Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 7 състав, в публично заседание на двадесет и втори април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ Д.
при участието на
секретаря МИРОСЛАВ МИНЕВ, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 493 по описа на съда за 2019
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 50 във вр. чл.
52 от ЗЗД от Х.Ф.Х., ЕГН **********, като баща и законен представител на А. Х.Ф.,
ЕГН **********, чрез адв. М.Р. против Т.Й.Д.,***: да бъде осъдена ответницата
да заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания
на малолетния А. /на 10 г. /, причинени от ухапване на куче порода „Пинчер“,
собствено на ответницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането
31.07.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 31.07.2018 г. около 19,15 часа детето А. Х.Ф., ЕГН **********,
както си играло пред блок 204 в кв. „Чародейка“ гр. Русе минало покрай куче
порода „Пинчер“, разхождано на повод от М.А.К., което без да бъде провокирано
от детето го ухапва многократно, заплита се с повода си в краката на момчето и
това не позволява на детето да се отскубне и да избяга, което удължава атаката
на кучето и стреса, който преживява детето се увеличава. На другия ден детето е
прегледано в УМБАЛ „Канев“ от съдебен лекар д-р Митева, която констатирала
охлузвания, одрасквания и кръвонасядания по лявата подбедрица на детето, при
които увреждания, то е изпитало болки и страдания. При проверка в Районна
прокуратура Русе било установено, че кучето „Пинчер“ е стопанисвано от
ответницата и е причинило лека телесна повреда на детето. Твърди се, че след
инцидента детето имало психически травми, плакало продължително, било
стресирано. Няколко седмици след ухапванията момчето спало неспокойно,
затворило се в себе си и спряло да излиза и да си играе с приятелите, и в
момента има страх от кучета. Тази травма се отразила и в ежедневния живот на
семейството.
В законоустановения срок
е подаден отговор на исковата молба, с който не се оспорва факта на ухапването,
признава се иска за обезщетение в размер на 500 лв. и се оспорва в останалата
част, като прекомерно завишен. Твърди се наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото дете, което тичайки след
футболна топка с викове приближава към кучето, при което топката и детето се
заплитат в повода и резките му движения кучето възприема като заплаха и в опит
инстинктивно да се разплете надрасква детето по бедрото и го ухапва веднъж.
Счита, че инцидента следва да се квалифицира като случайно събитие, което е
пряка последица от поведението на детето, както и от неполагането дължимата
грижа от страна на пълнолетно лице спрямо него. Счита се, че не следва да
понесе отговорността, тъй като към момента на инцидента кучето било под надзор
на трето лице М.К.. Излагат се съображения за влошени отношения между страните
от преди инцидента и затруднено материално състояние.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
На 31.07.2018 г. около 19,15 часапред блок 204 в кв.
Чародейка, в гр. Русе е станал инцидент при който куче „Пинчер“, собствено на
ответницатаТ. Й.Д., разхождано на повод от св. М.А.К.,е ухапало два пъти детето
А. Х.Ф., син на ищецаХ. Ф.Х., при което му причинило охлузвания, одрасквания и
кръвонасядания по лявата подбедрицаи детето изпитало болки и страдания.
Видно от приетите по делото писмени доказателства съдебно
медицинско удостоверение № 8231/2018 г. се
установява, че при извършен преглед на детето А. Х. Ф.на 01.08.2018 г. са
установени няколко одрасквания – две успоредни, почти надлъжни и с посока леко
от медиално към латерално с размери около 0,8 см. и три успоредни с размери по
около 1,5 см.; под тях има две охлузвания с червеникава коричка с размери по
около 0,3/0,3 см и 0,2/0,2 см. като разстоянието между тях е около 0,5 см. и са
разположени почти едно под друго, а в непосредствена близост до тях има косо
одраскване 0,8 см. с червеникава коричка. Около одраскванията и охлузванията
има бледо синкаво кръвонасядане с централно просветляване – в областта на
описаните увреждания с размери около 6/4,5 см. По задната повърхност на лява
подбедрица , в долна трета се установяват четири ивицовидни охлузвания с
размери по около 0,6/0,2 см. с червеникава коричка. Около уврежданията има
бледо синкаво кръвонасядане с размери около 4,5/3,5 см. Освидетелстваният
съобщава, че на 31.07.2018 г. около 19,15 ч. в междублоково пространство в гр.
Русе бил ухапан два пъти по лявата подбедрица от съседско куче (пинчер), което
било с повод и според заключението на съдебния лекар е възможно по начин и
време уврежданията на детето да са получени така както са съобщени.
По процесния случай във
връзка с жалба на ищеца – Х.Ф. Х.ове била образувана преписка № 4594/2018 г. в
Районна прокуратура Русе, която е приключила с постановление за отказ да се
образува досъдебно наказателно производство поради това, че не са събрани
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 325в от НК.
