ЕООД, ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА
„Понс Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Рилска“, № 14, да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС