№ 989
гр. Русе, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520100702 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 258 и чл. 86
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Би Ви Ес Строй“ ЕООД срещу „АБАК
ДС“ ЕООД, в която се твърди, че между страните имало сключен договор за
строителство от 28.10.2020г., съгласно който ответното дружество е
възложило на ищцовото дружество да изпълни строително-монтажни работи
на обект: „Ремонт на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир
Юпер, с. Юпер, общ. Кубрат, обл. Разград“.
Със споразумение от 20.07.2021г. страните прекратили действието на
договора по взаимно съгласие. За изпълнената част от договора подписали
Актове обр. 19 и ищцовото дружество е издало данъчни фактури. Последните
издадени данъчни фактури са фактура *** от 31.05.2021г. на стойност
410,40лв. с ДДС и фактура *** от 16.07.2021г. на стойност 3461,63лв. с ДДС.
Твърди се, че на 21.07.2021г. е извършено плащане от ответника по
посочените фактури на стойност 1472,03лв. С това плащане било изцяло
погасено вземането по първата фактура и част от вземането по втората от
1061,63лв., като остатъкът от 2400лв. не бил платен.
Въпреки многобройните покани за доброволно изпълнение, отправени
1
до ответника, не последвало изпълнение на задължението му, с оглед на което
се моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата от 2 400лв.
неплатена главница по фактура *** от 16.07.2021г., сумата от 102лв.
обезщетение за неизпълнение на парично задължение за периода от
17.08.2021г. до 17.01.2022г., както и законна лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се направените в настоящото производство разноски, както и тези, направени
за обезпечаване на исковата претенция по ч.гр.д. № *** от 2022г. по описа на
РС – Русе.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост
и основателност на исковата претенция.
Твърди, че е изпълнил претендираното от него задължение, като е
заплатил на ищеца разликата в дължимата му сума.
Оспорва се ответното дружество да е дало повод за образуване на
настоящото производство и се счита, че същото е образувано с цел
единствено за обременяване на ответника с разноски.
Твърди се, че процесната фактура с № *** от 16.07.2021 г. е била
издадена за първоначална сума от 1061,63лв. След месец служител на
ответника прегледал документи и взел предвид реално свършената работа по
договора и установил, че всъщност ищецът е издал фактура за по-малка
стойност отколкото в действителност е свършената работа, за което го
уведомил. Едва тогава ищецът узнал, че е фактурирана по-малка сума от
действително извършената работа и именно по инициатива на представител
на ответника бил съставен Протокол Акт обр.19 от 16.07.2021г.
Твърди се, че коригираната фактура *** не е изпращана на ответника и
същият е узнал за нея едва с преписа от исковата молба и доказателствата.
Узнавайки за образуваното изпълнително дело *** от 2022 г. на ЧСИ В.Н. и
издадената обезпечителна заповед в полза на ищеца, ответникът на
09.02.2022г. заплатил доброволно сумата от 2502лв.
С оглед на това, че преди получаване на исковата молба, ответникът не
бил получил нито фактури, нито каквито да е било покани от ищеца за
заплащане на тази сума се счита, че не е дал повод за образуване на
настоящото производство и се моли в негова тежест да не бъдат възлагани
направените от ищеца разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
2
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между „Би Ви Ес Строй“ ЕООД и „АБАК ДС“ ЕООД е
сключен договор за строителство от 28.10.2020г., съгласно който ответното
дружество е възложило на ищцовото дружество да изпълни строително-
монтажни работи (СМР) на обект: „Ремонт на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир Юпер, с. Юпер, общ. Кубрат, обл. Разград“.
Със споразумение от 20.07.2021г. страните са прекратили действието на
договора по взаимно съгласие. Няма спор между тях и по въпроса относно
вида, обема и стойността на свършените СМР.
Не се спори и по обстоятелството, че за част от извършените СМР,
ищцовото дружество е издало фактура *** от 16.07.2021г., която
първоначално е била със стойност 1061,63лв., платена от ответника на
21.07.2021г., а след това е коригирана на 3461,63лв. с ДДС, разликата до
която сума е платена след образуване на настоящото производство – на
09.02.2022г.
Спорно е дали за извършената корекция ответното дружество е било
надлежно уведомено преди образуване на настоящото производство,
включително и преди образуване на производството по което е допуснато
обезпечение на предявения иск – ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе.
По делото е представен протокол от 16.07.2020г.(с вероятно сгрешена
дата), с който представители на двете дружества са установили извършените
СМР към нея дата и тяхната стойност.
Според представена разпечатка от електронната поща на ищцовото
дружество, от същата до електронна поща на ответното дружество е
изпратено на 17.08.2021г. уведомително писмо относно допусната грешка в
прихващането на авансови плащания.
Според представената по делото обратна разписка от куриер,
ищцовото дружество е изпратило фактура ***, която пратка е получена от
Антоанета Чайкова като представител на ответното дружество на 16.09.2021г.
С покана от 06.12.2021г. от процесуалния представител на ищцовото
дружество (изпратена включително и по ел. поща) е претендирано от
ответното дружество заплащането на сумата от 2400лв., представляваща
неплатен остатък по фактура ***/16.07.2021г.
3
Няма спор между страните, че претендираните от ищцовото дружество
суми са заплатени от ответното дружество след образуване на настоящото
производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че исковата претенция е изцяло удовлетворена
от ответното дружество в хода на производството поради което и на
основание чл. 235, ал.3 ГПК предявените искове следва да се отхвърлят
изцяло.
Спорен е въпросът дали ответното дружество е било уведомено за
корекцията в процесната фактура, т.е. дали е било изпаднало в забава по
отношение на процесните суми преди образуване на настоящото
производство и съответно е дало повод за неговото образуване, в който
случай следва да му бъдат възложени и направените от ищцовото дружество
разноски, или следва са намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
и да не бъдат възлагани в тежест разноски.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът е направил
признание, че още през лятото на 2021г. е узнал, че е заплатил по-малко сума
от дължимата на ищеца за реално извършените СМР. При това положение и
след като няма твърдения за каквито и да други отношения между страните,
напълно нелогично е да се приеме, че последващо изпратените имейли и
покани са имали за предмет други въпроси освен непълното плащане на
процесната фактура. Ответникът е оспорил, че е уведомен за нея, но не е
оспорил, че е получавал както описаните по-горе съобщение по имейл,
куриерска пратка от 16.09.2021г. и покана от 06.12.2021г. След като не е
навел твърдения и не е доказал различно съдържание на тези съобщение,
пратка и покана, то няма основание да не се кредитира становището на ищеца
за тяхното съдържание, както и годността им да докажат уведомяване на
ответника за извършената финансова корекция, връчване на коригираната
фактура и изискване заплащането на процесната сума.
По изложените съображения възражението на ответника, че не е
станал повод за образуване на настоящото производство следва да се приеме
за неоснователно.
С оглед изхода на спора и изводите на съда относно спорния по делото
въпрос, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца
4
разноски за настоящото производство съгласно представения списък и
доказателства, по който размер на претендирани разноски няма направени
възражения. Общият размер на дължимите на ищеца разноски за настоящото
производство, ч.гр.д.№***/2022г. на РС – Русе и изп. дело ***/2022г. на ЧСИ
В. Николов са в размер на 1019,10лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БИ ВИ ЕС СТРОЙ“ ЕООД
ЕИК202655661, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Солун“
№41, представлявано от управителя Виктор Славов срещу „АБАК ДС“
ЕООД, ЕИК130197330, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Тракия“ №37, ет.1, представлявано от Антоанета Чайкова искове за
заплащане на сумата от 2 400лв. неплатена главница по фактура *** от
16.07.2021г., сумата от 102лв. обезщетение за неизпълнение на парично
задължение за периода от 17.08.2021г. до 17.01.2022г., както и законна лихва
върху главницата от предявяване на иска – 31.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, поради извършено плащане на претендираните суми
в хода на производството.
ОСЪЖДА „АБАК ДС“ ЕООД, ЕИК130197330, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Тракия“ №37, ет.1, представлявано от
Антоанета Чайкова да заплати на „БИ ВИ ЕС СТРОЙ“ ЕООД
ЕИК202655661, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Солун“
№41, представлявано от управителя Виктор Славов сумата от 1019,10лв.
разноски за настоящото производство и за обезпечаване на предявените
искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5