Определение по дело №2229/2020 на Административен съд - Варна

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                          №       /           2021г.                 

Административен съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май , през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:                                                  

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 

като разгледа адм.д.№ 2229/2020г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе предвид следното:                      Производството е по реда на чл.145 във връзка с Наредба № 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.

С Определение № 6093/20.05.2021г., постановено по адм.д.№ 2552/2021г на ВАС на РБ е отменено Определение № 66/12.01.2021г., постановено по настоящото производство, с което същото е прекратено, а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В първоначално подадената жалба е въведено искане за освобождаване от задължение за заплащане на дължимата държавна такса. Представена е декларация за материално и гражданско състояние, в която е отбелязано, че жалбоподателката не получава месечен доход, няма сключен граждански брак, не притежава недвижими имоти, МПС,  дялове и акции в търговски дружества и парични влогове.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като при разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид  доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост. Представена в конкретния случай е декларация, за която законът позволява страната да се ползва от данните в нея само досежно своето имуществено състояние, доколкото изрично в разпоредбата на чл.83, ал.2, т.2 от ГПК това е конкретно регламентирано.

За всички останали предпоставки, а именно : доходите на лицето и неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, и др., страната следва да представи съответните доказателства, издадени от компетентните органи. Законът не предвижда възможност тези обстоятелства да се установяват чрез представянето на декларация. Жалбоподателката не е представила доказателства за установяване на тези факти. Представени са документи на немски език, а съобразно чл.4 ал.1 от ГПК, съдебният език е българският, поради което не може валидно да се установи относимостта им към предмета на спора.   Съдът е обвързан от посочените правни основания, предполагащи наличие в кумулация на всички предпоставки, цитирани по-горе     и не разполага с основание да допуска изключение.

Съдът съобразява, че:

 С Разпореждане №11322/15.10.2020г. вече са дадени на жалбоподателката указания: 1/ Да представи доказателства,  сочещи на внесена държавна такса в размер от 10,00лв. (десет лева), по сметка на Административен съд – Варна, при БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: ***, ВІС: UNCRBGSF;

2/ Да посочи административен адрес / не пощенска кутия/и телефон с цел валидно връчване на съобщения;

3/ Да представи препис от жалбата за ответника;

4/ Да представи всички доказателства, приложени към жалбата в превод на български език;

4/ Да представи доказателства, сочещи на наличие / липса на сключен граждански брак, съставени от компетентен орган; здравословно състояние, чрез представяне на доказателства на български език- експертни решения на ТЕЛК, епикризи, анамнези и др., актуални към датата на подаване на жалбата, както и да заяви упражнява ли дейност като едноличен търговец, ведно с указанието, че ако в посочения срок не изпълни указанията от т.1 и т.2 , жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а  производството - прекратено, а ако не представи доказателствата, упоменати в т.4 в срок, молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса ще бъде оставена без уважение.

В указания срок не е извършено изпълнение на указанията.

Съобщението първоначално е изпратено на посочената в жалбата пощенска кутия, като единствен посочен от жалбоподателката съдебен адрес за връчване. От там съобщението е върнато с отбелязване: „ пратката не е потърсена от получателя“. С Разпореждане № 12868/20.11.2020г. е постановено  връчване по реда на чл.18а ал.9 от АПК, съобразно който, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда.

Отделно, чрез национална база данни е установен постоянен адрес ***, на който също е изпратено съобщение и от където на 17.12. 2020г. е върнато с отбелязване, че адресът е посещаван на 25.11.2020г., 04.12.2020г. и 12.12.2020г. /събота/, но лицето не е открито. Съобщенията са залепени и на вратата на апартамента на 17.12.2020г.

Отново на 18.12.2020г. съобщение за постановеното разпореждане е пуснато в пощенската кутия, посочена в жалбата в присъствието на пощенски служител, за което е извършено отбелязване върху уведомлението, върнато на същата дата № JL37Е7FХ.