Установено е, че куче стопанисвано от Т.Й.Д. е нападнало детето А. Ф. и му
причинило лека телесна повреда, поради което липсва елемент от обективна страна
на състава на престъплението, а именно животното да е причинило средна или
тежка телесна повреда на човек.
По делото като свидетели
са разпитани Л.К.У., която е съпруга на
ищеца и майка на детето, А.А.Б. - сестра на майката на детето, М.А.К. -
свекърва на ответницата и Д.П.З. – съседка на ответницата.
От показанията на
свидетелката У. се установява, че е майка на А.. През лятото на миналата година
2018 излязла да си разхожда кучето, а детето й също било на площадката, пред
входа, където имат поляна и децата играели футбол. Тя излязла със сестра си, която
й била на гости и отишла до магазина да му купи вафли, но докато се върне, А.дошъл
при нея и прежълтял, със сълзи в очите й казал, че го е ухапало куче и показал
крака си. Като видяла следите от зъбите на кучето и кръвта от крака на детето
си на свидетелката й призляло. Попитала го на кого е кучето и детето й показало
св. К., която отначало отричала, но след това се извинила, че за първи път
извежда това куче, което е на снаха й, а те заминали на море, итя не знаела
характера на кучето.Казала че съжалява много, че не можала да реагира,
стресирала се, не знаела какво да прави с повода, как се движи копчето му.
Същия денкъм 8, 9 часа вечерта. свидетелката, заедно с ищеца завели А. в
Окръжна болница, където имали стачка, но дежурната лекарка им написала рецепта
с мехлем и риванол, да правят му компреси. Не му сложили ваксина против бяс,
защото детето било имунизирано скоро с други детски имунизации. Тъй като детето
нощно време се стряскало, не спяло, бълнувало на сън, свидетелката го завела да
му леят куршум и го водила на психолог. След това се оправило. Кучето било с
обратна захапка и ухапало детето на две места: на мускула на прасеца и на
глезена отзад. От крака му кървяло и излизало нещо бялокато гной. Инцидентът
бил към 8 ч. вечерта.
Според свидетелката Б.,
леля на А. /сестра на майка му/, по време на инцидента м.юни или юли миналата
година била на детската площадка с нейното дете. Доста далеч от нея бил А., на
около 200-300 м., отишъл да си вземе чантата до едно дърво. Една жена с кучето
си минавала от там и кучето се засилило към детето, но повода му се увил около
краката на детето и тогава кучето го захапало. Детето едва се измъкнало и
побягнало към майка си. Жената нямала никаква реакция, всичко станало много
бързо. Детето се разплакало, а жената с кучето продължила напред. Свидетелката
не видяла нараняванията на детето, но видяла че има кръв.
От показанията на св. К.,
свекърва на ответницата, се установява, че никога преди снаха й не е оставяла
кучето у тях, за първи път го вземали.Инцидентът станал през м.август,
свидетелката излязла да разходи кучето след обед и децата ритали топка на
поляната. Тя вързала кучето и решила да пресече през тревата, като го дърпаладо
себе си на метър и половина, два, не повече. Мярнала само топката, като се
търколила към тях и за това дръпнала кучето да отидат по-нататък, но едно дете
хукнало да хване топката и много бързо се омотало в каишките на кучето. То
започнало да я вика и свидетелката отишла и му помогнала да го размотаят. Детето
й казало че кучето го ухапало и то наистина го ухапало, но нямало кръв и то не
плакало, било като одраскано. След като излязло от каишката детето пак отишло
да играе. Свидетелката избягала нататък, разтревожила се. След около 15 мин.
дошла майката на детето, с нейното куче, и казала, че детето й е ухапано,
говорили с нея. След 2-3 дни снаха й се върнала и отишла при родителите на
детето, предложила да плати, а те отказали казали, че ще я съдят.
От показанията на св. З.,
съседка на ответницата, се установява, че била на терасата си, по време на
инцидента, при който кучето е ухапало дете. Тя само чула кучето да лае и го
познала, защото го разхождала предни години, когато стопанката му била извън
града. Не е имала проблеми с кучето, докато се грижила за него. Не е имало
случаи да лае безпричинно деца или да напада хора. Не е чула детски плач и не е
разбрала кога кучето е нападнало А., но на следващия ден видяла детето, имало
превръзка на едното краче, детето си играело на вън, не е куцало.
По делото са представени
удостоверения за доходите, които получават ответницата по 575,17 лв. месечно и
на съпругът й 603,60 лв. – брутни трудови възнаграждения.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
За да е налице
фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се ангажира
отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите
е необходимо да са налице следните елементи – причинени вреди /в случая
неимуществени/ от вещ/животно, които вреди да са в причинно-следствена връзка
със състоянието/поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите,
произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за
виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД
не се обуславя от вината на отговарящите (собственикът или надзираващият), а от
връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Ако вещта е предадена на
друго лице, което да упражнява надзор върху нея, е налице акт на съгласие,
поради което за периода на време, в който то упражнява надзора, носи и
отговорността за вредите произлезли от нея. Отговорността за вреди от вещи, не
зависи от поведението на собственика на кучето или това на надзираващия го,
както и от това къде е настъпил инцидентът. Отговорността за вреди от животни
по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви
особени качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи
и когато то не е агресивно/. В аспекта на изложеното, когато се касае за
животни, за да се ангажира отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо
да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира
животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си
качества е причинило тези вреди.
Между страните по делото
няма спор, а и това се установява от събраните гласни доказателства, както и отПостановление
от 08.08.2018 г. по преписка № 4594/2018 г. на РП Русе, че ответницатае собственик на куче порода „Пинчер“, което
куче в деня на инцидента се е намирало под надзора на св. К., поради което на
осн. чл. 50 от ЗЗД собственикът и лицето под чийто надзор се е намирало кучето
носят солидарна отговорност, като пострадалия може да насочи претенцията си за обезщетение
срещу всеки един от тях, заедно или по отделно.
По
делото се установи безспорно, че на 31.07.2018 г. около 19,15 часапред блок 204
в кв. Чародейка, в гр. Русе е станал инцидент при който куче „Пинчер“,
собствено на ответницата Т.Й.Д., разхождано на повод от св. М.А.К., е ухапало
два пъти детето А. Х.Ф., като тичайки след футболна топка се заплита в повода на
кучето. С двете ухапвания кучето е причинило на детето охлузвания, одрасквания
и кръвонасядания по лявата подбедрица и детето изпитало болки и страдания.
След като отговорността в подобни случаи е безвиновна,
е без значение дали ответницата не е могла да предотврати настъпването на
вредите /като напр. осигури подходящ намордник за кучето/. Тя отговаря само,
защото е собственик и това й качество е водещо и обуславящо, за абсолютната
основателност на иска, насочен срещу нея. Изискуемото „бездействие” във фактическия
състав на нормата на чл. 50 от ЗЗД е релевантно само от гледна точка на това
дали собственикът/ надзорникът на вещта е успял да попречи на осъществяването
на деликта, но след като не го е направил, независимо от причините за това, той
нито може да се освободи от отговорност, нито пък последната може да бъде
намалена.
Относно вида и степента
на претърпените от малолетния вреди се установява следното:
От съдебно медицинско удостоверение
№ 8231/2018 г. се установи, че при извършен преглед на детето А. Х.Ф. на
01.08.2018 г. са установени множество одрасквания, охлузвания с червеникави
корички, около тях синкави кръвонасядания - в областта лява подбедрица. По тези
данни установените увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния
признак – болка и страдание.
За причинените на детето
болки и страдания са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията
на свидетелката У. и св. Б., се установява, че детето било прежълтяло,
разплакано, от раните по крака му изтичало кръв, правили му компреси и го
мазали с мехлем, нощно време се стряскало, не спяло, бълнувало на сън,
свидетелката У. го завела да му леят куршум и го водила на психолог.
Размерът на
неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от ГПК.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4686/2013 г., IVг. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед
характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на пострадалия, възможностите му
за възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането. Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия.
В случая, като взе
предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 1000 лв. съответства
на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира причинения от
травмата емоционален и психически дискомфорт и неудобства от друг характер,
като се отчита и това, че оздравителният процес е приключил нормално и без
проблеми в зарастването, няма останали белези от ухапването, не се събраха
доказателства за усложнения и инфекции, несе установиха трайни увреждания по
психиката на детето, което продължава да играе нормално. По делото не се
установи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето, което е
тичало след топката, като не е целяло по никакъв начин да предизвиква или
дразни кучето. Обезщетението следва да се присъди с начален момент от деня на
увреждането 31.07.2018 г., доколкото случаят касае деликт и по смисъла на чл.
84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът тук се счита в забава и без покана.
По отношение на
разноските:
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца е уважен частично. Предвид
това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството общо 720
лв. съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 240 лв.
Ответникът е направил разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.,
като съгласно чл. 78, ал. 3 на него също му се дължат разноски по съразмерност
с отхвърлената част от иска – в размер на 335 лв. С оглед компенсирането на вземанията за
разноски, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за сумата от 95
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДАТ. Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ф.Х.,
ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетния А. Х.Ф., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от ухапване от собственото
на Т.Й.Д.,ЕГН **********, куче, порода „Пинчер“, ведно със законна лихва, начиная от
31.07.2018 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
уважения до пълния предявен размер от 3000 лева.
ОСЪЖДАХ. Ф.Х., ЕГН **********, като баща и законен
представител на малолетния А. Х.Ф., ЕГН **********, да заплати наТ. Й.Д., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 95 лв. по съразмерност и
компенсация.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/