№ 903
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110200330 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от АНГ. Д. ИВ. от гр.Долни чифлик, обл.Варна
срещу Наказателно постановление № 21-0442-000760/16.12.2021г. на
началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и
административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и
несправедливо. Твърди, че е управлявал МПС за кратко разстояние и по
инцидентен повод. Изразява съжаление. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.В.В., който поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Допълнително поддържа, че по повод същото деяние е водено
наказателно производство- по НОХД№5187/21г. на ВРС.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за
1
адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил неправоспособен
водач. Въпреки това и независимо от обстоятелството, че бил употребил
алкохол, на 04.12.2021г. около 16,25ч. И. управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген Голф” с рег.№ В 6818 НК по ул.“Камчия“ в гр.Долни чифлик. На
кръстовището с ул.“Смолян“ той бил спрян за проверка от свидетелите Р. Т.
К. и Д. Б. П. –служители при Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна. Било
изискано представянето на свидетелство за управление на МПС и
свидетелство за регистрация на атомобила-част II, но жалбоподателят не
разполагал с такива у себе си, като признал, че е неправоспособен. Била
извършена проверка чрез мобилна станция, при която било установено, че
жалбоподателят не притежава свидетелство за правоуправление. И. бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело 1,74
промила алкохол в кръвта на водача. Същият бил отведен в Четвърто РУ при
ОД на МВР-Варна, където му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че управлява ППС без да е
правоспособен водач, както и за това, че не представя свидетелство за
регистрация на управлявания от него автомобил, част II. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били
счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт
на 16.12.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на А.И. била наложена глоба в размер на 100,00 лв. за извършено
нарушение на чл.150 от ЗДП, както и глоба в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Било образувано и досъдебно
производство за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетеля Р. Т. К.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични. Същият не извлича ползи от твърденията си и
не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни
изобщо да го е познавал, при което за съда не съществуват основания за
съмнение в достоверността на дадените показания. От показанията на
свидетеля се установява, че автомобилът е бил в движение и е бил управляван
от жалбоподателя, както и че той не е представил свидетелство за
регистрация на автомобила, част II. Свидетелят е категоричен, че при
извършената проверка е установено, че жалбоподателят никога не е
2
притежавал свидетелство за управление на МПС. Изявленията на свидетеля
кореспондират на данните от приложената справка за нарушител/водач, от
която е видно, че И. е неправоспособен. Предвид изложеното следва да се
приеме за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят действително е
управлявал МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление,
както и че не е носел свидетелство за регистрация на автомобила, част II.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действащи към момента на издаването на акта и
постановяването на НП) реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Описанието на нарушенията е достатъчно пълно и
ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на
какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП установява изискване всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му. По силата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП правоспособен се явява
този водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
3
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят никога не е притежавал СУМПС- обстоятелство, което не се
оспорва от него. След като е управлявал лек автомобил, без да е притежавал
СУМПС, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на
чл.150 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление.
Не обуславя извод за липса на нарушение твърдението на
жалбоподателя, че е управлявал автомобила на кратко разстояние и по
инцидентен повод. По начало тези твърдения са недоказани, но са и без
правно значение. След като е привел автомобила в движение, И. е управлявал
същия по смисъла на задължителните указания, дадени в Постановление
№1/1983г. на Пленума на ВС и следователно е осъществил състава на
вмененото му нарушение.
Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е
наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП, предвиждащ специална
санкция за лице, което управлява МПС, без да е правоспособен водач,
какъвто е и разглежданият случай. Наказанието е наложено в минималния
размер, предвиден в закона, като липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, задължаващ
водачите на моторно превозно средство да носят свидетелство за регистрация
на моторното превозно средство, което управлява. По изложените по-горе
съображения съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата
жалбоподателят действително не е носел свидетелство за регистрация на
управлявания от него автомобил, част II, с което е осъществил състава и на
второто от вменените му нарушения. Наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание по реда на
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДП, предвиждащ специална санкция за водач, който
не носи посочения документ. Наказанието за това нарушение е определено
законосъобразно, във фиксирания размер, предвиден в закона.
С издаването на обжалваното наказателно постановление не е
допуснато нарушение на принципа "non bis in idem". Посоченият принцип се
прилага при идентичност на субекта в двата процеса и при наличие на
наказателно обвинение за едно и също деяние като "тъждество или
идентичност на фактите или такива, които по същество са значително
сходни". От материалите по БП №3207/2021г. по описа на Четрвърто РУ при
ОД на МВР-Варна се установява, че на жалбоподателя е повдигнато
4
обвинение за престъпление от общ характер, извършено на процесната дата
при управлението на същия автомобил. Касае се обаче за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, а именно-управление на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда. Следователно обвинението е за факти, различни
от тези, във връзка с които са наложени процесните санкции (а именно-за
управление на МПС, без да е правоспособен водач и за непредставяне на
изискуемия от закона документ). Доколкото предмет на двете производства
са различни факти, макар и осъществени по едно и също време, очевидно не е
налице нарушение на принципа "non bis in idem", поради което и не е
необходимо да се изследва дали процесното административнонаказателно
производство има наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Нарушението на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП е формално и за да бъде счетено за маловажно е необходимо наличието
на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а
такива в случая не са установени. По никакъв начин не може да се приеме за
маловажно и управлението на автомобила без съответна правоспособност,
независимо на какво разстояние е придвижен. В случая жалбоподателят не
само не е имал необходимата правоспособност, но е бил и в пияно състояние,
при което е била налице значителна опасност от настъпване на ПТП, а това
изключва възможността тежестта на нарушението да бъде счетена за по-ниска
от типичните деяния от този вид.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът не е участвал лично, като случаят не се отличава с фактическа
5
или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Доколкото наказателното постановление е потвърдено, на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-0442-
000760/16.12.2021г. на началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, с
което на АНГ. Д. ИВ. от гр.Долни чифлик, обл.Варна, ЕГН:**********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, както и
административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА АНГ. Д. ИВ. от гр.Долни чифлик, обл.Варна,
ЕГН:**********, сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6