Въпреки гореизложените обстоятелства, жалбоподателката очевидно се е запознала с Определение № 66/12.01.2021г., с което производството по делото е прекратено, като в частната жалба срещу него излага съображения, че е направила справка в районния и окръжния съд, където подаването на декларация било достатъчно, така също твърдяла отрицателни факти, които не подлежат на доказване. Поради изложените причини, не следвало да представя доказателства.

 Като съобрази изложените от жалбоподателката  доводи, в аспекта на константната практика /Определение № 165/29.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№1205/2021г., IVг.о. ГК;  Определение № 62 от 10.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1190/2021 г., I г. о., ГК; Определение № 119 от 31.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 674/2021 г., III г. о., ГК, съдът счита, че по приложението на разпоредбата на  чл. 83, ал. 2 ГПК е налице непротиворечива практика на ВКС, вкл. и такава отнасяща се до задължението на съда да укаже на молителя по  чл. 83, ал. 2 ГПК да представи доказателства, установяващи твърдените от него и релевантни към искането обстоятелства. Съгласно тази практика, ако няма представени доказателства за обстоятелствата по  чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът указва на молителя да стори това, като му предоставя и процесуална възможност да подкрепи молбата си с необходимите доказателства. В изпълнение на задължението на съда, произтичащо от служебното начало /чл. 7, чл. 10 и чл. 101 ГПК/, преди формиране на извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, и при констатация за неяснота или противоречие между обстоятелствата, попадащи в обхвата на  чл. 83, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК, следва тази неяснота да се отстрани със съдействието на съда, вкл. чрез даване на конкретни указания относно констатираната неяснота. Съдът не е разследващ орган и служебно не може да проверява истинността на изложените в декларацията обстоятелства, още по-малко, когато тя е попълнена частично. В конкретния случай съдът в този състав вече е предоставил такава възможност на жалбоподателката с Разпореждане № 11322/15.10.2021г.

 Въпреки това,  в аспекта на разпоредбата  на чл.224 от АПК , съобразно дадените от касационната инстанция указания , съдът

 

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И : 

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата, подадена от С.Н.Н., срещу Решение №РД-Е126-40/21.02.2020г. на Управител на НЗОК.

ДАВА ДОПЪЛНИТЕЛНА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката в 7-дневен срок от получаване на съобщението:

1/ Да представи доказателства,  сочещи на внесена държавна такса в размер от 10,00лв. (десет лева), по сметка на Административен съд – Варна, при БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: ***, ВІС: UNCRBGSF;

2/ Да посочи административен адрес / не пощенска кутия/ и телефон с цел валидно връчване на съобщения. Пощенските кутии в Централна поща не са припознати от ГПК като адрес, на който да е възможно връчване лично на адресата на съобщението. Връчване чрез залепване на пощенски кутии е изключение от общото правило по см. на чл.47 от ГПК и се извършва едва, когато адресатът и то – ответник, а не жалбоподател не е  намерен на посочения от него административен или електронен адрес, съобразно чл.38 ГПК;

3/ Да представи препис от жалбата за ответника;

4/ Да представи доказателства, сочещи на наличие / липса на сключен граждански брак, съставени от компетентен орган; здравословно състояние, чрез представяне на доказателства на български език - експертни решения на ТЕЛК, епикризи, анамнези и др., актуални към датата на подаване на жалбата, както и да заяви упражнява ли дейност като едноличен търговец, доказателства за доходи и др.

УКАЗВА на жалбоподателката, че ако в посочения срок не изпълни указанията от т.1, т.2 и т.3 , жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а  производството- прекратено.

УКАЗВА на жалбоподателката, че ако не представи доказателствата, упоменати в т.4 в срок, молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса ще бъде оставена без уважение.

     Всички съобщения да бъдат връчвани на жалбоподателката по постоянен адрес, посочен в Национална база данни.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд.                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: