Решение по дело №699/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Л. Д. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [област], [улица], депозирана чрез пълномощник адв. Т. Н.-С. срещу Решение № 147/07.02.2024г., постановено по АНД № 1605/2023г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № 22-0819-006371/06.12.2022г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция„ при ОДМВР-Варна, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, са й наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението на районния съд в определени части. Навеждат се доводи за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, а именно, че в АУАН и НП не е посочено точното място на извършване на нарушението, което представлява нарушение на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Оспорва се и приетото от съда, че нарушението е извършено в условията на системност, тъй като по делото не са представени доказателства за датата на влизане в сила на описаните в АУАН и НП предходни два електронни фиша, издадени на името на жалбоподателката. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено НП. В условията на евентуалност се моли да бъде приложен чл.28 от ЗАНН и случаят да бъде определен като маловажен. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като претендира и присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, чрез гл.юриск. К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор с.д.№ 6877/15.05.2024г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателката адвокатски хонорар, като моли при уважаване на жалбата, същият да бъде присъден в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените по делото факти, районният съд е приложил правилно закона. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

След запознаване с материалите по делото настоящият състав намира, че въззивния съд не е установил правилно фактическата обстановка по поставеният за разглеждане пред него спор и е постановил решение, без да изясни в съвкупност всички релевантни по делото обстоятелства.

От фактическа страна въззивния съд е установил, че на 17.03.2022г. в 12.58часа, в гр. Варна, по „А. мост“, при южен пътен възел, посока център, л. а. „Хюндай Санта Фе", peг.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателката, бил управляван от същата със скорост 92 км/ч след приспаднат толеранс за допустима грешка 3 %, при максимално разрешена скорост 50 км/ч за населено място, като нарушението било извършено при условията на системност, преди да е изтекъл едногодишен срок от влизане в сила към 31.01.2022г. на ЕФ серия К № 3811262 от 20.06.2020г. и ЕФ серия К № 4551541 от 05.02.2021г. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство - стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения ARH CAM S1 - 120c511.

При така установеното от фактическа страна ВРС е формирал извод за законосъобразност на оспореното пред него НП. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и отговарят на изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а в производството по издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намерено е, че АУАН е съставен преди изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Според решаващия състав правилно е приложен общия ред и е издадено НП, тъй като за нарушението са предвидени налагането на глоба и лишаване от права, последното което не можело да бъде наложено с ЕФ. Прието е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява извършеното от жалбоподателката нарушение, за което е санкционирана. Обсъдени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението като е констатирано, че същото е в условията на системност при правилно приложена санкционна разпоредба от ЗДвП. Решаващият извод на ВРС е за неоснователност на жалбата, при което е потвърдил като законосъобразен обжалваното пред него НП.

Настоящият състав, като касационна инстанция намира, че въззивното решение е постановено без да са изяснени всички релевантни по делото обстоятелства.

Извършвайки преценка относно извършването на нарушението в условията на системност или повторност, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не са събрани доказателства по делото за наличие на влезли в сила наказателни постановления и/или електронни фишове за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Районният съд се е позовал на справка, представена от ОД на МВР-Варна, като същата има вторичен-регистърен характер.

Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, „"Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.“. Тук както и съобразно ЗАНН, релевантният факт е влизането в сила на предходните ЕФ, което се установява с разписка за връчване или известие за доставяне, съответно и изтичане срока за обжалване. В случая от приложената по делото справка от ОД на МВР се установява, че същата е изготвена много след датата на съставяне на АУАН и НП (в същата е посочен издаден ЕФ серия К № 7007929/30.01.2023г., връчен на 22.03.2023г.), което е повече от 3 месеца след постановяване на НП, като в същата справка в колона „статут“ на акта е посочено единствено „влязъл в сила“, но не е посочена датата на влизане в сила на електронните фишове.

Предвид това и като съобрази установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания, настоящият състав на Административен съд - Варна намира, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде преодоляно чрез дейността на касационната инстанция. Последната следи само за правилното приложение на закона и е съд по правото, а не по фактите, поради което в случая не може да реши делото по същество. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия районен съд, за повторно събиране на доказателства и произнасяне по същество, като при повторното разглеждане на делото, въззивният съд следва да изиска от административнонаказващия орган да представи всички относими доказателства, за да извърши реална преценка относно фактическите обстоятелства описани в АУАН и НП, а именно – доказателства за наличието на влезли в сила наказателни постановления и/или електронни фишове за извършени нарушения, имащи касателство към определяне на нарушението за извършено в условията на „системност“ или „повторност“.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата, което е довело и до липса на мотиви. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд-Варна, II тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 147/07.02.2024г., постановено по АНД № 1605/2023г. по описа на Районен съд - Варна и

ВРЪЩА делото на ВРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.