О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр.
Пловдив, 25.02.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в закрито заседание на 25.02.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа докладваното
от Председателя ч.адм. дело № 131 по описа за 2019 год. и взе предвид следното
:
Производство по чл.216,ал.5 от ЗУТ.
Образувано е по частна жалба
вх.№ 814 от 15.01.2019г. на В.И.Д. *** срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-52/17.12.2018г.
на Началника на РДНСК-Южен централен район, с която е прекратено производството
по жалба срещу одобрени инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 33/20.03.2018г.
на Гл.архитект на Район Централен - Община Пловдив.
Жалбоподателката
В.И.Д. моли да се отмени обжалваната заповед и жалбата й против разрешението за
строеж да бъде разгледана и уважена. Излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност. Твърди, че е заинтересовано лице по чл.149,ал.2 от ЗУТ,
тъй като е собственик на идеална част от
урегулирания поземлен имот и на етаж от сградата. В подкрепа на твърденията и
възраженията си прилага писмени доказателства.
Ответникът по частната жалба
Началникът на РДНСК-ЮЦР не дава становище.
Като
разгледа жалбата,изложените твърдения и възражения, приложената административна
преписка и след преценка на обжалвания административен акт, Съдът намери
следното:
По допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката
на 22.12.2018г.,видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е постъпила
в администрацията на РДНСК-ЮЦР на 07.01.2019г., което е в рамките на 14-дневния
срок за обжалване,съгласно приложимата разпоредба на чл.215,ал.4 от ЗУТ и с
оглед на определение № 1401/16.07.2018г. по ч.адм.д.№ 1926/2018г. на
АС-Пловдив,с което въпросът за допустимостта на жалбата е решен със сила на
пресъдено нещо, съдът приема,че жалбата е ДОПУСТИМА и ще се разгледа по същество.
По същество:
За да постанови обжалваният
административен акт, началникът на РДНСК-ЮЦР е приел, че жалбата на Д. е
недопустима, тъй като същата не се явява заинтересовано лице по смисъла на
чл.149,ал.2,т.1 от ЗУТ. Изложени са доводи, че съгласно чл.185,ал.1,т.2 и т.3
от ЗУТ не се изисква съгласието на останалие собственици на етажната
собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях,
когато не се променя предназначението им, не се отнемат общи помещения и площи
или части от тях и не се променя предназначението им и не се изменят съществено
общите части на сградата.
Заповедта е постановена в противоречие с
материалния закон.
Издаденото и оспорвано Разрешение за
строеж № 33/20.03.2018г. има за предмет
„Основен ремонт и ново стълбище към първи жилищен етаж- СО с идентификатор ***** в УПИ Х-646, кв.156“.
Следователно,касае се за преустройство
на собствен обект и реконструкция по смисъла на §5,т.42 и 44 от ДР на ЗУТ и тук
приложение намира нормата на чл.149,ал.2,т.3 от ЗУТ, според която
заинтересованите лица, на които следва да се съобщава разрешението за строеж са
собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно
собствениците в етажната собственост. След като е налице сграда с два етажа и
обособени самостоятелни обекти, собствениците на които са различни, то по
смисъла на чл.38 от ЗС е налице етажна собственост, като несъмнено
жалмбоподателката е етажен собственик. Освен това, изискването или не на съгласие
по чл.185 от ЗУТ не определя кръга на заинтересованите лица, а касае
предпоставките за учредяване и прехвърляне на право на строеж. Щом е налице
преустройство от вида на описаните по чл.185 от ЗУТ, то собствениците и
носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в
етажната собственост са заинтересовани лица на основание чл.149,ал.2 т.3 от ЗУТ
и разполагат с право на жалба, съгласно чл.149,ал.3 от ЗУТ. Аргумент за това
е,че се касае за разрешено изграждане на ново стълбище,което по смисъла на §
5,т.38 от ДР на ЗУТ е нов строеж. А видно от обяснителната записка по
преписката е и предвиждането на промяна на предназначението на едно помещение
от шивашка работилница в жилищно. Следоветлон, мислима е и хипотезата на
чл.149,ал.2,т.1 от ЗУТ.
Като е приел обратното, началникът на
РДНСК-ЮЦР неправилно е прекратил производството по подадената срещу
разрешението за строеж жалба.
Ето защо оспорената заповед следва да се
отмени и преписката да се върне за произнасяне по същество на подадената жалба
срещу разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект.
Водим от горното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-ЮЦР-52/17.12.2018г.
на Началника на РДНСК-Южен централен район, с която е прекратено производството
по жалба на В.И.Д. *** срещу одобрен инвестиционен проект и Разрешение за
строеж № 33/20.03.2018г. на Гл.архитект на Район Централен - Община Пловдив.
ВРЪЩА преписката на Началника на
РДНСК-Южен централен район, за произнасяне по същество по жалбата на В.И.Д. ***
против Разрешение за строеж № 33/20.03.2018г.
на Гл.архитект на Район Централен - Община Пловдив,заедно с одобрения
инвестиционен проект.
Определението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